Решение по КНАХД №402/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Медиком“ ООД, [населено място], чрез адв. В. З., против решение № 210 от 28.07.2025 г., постановено по анд № 760/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 10-2400085/03.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил за наложено на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с процесното наказателно постановление административнонаказателната отговорност спрямо „Медиком“ ООД е ангажирана за това, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство, на 09.05.2024 г. по работни места и на 20.05.2024 г. по документи дружеството, ползващо обект – склад за строителни материални в [населено място], в качеството му на работодател е допуснало на работа на 09.05.2024 г. в 11:20 часа лицето М. П. Х. от [населено място] да изпълнява трудовите си задължения като „общ работник“ в обекта, без сключен трудов договор. От същия е попълнена декларация, в която е декларирал, че работи на посочената длъжност, считано от 01.04.2024 г. в обекта, декларирал е работно време от 08:00 часа до 12:00 часа, както и че получава месечно възнаграждение 700 лв., с почивни дни събота и неделя. В хода на проверката е представен граждански договор № 1 от 01.04.2024 г., сключен между лицето и дружеството жалбоподател. В него е посочено, че предметът на договора е възстановяване и подреждане на палети, чистене на двор. При тези обстоятелства е прието от контролните органи, че лицето Х. полага труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 20.05.2024 г.

За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на оспореното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Направена е преценката за законосъобразността на наложеното наказание, като е отчетено, че в случая наложената санкция отговаря на извършеното нарушение, правилно е ангажирана отговорността на дружеството, съобразно приложимите разпоредби на материалния закон и е съобразена тежестта на извършеното нарушение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Изцяло се споделят и правните изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по своя характер и белези правоотношението между „Медиком“ ООД и М. П. Х. съставлява трудово правоотношение. Противно на твърденията в касационната жалба, налице са елементите, характеризиращи процесните отношения като такива по предоставяне на работна сила, при наличие на работно място и точно определена функция. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Действително, страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от императивните разпоредби на закона.

Неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че не са доказани предпоставките и условията за съществуването на трудово правоотношение, като се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договор. Не са представени надлежни доказателства, опровергаващи извода на административнонаказващия орган, а впоследствие и на първоинстанционния съд, че между „Медиком“ ООД и М. П. Х. съществуват трудови правоотношения. Т. е. между тези две страни, е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. Относно представения граждански договор от № 1 от 01.04.2024 г., следва да се посочи, че уговорената услуга е различна от установената при проверката работа, която лицето е извършвало. На следващо място – различен е начина на изплащане на уговореното възнаграждение по гражданския договор и попълнената от посоченото лице декларация. За да е налице граждански договор между страните следва да се предоставя само резултат, като изпълнителят следва да разполага както със собствени средства и оборудване, така и сам да създава организацията си на работа. В случаите, когато е налице организация на работата от работодател, с негово оборудване, същият предоставя единствено работна сила, а тези отношения, съгласно императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, както се посочи, се уреждат само като трудови. Не е предоставено на свободната преценка на работодателя дали да сключи граждански или трудов договор с наетия от него работник.

Противно на твърденията на касатора, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че лицето М. Х. не е престирал работна сила по трудов договор по време на проверката. В тази връзка районният съд правилно е кредитирал свидетелските показания на проверяващите служители, които са в съответствие със съдържанието на декларацията, попълнена от лицето. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Последният е редовно съставен – съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила (чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ).

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 28.07.2025 г., постановено по анд № 760/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Решението е окончателно.