№ 911
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202865 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. Я., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 9412/17.06.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредбата), е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лв.
В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. По делото е изразено писмено становище за отмяна
на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2025 г., около 17:30 ч., на Автомагистрала „Т......, на отбивна площадка,
в посока гр. М....... - фиш порт Бургас, жалбоподателят А. П. Я. управлявал съчленено
ППС - влекач С...... с рег. № ......, с две оси, със свързано към него полуремарке с рег. №
......, с три оси. Същият превозвал пшеница с натоварване на задвижващата втора
единична ос на ППС от 13575 кг, при максимално допустимо натоварване на
задвижващата ос от 11500 кг, или превишаване с 2075 кг. При измерено разС.ие между
осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройна ос на полуремаркето била 30195
кг, при максимално допустимо натоварване на оста от 24000 кг, или установено
претоварване с 6195 кг повече от допустимото.
1
При тези параметри актосъставителят Е. Г., в качеството на инспектор в АПИ,
достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, а на 17.06.2025 г. било
издадено и обжалваното НП, където е приета идентична фактическа обстановка и на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4,
б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 3000 лв.
Така изложеното се установява от доказателствата по делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
На първо място, АУАН и НП са издадени от държавни органи, които не са
овластени да реализират административнонаказателна отговорност за нарушения по
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3, вр. чл.
167а, ал. 1 от ЗДвП, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол само
върху заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП, директорът на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
не е сред лицата, оправомощени да издава НП.
На второ място, в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания акт. При описание на
нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение, водещо до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната
квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма. Допуснато е
съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се
разбере каква точно е била волята на наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства. В чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и т. 4, б. „а“ от Наредбата е
разписано допустимото максимално натоварване на ос за ППС, а именно, касаещи
настоящия случай са: сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разС.ието между осите е над 1,3 m - е 24000 кг, а на единична
зaдвижвaщa ос е 11500 кг. Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП пък
предвижда наказание глоба от 500 до 3000 лв. на онзи водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите в Наредбата.
От съдържанието на АУАН и НП, се установява, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение с правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр.
чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Фактическият състав на това нарушение включва два
елемента (факта): 1) управление на пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени в Наредбата; и 2) това
2
действие да е в нарушение на установения за това ред. В същото време обаче от
обстоятелствената част на АУАН и НП липсва съответно фактическо описание за това
кой е този установен от закона ред, който не е спазил жалбоподателя. При описание на
фактите АНО е приел само, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство
с натоварване на ос, които надвишават нормите, установени в Наредбата, а в края на
своя санкциониращ акт е приел правна квалификация и е санкционирал жалбоподателя
по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който включва в своя фактически състав и материалната
предпоставка - „водач, който, без да спазва установения за това ред“. Последният
трябва да бъде ясно назован от АНО, като посочи в кой нормативен акт се съдържа
този ред и какво представлява (какъв е неговия режим - разрешителен,
регистрационен, уведомителен и свързан със заплащане на съответна такса, ако се
ползва някаква услуга). Липсата на този задължителен елемент от фактическия състав
на нарушението води до изначална непълнота на административното обвинение и на
последващия санкциониращ акт. От своя страна тази непълнота води като закономерна
последица и до създаване на противоречие между фактическото и правно обвинение, и
най-важното - до невъзможност на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Последното обстоятелство накърнява правото на защита на
жалбоподателя да разбере административното обвинение и да се защитава пълноценно
по отношение на него. Неясната воля на АНО обуславя незаконосъобразността на НП
и е абсолютно основание за неговата отмяна.
В случая не е налице и нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 53,
ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно която разпоредба се наказва онзи водач на ППС, който, за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение на собственика или
администрацията, управлява извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Тази хипотеза не е налице, тъй
като в случая няма специално ползване на пътя без разрешение, доколкото такова не е
необходимо, съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Същата допуска движение на тежко
ППС само срещу заплащане на парична такса, ако отговаря на следните изисквания -
има обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В
конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че
натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е с превишаване от 2075
кг, а сумата от натоварването на ос на тройна ос на полуремаркето е с претоварване от
6195 кг, което натоварване на осите не е превишавало с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II. При тези обстоятелства може да се
направи извод, че съчлененото ППС е можело да се движи по пътя след заплащане на
дължимата такса (чл. 8, ал. 5 от Наредбата), без да е нужно да се издава разрешение за
движение на извънгабаритно ППС. С оглед на изложеното съдът намира, че не са
осъществени елементите и на състава по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП - движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на
въпросното ППС е било разрешено по силата на закона при изпълнение на условието
за заплащане на пътна такса и за него не се е изисквало издаване на разрешително
(Решение № 925/28.09.2018 г. на АдмС - София област по дело № 618/2018 г., Решение
№ 293/01.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по дело № 240/2020 г.).
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
3
При този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 4),
съгласно който заплатеното възнаграждение за процесуално представителство е 650 лв.
Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер
на 650 лв., които да се заплатят от АПИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9412/17.06.2025 г., издадено от
директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя А. П. Я., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А. П. Я., ЕГН
**********, сумата в размер на 650 лв., представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4