№ 155
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря Т.С.Т
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20254150100090 по
описа за 2025 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „**“ ООД с БУЛСТАТ **, гр.В.Т. ул. „П.Я.“ № 30, тел. 062/62 20
91, представлявано от И.Б.И, чрез юрисконсулт М. Х. Й. твърди, че съгласно
параграф първи, ал.1, т.2, бук.а от ДР на закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 от
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "**" ООД - гр.В.Т. одобрени от ДКЕВР, с решение №** от
11.08.2014г. - т.9 и публикувани в централен и местен ежедневник - в-к „**“
Бр.196 от 21.08.2014г. и в-к „**“ брой 178 от 18.09.2014г. ( наричани по долу за
краткост общи условия), ответникът Р. Ш. М. се явявал потребител на ВиК
услуги по партида с абонатен № ** за обект, находящ се в гр. С., ул. „Ф.Т" №
14. Твърди, че за периода от 04.02.2019 г. до 28.06.2024 г., от страна на
ответника били потребени предоставените от "**" ООД водоснабдителни и
канализационни услуги по доставка на питейна вода и пречистване за
горепосочения обект, за които услуги ответникът не е изпълнил задължението
за заплащане. Били издадени 16 бр. фактури на обща стойност 551,05 лева, от
които 416,09 лева главница – общата стойност на ползвана, но незаплатена
питейна вода и услуги по отвеждане на отпадъчни води и пречистване от
длъжника за периода от 04.02.2019г. до 28.06.2024г. и лихва за забава 134,96
лева за забавено плащане на сумите по фактурите. Потребителят е следвало да
заплати дължимите суми в 30 – дневен срок след датата на фактуриране,
съгласно 33, ал.1 от общите условия. Навежда твърдение, че след падежа на
фактурите задълженията не са платени. За гореописаното вземане "**" ООД са
подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.**/2024г. на СвРС е
издадена Заповед за изпълнение № **/25.10.2024 г. против ответника за
сумите 416,09 лева (четиристотин и шестнадесет лева и 09 ст.) - главница -
1
дължими суми за водоснабдителни услуги; 134,96 лева (сто тридесет и четири
лева и 96 ст.) - лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 14.10.2024г.,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 23.10.2024г. до изплащане на вземането. Длъжникът е получил съобщение за
издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след
като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият
не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.
Искането е съда да признае за установено, че ответникът им дължи
гореописаните суми, като се присъдят и направените в исковото и
заповедното производство разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
чрез особения представител адв. Л. А. П. от ВТАК, ответника е подал писмен
отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен.
Твърди, че за установяване на валидно правоотношение между страните
следвало да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Счита,
че изпълнението на поетото от доставчика на услугата задължение не било
установено. Сочи, че по делото липсват доказателства, че уговорените
параметри на договора са били съгласувани и индивидуално уговорени с
ответника. Ответникът не е бил информиран предварително за пълните
параметри на предоставяните му услуги и съответно не е имал възможност да
изрази информирано съгласие. Счита, че начинът на сключване на процесния
договор е поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя
спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността. Оспорва
ответницата М. да е ползвала вода за посочените в исковата молба суми, тъй
като от представените към нея доказателства не се установявало количеството
вода да е доставено и ползвано от абоната. Прави възражение за изтекла
тригодишна давност на вземането по отношение на фактури №№№ **, **, **,
**, **, сумите - общо.: 190,42 лева- главница и 100,46 лева- лихва, по което
възражение съдът ще се произнесе с решенето по делото. Искането е да се
постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение
№**/25.10.2024г. по ч.гр.д.**/2024г. на СвРС – Р. Ш. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. С., ул. „Ф.Т“ № 14 следва да заплати на кредитора "**"
ООД с БУЛСТАТ ** сумите 416,09 лева (четиристотин и шестнадесет лева и
09 ст.) - главница - дължими суми за водоснабдителни услуги; 134,96 лева (сто
тридесет и четири лева и 96 ст.) - лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до
14.10.2024г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 23.10.2024г. до изплащане на вземането.
Страните спорят, относно валидността на облигационното отношение и
относно реалното предоставяне на описаните в исковата молба услуги от
страна на "**" ООД към ответника Р. Ш. М.. Също има възражение и за това
че задълженията по част от фактурите са погасени по давност.
2
Представени са 16 бр. фактури, съответно с номер 00** от 29.03.2019 за
периода от 04.02.2019г. до 28.02.2019г. за сумата от 44.90 лева; с номер 00**
от 30.04.2019 за периода от 28.02.2019г. до 29.03.2019г. за сумата от 42.42
лева; с номер 00** от 31.05.2019 за периода от 29.03.2019г. до 02.05.2019г. за
сумата от 32,44 лева; с номер 00** от 30.09.2019г. за периода от 30.07.2019г. до
30.08.2019г. за сумата от 32.44 лева; с номер 00** от 30.09.2021 за периода от
30.07.2021г. до 31.08.2021г. за сумата от 38.22 лева; с номер ********** от
31.08.2022г. за периода от 29.06.2022г. до 29.07.2022г. за сумата от 31.18 лева;
с номер ********** от 30.09.2022г. за периода от 29.07.2022г. до 30.08.2022г.
за сумата от 31.18 лева; с номер ********** от 31.10.2022 за периода от
30.08.2022г. до 30.09.2022г. за сумата от 27.71 лева; с номер ********** от
29.09.2023 за периода от 28.07.2023г. до 30.08.2023г. за сумата от 22.39 лева; с
номер ********** от 31.10.2023 за периода от 30.08.2023г. до 01.10.2023г. за
сумата от 22.39 лева; с номер ********** от 30.11.2023 за периода от
01.10.2023г. до 31.10.2023г. за сумата от 22.39 лева; с номер ********** от
29.12.2023 за периода от 31.10.2023г. до 01.12.2023г. за сумата от 11.18 лева; с
номер ********** от 31.01.2024 за периода от 01.12.2023г. до 03.01.2024г. за
сумата от 18.66 лева; с номер ********** от 29.02.2024 за периода от
03.01.2024г. до 30.01.2024г. за сумата от 8.78 лева; с номер ********** от
30.04.2024 за периода от 29.02.2024г. до 29.03.2024г. за сумата от 13.21 лева и
с номер ********** от 31.07.2024 за периода от 30.05.2024г. до 28.06.2024г. за
сумата от 30.78 лева, с получател Р. Ш. М. за обект с абонатен №**.
Приложени са Общи условия за предоставяни ВиК услуги и покана за
доброволно плащане
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от дружеството ищец по
реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Р. Ш. М. в качеството и на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №** от 25.10.2024г. по ч.гр.д. №
**/2024 г. на РС-С.. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на
това исковете са допустими. Разгледани по същество същите са основателни
Спорен въпрос по делото е наличието на облигационна връзка между
страните, както и има ли ответникът качеството на потребител.
За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, доставяне на стоката
вода и канализационни услуги, както и неизпълнението на договора.
Не се спори по делото, че "Водоснабдяване и канализация Йовковци"
ООД предоставя услуга - В и К услуги на крайни потребители в съответствие
със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
В случая съдът намира, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, което е възникнало по повод предоставянето на
3
ВиК услуги, каквато е дейността на дружеството кредитор. Това
правоотношение произтича както сключения на 04.02.2004г. писмен договор,
между ответника и дружество на което е правоприемник ищеца, така и от
законовите разпоредби (ЗРВКУ) и Общите условия, одобрени от КЕВР,
приложени с исковата молба, които имат характер на задължителни правила и
са приложими спрямо всички потребители на услугата. Освен това, тази
облигационната връзка между ищеца и ответника, би могла да възникне и при
липса на договор, по силата на закона и на фактическото присъединяване на
имота към мрежата, както и чрез реалното потребление на услугата, поради
което възражения за липса на валиден договор не биха били съществени.
По делото са предоставени фактури, издадени от ищеца "**" ООД за
съответни отчетни периоди, които съгласно Закона за счетоводството
представляват първичен счетоводен документ, отразяват първично
извършената стопанска операция. Фактурите установяват начисляването на
определена цена за конкретни количества доставена вода/услуга/. Също така
по делото са предоставени и хартиен и електронни карнети за отчет на
водомерните показания, в които се съдържат данни за периодични отчети на
измервателното устройство, удостоверяващи реално консумирано количество
вода. По делото е приложен и АКТ№**, от който е видно, че на 15.12.2017г. на
обект с абонат Р. Ш. М. на адрес гр.С., ул.“Ф.Т“№14 с аб.№** е мотниран
водомер, като на същия акт в графата „абонат“ е записано името ответника и е
положен подпис. Нито приложение договор, нито приложения акт за монтаж и
демонтаж са оспорени от ответника. Заедно предоставените договор за
предоставяне на услуга, акт за демонтаж и монтаж на водомер, фактури и
карнети представляват достатъчно солидно доказателство за установяване на
облигационна връзка и на факта на предоставяне на ВиК услуги. Отделно от
това липсват данни за спиране или демонтаж на водомерното устройство в
процесния период, като в молба, входирана на 09.09.2025г. е посочено че
метрологичната годност на същото е 10 г., тоест до 2027г., което не е оспорено
от ответника в проведеното съдебно заседание, което предполага фактическо
ползване на услугата от страна на потребителя.
При тези обстоятелства съдът приема, че е налице действително и
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, в рамките
на което ищеца е изпълнил насрещното си задължение да доставя вода и да
осигурява отвеждане на отпадъчните води, а ответника, имащ качеството на
потребител е консумирал услугата. Поради това за последния е възникнало
насрещното задължение за заплащане на дължимата цена, удостоверено от
представените доказателства за обект с аб.№ **, находящ се в гр. С., ул.“Ф.Т“
№14. Съдът намира, че представените договор, фактури и отчетни документи
имат характер на годни доказателства и установяват без съмнение реалното
предоставяне на услугата, поради което възраженията за липса на консумация
не се подкрепят от доказателствата по делото.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност с отговора на
исковата молба за част от задълженията, съдът намира за основателно.
Водоснабдителната и канализационна услуга има характер на задължение за
периодично плащане, спрямо което е приложима тригодишна погасителна
давност. "Периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
4
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /ТР № 3/2012 г.
от 18.05.2012 г., постановено по т.д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. В
настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни
и канализационни услуги, които се покриват от понятието "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което и вземанията за
цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността
според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Давностният срок за вземането за плащане на
периодични вземания съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, каквито безспорно са
предявените съдебно, започва да тече спрямо всяко месечно задължение като
се погасява с изтичане на тригодишен период от изискуемостта му. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия на оператора, потребителите са
длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях Ви К услуги в 30 дневен срок
от датата на фактуриране. В този смисъл, фактурираните задължения по 4 на
брой фактури, съответно с №00** издадена на 30.09.2019г. за сумата 32,44
лева; с №00** издадена на 31.05.2019г. за сумата 32,44 лева; с №00**
издадена на 30.04.2019г. за сумата 42,42 лева и с №00** издадена на
29.03.2019г. за сумата 44,90 лева са погасени по давност. По същите фактури
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
погасено по давност включително и обезщетението за забавено плащане върху
главниците на самостоятелно основание съгласно чл. 111, б.б ЗЗД както и
съгласно чл. 119 ЗЗД като акцесорно на погасеното вземане, а именно - лихви
за фактура №00** в размер на 17.21 лева; за фактура №00** в размер на 18.31
лева; за фактура №00** в размер на 24.31 лева и за фактура №00** в размер на
26.13 лева. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
23.10.2024г., повече от 3 години след изискуемост на задължението по
посочените фактури. Предвид изтеклата погасителна давност, за която
своевременно е направено възражение, искът по този договор в частта му за
сумата 152,20 лева - главница и 85,96 лева-лихва, следва да се отхвърли като
погасен по давност. По отношение на направеното възражение за изтекла
погасителна давност от ответника по отношение на фактура с №00** от
30.09.2021г. следва да се отхвърли като неоснователно. Това е така защото
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок,
след датата на фактуриране, която в случая е 30.09.2021г. и тригодишната
погасителна давност започва да тече в 30 дневен срок от издаването, а именно
30.10.2021г. и следователно към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2024г. давността не е била изтекла.
При този изход на делото и с оглед претенцията на ищеца за разноски,
същите следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част от иска.
Представен е списък за направени разноски от ищеца, както следва 25,00лева-
такса за завеждане на делото, 300,00лева - депозит за особен представител.
Претендирано е от процесуалният представител на ищеца присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната
5
помощ определя юрисконсултско в размер на 150,00 лева, предвид вида и
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване
на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание). В
заповедното производство са направени разноски в общ размер на 105,00 лева.
Искът е уважен в размер на 59,35 % от претенцията, като съразмерно с това
следва да се присъдят 59,35% от направените разноски, което е в размер на
281,91 лева - за исковото производство и 62,32 лева – за заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на "**" ООД с БУЛСТАТ **,
гр.В.Т. ул.П.Я. №30, тел. **, представлявано от И.Б.И съществува вземане
против Р. Ш. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „Ф.Т“ № 14 за сумите
278,07 лева (двеста седемдесет и осем лева и седем стотинки) - главница;
49,00 лева (четиридесет и девет лева)- мораторна лихва за забавено плащане
на сумите по фактурите, считано от първия ден след настъпване на падежа на
всяка отделна фактура до 14.10.2024 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № **/25.10.2024г. по ч.гр.д. № **/2024 г. на С.ския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "**" ООД с БУЛСТАТ **, гр.В.Т. ул.П.Я. №30,
тел. **, представлявано от И.Б.И иск по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че в негова полза съществува вземане против Р. Ш. М. с ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ул. “Ф.Т“ № 14 за сумите за сумите 152,20 лева-
главница и 85,96 лева лихва за забава, на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№**/25.10.2024г. по ч.гр.д. № **/2024 г. на С.ския районен съд, като погасени
по давност.
ОСЪЖДА Р. Ш. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. “Ф.Т“ № 14 да
заплати на "**" ООД с БУЛСТАТ **, гр.В.Т. ул.П.Я. №30, тел. **,
представлявано от И.Б.И направените по делото разноски в размер на 281,91
лева-за исковото производство и 62,32 лева – за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6