№ 35408
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110156280 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № ********* г. на
********** срещу ***********, с която са предявени искове за признаване за
установено в отношения между страните неистинността на съдържанието в
удостоверителната част на Разпореждане № ********** г., постановено по дело №
********* на *********, Определение № **********, постановено по дело №
********* на *********, Разпореждане № *********, постановено по дело №
********* на *********, Разпореждане № ********* г., постановено по дело №
******** г. на ВАС и Определение № ********* г., постановено по дело № *********
на *********.
В исковата молба ищецът излага доводи, че посочените съдебни актове
съдържат неверни умозаключения относно изнесените в съответното производство
факти и обстоятелства.
Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, поради следните
съображения:
С исковата молба се оспорва истинността на официални документи, доколкото
съдебните актове са постановени от длъжностно лице в това му качество. Законната
доказателствена сила на официалните документи, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК
обхваща: 1) фактите, които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично и 2 )
фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него, т.е. действията
и изявленията на трети лица. Всичко останало, което се съдържа в документа, макар и
да е посочено от длъжностното лице, не е обхванато от тази законна доказателствена
сила, тъй като стои извън удостоверителната функция на органа (в този смисъл
Решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д. № 678/2009 г., І т.о. на ВКС). В този смисъл не се
ползва с обвързваща доказателствена сила констатацията на длъжностно лице, която
не се отнася до лично възприет факт, а представлява извод, умозаключение,
произтичащо от пряко констатираните факти. Последното е присъщо на официалните
диспозитивни документи, каквито именно са съдебните актове - материализират други
изявления, които нямат свидетелстващо значение. Неистински може да бъде само един
свидетелстващ документ, но не и диспозитивния документ. Следователно за ищеца
липсва правен интерес от оспорването на процесните съдебни решения, а предявените
искове се явяват недопустими.
1
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът на практика
оспорва правилността на съдебните актове, която проверка е възложена със специални
процесуални закони – ГПК, АПК и НПК на съответните съдебни органи от по-висша
инстанция по пътя на инстанционния контрол при обжалване на актовете от
заинтересованите страни. В рамките на инстанционният контрол, съответният съд от
по-висша инстанция, проверявайки правилността на обжалвания съдебен акт,
проверява и дали съдът, постановил обжалваният съдебен акт правилно е възприел
изложените от страните и осъществените в рамките на воденото производство факти и
съответно дали ги е възпроизвел правилно в процесните актове. С оспорването
истинността на съдебни актове чрез иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК не би могъл да се
дерогира процесиалният ред за проверка на съдебните актове, поради което на още
едно основание такъв иск се явява недупостим.
Въз основа на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56280/2022 г. по описа на СРС, 157
състав, образувано въз основа на искова молба с вх. № ********* г. на **********
срещу ***********, с която са предявени искове за признаване за установено в
отношения между страните неистинността на съдържанието в удостоверителната част
на Разпореждане № ********** г., постановено по дело № ********* на *********,
Определение № **********, постановено по дело № ********* на *********,
Разпореждане № *********, постановено по дело № ********* на *********,
Разпореждане № ********* г., постановено по дело № ******** г. на ВАС и
Определение № ********* г., постановено по дело № ********* на *********.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2