РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. Бургас, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20252100501531 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Я. Т. Й. – *, действаща със съгласието на
своята майка Н. Н. А., двете с адрес Г., гр.А., кв.“Г. н.“, ул.“К.“ № *, подадена чрез
пълномощник адв.Диляна Койчева, против решение № 1573 от 02.07.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 2459/2025 г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е изменена определената по гр.д.№ 4232/2018
г. по описа на РС-Бургас месечна издръжка, която Т. Я. Й. следва да заплаща за * си
дъщеря Я. Т. Й., родена на **** г., действаща със съгласието на майка си Н. Н. А., като
е УВЕЛИЧЕНА издръжката от 127.50 лв. на 320 лв., начиная от 02.04.2025 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяването й, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното
плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 400 лв. искът за
издръжка е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.
С въззивната жалба първоинстанционното съдебно решение се обжалва в
отхвърлителната част, с която искът по чл.150 СК за увеличение на издръжката на *
дете Я. Т. Й. е отхвърлен за размера над 320 лв. до предявения размер месечна
издръжка от 400 лв., като в тази част решението на БРС се счита за неправилно и
1
незаконосъобразно. Според въззивницата, нуждата от издръжка е в претендирания
размер и бащата има възможност да заплаща същата, като от представените
доказателства се установява, че освен присъщите на нейните години нужди Я.
посещава *, частни уроци по английски език и спортни дейности. Сочи се, че
последната група разходи, макар и да не са такива с извънреден характер, не следва се
изключва при определяне на месечната издръжка, тъй като е от първостепенно
значение и изисква бърза и своевременна намеса на родителя, който полага преки
грижи за детето. Относно възможностите на родителя, който дължи издръжка, се сочи,
че макар и получаваната от бащата заплата да е в минималния за страната размер, то
ноторно е, че лицата, упражняващи подобна професия /шофьор/, получават
допълнителни парични средства под формата на различни бонуси и суми за
командировъчни, което се подкрепя и от твърденията на ответника за извършваните от
него разходи за ремонти, кредит и поддържане на домакинство. Поради това се счита,
че районният съд неправилно е приел, че във връзка с нуждите на Я. и възможностите
на родителите, месечно за отглеждането й са необходими само 700 лв., от които
ответникът следва да предоставя едва 320 лв., а майката – останалите 380 лв. и
грижите за нея. В тази връзка се счита, че за отглеждането на Я. са необходими поне
1000 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща поне сумата от 400 лв., както е
претендирано с исковата молба, като се моли въззивния съд да има предвид и
новонастъпили обстоятелства – посещение от детето на интензивен курс по английски
език, за който е заплатила сумата от 450 евро, посещава също * терапия и
индивидуални * сесии за деца, за които майката е заплатила сумата от 210 евро, които
не са прищявка, а необходимост, предвид говорния дефект на детето и за нейното
пълноценно развитие. Моли въззивния съд да отмени решението на БРС в
обжалваната част и да уважи иска в пълния му размер. Към въззивната жалба са
представени писмени доказателства за извършени разходи за * дете, които се моли да
бъдат приети по делото. Претендират се направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.
Я. Й., не се взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител въззиваемият оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение. Претендира присъждане на разноските по делото.
Заинтересованата страна Д“СП“ Бургас не е взела становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има
правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна
2
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и при извършена
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната му част.
Пред Районен съд – гр.Бургас е предявен иск с правно основание чл.150 СК –
за увеличение на присъдената по гр.д.№ 4232/2018 г. по описа на БРС месечна
издръжка на детето Я. Т. Й. от 127.50 лв. на 400 лв. и осъждане на ответника Т. Я. Й. да
заплаща на * си дете Я. месечна издръжка в увеличения размер от 400 лв., считано от
подаване на исковата молба – 02.04.2025 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
По делото е безспорно, че с решение № 1657/26.07.2018 г. по гр.д.№ 4232/2018
г. по описа на РС-Бургас е одобрено от съда постигнато между родителите Н. Н. А. и Т.
Я. Й. споразумение по чл.127, ал.1 СК, с което бащата се е задължил да заплаща на
дъщеря си Я. Т. Й. (* към този момент) месечна издръжка в размер на 127.50 лв.
Безспорно е, че * ищца живее при майка си в Г., която пряко упражнява
родителските права по отглеждането и възпитанието за детето. Към момента * Я. е на
възраст *-години и за учебната 2024/2025 г. е била ученичка в * клас в Гимназия „Г.
Н.“, Г.. От събраните по делото доказателства е установено, а и между страните не се
спори, че детето посещава * и * за деца, уроци по английски език и спортни дейности,
за което майката заплаща съответните такси.
Установено е по делото, че бащата е трудово ангажиран, като от представеното
удостоверение № 80/13.05.2025 г. от работодателя ** – Бургас е видно, че за периода
от месец април 2024 г. до месец април 2025 г., вкл., Т. Й. е получил брутно трудово
възнаграждение общо от 13054.64 лв., или средно по 1004.20 лв., като за последния
месец – април 2025 г. е получил брутно възнаграждение от 1102.85 лв. От
представеното удостоверение за раждане от ** г. е видно, бащата има и друго дете, за
което полага грижи – * Т. Т. Й.., роден на **** г. от съжителството му с П. Ж. Д.. По
отношение на майката е установено, че и същата е трудово ангажирана, като от
представеното удостоверение от работодателя **** е видно, че за периода 01.04.2024 г.
– 30.04.2025 г. Н. Н. А. е получила чист доход в общ размер от 18791.02 евро (в т.ч. и
надбавки), като за последния месец – април 2025 г. е получила възнаграждение в
размер на 1177.58 евро, което е с левова равностойност от 2303.15 лв. Установено е
също, че майката има и друго дете, за което полага грижи – * М. А., родена на **** г.
от втория й брак – с Х. А., видно от представеното удостоверение за раждане от **** г.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд
3
намира, следното:
Безспорно е, че от определяне на издръжката до момента е изминал значителен
период от време – седем години, през който детето е пораснало, увеличили са се и
неговите нужди. Значително са изменени и икономическите условия, а средствата,
необходими за издръжка са се повишили, променен е и минималният размер на
издръжката за едно дете, която съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е в размер на
една четвърт от минималната работна заплата за страната, т.е. за 2025 г. минималният
размер на издръжката е 269.25 лв. (при МРЗ от 1077 лв.). Следователно, в случая е
налице трайно съществено изменение в нуждите на * дете Я. Й., свързано с
физическото й израстване, здравен статус и увеличаване на нейните нужди, което води
до доказаност по основание на исковата претенция за увеличаване на присъдената с
решението по гр.д.№ 4232/2018 г. на БРС месечна издръжка за детето от 127.50 лв..
Направените в тази връзка правни изводи от районния съд са правилни и напълно се
споделят от настоящата инстанция.
Въззивният съд намира за правилна и преценката на БРС по отношение на
определения увеличен размер от 320 лв. на необходимата за детето месечна издръжка,
дължима от бащата, съобразно неговите възможности и нуждите на детето. В тази
връзка, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
невъзможността на ответника да заплаща издръжка за непълнолетното си дете в
претендирания с исковата молба размер от 400 лв., като изложените за това
възражения във въззивната жалба са неоснователни.
Задължението на родителите за издръжка по чл.143 СК е безусловно, т.е. те
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Необходимо е да се
престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни
за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се
преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст,
получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Ето защо,
родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си
издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за
живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат
защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. По отношение
на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на * Я., въззивният съд
съобрази нуждите на детето и възможностите на бащата, който дължи издръжката, да
отговори на тези нужди. В тази връзка, предвид обстоятелството, че Т. Й. има
алиментни задължения към друго свое * дете и към момента получаваните от него
трудови доходи са в минимален размер, съдът намира, че бащата е в обективна
невъзможност да заплаща претендираната издръжка от 400 лв.
4
Предвид горното, с оглед доказателствата по делото за възможностите на
двамата родители и нуждите на * Я. Й., въззивният съд намира, че за задоволяване
потребностите на детето е възможна към момента месечна издръжка в общ размер от
700 лв., от която бащата следва да заплаща 320 лв., а останалите 380 лв. следва да се
осигуряват от майката, която въпреки полаганите от нея непосредствените грижи в
отглеждането и възпитанието на детето също следва да участва в негова издръжка.
При разпределяне на сумите за издръжка между родителите, съдът взе предвид по-
добрите финансови възможности на майката, както и обстоятелството, че бащата има
задължения и към друго свое дете, което го поставя в невъзможност към момента за
заплаща искания размер издръжка. Ето защо, БОС приема, че съгласно
доказателствата по делото бащата разполага с финансова възможност да заплаща
месечна издръжка за непълнолетното си дете Я. в размер от 320 лв. Възраженията във
въззивната жалба за определяне на по-висок размер издръжка са неоснователни,
доколкото събраните по делото доказателства не установяват получаването от бащата
на доходи, които да му позволяват да заплаща претендираната издръжка от 400 лв. на
месец. В тази връзка, БОС намира за неоснователни и възраженията във въззивната
жалба, че след като ответникът е изтеглил кредит, който изплаща, то същият можел да
дава искания размер издръжка, като тези доводите на въззивника са и неотносими,
доколкото от значение са получаваните от бащата доходи, за които по делото са
ангажирани доказателства.
Предвид изложените съображения, настоящият съд намира въззивната жалба
за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, постановеното
от БРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
С оглед изход на спора и направеното от двете страни искания за разноски,
съдът намира, че на въззивника такива не му се дължат, като на основание чл.78, ал.3
ГПК същият следва да заплати на въззиваемата сумата от 400 лв. – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1573 от 02.07.2025 г., постановено по гр.д.№
2459/2025 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която искът на Я. Т. Й.,
ЕГН **********, *, действаща със съгласието на своята майка Н. Н. А., ЕГН
**********, предявен против Т. Я. Й., ЕГН **********, с правно основание чл.150 СК
за увеличение размера на месечната издръжката на детето Я., определена с решение №
1657/26.07.2018 г. по гр.д.№ 4232/2018 г. на РС-Бургас, е отхвърлен за разликата над
320 лв. до претендирания размер от 400 лв. на месец.
5
ОСЪЖДА Я. Т. Й., ЕГН **********, *, действаща със съгласието на своята
майка Н. Н. А., ЕГН **********, да заплати на Т. Я. Й., ЕГН **********, сумата от
400 лв. (четиристотин лева) за направените във въззивното производство пред БОС
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6