№ 396
гр. Несебър, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20252150100490 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 11979/18.03.2025
г. по описа на РС – Бургас, изпратена по подсъдност с вх. № 3538/09.04.2025 г. по
описа на НРС, на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Позитано” № 5, чрез
адвокат М. С. от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление -
Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, с която се иска
от съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 203,49 лева,
представляваща изплатено от застрахователя обезщетение по щета №
470423242456671 за вреди, причинени на МПС л.а. „м.ц.***“, с рег. № *******,
вследствие преминаване през необезопасена и несигнализирана пътна неравност на
лекия автомобил на 14.09.2024 г. при движение по европейски път Е87, на изхода на с.
Баня в посока гр. Бургас, което обезщетение е изплатено по договор за застраховка
„Каско Стандарт“ със срок на валидност от 11.11.2023 г. до 10.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендират се направените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 4359/05.05.2025 г.
от ответника, с който е дадено становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва
заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, както и наличието на
презюмирана вина за ответника за инцидента. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите от водача, предвид неизпълнение на задълженията, произтичащи от
1
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че поддръжката на процесния пътен
участък е възложена по договор на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, и моли за
конституирането му като помагач на страната на ответника.
С определение № 572/04.06.2025 г. по делото съдът е конституирал за участие в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД,
ЕИК *********, и му е предоставил едномесечен срок за становище.
В дадения срок е постъпил писмен отговор вх. № 6462/03.07.2025 г. от страна на
помагача, с който изцяло се оспорва исковата претенция и обосноваващите я факти и
обстоятелства. Поддържа се дадения от ответника отговор, вкл. направеното
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Аргументира се тезата, че ПТП е
настъпило вследствие случайно събитие, както и че не е налице възлагане на помагача,
неизпълнението по което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото твърдяно
увреждане на МПС. Моли за отхвърляне на иска изцяло и присъждане в полза на
помагача на сторените съдебни разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба
чрез упълномощения си представител – адв. М. С. от БАК. Дава становище за
доказаност на претенцията и моли за уважаването , като претендира разноски по
списък.
Ответната страна не изпраща представител в проведеното по делото открито
съдебно участие. Депозира писмено становище, с което аргументира неоснователност
на претенцията по същество и моли за отхвърлянето . претендира съдебни разноски
и възразява за прекомерността на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач взима писмено становище по същество на претенцията,
като намира същата за недоказана. Не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване
на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество, както
и размерът на дължимото обезщетение .
От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства –
2
преписка по щета № 470423242456671 /л. 7-21 от делото/ се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.
София и собственика на МПС рег. № ****** по застраховка „Каско Стандарт“,
обективирана в полица №4704230200039216, с период на валидност от 11.11.2023 г. до
10.11.2024 г. Страните не спорят, че същата е била валидна към момента на настъпване
на твърдяното застрахователно събитие – 14.09.2024 г., както и че въз основа на
декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от собственика и водач на МПС – Т. Р. Т., ищецът-
застраховател по „Каско“ му изплатил обезщетение за претърпените щети в размер на
сумата от 203,49 лева на 03.10.2024 г., определено след извършени частни опис и
оценка. От неоспорения по делото снимков материал, изготвен по преписката на
застрахователя ищец е видно, че процесното МПС е претърпяло увреждания на два
броя лети джанти и е спукало една гума.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза на вещото лице Д. Т., прието без възражения на страните, кредитирано от
съда като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че механизмът на
настъпване на ПТП отговаря на декларирания от собственика-водач, а именно: че на
14.09.2024 г., около 06,00 часа /в тъмната част на денонощието/, л.а. „Мерцедес“,
модел „С320“, с рег. № ******, управляван от Т. Р. Т., при сухо време и с добра
видимост, движейки се по Европейски път Е87, на излизане от с. Баня в посока гр.
Бургас, попаднал в необозначена и необезопасена дупка. Експертът потвърждава, че
вследствие допуснатото ПТП по автомобила са настъпили щети, изразяващи се в леки
деформации по предна и задна лява джанта и спукана задна лява гума, като е
определил средната пазарна цена за отстраняването им към датата на инцидента в
размер на сумата от 476 лева. Потвърждава, че е налице причинно-следствена връзка
между установения механизъм на настъпване на ПТП и причинените по процесното
МПС щети. Вещото лице, както в заключението си, така и при изслушване в съдебно
заседание, посочва, че конкретният пътен участък има множество нарушения на
настилката, вкл. следи от възстановена такава, предвид което приема, че към
14.09.2024 г. твърдяната от водача дупка е съществувала. Пояснява, че е извършил
оглед на пътния участък посредством „Гугъл мапс“ към м.09.2024 г., като не е
установил от заснемането наличие на пътни знаци за ограничения в скоростта или
сигнализиращи препятствия. Даден е краен извод, че ограничението на скоростта в
отсечката е било 90 км/ч, както и че водачът се е движил с по-ниска скорост,
доколкото превишаването на ограничението при обследвания механизъм би довело до
увреждане в окачването на МПС. В допълнение е посочено, че скоростта не е от
значение в процесния случай, доколкото уврежданията са в резултат от
съприкосновение на МПС с режеща повърхност - остър ръб от камък или асфалт.
Вещото лице заключва, че водачът би имал възможност да избегне процесното ПТП
само при сигнализиране и обозначаване на дупките.
3
По делото в качеството на свидетел и чрез съдебна поръчка до РС – Плевен е
разпитан водача на процесното МПС - Т. Т.. В хода на проведеното заседание по ч.гр.д.
№ 5223/2025 г. по описа на РС – Плевен свидетелят е потвърдил, че към 14.09.2024 г. е
бил собственик и е управлявал л.а. „Мерцедес“, модел „С320“, с рег. № ******, по път
Е 87, на излизане от с. Баня, когато около 06,07 часа преминал през голяма дупка на
осевата линия, обхващаща двете пътни платна, която не успял да избегне. Спомня си,
че се движил с разрешената скорост около 60 км/ч, но било тъмно, участъкът бил
неосветен и дупката се намирала в завой, което го препятствало да реагира
своевременно и да я избегне. Заявява, че дупката била голяма – и широка и дълбока - и
причинила срязване на гума на автомобила от над педя. Впоследствие се установили и
увреждания по двете леви джанти на колата, както и щети по окачването. Свидетелят
си спомня, че веднага след инцидента се консултирал със застрахователя си по
„Каско“, изготвил по указания снимка с локация от телефона си на мястото на
инцидента и изчакал пътната помощ. Заявява, че уведомил за самостоятелното ПТП на
тел. 112 и дал сведения, че няма пострадали. Потвърждава, че във връзка с инцидента
му е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 203,49 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, след
извършването на плащането застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице - пряк причинител по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 - 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия /в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г./. Отговорността е по чл. 49 от
ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
В случая не се спори, а и от заключението на приетата САТЕ се установява, че
пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл.
30, ал. 1 от ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. Агенцията
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая,
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка
с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП и
чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
4
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на
настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна
стойност възлиза на 476 лева. Тук следва да се посочи, че при отсъствие на тотална
щета на МПС /съгл. чл. 390 от КЗ/, меродавна за определяне размера на
застрахователното обезщетението за частични увреди е именно възстановителната
стойност.
Горепосочената възстановителна стойност от 476 лева не съответства на
изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от
203,49 лева, но предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
така предявеният иск следва да се уважи до претендирания размер.
Настоящият съд намира за несъстоятелни възраженията на ответника и
помагача, че е налице съпричиняване на щетите, предвид несъобразяване от водача на
МПС на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Действително, ответникът представи списък на
наличната вертикална сигнализация на път I-9, от който се твърди, че е част
процесният път Е87, като твърди, че на изхода на с. Баня е бил поставен пътен знак
А12 „Неравности по платното за движение“ и табела Т2, указваща дължината на
зоната на действие на знака – 17000 м. Същевременно, към САТЕ не е поставен въпрос
от ответника за установяване на точния километричен участък на настъпване на ПТП и
съответствието му с конкретен километричен участък от път I-9. Отсъстват и
надлежни писмени доказателства които да констатират това съответствие, както и
поставянето на пътни знаци в процесната отсечка /напр. констативни протоколи,
снимки с достоверна дата на съставяне и др./. От друга страна, следва да се подчертае,
че приложеният списък на вертикалната сигнализация не съставлява годно по смисъла
на ГПК доказателства, предвид отсъствието на данни за автор и дата на съставяне.
Така по делото не бе установено, че препятствието на пътя е било сигнализирано или
обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната
норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо
препятствие“. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива. Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро
състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на АПИ - Областно пътно
управление Бургас. Съобразно изложеното, то съдът не счита за основателно
възражението на ответника, поддържано и от поддържащата фирма-помагач за
5
съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС.
Не може да сподели и тезата на помагача за наличие на случайно събитие
изключващо отговорността на задължения стопанин на пътя и лица на негово
възложение. Съгласно съдебната практика и правната теория случайно събитие е вид
форсмажорно обстоятелство по см. на чл. 81 от ЗЗД, изключващо отговорността на
длъжника, което се характеризира с непредвидимост и непреодолимост – напр.
природно бестстивие, действия на трето лице и др. В случая и от доказателствата по
делото не може да се обоснове извод, че процесното ПТП е възникнало вследствие
случайно събитие, причинило внезапно препятствие на пътното платно.
Предвид гореизложеното, предявената претенция с правно основание чл. 410,
ал. 1 от КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за претенцираната
сума от 203,49 лева. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /18.03.2025 г./ до окончателното
изплащане.
При този изход на спора, на ищеца се следва присъждане на разноски за
производството, съгласно своевременно заявено искане и доказателствата за
извършването им. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 800 лева,
включваща заплатена за производството държавна такса от 50 лева; внесен депозит за
свидетел в размер на 50 лева; внесен депозит за експертиза в размер на 300 лева; както
и заплатено възнаграждение за един адвокат от 400 лева. При съобразяване
своевременно заявеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно, а заплатеният адвокатски хонорар за съответен по размер на
фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от инж.
Йордан Вълчев – председател на УС, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49
от ЗЗД, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Позитано” № 5,
сумата от сумата от 203,49 /двеста и три лева и четиридесет и девет стотинки/
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470423242456671 за вреди, причинени на МПС л.а. „м.ц.***“, с рег. № *******,
вследствие преминаване през необезопасена и несигнализирана пътна неравност на
лекия автомобил на 14.09.2024 г. при движение по европейски път Е87, на изхода на с.
Баня в посока гр. Бургас, което обезщетение е изплатено по договор за застраховка
6
„Каско Стандарт“ със срок на валидност от 11.11.2023 г. до 10.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 18.03.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.
София, ЕИК *********, сумата от 800 /осемстотин/ лева – съдебно-деловодни
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: ДСК БАНК, IBAN: BG60 STSA 9300 0004 7471 60, BIC: STSABGSF,
Титуляр: ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7