Решение по дело №1033/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 33
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 7 март 2020 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… / 06.02.2020 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1033/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Съдът е сезиран с искова молба, поправена с искова молба вх. № 5415/20.09.2019 г., подадена от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******, чрез адвокат М. Г., против М.Р.М., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че на 26.02.2016 г. в с. Белоградец, община Ветрино, област Варна, на път VAR 1100, до бензиностанция „Крис Ойл Туинс” е настъпило ПТП с участието на МПС „Рено Туинго” с рег. № ****, собственост на Ц.Я.Б., управлявано от М.Р.М. и МПС „Опел Зафира” с рег. № ****, собственост на К.А. Л., управлявано от А. К. А.. Бил съставен протокол за ПТП № 1448839/27.02.2016 г. от органите на КАТ, според който причините за произшествието се дължали на вина и противоправно поведение от страна на М.Р.М., който не е изпълнил предписанието на знак Б-2 да пропусне движещото се по път с предимство МПС „Опел Зафира” с рег. № ****. С това ответникът е причинил ПТП и е нанесъл материални щети на  „Опел Зафира” с рег. № ****. Ответникът не е спрял, за да установи последиците от произшествието. Вследствие на удара на „Опел Зафира” с рег. № **** били нанесени следните имуществени вреди: 1. джанта лята предна дясна; 2. джанта лята задна дясна; 3. гума предна дясна КLEBER KRISALP 195/65 DOT 4311-50% год.; 4. облицовка предна броня; 5. калник преден десен; 6. лайстна преден десен калник; 7. предна врата – дясна; 8. лайстна предна врата – дясна; 9. задна врата – дясна; 10. лайстна задна врата – дясна; 11. праг десен; 12. задна колона – дясна; 13. средна колона – дясна; 14. основа преден калник – десен; 15. предна колона – дясна. Стойността необходима за възстановяване на автомобила била в размер на 1185.26 лева.

Към датата на ПТП имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС „Рено Туинго” с рег. № **** при ищеца, съгласно застрахователна полица № BG/02/115003212634 със срок на действие от 30.12.2015 г. до 29.12.2016 г. След уведомяване от собственика на увреденото МПС била образувана преписка по щета. Извършена била оценка на щетата и било изплатено по банков път застрахователно обезщетение в размер на 1185.26 лева на К.А. Л. за увредения лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ****. Посочва, че дружеството е направило ликвидационни разноски за оформяне на щетата /изготвяне на снимков материал и цялата документация по щетата/, които били в размер на 15.00 лева. В протокола било отразено, че водачът М.Р.М. е напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. На 23.06.2016 г. ищецът изпратил по пощата регресна покана изх. № ОК – 443808/23.06.2016 г. до ответника за заплащане на сумата от 1210.26 лева, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение от 1185.26 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, но до момента сумата не била изплатена. Ищецът заявява, че в настоящото производство претендира ликвидационни разноски в размер на 15.00лева. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1200.26 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Бул Инс” АД на собственика на МПС „Опел Зафира” с рег. № **** - К.А. Л., застрахователно обезщетение от 1185.26 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното ѝ изплащане. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира и мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 344.42 лева за периода от 30.07.2016 г. /датата на връчване на регресната покана на ответника/ до датата на завеждане на исковата молба – 28.05.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание на 10.12.2019 г. се явява лично и заявява, че прави признание на иска по основание и размер, като същевременно заявява, че желае да постигне спогодба с ищцовото дружество. В проведеното по делото съдебно заседание на 28.01.2020 г. се явява лично и отново заявява, че прави признание на исковите претенции и че не е успял да води преговори с ищеца за постигане на спогодба. Не претендира разноски.  

В съдебно заседание не се явява процесуален представителна ищеца. С писмено становище вх. № 7228/28.11.2019 г. поддържа иска, а с писмено становище вх. № 43/06.01.2020 г. моли съда да постанови решение при признание на иска, с оглед направеното такова от страна на ответника в съдебното заседание на 10.12.2019 г. Представя списък на разноските, инкорпориран в становището. Претендира разноски.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени вреди, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по – голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и че ответникът е причинил събитието, управлявайки МПС като е напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

Ответникът изрично признава предявените искове по основание и размер.

Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата молба.

С оглед признанието на  иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от лично от страната. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

            С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени и в полза на ищеца да се присъдят търсените суми, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК  /л. 40/ и доказателства за сторени такива в размер на 100 лева – платена държавна такса, която следва да се възложи в тежест на ответника. Внесеният депозит за разпит на свидетел в размер на 20.00лева следва да бъде върнат на ищеца ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******, доколкото, поради направеното от ответника признание на исковете, допуснатите гласни доказателства не са събирани.    

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от 1200.26 лева /хиляда и двеста лева и двадесет и шест стотинки/, която включва - 1185.26 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115003212634 за причинени при ПТП на 26.02.2016 г. в с. Белоградец, община Ветрино, област Варна, имуществени вреди на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ****, собственост на К.А. Л.,  по вина на ответника М.Р.М., като водач на лек автомобил „Рено Туинго” с рег. № ****, собственост на Ц.Я.Б., който е напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол и 15.00 лева /петнадесет лева/ ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 344.42 лева /триста четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ за периода от 30.07.2016 г. /датата на връчване на регресната покана на ответника/ до датата на завеждане на исковата молба – 28.05.2019 г.

ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****** сумата от 100.00 лева /сто лева/представляваща разноски по делото за внесена държавна такса.

ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на ищеца ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****** по посочената банкова сметка ***.00 лева /двадесет лева/ за свидетел поради отпадане на необходимостта от събиране на допуснатите по делото гласни доказателства.  

Посочената от ищеца ЗД „Бул Инс” АД банкова сметка ***: „Банка ДСК” ЕАД, BIC: ***, IBAN: ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: