№ 257
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2839/23.07.2024 г., по описа на
Окръжен съд - Търговище, постъпила от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
адвокат К. З., срещу решение № 42/01.07.2024 г., постановено по търг. дело №
16/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, поправено по реда на чл.
247 ГПК с Решение № 70/31.10.2024 год.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на решението
само в частта, в която не е присъдена претендираната сума от 15 339,63 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.05.2022 г. до 20.02.2024 г.
Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, неуказвайки
на ищеца необходимостта от представяне на доказателства за размера на
мораторната лихва за забава. Излага се, че са нарушени принципите на
равенство в процеса и диспозитивно начало, доколкото ответникът не е подал
отговор и не е оспорил своевременно иска по основание и размер. Претендира
се отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на
съдебни и деловодни разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна не е упражнила правото си
на писмен отговор. В о.с.з., чрез назначения особен представител, изразява
становище за неоснователност на предявената жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По силата на сключен на 24.06.2021 година, между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ АД /праводател на ищеца/ като
кредитодател и К. Я. Р., като кредитополучател, Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *****-*****, банката е предоставила на ответника
кредит, в размер на 75 000 лв.
С влязлата в сила част от съдебното решение ТОС е приел, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба - 24.04.2024
г., към която дата размерът на задължението по договора възлиза на: 71 249.19
лв /предсрочно изискуема главница/ и 9 336.52 лв /възнаградителна лихва за
периода 15.03.2022 г. до 25.04.2024 год./.
ТОС е отхвърлил предявения иск за заплащането на мораторна лихва по
чл. 5 от договора за периода 15.05.2022 год. – 20.02.2024 год. с мотива, че
такава се дължи от момента на предсрочната изискуемост - 25.04.2024 г. до
пълното заплащане на дълга. По изложените съображения ТОС е отхвърлил
иска за посочения период и е присъдил законна лихва след 25.04.2024 год.
На първо място, въззивните доводи за ревизия не съответстват на
фактическите и правни изводи на ТОС. Основният довод на ТОС за
отхвърляне на разглеждания иск в разглеждания период има правен характер и
е свързан с това дължи ли се обезщетение за забава за периода преди
настъпване на предсрочната изискуемост. ТОС не е отхвърлил претенцията за
периода 15.05.2022 год. – 20.02.2024 год. поради липса на доказателства за
размера на вземането. Констатациите за невъзможност на съда да определи
по размер вземането касаят единствено присъденото обезщетение след
25.02.2024 год., тъй като краят на периода е неизвестна величина. По
изложените причини доводите за допуснати процесуални нарушения
касателно разпределението на тежестта на доказване за размера не следва да
бъдат разглеждани, тъй като не кореспондират с решението в обжалваната му
2
част.
Обстоятелството, че ответникът не е подал отговор не означава, че съдът
е задължен да уважи неоспорената претенция - Решение № 67 от 6.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК. Неподаването на писмен отговор не означа
признание на иска или на фактите по делото. Неподаването на писмен отговор
не дерогира и задължението на съда да приложи материалния закон и да
формира правни изводи по съществото на спора.
Въззивникът не е навел довод против правните изводи на ВОС, че
кредитополучателят не дължи обезщетение за забавено плащане до датата на
предсрочната изискуемост. Трайна е обаче практиката /Решение № 50102 от
27.01.2023 г. по гр. д. № 123/2022 г. на ІІ г. о., Решение № 50117 от 19.10.2023
г. по гр. д. № 2220/2021 г. на ІV г. о., Решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д.
№ 2501/2020 г. на ІІ т. о. и др./, съобразно която ограничението на въззивната
дейност по чл. 269 ГПК се отнася за установяване фактическата страна на
спора и не намира приложение при субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма Ограниченията в обсега на въззивната
дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но
не намират приложение при определяне и прилагане на материален закон.
Разглежданата претенция се основава на чл.33, ал.2 ЗПК вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД. В чл.5 от договора е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва.
Съобразно заключението на ССЕ до датата на предсрочна изискуемост
кредитополучателят е бил в забава за заплащане на дължимите месечни
вноски с падеж, считано от падежна дата 15.03.2022 год. Съобразно Таблица 2,
стр. 82 при зададен период на олихвяване след 15.05. 2022 год., при
съобразяване на падежа на всяка погасителна вноска, до датата на настъпване
на предсрочната изискуемост дължимата лихва за просрочие възлиза на 1 689,
75 лева. В исковия период 15.05.2022 год. – 20.02.2024 год. , не е настъпило
твърдяното изменение на договорната връзка, свързано с предсрочна
изискуемост на кредита, но кредиторът дължи мораторната лихва за забава на
просрочените вноски.
Не следват изводи за недължимост на посочената сума от
3
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, на което първостепенният съд се е позовал. В ТР не е
отречена възможността кредиторът да претендира вземания с обезщетителен
характер за просрочените вноски до настъпването на предсрочната
изискуемост. Акцентът е поставен върху недължимостта на възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуемия дълг, но не и върху дължимото до
предсрочната изискуемост мораторно обезщетение. В този смисъл е и
съдебната практика, свързана с начина на изчисляване на главния и акцесорен
дълг при предсрочна изискуемост на кредита - Решение № 60162 от
26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2482/2018 г., II т. о., ТК Решение № 147 от
26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019 г., II т. о., ТК и др.
В заключение предявеният иск е основателен до размер на 1 689, 75
лева – мораторно обезщетение, изчислено въз основа на просрочените вноски
с настъпил падеж до настъпването на предсрочната изискуемост, респ. е
неоснователен за разликата до предявения размер от 15 339,63 лева.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената претенция или 198, 94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42/01.07.2024 г., постановено по търг. дело №
16/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, поправено по реда на чл.
247 ГПК с Решение № 70/31.10.2024 год., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260,
представлявано от Д.Б.Ш., член на Управителния съвет и Изпълнителен
директор и М.И.В., Прокурист, действащи чрез пълномощника адв. К. З. от
АК – Смолян против К. Я. Р., ЕГН **********, от ***** иск за сумата от
1 689, 75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.05.2022 г. до
20.02.2024 година, по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*****, сключен на 24.06.2021 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Я. Р., ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от
Д.Б.Ш., член на Управителния съвет и Изпълнителен директор и М.И.В.,
Прокурист сумата от 1 689, 75 лева представляваща мораторна лихва за
периода 15.05.2022 г. до 20.02.2024 година, по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *****, сключен на 24.06.2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част за
разликата от 1 689, 75 лева до претендираните 15 339,63 лева.
ОСЪЖДА К. Я. Р., ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от
Д.Б.Ш., член на Управителния съвет и Изпълнителен директор и М.И.В.,
Прокурист сумата от 198, 94 лева – разноски, определени по съразмерност за
въззивното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5