№ 19704
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110141698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. П. Б., чрез адв.
К., срещу „..“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта
на сума в общ размер на 840,76 лева, от която 793,12 лева – главница за периода от
25.04.2016 г. до 27.10.2017 г., както и 47,64 лева - мораторно обезщетение за периода
от 26.05.2016 г. до 27.10.2017 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от
15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 88920/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при
КЧСИ, с район на действие СГС поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 88920/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в, бил издаден изпълнителен лист от
15.01.2019 г., въз основа на който срещу него било образувано изпълнително дело № ..
по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ. Сочи, че от страна на взискателя не били
извършени действия по принудително изпълнение в период от над три години,
считано от датата на влизане на сила на заповедта за изпълнение – 08.01.2018 г.,
поради което вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност. Сочи, че
по отношение на образуваното изпълнително производство е настъпила перемпция.
Моли съда да признае за установено, че не дължи изпълнение на вземанията, предмет
на процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че изпълнителното
производство срещу ищеца било образувано на 14.02.2019 г. въз основа на издадения
изпълнителен лист от 15.01.2019 г., като оспорва твърденията относно погасяването по
давност на процесните вземания. Твърди, че в настоящия случай приложение намира
петгодишния давностен срок. Оспорва наличието на основания за прекратяване на
образуваното изпълнително дело. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
15.01.2019г. по ч.гр.д. № 88920/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, по който е
образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на
действие СГС, поради изтекла погасителна давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу Ж. П. Б. е бил издаден изпълнителен лист от
15.01.2019. по ч.гр.д. № 88920/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, по който е
образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на
действие СГС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез
принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен
интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
2
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното
вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.,
III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това
решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.
№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното
дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши
сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.
В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № .. по описа на ЧСИ
.., с рег. № 863 при КЧСИ с район на действие СГС се установява, че същото е
образувано по молба от 14.02.2019г., подадена от „..“ АД с искане за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2019г. по ч.гр.д. №
88920/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, издаден в полза на „..“ АД въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по същото дело. С молбата от 14.02.2019г. е
3
поискано ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начин
на изпълнение. На 27.03.2019г. ЧСИ . е разпоредила да се наложи възбрана върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти. На 27.03.2019г. ЧСИ . е изпратила
запорно съобщение до „..“ ЕАД, с което е наложен запор на банкови сметки на ищеца.
От същата дата е и запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор на пенсията
на Ж. Б.. С писмо от 05.04.2019г. „..“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен,
като същият няма да се изпълнява със суми от пенсия. От дата 27.03.2019г. е и искане
за вписване на възбрана върху недвижим имот. На 10.05.2019г. е наложен запор на
МПС, собственост на Ж. Б.. На 17.01.2020г. и 06.04.2020г. са постъпили суми по
наложения запор на банкова сметка в „..“ ЕАД, които са били разпределени за
погасяване на задълженията към взискателя „..“ АД. С молба от 22.02.2021г.
взискателят е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия спрямо длъжника.
На 11.11.2022г. ЧСИ е изпратил призовка на длъжника за принудително изпълнение
като е насрочил опис на движими вещи на 15.01.2023г. от 15.30ч., находящи се на
адрес гр. София, ... С молба от 13.02.2023г. взискателят е поискал да бъдат извършени
изпълнителни действия спрямо длъжника. На 25.09.2024г. ЧСИ е изпратил призовка
на длъжника за принудително изпълнение като е насрочил опис на движими вещи на
15.11.2024г. от 13.00ч., находящи се на адрес гр. София, ... С молба от 13.11.2024г.
взискателят е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия спрямо длъжника.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от
страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече
бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че кредиторът е бездействал.
Видно от събраните по делото доказателства ответникът е предприемал регулярно
действия за принудително изпълнение на вземането си, с които е прекъсвал
погасителната давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС
е посочено, че „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.“. Погасителната давност е предвидена в закона като санкция за
бездействие и дезинтересиране на кредитора от събиране на едно свое вземане, а не
като форма на защита на длъжника поради неплатежоспособността му за определен
период от време. Видно от приложеното към настоящото дело изп. дело № .. по описа
на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на действие СГС, по същото са
4
предприемани действия по изпълнение или с изрични молби е искано извършване на
действия по изпълнение на следните дати: 14.02.2019г; 27.03.2019г; 05.04.2019г;
10.05.2019г; 22.02.2021г; 11.11.2022г; 13.02.2023г; 25.09.2024г; 13.11.2024г., а на
17.01.2020г. и 06.04.2020г. са постъпили суми по наложения запор на вземане към
трето лице - „..“ ЕАД. С извършването на всяко действие е прекъсвана погасителната
давност и е започвал да тече нов петгодишен давностен срок, между всеки две
последователни дати, посочени по-горе са изтекли по-малко от 5 години. По-малко от
пет години са изтекли и между издаване на изпълнителния лист и искането за
образуване на изпълнителното дело – 15.01.2019г. и 14.02.2019г. Между всеки две от
посочените последователни дати не е изтекъл и период по-дълъг от две години,
поради което не е настъпила и предпоставката за перемиране на изпълнителното дело.
В мотивите на Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че „Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и
ал. 1 ГПК и прекъсва давността.“ Подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. Последната молба,
подадена от взискателя с конкретно поискано действие за принудително изпълнение
преди подаване на исковата молба е от 13.02.2023г. Исковата молба е подадена на
10.07.2024г. като не са изтекли 5 години, поради което вземането не е погасено по
давност. За пълнота следва да се отбележи, че не са изтекли пет години и от
постъпване на суми по наложения запор на вземанията на длъжника от „..“ ЕАД -
06.04.2020г., с което също е била прекъсната давността.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два
месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
5
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, поради което предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., чрез
пълномощника адв. Н. К., съдебен адрес гр. София, .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, .., отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на
840,76 лева, от която 793,12 лева – главница за периода от 25.04.2016 г. до 27.10.2017 г.,
както и 47,64 лева - мораторно обезщетение за периода от 26.05.2016 г. до 27.10.2017
г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 88920/2017
г. по описа на СРС, 138 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
.. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на действие СГС, поради изтекла
погасителна давност като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ж. П. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „..“ АД, ЕИК .. сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6