№ 20889
гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110130952 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искове от ЗК
„А.“ АД срещу С. о., с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 от
ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3
КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
11933,90 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено във
връзка със сключен застрахователен договор за застраховка „Пожар, природни
бедствия и други вреди на имущество за бизнеса“ и настъпило на 01.02.2024 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на искова молба 30.05.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 224,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 12.04.2024 г. (датата, на която е изтекъл 15-дневният срок за доброволно
плащане) до 30.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че на 16.02.2023 г.
между ищеца и „И. И.“ ЕООД е сключен застрахователен договор „Пожар,
природни бедствия и други вреди на имущество за бизнеса“, съгласно който
застрахованото имущество било сграда на адрес гр. С., ул. „Ц. С." **, а
застрахователното покритие обхващало две групи имущества: 1) сграда и 2)
компютри, аудио, видео и офис техника. Сочи се, че срокът на
застрахователното покритие е от 17.02.2023 г. до 16.02.2024 г. Ищецът твърди,
че на 01.02.2024 г. в офиса и склада на застрахованото лице е настъпило
застрахователно събитие – в резултат на авария на водопроводна инсталация в
апартамент, собственост на ответника, находящ се на горния етаж над
застрахования обект, възникнало наводнение и били причинени материални
1
щети, изразяващи се в паднал гипсокартон от таван, наводнени стени и
имущество на „И. И.“ ЕООД. Твърди, че застрахованото лице е наемател на
двете помещения, в които са възникнали щетите от наводнението, а именно –
на помещение с идентификатор *****.***.***.*.*4 с площ 17 кв.м. по силата
на договор за наем от 01.03.2022 г. и на сутеренни помещения с площ 192
кв.м. съгласно договор за наем от 04.01.2022 г. Сочи, че негов експерт е
извършил обследване в обекта на ответника, като било установено, че има
запушен щранг за фекалните води на тоалетната. Било установено също, че
телефонната слушалка на подвижния душ е била развита и пъхната в малкия
ревизионен отвор до пода и тоалетната, която продължила да тече
безконтролно и на пълен дебит по щранговете. Счита, че ответникът вероятно
така е преценил, че запушването ще бъде преодоляно. Твърди, че
термографското изследване е установило категорични следи от теча по тавана
и по прилежащите стени в помещенията на ищеца, както и по стоката около
щранга в резултат на свободното изтичане на водата от душа от находящото се
над него помещение на С. о.. Твърди, че на 02.02.2024 г. при него е заведена
претенция по щета № ****/**.**.**** г., вследствие на което на
застрахованото лице било платено обезщетение в размер на 11 933,90 лв.
Излага, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното обезщетение с
покана с изх. № ***/**.**.**** г. в срок от 15 дни, но плащане не постъпило.
Аргументира, че помещението на ответника е използвано за нуждите на
„Център за социални услуги от резидентен тип за непридружени деца
мигранти и бежанци“ и в тази връзка сочи, че ответникът има качеството на
възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото чрез С. о., район О., центърът
изпълнявал проект „Бъдеще за децата: предоставяне на комплексна социална
подкрепа за непридружени деца мигранти и бежанци **************-*.***-
***, финансирана по програма Вътрешни работи на норвежкия финансов
механизъм ****-**** и договор № ******-**/**.**.**** г. между С. о., район
О. и МВР на РБ, С. Б. ч. к. в качеството им на партньор на проекта“. В
условията на евентуалност излага твърдения, че вредите са произлезли от вещ
собственост на ответника. Досежно акцесорната претенция, сочи, че на
12.04.2024 г. е изтекъл срокът за доброволно плащане, от който момент счита,
че ответникът е в забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. о.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, като развива
подробни съображения в тази насока. Излага, че от доказателствата по делото
не се установява механизмът на твърдяното увреждане. Сочи, че липсва
протокол за оглед на застрахованото имущество, както и че щетите не са
2
отразени детайлно в нито един документ. Аргументира подробно, че размерът
на щетите не е изчислен правилно. Твърди, че е извършил основен ремонт на
обекта преди датата на твърдяната от ищеца авария, за което бил сключен
договор № *****-****/**.**.**** г. Ремонтът бил завършен на 20.12.2022 г.,
за което бил изготвен и протокол № ** от 07.02.2023 г. Сочи, че обект с
идентификатор *****.***.***.*.* е бил в изправно състояние. Подробно
аргументира, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за
ангажиране на отговорността му. Оспорва размера на претенцията като силно
завишен. На последно място излага, че между С. о., чрез район ,,О.“, С. „Б. ч.
к.“ и Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, е сключено
Споразумение за партньорство за изпълнение на проект „Бъдеще за децата:
Предоставяне на комплексна социална подкрепа за непридружени деца
мигранти и бежанци“, като бенефициент по споразумението сочи, че е С. о., а
ползвател - С. „Б. ч. к.“. Излага, че помещението е представено в изправно
състояние на Център за социални услуги за непридружени деца мигранти и
бежанци към С. „Б. ч. к.“. Оспорва да е получавал регресна покана. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е застрахователна полица № *********/**.**.**** г. сключена
между ЗК „А.“ АД и „И. И.“ ЕАД за застраховка „Пожар, природни бедствия и
други вреди на имуществото на бизнеса“, със застраховано имущество с адрес:
гр. С., ул. „Ц. С." № ** за срок от 17.02.2023 г. до 16.02.2024 г. В
застрахователното покритие са включени имота и компютри, аудио, видео и
офис техника. Страните са уговори и застрахователна премия от 390,35 лв.
По делото е представено уведомление за щета по застраховка на имущества
с вх.№***/**.**.**** г., подадено от „И. И.“ ЕАД до ЗК „А.“ АД, по
застрахователна полица № *********, в сила от 17.02.2024 г., в което
настъпилото събитие от 01.02.2024 г. е описано като наводнение от горния
етаж, а за нанесени щети е посочено „паднал гипсокартон от таван, наводнени
стени и имущество“, за място на събитие е посочено ул. „Ц. С." **, офис и
склад. Уведомлението съдържа подпис за застрахован или негов представител.
Представена е експертна оценка по щета № ****/**.**.**** г. за полица №
********* с възложител ЗК „А.“ АД от 22.02.2024 г., инвентарен опис от „И.
И.“ ЕАД от 26.02.2024 г., извлечение от синтетични и аналитични сметки за
периода от 01.01.2022 г. до 29.02.2024 г. на посоченото дружество,
кореспонденция по електронна поща между служител на застрахователния
посредник и застрахователя, протокол-становище от 05.02.2024 г., констативен
протокол, с който е констатирано дефектиране на ел.инсталацията в офис,
3
находящ се в гр. С., ул. Ц. С." № ** следствие на наводнение от горния етаж на
сградата, сервизен протокол и обяснителна записка от управителя на „И. И.“
ЕАД.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/**** год., с който за
собственици на имот – търговски обект – кафе, бар, находящ се в гр. С., ул. „Ц.
С." № **с лице към ул. „С.“, са признати Р. П. Г., В. И. Г., Л. В. Г. и А.В. Г..
Представен е договор за наем, сключен на 01.03.2022 г. В. И. Г. и Р. П. Г., в
качеството на наемодатели и „И. И.“ ЕАД в качеството на наемател, за
отдаване под наем на помещение, намиращо се на ул. „Ц. С." № ** с
идентификатор 68134.401.225.1.14 с площ 17,00 кв. м., за офис.
Представен е договор за наем, сключен на 04.01.2022 г. В. И. Г. и Р. П. Г., Л.
В. Г. и А.В. Г. в качеството на наемодатели и „И. И.“ ЕАД в качеството на
наемател, за отдаване под наем на сутеренни помещения, намиращи се на ул.
„Ц. С." № **, с площ 192,00 кв. м.
Представена е покана за доброволно изпълнение с изх. № ***/**.**.**** г.
от ЗК „А.“ АД до С. о., район „О.“ за възстановяване на сумата от 11 933,90
лв., представляваща изплатено обезщетение поради авария на водопроводна
инсталация в апартамент, находящ се над застрахования обект на ул. „Ц. С." №
**, в 15-дневен срок.
Представена е Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от СВ –
гр. С. за периода от 01.01.1998 г. до 29.10.2024 г. за самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.*.
По делото е представено Партньорско споразумение за донорски
партньорски проекти между С. о. – район „О.“, С. „Б. ч. к.“ и Службата на
Върховния комисар на ООН за бежанците.
Представен е Договор за безвъзмездна финансова помощ, проект „Бъдеще
за децата: Предоставяне на комплексна социална подкрепа за непридружени
деца мигранти и бежанци“ в рамките на Норвежкия финансов механизъм
****-****.
Представен е Договор № *****-****-*/**.**.**** г., сключен между С. о.,
район „О.“, в качеството на възложител и „Т.“ ООД, в качеството на
изпълнител, на основание чл. 194, във връзка с чл. 112 от Закона за
обществените поръчки, с предмет на договора – ремонт в имот частна
общинска собственост, за създаване и функциониране на Център за социални
услуги за непридружени деца мигранти и бежанци.
Представени са приемо-предавателни протоколи от 20.07.2023 г. в
изпълнение на Решение № *** по Протокол № **, т. **/**.**.**** г. на
4
Столичен общински съвет, както и Решение № *** на Столичен общински
съвет от 24.03.2022 г.
По делото е представен Акт № **** за частна общинска собственост за
поправка на Акт за частна общинска собственост № ****/**.**.**** г., вписан
под № ***, т. ***, вх. рег. № *****/**.**.**** г. в СВ, съставен на 16.02.2022
г., от който е видно, че частна общинска собственост е апартамент № 2 на
втори /първи над магазин/ етаж в сградата на ул. „Ц. С." № **, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **-**-
**/**.**.**** г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
145 кв. м., при граници на апартамента: изток – ул. „С.“, запад-стълбище,
север-ап. *, юг-ул. „Ц. С.“, по схема СГКК-гр. С.: на същия етаж –
*****.***.***.*.*, *****.***.***.*.*, под обекта – *****.***.***.*.*,
*****.***.***.*.*, *****.***.***.*.*, *****.***.***.*.*, *****.***.***.*.*1;
над обекта-няма. В акта за общинска собственост е отбелязано, че имотът се
управлява от С. о., район „О.“.
Към А. № ****/**** г. в имота по настоящия акт е разкрит „Център за
социални услуги от резидентен тип за непридружени деца мигранти и
бежанци“.
Към А. № ****/**.**.**** г. е прекратено, считано от 01.08.2024 г.
социалната услуга, финансирана от общинския бюджет „Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания (с приоритет непридружени
деца мигранти и бежанци) с адрес: гр. С., район „О.“, ул. „Ц. С." № **, ет. 2 /
първи над магазини/, ап. 2, с капацитет 12 места, и създава като делегирана от
държавата дейност социална услуга „Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания (с приоритет непридружени деца мигранти и бежанци) с
брой потребители – 12, място на предоставяне на социална услуга: гр. С.,
район „О.“ ул. „Ц. С." № **, ет. 2 / първи над магазини/, ап. 2, с
идентификатор *****.***.***.*.*, начин на организацията и управлението на
социалната услуга – С. о..
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвена след оглед на имота от вещото лице. Съгласно заключението
техническа предпоставка за запушване на вертикалния канализационен клон в
помещението на „Центъра за социални услуги от резидентен тип от
непридружени деца мигранти и бежанци“ е неправилното изпълнение на ВиК
инсталацията на обекта. Извършен е некомпетентен опит за отпушване на
вертикалния клон с включването на гъвкавата тръба на душа в стандартен
ревизионен капак на стената до тоалетната. Съгласно заключението
спирателният кран е монтиран в нарушение на чл. 30, ал. 5 от Наредба №
4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни,
5
водопроводни и канализационни инсталации, а водомерът е разположен в
ревизионния отвор до душа, а не в максимална близост до вертикалния
водопроводен клон, захранващ помещението съгласно чл. 31 от Наредбата.
Наводнението е причинено от санитарния възел – тоалетна с душ, което се
ползва от „Центъра за социални услуги от резидентен тип от непридружени
деца мигранти и бежанци“. Съгласно заключението механизмът на настъпване
на вредите се изразява в поставяне на гъвкавата тръба на душа в ревизионния
отвор в стената, служещ за достигане на крана за водата в обекта, пускане на
водата и оставяне да тече неконтролуриемо. Посочено е, че технически
правилното поведение за предотвратяване и спиране на наводнението е било
да се отпуши вертикалния клон с пружина или друг подходящ начин.
Съгласно изводите на експерта щетите в процесния имот не могат да бъдат
предизвикани от другите два обект на втория етаж, тъй като техните
санитарни помещения, кухни и ВиК са разположени от страната на двора и са
далеч от процесния имот.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа и оценителна
експертиза, съгласно което стойността на ремонтни СМР за ликвидиране на
щетите по процесния имот възлиза на 13143,24 лв. без ДДС, а за
възстановяването на офис мебелите възлиза на 672,20 лв. без ДДС. Съгласно
заключението щетите по всяка вероятност са в пряка връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал.
1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване
на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие на визираните
в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно
поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице -
изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното
поведение и вредите.
6
Ответникът е направил възражение, че представената по делото
застрахователна полица не отговаря на изискването на чл. 344 КЗ.
Сключеният договор за имуществена застраховка е абсолютна търговска
сделка с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Поради това, че е търговска
сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата
на застрахователния договор се съдържа в Кодекса за застраховането.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг
писмен акт, която писмена форма е за действителност на сделката, като в чл.
345, ал. 1 КЗ са предвидени и задължителните реквизити на договора, сред
които и подписи на страните. Съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ писменото
предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен
договор или писмените отговори на застрахования и/или застраховащия на
поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение
за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния
договор. Съгласно чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се прилагат
общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и
договорите, доколкото в кодекса не е предвидено друго. По отношение на
търговските сделки намира приложение чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която норма
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението може
да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, какъвто е
настоящия случай. Приложение към договора за имуществена застраховка
като абсолютна търговска сделка, следва да намерят задължителните
разяснения, дадени в т. 2а на ТР № 1/07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, съгласно
които липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД, като
основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска
отговорност“, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност
няма да настъпят. Посочено е още, че действително формалното отсъствие на
подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното
изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на
съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на
абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на
7
ВКС.
В настоящия случай в представената застрахователна полица не е положен
подпис от страните. От съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото следва недвусмислено, че независимо от липсата на положен от
застрахованото лице и застрахователя подпис, нито представител на
застрахования, нито ищецът е оспорвал действителността на изявлението на
насрещната страна, нито относимостта на сключената полица към процесния
обект. Установи се, че след настъпване на процесното събитие и в срока на
действие на договора за застраховка, е подадено уведомление за щета до
ищеца-застраховател, който е извършил действия по образуването на щета,
определянето на застрахователно обезщетение и изплащането на такова в
размер на 11 933,90 лв., което обстоятелство е отделено за безспорно между
страните с доклада по делото. Ето защо е налице проявленията на неоспорване
на порока във формата на сделката по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ от страните
по нея /в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
348/2012 г., I т. о., ТК, решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3135/2015 г., II т. о., ТК, решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
95/2011 г., II т. о., ТК, и др./. След като страната по сделката не може да се
позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата
страна, с такова право не разполага трето за договора лице, каквото е
ответникът – С. о..
Предвид изложеното съдът приема за установено, че на 16.02.2023 г. между
ищеца и „И. И.“ ЕАД е сключен договор за имуществено застраховане, който
има за обект сграда и компютри, аудио, видео и офис техника и със срок
на застрахователно покритие от 17.02.2023 г. до 16.02.2024 г., с уговорена
застрахователна премия от 390,35 лв., за която не се твърди да не е платена,
поради което договорът е породил действие.
Както бе посочено, между страните по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователят е платил на
застрахованото лице обезщетение в размер на 11 933,90 лв. Следователно по
силата на законовата разпоредба на чл. 410 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
Въз основа на представените договори за наем се установи, че
застрахованото лице е наемател на процесните помещения, находящи се в гр.
С., ул. „Ц. С." № **.
Установи се по делото от представения А. № ****/**** г. и нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, акт № **, том *, рег. № ****, дело №
8
**/**** год., че имотът /ап. № */, разположен над застрахованите
самостоятелни обекти в сградата, е собственост на С. о. и към дата на
твърдяното застрахователно събитие в имота е разкрит „Център за социални
услуги от резидентен тип за непридружени деца мигранти и бежанци“. С
приемателен протокол – опис от 20.07.2023 г. описаният по-горе обект е бил
предаден от представители на С. о., район „О.“ на управителя на „Център за
социални услуги от резидентен тип за непридружени деца мигранти и
бежанци“.
По делото се установи, че имотът е бил предоставен за управление на С. о.,
район „О.“, както и че общината, представлявана от кмета на района, като
възложител, е сключила договор с трето лице по реда на чл. 194, вр. чл. 112
ЗОП, за извършването на ремонт в общинския имот с цел създаването на
Център за социални услуги за непридружени деца мигранти и бежанци.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от
бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
проявление на общия облигационен принцип „не вреди другиму“. В
настоящия случай с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба съдът намира, че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност
за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на
натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени,
нормативно регламентирани задължения /така ППВС № 7 от 29.12.1958 г./.
Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС,
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само,
когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие
на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на
изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите или други правила и от характера на възложената
работа.
Въз основа на представеното уведомление за щета с вх. № ***/**.**.**** г.
9
на застрахованото лице, експертна оценка по щета № ****/**.**.**** г.,
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът приема
изцяло като обоснована, обективно и компетентно дадена, съдът намира, че по
делото се доказва настъпилото застрахователно събитие на 01.02.2023 г.,
изразяващо се в наводнение от горния етаж, причинено от неправилен опит за
отпушване на вертикалния канализационен клон с включването на гъвкавата
тръба на душа в ревизионния капак на стената до тоалетната с пусната вода и
оставянето да тече неконтролируемо дълго време, извън вертикалния клон.
В резултат е паднал гипсокартона от тавана на застрахования имот, наводнени
били стените и имуществото. Съдът приема за доказано въз основа на
изслушаната СТЕ, която кореспондира с писмените доказателства по делото,
че са нанесени щети в самостоятелни обекти с идентификатор
*****.***.***.*.*4 и *****.***.***.*.*2, в които обекти при огледа вещото
лице е констатирало следи от наводнение и петна по тавана, вследствие теча в
имота на ответника, проникнал в ползваните от застрахования наемател
помещения. Освен това съгласно констативно-съобразителната част на
експертизата, течът е бил толкова голям, че имало паднала външна мазилка
на стената под терасата и над прозореца на наводненото помещение от страна
на ул. „С.“ и над уличната табела. Налични към датата на огледа били и следи
от обилно намокряне по ламината в коридора на помещението на „Центъра за
социални услуги от резидентен тип за непридружени деца мигранти и
бежанци“. Експертът е посочил с категоричност мястото на теча и механизма
на увреждането, който съдът възприема изцяло. Изложеното обосновава извод
за наличие на възникнал теч в застрахованите имоти, вследствие наводнение в
апартамента на ответната община, като в производството по делото се
установи безспорно, че този теч се дължи на виновно и противоправно
поведение на ответника, изразено чрез бездействие по неполагане на
достатъчна грижа за ВиК инсталацията в имота, в частност непредприемане на
компетентни действия по отпушване на вертикалния щранг за отпадни води на
тоалетната на помещението. Предприетите действия по отпушването на
вертикалния щранг са в разрез с техническите правила и норми, а техническа
предпоставка за настъпилото запушване е неправилното изпълнение на ВиК
инсталацията, в каквато насока е заключението на съдебно-техническата
експертиза. Към датата на настъпването на процесното събитие С. о., чрез
район „О.“ е осъществявала управлението на имот с идентификатор
*****.***.***.*.*, поради което следва да се ангажира деликтната отговорност
на общината. От представения по делото договор от 26.08.2022 г.
действително е видно, че общината е възложила на трето лице извършването
на ремонта на посочения апартамент, включително ВиК инсталацията, но не
доказват обстоятелството, че са предприети мерки за отпушване на
вертикалния клон. Съгласно СТЕ наводнението е било предотвратимо при
10
технически правилно изпълнение на отпушването. Деликтната отговорност
(отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни
дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се
осъществи конкретно забранено поведение (напр. при нарушаване на
абсолютните права). В случая се доказва противоправно бездействие от
страна на ответната община, в чиито задължения е организирането,
извършването и контролирането на действията по поддържане на ВиК
инсталацията в апартамента. Задължението на общината произтича от
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОбС (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр.
101 от 2004 г.), съгласно която разпоредба имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Както бе посочено, чл.
49 ЗЗД урежда случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния
изпълнител или от бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата.
Вменените на ответната община правомощия за управление на общинската
собственост несъмнено включва и отстраняване на всякакви неизправности,
които създават опасност от увреждане на чуждо имущество, като част от
общото задължение на общината за поддържането им в добро състояние.
Затова и в процесния случай предприетите действия по отпушване на
вертикалния щранг, са резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка на
общинската собственост. Натоварените с тези дейности лица не са извършили
дължимите действия, като това тяхно бездействие, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
се презюмира да е виновно.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да отговаря, тъй
като имотът е предоставено на „Центъра за социални услуги от резидентен
тип за непридружени деца мигранти и бежанци“ към С. „Б. ч. к.“. Както бе
посочено по-горе, на 20.07.2023 г. имотът е предаден на посочения център.
Съгласно представеното решение № ***/24.03.2022 г. на Столичен общински
съвет по т. 3 е взето решение да се извърши основен ремонт от проекта на
бюджет „Бъдеще за децата: Предоставяне на комплексна социална подкрепа за
непридружени деца мигранти и бежанци“, на недвижим имот-частна
общинска собственост, представляващ жилище с идентификатор
*****.***.***.*.*. С т. 3 от решението посочения имот е предоставен на Район
„О.“ – СО за извършване на съответната социална услуга за срока на проекта
и срока на устойчивост на проекта – най-малко 5 години след одобрението на
доклада за извършването му. С т. 6 от решение е възложено на кмета на СО,
11
район „О.“ изпълнението на решението на Общинския съвет. Изложеното
води до извод, че именно на С. о., чрез съответния район, е възложено
управлението и ремонта на процесния общински имот за целите на проекта и
предоставянето на социалната услуга.
Ето защо съдът приема, че по делото е налице фактическия състав,
обуславящ възникването на обезпечително-гаранционна отговорност на
ответника.
Причинно-следствената връзка между наличието на твърдения вредоносен
резултат е установена от приетата като компетентно изготвена съдебно-
техническа и оценителна експертиза, която съдът възприема като обоснована,
компетентно и обективно дадена. Заключението кореспондира с приетата
съдебно-техническа експертиза и писмените доказателства по делото. От
съвкупния анализ на доказателствата следва, че щетите в застрахованите
имоти по ескпертната оценка по щета съответстват на описания механизъм на
наводнението, поради което съдът приема, че те са закономерна, естествена,
необходима, присъща последица (при необходимата причинно-следствена
връзка) от предизвикания теч в апартамента на общината.
Предвид изложеното съдът намира, че на обезщетение подлежат вредите,
настъпили в имота, предвид заключението на съдебно-техническата и
оценителна експертиза. Общият размер на всички видове вреди по средни
пазарни цени към датата на настъпване на събитието възлиза на сумата от
13143,24 лв. без ДДС и сумата от 672,20 лв. без ДДС за увредени офис
мебели.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се включват
суми за увредена офис техника, доколкото в експертната оценка на
застрахователя от 02.02.2024 г. изобщо не е включена стойността на офис
техниката, а също и в заключението на вещото лице.
С оглед определянето размера на дължимото обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът намира, че искът се явява основателен в пълния
предявен размер от 11 933,90 лв.
Посочената сума се дължи ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане, като законна последица от
уважаване на претенцията в посочения размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото липсват данни за получаване на регресната покана от ответната
страна и поставянето й в забава, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
12
С оглед изхода на право на основание имат и двете страни.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК като претендира
сума за държавна такса в размер на 550 лв., депозити за вещо лице в общ
размер на 700 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. По делото
е представено доказателство за извършено плащане на адвокатското
възнаграждение (л. 200).
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което с оглед предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален
размер по чл. 7, ал. 2, т. 3, фактическата и правна сложност на делото, намира
възражението са неоснователно.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 2895,64 лв. съобразно уважената част от исковете.
В съдебно заседание от 20.10.2025 г. своевременно е претендирано
възнаграждение за юрисконсулт, който е представлявал С. о. в производството.
Съдът определи размера на възнаграждението на 200 лева при съобразяване
с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право на разноски в
размер на 3,75 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, представлявана от кмета В.
Т“ да заплати на „ЗК А.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № ***, представлявано от изп. директор Ц. М. и
прокуриста К. К., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от
11 933,90 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за вреди по щета № ****/**.**.**** г. от
застрахователно събитие, настъпило на 01.02.2024 г. в гр. С., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК А.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № ***, представлявано от изп. директор Ц. М. и
прокуриста К. К. срещу С. о., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, представлявана от
кмета В. Т“, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 224,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.04.2024 г. до
30.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, представлявана от кмета В.
Т“ да заплати на „ЗК А.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
13
управление: гр. С., бул. „В." № ***, представлявано от изп. директор Ц. М. и
прокуриста К. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2895,64 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗК А.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № ***, представлявано от изп. директор Ц. М. и
прокуриста К. К. да заплати на С. о., с адрес: гр. С., ул. „М." № **,
представлявана от кмета В. Т“, основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,75 лв.
за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на С. „Б. ч. к.“ като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14