РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Павликени, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20254140200125 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. С., чрез адвокат Р. Н. Р., АК- П. срещу
наказателно постановление № 25-0311-000136 от 03.04.2025 г., издадено от И.Х.Т.
началник РУ П., ОДМВР В. Т., упълномощен със заповед № ***2022 г. на директор
ОДМВР В. Т., с което жалбоподателят е санкциониран, както следва: 1.) на основание
чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца /три месеца/ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
В депозирана въззивна жалба са релевирани оплаквания за неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, твърдят се
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
жалбоподателят не е извършил описаните в атакувания административен акт
нарушения, както и че АУАН не е съставен по надлежния ред. Отправена е молба
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, с присъждане на
1
направените по делото разноски- адвокатско възнаграждение в минимален размер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител адвокат Р. Н. Р., АК- П., която поддържа жалбата и в допълнение излага
конкретни съображения за нарушение нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, тъй като
сочи, че по делото е установено, че АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел- В. З., който не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, а единствено при съставяне на акта. Възразява срещу установеността на
първото твърдяно нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, касателно начина на установяване,
конкретната скорост, както и липсата на посочване с какво не е съобразена скоростта.
Процесуалният представител сочи, че по отношение на второто твърдяно нарушение с
правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е ясно как е установено, че водачът
не е спрял, за да установи последиците от ПТП, като твърди и че същия няма
задължение да не напуска произшествието, тъй като няма друг участник в него, с
който да имат спор относно вина. С оглед изложените съображения до съда е
отправена молба за отмяна на атакувания санкционен акт. Претендира присъждане на
разноски- адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото е
обективирано възражение за прекомерност, относно претендираните от жалбоподателя
разноски, инкорпорирано в съпроводително писмо с вх. № ***2025 г.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение серия *** № ***от
27.03.2025 г., съставен от Й. Г. Д.– инспектор при РУ П., ОДМВР В. Т. и в
присъствието на свидетелите В. Г. К.- свидетел при съставяне на акта и В. Ц. З.-
свидетел при съставяне на акта е констатирано, че на 26.03.2025 г. около 22:08 часа в
обл. В. Т., общ. П., гр. П., ул. „*** „ / ул. „***“, в посока на движение към улица „***“
жалбоподателят С. С. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280
ЦДИ“, *** цвят с ДК № ***, собственост на Т.И.С., с ЕГН **********, като при
2
излизане от кръстовището, движейки се по мокра пътна настилка в условията на
дъждо- валеж не съобразява скоростта си на движение с релефа на местността и
пътните условия, следствие на което излиза вляво по посоката си на движение, извън
платното за движение и се блъска в неподвижни препятствия тип дърво и метална,
ограничителна преграда, реализирайки ПТП с материални щети, описани в протокол
за ПТП с материални щети номер ***2025 г. по описа на РУ П., като след инцидента
водачът С. не спира, за да установи последиците от ПТП и напуска произшествието.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП- водачът
не избира скоростта на движение съобразно атмосф. условия, релефа, условията на
видимост, интезивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението- ПТП и на чл. 123, ал. 1, т. ЗДвП-
не спира и не установява последиците от ПТП. В АУАН е посочено, че от нарушението
няма претърпели имуществени вреди. След съставяне на АУАН препис от същия е
връчен лично на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма
възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 25-0311-000136 от 03.04.2025 г., издадено от И.Х.Т. началник РУ П.,
ОДМВР В. Т., упълномощен със заповед № ***2022 г. на директор ОДМВР В. Т., с
което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1.) на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца /три месеца/ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Препис от санкционния акт е връчен на 09.05.2025 г. лично на въззивника като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 09.05.2025 г.
Жалбоподателят С. Д. С. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, като е
санкционирана 6 пъти за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането
му за периода 2016 г. – 2025 г.
На 27.03.2025 г. на свидетелите В. К. и Й. Д.- служители при РУ П., ОДМВР В.
Т. било възложено установяване на лека автомобил и шофьора му във връзка с
реализирано ПТП предходната вечер в град П. ПТП с материални щети- нарушение на
метална преградна ограда на ул. „***“ при детска градина № ***. Установено било
МПС-то, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, *** цвят с
ДК № ***, собственост на Т.И.С. от град Л., *** на С. С., следствие на което двамата
3
свидетели били командировани до град Л. за установяване на нарушителя и обработка
на ПТП. Установили след съдействие на полицейски служители от същия град, разпит
на собственика на автомобила и бащата на жалбоподателя, че автомобилът е със следи
от ПТП и че вечерта на инцидента бил управляван от жалбоподателя С., колата
поднесла и се ударила в ограда до детска градина, след което водачът се изплашил и
напуснал мястото. Свидетелят Д. съставил протокол за ПТП № *** от 27.03.2025 г. В
последствие съставен бил и процесния АУАН след като установил самоличността на
жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствието на свидетелите В. К. и В. З.-
служител на РУ Л., ОДМВР П.. На С. С. бил връчен препис от санкционния акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН е издаден от длъжностно лице в пределите на
неговата компетентност. Процесното наказателно постановление е издадено от И.Т.
началник РУ П., ОДМВР В. Т., като е посочено, че същият е упълномощен със заповед
№ ***2022 г. на директор ОДМВР В. Т.. Съдът с разпореждане № *** от 19.05.2025 г. е
изискал за прилагане по делото посочената заповед. Видно от съдържанието на
приетата по делото заповед, е че със същата се оправомощават длъжностни лица от
ОДМВР В. Т. да прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Посоченото както и изричното
позоваване на заповед № ***2022 г. на директор ОДМВР В. Т. в процесното
наказателно постановление, касателно материалната компетентност на издалия го,
поставят в невъзможно с нужната категоричност да се установи материалната
компетентност на издалия процесния санкционен акт, с оглед формалността на
административнонаказателното производство. Действително по делото е приложена и
заповед № ***2021 г. на министър на вътрешните работи, като видно от т. 3.8 на
същата началниците на РУ при ОДМВР са определени да издават НП по ЗДвП, но
позовавайки се изрично на друга заповед в процесното наказателно постановление,
приложената по делото такава е ирелевантна. Липсата на компетентност, независимо
от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време,
представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите
на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това
4
е предвидено в съответния нормативен или издаден въз основа на него
административен акт. Визираният порок представлява самостоятелно основаните за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, касателно допуснато
нарушение чл. 40, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗАНН, доколкото видно от АУАН същият е
съставен при присъствието на свидетелите В. Г. К. и В. Ц. З.- и двамата свидетел при
съставяне на акта, което обстоятелство се установява и от свидетелските показания по
делото.
За пълнота на изложението и макар и в настоящия случай АУАН и издаденото,
въз основа на него НП да са съставени в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни
срокове, отделно от констатирания вече порок на наказателното постановление,
същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника С. и поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на
защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на нарушението по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност, имайки предвид липсата на твърдения за причинено ПТП
по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната законова дефиниция
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
АУАН и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице „при излизане от
кръстовщето, движейки се по мокра пътна настилка в условията на дъждовалеж не
съобразява скоростта си на движение с релефа на местността и пътните условия в
следствие на което излиза вляво по посоката си на движение извън платното за
движение и се блъска в неподвижни препятствия тип дърво и метална, ограничителна
преграда реализирайки ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП с
материални щети номер ***2025 г. по описа на РУ П.“- неясно какви са последиците
от същото. Констатираната непълнота при словесното описание на „обвинението“ в
АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа
на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху
гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на
претендираната спрямо него юридическа отговорност, а освен това липсват
доказателства по делото изготвения протокол за ПТП да му е предявен за запознаване.
5
Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление в обсъдената част и
обезпредметява обсъждането на въпроса дали произшествието е причинено виновно от
въззивника.
Съдът констатира и следното противоречие в АУАН, посочено е декларативно,
че е реализирано ПТП с материални щети, описани в непредявен на жалбоподателя
протокол за ПТП, без да са надлежно индивидуализирани, като същевременно е
посочено и че от нарушението няма претърпели имуществени вреди!?! Липсата на
твърдения в обжалваното наказателно постановление за причинени конкретни и
надлежно индивидуализирани имуществени вреди и претърпели такива води и до
автоматично отпадане на задължението на жалбоподателя С. да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП, в частност
да установи последиците от същото, каквото изискване е предвидено в разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като отделно от това доказателства по делото в тази насока
липсват.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административните нарушения и по налагане на административно наказание е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Поради изложеното, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за отмяната му
и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат Р. Н. Р., АК- П. в тази насока. Съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че съгласно чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА на въззивника С. С. е оказана безплатна правна помощ от адвокат Р. Н.
Р., АК- П., то на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, Областната
дирекция на МВР – гр. В. Т. следва да бъде осъдена да й заплати парична сума в
размер на 400,00 лева. Разпоредбата на член 18, ал. 2 от Наредбата № *** от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда, че ако административното
наказание е под форма на глоба или имуществена санкция, минималният размер се
определя по реда на член 7, ал. 2 от същата, а член 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
предвижда, че при интерес до 1 000,00 лева адвокатското възнаграждение е 400,00
лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление 25-0311-000136 от 03.04.2025
г., издадено от И.Х.Т. началник РУ П., ОДМВР В. Т., упълномощен със заповед №
***2022 г. на директор ОДМВР В. Т., с което жалбоподателят С. Д. С., с ЕГН
********** е санкциониран както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста
лева/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са
му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева
/двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца /три
месеца/ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 1 ЗА, Областната дирекция на МВР – гр. В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р.,
АК- П., с личен номер **********, със служебен адрес гр. Л., ул. ***, общ. Л., обл. П.
сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/- възнаграждение за правна защита и
процесуално представителство на жалбоподателя С. Д. С., с ЕГН ********** по АНД
№ 125 по описа за 2025 г. на Районен съд Павликени.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
В. Т., на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7