РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101987 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора
и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на П.
В. Т., ЕГН: ********** с адрес с. Д., общ. П., и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ №
3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 1049680/04.04.2024 г., сключен
със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил кредит в размер на 2 000 лева и следва
да върне на дружеството сума в размер на 2 763,54 лева, при срок на кредита от 29 вноски.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит, ищецът следва да заплати неустойка за
непредоставено обезпечение в размер на 2 420,46 лева. Ищецът твърди, че така сключения
Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, както и че
същият е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. На следващо място посочва, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по
кредита трябва да съдържа всички дължими суми от потребителя изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Излага също така, че договорът е нищожен и поради
неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, поради непосочване на действителния
размер на ГПР. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11 от Договора за
кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна поради накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за
справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че
процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на
неустойка, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, заобикаля се
закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за
кредит № 1049680 от 04.04.2024 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, за нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в
1
условията на евентуалност, да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 11 от Договор за
кредит № 1049680 от 04.04.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
2 420,46 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави
и поради, това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост
и неоснователност на така предявения иск.
По отношение недействителността на договора, оспорва твърденията на ищцовата
страна, като сочи, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност
на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Посочва, че неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тъй като самата тя е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на задължението на заемателя. В
случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена
между страните, респ. твърдението за нищожност на целия договор поради това, че същата
не е включена в ГПР е неоснователно. Излага твърдения, че оспорената неустойка е
действителна, тъй като същата е начислена вследствие на неизпълнение на поетите
договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение -
поръчител или банкова гаранция, както и възможността, с която е разполагал ищецът да се
откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, за да избегне неблагоприятните за
себе си последици. Релевира, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
В проведените съдебни заседания ищецът не се явява и представлява, от
процесуалния му представител са депозирани писмени становища, с които поддържа изцяло
депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен
отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни
съображения в подкрепа на ищцовата претенция. Прави доказателствени искания.
Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирани писмени
становища процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените
доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява
становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че
адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото се приети писмени доказателства.
Прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на основание Договор за потребителски кредит № 1049680/04.04.2024 г.,
„Сити Кеш“ ООД е предоставило на П. В. Т. от с. Д., общ. П. заем в размер на 2 000 лева,
при следните параметри: потребителски кредит – 2000 лева; краен срок за погасяване –
19.03.2025 г., размер на вноската – 5х83,33 лева и 7х335,27 лева месечни вноски; неустойка
по чл. 11 от Договор за потребителски кредит – 2420,46 лева; Годишен процент на разходите
– 62,89 % и Фиксиран лихвен процент – 50,00 %. Според заключението на експерта,
кредитът е усвоен на 04.04.2024 г., като сумата от 2 000 лева и получена в брой от
кредитополучателя П. В. Т.. Кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №
1049680/04.04.2024 г. П. В. Т. е извършил плащания в размер на 2027 лева, с която сума са
погасени 47,11 лева начислена законова лихва за забава на плащанията, 1869,24 лева
неустойка по договор и 110,65 лева договорна лихва по погасителен план.
По искане на ищцовата страна е изискана и справка от Централен кредитен регистър
към БНБ, видно от която между „Сити Кеш“ ООД и П. В. Т. на 04.04.2024 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 1049680 за сума от 2 000 лева, с посочена дата на
издължаване – 04.04.2025 г.
По делото от страна на ищеца, както и от страна на ответника не е представен
2
договора, от който в исковата молба се твърди, че е възникнало правоотношението между
страните.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между
него и ответното дружество има сключен договор за паричен заем, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, а в условията на евентуалност да бъде прогласена и нищожността на
клауза от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в посочен размер, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
законоустановените норми.
На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е имал
качеството кредитополучател, а ответното дружество – кредитор.
Горното се установява както от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, така и от приобщената справка от Централния кредитен регистър на БНБ. От
същите обаче не се извежда съдържанието на договора, както и условията, при които същият
е сключен.
По делото не са представени никакви доказателства за съдържанието на договора и в
частност за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се иска да бъде
прогласена.
За да прецени дали един договор е нищожен, съдът следва да разполага с
възможността да се запознае с неговото съдържание, както и какви условия са уговорени
между страните при сключването му. Едва след като съдът се запознае с неговото
съдържание, би могъл да се произнесе дали са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за прогласяване на неговата
нищожността. След като съдът не е запознат с текста на договора, по никакъв начин не може
да установи дали същият противоречи на закона, заобикаля закона или противоречи на
добрите нрави, каквито доводи се изтъкват в исковата молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на които
основава своите искови претенции, както и му е указано, че не сочи доказателства за тези
факти. Въпреки така дадените му указания ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Представено е единствено извлечение за извършените и предстоящи плащания,
съдържащо погасителен план, но предвид липсата на самия договор, чието приложение се
явява погасителният план, е невъзможно да се установи дали той съответства точно на този
договор. Но дори и това да се установи, погасителният план дава данни само за размера на
дължимите суми, размера и падежа на всяка погасителна вноска.
С исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното дружество да
представи сключения между страните договор за кредит, което искане не е уважено от съда.
Ищецът е страна по договора за заем и доколкото в исковата молба не са изложени
твърдения същият да е изгубен или унищожен не по негова вина, ищецът е следвало да го
представи в заверено от него копие, в случай, че е желаел същият да бъде приет като
писмено доказателство по делото. В гражданския процес всяка от страните следва да
ангажира чрез съответното доказателствено искане доказателствата, чрез които да установи
обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си последици. Задължаване на насрещната
страна или на трето неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ
предполага, освен че такъв документ съществува и се намира в държане на това лице, още и
че ищецът не разполага с този документ, поради което е в невъзможност да го представи по
делото и доколкото насрещната страна или третото лице нямат интерес да го представят, то
задължаването им да го представят, скрепено със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната
страна или отговорност за вреди за третото лице, е единствената възможност за ищеца този
документ да бъде приет по делото и да се ползва от него.
Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е
предвиден, за да бъде улеснена страна по делото, като вместо нея насрещната страна бъде
задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. По този начин се
подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161
ГПК се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи
доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.
3
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той
може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за
себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова,
за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде
абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде
непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако
трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването.
От установяване на нищожността на процесния договор за кредит се претендират
изгодни за ищеца правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да
му се вменява задължение да представи съответния договор.
С оглед изложеното, последица от непредставяне на посоченият в исковата молба
договор за кредит от ищеца, който носи доказателствена тежест за установяване на
твърденият от него изгоден факт – нищожност на Договор за потребителски кредит №
1049680 от 04.04.2024 г. влече отхвърляне на предявеният от ищеца иск за установяване на
неговата нищожност.
В допълнение следва да се отбележи, че доказателствените искания на ищцовата
страна, които съдът е уважил, а именно назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и
изискване на справка от ЦКР при БНБ са направени и поддържани в хода на производството
именно след направени възражения от ответника във връзка с искането да бъде изискан
процесния договор за кредит на основание чл. 191 от ГПК.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск, с който се иска да бъде прогласена и нищожността на клауза
от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в посочен размер, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
законоустановените норми.
За да прецени дали една клауза е нищожна, съдът следва да разполага с възможността
да се запознае с нейното съдържание /най-малко да я прочете/ – какво гласи уговорката,
какво е нейното съдържание, какви условия са уговорени между страните. Едва след като
съдът се запознае с нейното съдържание, би могъл да определи на първо място вида на
уговорената неустойка, на второ място условията, при настъпването на които същата става
дължима, и накрая – дали същата има неравноправен характер, респ. дали искът на ищеца е
основателен.
Няма как съдът да прецени дали клаузата е неравноправна без да бъде представен
договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в невъзможност да се
произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания, поради които счита клаузата за
нищожна, така и възраженията на ответника, заявени в писмения отговор. След като съдът
не е запознат с текста на самата клауза, по никакъв начин не може да установи дали
спорната клауза противоречи на закона, заобикаля закона или противоречи на добрите нрави,
каквито доводи се изтъкват в исковата молба.
По изложените и наведените по-горе правни изводи, които съдът намира, че не следва
да бъдат преповтаряни отново, предявеният в условията на евентуалност иск, с който се иска
да бъде прогласена нищожността на клауза от процесния договор, предвиждаща
заплащането на неустойка, също подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат
единствено на ответната страна. По делото не са представени доказателства за сторени
такива от ответната страна, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Т., ЕГН: ********** с адрес с. Д., общ. П. срещу
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., иск, с който се
иска да бъде обявен Договор за кредит № 1049680 от 04.04.2024 г., сключен със „Сити Кеш“
ООД, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и предявения в условията на евентуалност иск, с който се иска да
бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № 1049680 от 04.04.2024 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 420,46 лева, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради, това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5