№ 891
гр. Варна , 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500479 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба вх.
№272297/16.02.2021г., депозирана от Н. А. Н., ЕГН **********, срещу
Определение №261891/15.02.2021г. и срещу Определение
№261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50-ти с-в. В
жалбата се твърди, че определението от 15.02.2021г. е незаконосъобразно,
тъй като съдът неправилно приел, че искът е недопустим, но пък е определил
правна помощ на жалбоподателя-ищец. Твърди, че е отстранил всички
нередовности по предявения иск без да е посочил единствено кой е ответник.
Твърди, че новите указания са неправилни- молбата е приета подписана с
електронен подпис, поради което и не е било нужно да се изисква подпис и на
хартиен носител. Твърди, че ако искът му е допустим, следва да бъде
отменено определението от 16.02.2021г. Ако е недопустим, следва да бъде
отменено определението от 15.02.2021г. Впоследствие е изпратена до ВОС
уточняваща жалба, в която не се навеждат твърдения във връзка с други
основания за обжалване, а се коментира дейността на съдията-докладчик.
Постъпила е и частна жалба вх.№274570/2402.2021г., депозирана от адв.
Борисов, назначен по реда на чл.95 ГПК, с която се обжалва определение
№261917/16.02.2021г. Жалбата не е депозирана в срока по чл.274 ГПК, а и
процесуалният представител няма самостоятелни права да обжалва отделно
от своя доверител съдебния акт, поради което и частната жалба следва да
бъде разгледана като допълнение към подадената такава от Н.. В жалбата се
твърди, че определението за прекратяване следва да бъде отменено,
1
доколкото видно от обстоятелствената част на молбата е, че макар и същата
да е наречена за оттегляне на исковата молба, с нея се иска отвод на съдебния
състав.
При извършване на задължителна проверка за допустимост на частната
жалба, депозирана лично от Н., настоящият състав на ВОС намира, че
жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК,
поради което и е допустима. В нея се обективират на практика две частни
жалби, доколкото се обжалват два различни съдебни акта.
В частта, с която се обжалва Определение №261891/15.02.2021г.,
частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на
обжалване съдебен акт. Нормата на чл. 274 ал.1 ГПК изрично сочи, че срещу
определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези:
когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в
случаите, изрично посочени в закона. С атакуваното Определение
№261891/15.02.2021г. ВРС е назначил процесуален представител на ищеца,
оставил е без движение производството по исковата молба, както и
производството по молбата за обезпечаване на доказателства. Определението
не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък изрично е
предвидено, че подлежи на обжалване. Затова и същото не попада в
категорията на съдебните актове по чл.274 ал.1 ГПК. Жалбата срещу него е
недопустима и производството по жалбата срещу Определение
№261891/15.02.2021г. следва да бъде прекратено.
По отношение на частната жалба в частта, с която се обжалва
Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50-
ти с-в, жалбата е допустима, доколкото се обжалва преграждащо
определение. Същата обаче е неоснователна поради следното:
С молба от 15.02.2021г., наречена такава „за оттегляне на исковата молба“,
ищецът Н. изразява становище, че определението, с което производството е
било оставено без движение, е незаконосъобразно. Твърди, че очевидно
съдията е повлиян и цели забавяне на делото, поради което и желае да
оттегли исковата молба и да входира ново дело при нов съдия. Изрично е
посочил, че оттегля исковата молба на осн. чл.232 ГПК.
Молбата е подадена преди първо съдебно заседание, като съгласие на
2
ответника /който дори не е бил индивидуализиран към този момент/ не се
изисква съобразно чл.232 ал.1 ГПК. Направено е категорично ясно и
безусловно оттегляне на исковата претенция. Какви са били аргументите на
ищеца да предприеме горното процесуално действие е ирелевантно, тъй като
законът не изисква мотиви към молбата за оттегляне. Възраженията, че
волята на страната следва да се тълкува съобразно изложеното в молбата, а
именно че се цели отвод, съдът намира за неоснователни. На тълкуване
подлежи неясно волеизявление. Както вече се коментира волята на ищеца е
била ясна и безусловна- посочена е както в заглавната част на молбата, така и
в обстоятелствената част и петитума. Изложението, че желае да входира ново
дело при неповлиян съдия е съпроводено с обяснение, че затова желае да
оттегли сега исковата си претенция. При така направено безусловно
изявление, с което ВРС е бил десезиран, законосъобразно същият е прекратил
производството по делото на соченото основание- чл.232 ГПК.
Частната жалба срещу Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д.
№1968/21г. по описа на ВРС, 50-ти с-в следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.
№272297/16.02.2021г., депозирана от Н. А. Н., ЕГН ********** , в частта й, с
която се обжалва Определение №261891/15.02.2021г. по гр.д. № 1968/21г. по
описа на ВРС, 50-ти с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№272297/16.02.2021г.,
депозирана от Н. А. Н., ЕГН **********, в частта й, с която се обжалва
Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50-
ти с-в, с което производството е прекратено поради оттегляне на иска на осн.
чл.232 ал.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
3
съобщението до страните с частна жалба пред ВКС при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4