Определение по адм. дело №747/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл.145 от АПК във вр. с чл. 64 ал. 7 от ЗМВР.

Същото е образувано по подадена жалба от М. М. М. гр. Свищов, [улица] против Разпореждане за предупреждение от 29.1.2013г. на Полицейски орган при РУ на МВР [населено място] Г., с което е разпоредено на жалбоподателя да преустанови извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в принуждаване на представилия се за наемател на имот , находящ се на [улица] да спре извършването на ремонтни дейности в него и да напусне обекта на основание чл. 56 от ЗМВР / отм/ , с искане за прогласяване на неговата нищожност.

Ответник жалба Полицейски орган при РУ на МВР гр. Свищов не заема становище по спора.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното :

Предмет на настоящото производство е Разпореждане за предупреждение от 29.1.2013г. на Полицейски орган при РУ на МВР [населено място] Г., с което е разпоредено на жалбоподателя да преустанови извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в принуждаване на представилия се за наемател на имот , находящ се на [улица] да спре извършването на ремонтни дейности в него и да напусне обекта на основание чл. 56 от ЗМВР / отм/ ,Против същото е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, който с Определение № 221/4.7.2018г по адм.д. 396/2018г. е оставил без разглеждане жалбата като недопустима, и същото е потвърдено с Определение № 10 966/18.9.2018г. по адм. д. 10484/2018г. В мотивите си съдът е посочил, че Разпореждането по чл. 56 от ЗМВР / отм/ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол. Допълнителен аргумент е, че в сравнение с нормата на чл. 55, ал.6 от ЗМВР / отм/ , в която изрично е предвидено обжалване на писмени разпореждания по реда на АПК, за тези по чл. 56, ал.1 от ЗМВР такъв ред не е предвиден. С нова жалба срещу това Разпореждане се иска възстановяване на срока за обжалване и отмяна на горното , като с Определение № 116/8.3.20216г. постановено по адм. д. 131/2016г., АСВТ е отказал възстановяване на срока, приел е жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане и е прекратил производството. Същото е оставено в сила с Определение № 4165/11.4.2016г. адм.д. 4071/2016г. .

По делото е приложено и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по сигнал на жалбоподателя от 17.2.2020г. на СвРП против Г. Г..В мотивите на същото е посочено, че съгласно чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗМВР / отм/ полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага , че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред , като за това се съставя протокол, в който лицето се предупреждава за отговорността, предвидена при извършване на престъплението или нарушението. Прокуратурата посочва, че този предупредителен протокол по чл. 56 от ЗМВР / отм/ е мярка за превенция на престъпна дейност и нарушение на обществения ред, чието изготвяне е по преценка на полицейския орган, поради което след като е съставен от надлежен орган, във връзка с подаден сигнал, съдържащ данни за неправомерно поведение, то не може да се приеме, че са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.

С жалба вх. № 4115/15.09.2025г. до АСВТ е образувано настоящото производство, като с нея се иска прогласяване нищожност на горецитираното Разпореждане.

При така установената фактическа обстановка, която се явява безспорна, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Няма спор, че съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК индивидуалните административни актове могат да се оспорят пред съда с искане за прогласяване на тяхната нищожност без ограничение във времето.

Както се посочи по- горе и в двете потвърдителни Определения на ВАС, съдът е посочил, че съгласно чл. 56, ал.1 от ЗМВР / отм съгласно чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗМВР / отм/ полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага , че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред , като за това се съставя протокол, в който лицето се предупреждава за отговорността, предвидена при извършване на престъплението или нарушението.Тълкуването на текста, според съда, налага извод, че този протокол не създава права и задължения за адресата си или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси, поради което няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ,ал.1 от АПК и съответно не поделжи на съдебно оспорване. В подкрепа на този извод съдът е посочил сравнението на цитираната разпоредба с тази на чл. 55, ал. 6 от ЗМВР / отм/ , в която изрично е предвидено оспорване на писмените разпореждания на полицейските органи по АПК. С други думи предупредителните протоколи на полицейски органи съзвателно са изключени от съдебен контрол от законодателя.

В обобщение, след като Протоколът по чл. 56 от ЗМВР / отм/ не е представлявал индивидуален административен акт, но неговият съдебен контрол е недопустим, и съответно жалбата дали с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен или с прогласяването му за нищожен са недопустими по аргумент на чл. 159,т.1 от АПК.

Дори да се приеме, че с приемането на новия ЗМВР, обнародван в ДВ,бр. 53/27.06.2014г., изм., бр. 98/ от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г приема, че тези Протоколи представляван индивидуален административен акт и съгласно чл. 64, ал.7 от ЗМВР подлежат на съдебен контрол, тези разпоредби не могат да се приложат в настоящия казус. Тази норма е материална по своя характер. Действието на материалните и процесуалните правни норми във времето е различно По правило материалните норми нямат обратно действие и се прилагат само занапред (ex nunc), само спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. По изключение законодателят може да придаде обратно действие на една материална норма като предвиди изрично, че тя се прилага и за заварени правоотношения. При процесуалните норми важи точно обратният принцип (ex tunc) и те имат обратно действие, тъй като се прилагат се прилагат незабавно и спрямо заварените правоотношения, освен ако не е предвидено друго. Следователно, макар с нови ЗМВР тези Протоколи да представляват ИАА, тази норма не може да се приложи по отношение на процесното Разпореждане, доколкото не е предвидено такова действие с преходните разпоредби на закона.

Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. М. М. гр. Свищов, [улица] против Разпореждане за предупреждение от 29.1.2013г. на Полицейски орган при РУ на МВР [населено място] Г., с което е разпоредено на жалбоподателя да преустанови извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в принуждаване на представилия се за наемател на имот , находящ се на [улица] да спре извършването на ремонтни дейности в него и да напусне обекта на основание чл. 56 от ЗМВР / отм/ , с искане за прогласяване на неговата нищожност.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.747/25г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Определението , подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд.