Решение по адм. дело №1410/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба на Г. П. Б., от [населено място], [улица], чрез адвокат Р. И. от АК-Бургас, със съдебен адрес [населено място], ул „Брезовска“ 34, против Решение № 1040-15-175/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01834748/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив.

Жалбоподателят счита обжалваното решение на Директора на ТД на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за отказ на парично обезщетение за временна неработоспособност, за незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с националното и европейско законодателство, претендира за направените разноски и адвокатски хонорар. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че Г. Б. от март 2024г. е заплащала вноски за всички рискове и неправомерно е лишена от право на обезщетение. Според него чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ противоречи на КСО, правото на ЕС, защото въвежда санкция, прекомерно формално изискване, ограничава права, гарантирани в Конституцията.

Ответникът Директор на ТП НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, юрк. В., в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

В ТП на НОИ - Пловдив, с вх. NºP14-15-000-00-**********/05.05.2025 г. от "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, [ЕИК], за Г. П. Б. е представено удостоверение, съгласно приложение № 9 към чл. 11, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № E20230016685 с период от 03.10.2024 г. до 16.10.2024 г. вкл. В раздел І, т. 1 от удостоверението е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено лице за съответния риск. По делото са приложени Удостоверение - приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № E20230016685, ведно с посочения болничен лист С Разпореждане № 0-15-000-00-01834748/20.05.2025 г. ръководителят по изплащане на обезщетения при ТП на НОИ – Пловдив е отказал изплащане на обезщетение поради липса на осигуряване за риска ОЗМ. С Решение № 1040-15-175/20.06.2025 г. директорът на ТП на НОИ е потвърдил отказа.

Жалбоподателят Г. П. Б. е едноличен собственик на „АТЛЕТИК БГ“ ЕООД, регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. По данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица г-жа Бенлиян е обявила начало на дейност от 12.02.2018 г. като собственик на "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, и е заявила вид на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В Регистъра на осигурените лица Г. Б. за периода от месец 03.2024 г. до момента на проверката има подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, [ЕИК] с попълнен код за вид осигурен „12“ и вид на осигуряване - осигурено лице за всички осигурителни рискове, включително и за „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ). Така изложеното се потвърждава и от справка от Регистъра на осигурените лица за жалбоподателя за периода от 2018 г. до 2025 г. и справка за постъпили данни в Интегрираната система за електронен обмен на документи и данни (ИСЕОДД) за същия.

От приложено по делото писмо на ТД на НАП - Пловдив вх. № 1013-15-170#1/19.05.2025 г. с приложена справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице е видно, че Г. Б. не е подавала декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ промяна на вида на осигуряване и същата е заявила вид на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, което и не се оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

На основание чл. 168 от АПК, съдът дължи проверка относно законосъобразността на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО разпорежданията за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

С оглед цитираната разпоредба оспореното решение е издадено от компетентен орган, както и потвърденото с него разпореждане, издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив. Спазена е изискуемата от закона форма, като са изложени в достатъчна степен мотивите, обусловили отхвърлянето на жалбата. Оспореният административен акт е издаден при спазване административнопроизводствените правила при правилно приложение на материалноправните разпоредби.

Фактите по делото не са спорни между страните. Спорът е правен и се свежда до въпроса дали жалбоподателката има право на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № E20230016685 за периода 03.10.2024г. до 16.10.2024г. вкл. след като си е внасяла дължимите осигурителни вноски с попълнен код за вид осигурен „12“ и вид на осигуряване - осигурено лице за всички осигурителни рискове, включително и за „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ), без да подаде обаче декларация по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ в предвидените за това срокове. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, а по избор – за ОЗМ. Чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ предвижда изборът да се заявява с декларация в 7-дневен срок от възникване на основанието.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. От така цитираната разпоредба става ясно, че срокът е преклузивен - с изтичането му се преклудира правото на самоосигуряващого се лице да заяви за съответната календарна година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се счита осигурено само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). Срокът е въведен в интерес на правната сигурност и предвидимостта на осигурителната система – след изтичането му възможността за промяна се погасява, а неизпълнението му не може да бъде санирано чрез плащане на осигурителни вноски. Следователно декларацията по чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е административна формалност, а конститутивен юридически факт, без който не възниква осигурително правоотношение за ОЗМ. С нея се материализира волята на лицето да участва в осигурителния риск

Несподелими са възраженията на жалбоподателя, че чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ противоречат на КСО и надхвърлят правомощията на подзаконовия акт. КСО урежда основните материални предпоставки за осигуряването, но не и процедурния ред, по който самоосигуряващото се лице упражнява правото си на избор. Такъв ред е уреден именно в чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата – акт, издаден по изрична делегация.

В действителност правото на социално осигуряване е конституционно уредено, но съгласно чл. 51, ал. 1 КРБ същото се упражнява „при условията и по реда, определени със закон“. Изискването за подаване на декларация не накърнява това право, а определя неговите граници и ред на упражняване. Така нормативният ред създава предвидимост – всеки самоосигуряващ се е поставен в еднакви условия и може своевременно да упражни избора си.

Неотносимо е позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 34 от Хартата на основните права на ЕС и на Регламент (ЕО) № 883/2004. Регламентът урежда координация между национални системи, а не материалните предпоставки за възникване на осигурителни права в отделна държава членка. Следователно националният законодател е свободен да определя момента и условията на възникване на осигуряване, стига да не нарушава принципите на равно третиране и пропорционалност – каквото в случая не е установено.

От анализираната доказателствена съвкупност се установява, че жалбоподателката в качеството си на самоосигурявашо се лице - собственик на "АТЛАНТИК БГ" ЕООД е задължително осигурена само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тъй като същата не е променила вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, следва, че е заявила своя избор - от 12.02.2018 г. да се осигурява за минималния пакет социални рискове, очертан в хипотезата на чл. 4, ал. 3 от КСО и не е ползвала предоставеното й с чл. 4, ал. 4 от КСО право, а именно да направи избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно към датата на настъпване на временната неработоспособност, констатирана с описания по- горе болничен лист, жалбоподателката не е била осигурена за риска общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО.

Ето защо съдът намира, че атакуваните решение № 1040-15-175/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 0-15-000-00-01834748/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIII състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. Б., от [населено място], [улица], чрез адвокат Р. И. от АК-Бургас, против Решение № 1040-15-175/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01834748/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Г. П. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119, вр. чл. 117, ал.1, т.2 б. „е“ от КСО.