№ 3461
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110102241 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от З. В. А. и В. М. Р. срещу
„В.иК.В. ООД, искове с правно основание чл.439 от ГПК съдът, да признае за установено
между страните, че:
З. В. А., ЕГН: **********, не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, - ½ ид.ч. от наследството, оставено от
починалата й майка ЗЗ.С. Р.а, обективирано в изп. лист от 14.06.2023г., издаден по Заповед
за изпълнение № 2886/10.04.2023г. по ЧГД № 4971/2023 по описа на ВРС - сума в размер на
516.65 лв., представляваща дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида
с аб. № ****, на адрес: гр. В. за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г., сумата от 93,35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г.; законната лихва от
датата на подаване на заявлението пред съда - 09.04.2013г. до изплащане на вземането;
сумата в размер на 62,50 лв., разноски по делото, поради погасяване по давност, на правото
на принудително изпълнение.
В. М. Р., ЕГН: ********** не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, - ½ ид.ч. от наследството, оставено от
починалата му съпруга ЗЗ.С. Р.а, обективирано в изп.лист от 14.06.2023г., издаден по
Заповед за изпълнение № 2886/10.04.2023г. по ЧГД № 4971/2023 по описа на ВРС - сума в
размер на 516.65 лв., представляваща дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с аб. № ****, на адрес: гр.В. за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г., сумата от
93,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г.;
законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда - 09.04.2013г. до изплащане
на вземането; сумата в размер на 62,50 лв., разноски по делото, поради погасяване по
давност, на правото на принудително изпълнение.
Ищците твърдят, че по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2886 от 10.04.2013г., издадена по ч.гр.д. № 4971/2013г. описа на ВРС, ІХ състав,
ЗЗ.С. Р.а, техен наследодател с ЕГН **********, е осъдена да заплати на ответното
Дружество следните суми: Прова С. АК 1р. Зара, 16000 1/ 1 033,29 лв., представляваща
дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с аб. № ****, на адрес:
1
гр.В. за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението пред съда - 09.04.2013г. до изплащане на вземането; 2/ мораторната
лихва в размер на 186,70 лв. за периода от 26.04.2007г. до 28.06.2013г.; 3/ и сумата в размер
на 125 лв., представляваща държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Въз основа на издаденият по-горепосоченото дело и
издаден изпълнителен лист на 11.06.2015г. е образувано изпълнително дело №
20158080400641 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Варна, което изпълнително дело е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Христо Василев Георгиев, с рег.№ 892 район на действие
Окръжен съд - Варна. На 20.06.2019г. ЧСИ Христо Георгиев е изпратил до ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД Уведомление за преобразувано
дело под № 20198920400769. Твърди се, че по изпълнителното дело не са предприети
принудителни действия и с Постановление от 12.09.2024г. ЧСИ Христо Георгиев прекратява
изп. производство по изп. дело №20198920400769; на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Като наследници на ЗЗ.С. Р.а, починала на ****., ищците считат, че за тях е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Твърдят недължимост на главницата по издадената Заповед, цитирана по-горе, в
размер на 1 033,29 лева, поради изтекла погасителна давност, която е настъпила на
12.06.2018г. - три години след датата на образуване на изпълнително дело №
20158080400641 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ; с район на
действие ВОС, а именно на 11.06.2015г. На Георгиев, 20.06.2019 но г. принудителни делото е
преобразувано в изп дело № 769/2019 г. по описа на ЧСИ Христо изпълнителни действия не
са извършвани и делото е прекратено на 12.09.2024г. с постановление на ЧСИ.
Ищците считат, че задълженията са погасени по давност, молят исковете им да бъдат
уважени, като претендират и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответникът
признава предявените искове. Възразява относно присъждане на разноски, като счита, че
на осн.чл.78, ал.2 от ГПК следва да бъдат възложени върху ищците.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът като взе предвид, че ответника признават исковете и ищците са направили
искане за постановяване на решение при признаване на иска, то съдът постановява
решението си при признание на иска, на осн.чл.237,ал.2 от ГПК.
По разноските: Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дава възможност разноските да
бъдат присъдени за ищеца, при наличието кумулативно на две предпоставки: ответника с
поведението си да не е дал повод за завеждане не иска и ако го признае.
Относно предявените искове по чл.439 от ГПК категорично може да се заключи, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки формалното признание на
иска/ковете е продължил да води, като задължение на ищците сочените суми. Налице и
актуална практика на ВКС, че дори при необразувано изпълнително дело, достатъчен е
фактът на издаден изп. лист, за да се породи правен интерес за длъжника от иска по чл. 439
ГПК със страни длъжника по изп. лист и кредитора по него (или негов правоприемник).
Следователно, в случая нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима и с оглед
изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да отговаря за
сторените от ищците разноски.
От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за
неоснователно. Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и размера на исковата претенция, намира за неоснователно
възражението за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца З. А. в размер
2
на 600 лв. По делото са предявени повече от два иска, съобразно актуалната съдебна
практика /Решение № 195 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1964/2023 г., II т. о., ТК/.,
ответникът с отговора на исковата молба признава иска, но с поведението си е дал повод за
завеждането му. Процесуалният представител на ищцата е изготвил искова молба, явил се е
в о.с.з. и заплатеното адв.възнаграждение от 600 лв., овъзмездява неговия труд и не следва
да се намалява поради прекомерност. Съответно следва да се присъди сумата от 600 лв. за
адв.възнаграждение в полза на З. А..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените в настоящото производство разноски 100 лв.-внесена държавна такса,
по 50 лв. за всеки ответник и адв.възнаграждение от 600 лв. в полза на З. А..
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът З. В. А.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В., не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, - ½ ид.ч. от наследството, оставено от
починалата й майка ЗЗ.С. Р.а, обективирано в изп. лист от 14.06.2023г., издаден по Заповед
за изпълнение № 2886/10.04.2023г. по ЧГД № 4971/2023 по описа на ВРС - сума в размер на
516.65 лв., представляваща дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида
с аб. № ****, на адрес: гр. В. за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г., сумата от 93,35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г.; законната лихва от
датата на подаване на заявлението пред съда - 09.04.2013г. до изплащане на вземането;
сумата в размер на 62,50 лв., разноски по делото, поради погасяване на вземанията по
давност, на основание чл.439 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът В. М. Р.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В. не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, - ½ ид.ч. от наследството, оставено от
починалата му съпруга ЗЗ.С. Р.а, обективирано в изп.лист от 14.06.2023г., издаден по
Заповед за изпълнение № 2886/10.04.2023г. по ЧГД № 4971/2023 по описа на ВРС - сума в
размер на 516.65 лв., представляваща дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с аб. № ****, на адрес: гр.В. за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г., сумата от
93,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2007г. до 28.03.2013г.;
законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда - 09.04.2013г. до изплащане
на вземането; сумата в размер на 62,50 лв., разноски по делото, поради погасяване на
вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* да
заплати на З. В. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева) представляваща направените в настоящото производство разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* да
заплати на В. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 50 лв ( петдесет лева)
представляваща направените в настоящото производство разноски, на основание чл.78 ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4