Р Е Ш Е Н И
Е
№ 898
18.04.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6570 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба на Д.Н.Д. с ЕГН **********, адрес: ****, действащ чрез пълномощника си
адвокат П.Й., против М.А.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира осъждането му за заплащането на сумата от 13 300 лева, представляваща
дължима главница, съгласно сключено между страните писмено споразумение от
16.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 10.09.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че страните са обвързани
по валидно облигационно правоотношение по споразумение от 16.12.201 5г.,
предхождано от сключен между страните договор за заем. През месец септември
2008 г. ищецът предоставил на ответника сумата от 20 000 лева с уговорка,
че парите ще бъдат върнати до месец декември 2012 г. Сумата била преведена по
банков път в „УниКредит Булбанк“. На 16.12.2015 г. в гр. Бургас между страните
било подписано споразумение, по силата на което М.М. признал, че дължи на Д.Д.
сумата от 20 000 лева, представляващи отпуснат заем, като ответникът се
задължил да изплати сумата на разсрочено плащане по следния погасителен план:
да изплати на 18.12.2015г. сумата от 1500 лева, като остатъкът от 18 500 лева
да се изплаща на равни месечни вноски от по 400 лева, считано от 30.01.2016 г.
до окончателното му изплащане. Страните изрично уговорили плащанията да стават
по посочена в споразумението банкова сметка, ***. След постигнатите
договорености ответникът изплатил следните суми по банков път: на 18.12.2015г.
- сумата от 1 200 лева, на 01.02.2016г. - 400 лева, на 29.02.2016г. - 400 лева,
на 30.03.2016г. – 400 лева, на 28.04.2016г. -400 лева, на 31.05.2016г. - 400 лева, на 30.06.2016г. - 400лева, на
01.08.2016г. - 400 лева, на 01.09.2016г.- 400 лева, на 04.10.2016 г. – 400 лева,
на 23.11.2016г. - 400 лева, на 22.12.2016г.- 400 лева, на 26.01.2017г. – 400 лева и на 08.03.2017г. - 400 лева, т.е.
били заплатени 13 вноски по 400 лева, равняващи се на 5 200 лева и еднократно 1
500 лева, общо платена сума 6 700 лева, като остатък за плащане се равнява сумата
на 13300 лева. Същият не бил заплатено, поради и което се предявява настоящата
осъдителна претенция.
Правното основание на иска е чл. 79, ал.
1 във вр. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗДД/.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият се явява лично в съдебно заседание на 4.02.2019 и заявява изрично, че признава иска.
С оглед на това ищецът е направил искане
за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
В процесния случай ответникът изрично е
признал дължимостта на сумите, съгласно сключеното между страните споразумение
от 16.12.2015 г., обективиращо възникнало по-рано задължение по сключен между
тях договор за заем. Признанието на дължимостта на сумите не противоречи на
закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява настоящото решение при
признание на иска и същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 232 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда М.А.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********, адрес:
****, сумата от 13 300 лева /тринадесет
хиляди и триста лева/, представляваща дължима главница, съгласно сключено между страните писмено споразумение от
16.12.2015 г., признаващо наличието на задължение по сключен между страните
договор за заем в общ размер на 20 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 10.09.2018 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата
от 2 232 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева/ за направените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД