№ 1471
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430103496 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 342, ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „КРЕДИТ
АСИСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от И.Г.-управител, чрез адв. С. Ж., против Ч. Д. И., ЕГН
**********, с адрес ***.
Ищецът излага следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права. Твърди се, че на 16.08.2024 г. между
страните бил сключен Договор за финансов лизинг ***, по силата на който на
ответника бил предоставен лек автомобил ***, за временно възмездно
ползване за срок от 36 месеца. Лизинговата вещ била предадена с приемо-
предавателен протокол от 16.08.2024 г. Сумата на финансиране, която била
предоставена на ответника възлизала в размер на 33 000 лв., при ГЛП 25% и
ГПР-25.910036%. Твърди се, че на 16.08.2024г. и в изпълнение на договора за
лизинг ищецът сключил договор за покупко-продажба с доставчика С.А.П., по
силата на който придобил собствеността върху лизинговия актив, избран от
ответника, срещу цена от 33 000 лв., платена с платежно нареждане №
44895031 от 10.09.2024 г. Твърди се, че за предаването на лизинговата вещ,
1
съгласно уговореното в чл. 1, ал. 8 от Договора за лизинг, страните се
договорили да бъде съставен приемо-предавателен протокол в три екземпляра,
като с подписването му лизингополучателя потвърждавал, че лизинговата вещ
напълно отговаря на нуждите и изискванията му. Твърди се, че лекият
автомобил бил преден от лизингодателя на лизингополучателя на 16.08.2024
г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, в който било
посочено, че вещта е приета без никакви забележки и недостатъци. Твърди се,
че в част 2 от Договора за лизинг, страните уговорили параметрите и
условията за предоставяне на лизинга. Лизингът бил предоставен за сумата от
33 000 лв., със срок 36 месеца. Посочва се, че сумата на финансиране от 33
000 лв. била усвоена със заплащането на пълната цена за придобиване на
лизинговата вещ от ответника на 10.09.2024г., на която дата сумата била
заплатена по банков път. Посочва се още, че по договора за лизинг бил
уговорен лихвен процент в размер на 25% годишно за времето на ползване на
предоставения лизинг, а ГПР бил определен в размер на 25.910036%, като в
него не се включвали застрахователните премии. Твърди се, че ответникът
ползвал лизинговата вещ, но не заплатил дължимите лизингови вноски, като
общият размер на просрочените месечни лизингови вноски възлизал на сума в
размер на 3 940,18лв., от които 1997,51 лв. главница, 1942,67 лв.
възнаградителна лихва и 561 лв. застахователна премия.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми, представляващи непогасени задължения по процесния Договор за
финансов лизинг *** : 1997,51лв. главница по лизингови вноски от №5 до
№6 с падежи от 06.10.2024г. до 16.01.2025г.; законна лихва върху главницата в
размер на 99,85лв. за периода от 17.01.2025г. до 05.06.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане; 1942,67лв., възнаградителна лихва по вноски от
№2 до №5 и 561лв. платени застрахователни премии по застарховка *** по
вноска №2 с падеж 16.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника
Ч. И., но същия се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че бил инвалид и нямал
средства да заплаща по 1200лв. на месец, а автомобила бил взет от неговата
2
приятелка, която го закарала в *** и катастрофирала там с него.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложения препис на Договор за лизинг ***, че на
сочената дата между „Кредит Асист“ ЕООД *** като лизингодател и Ч. Д. И.
от с. Божурица като лизингополучател е бил подписан договор за финансов
лизинг, по силата на който ищецът се задължил да придобие определена от
ответника лизингова вещ - лек автомобил ***, от посочен от клиента
доставчик и уговорени от същия условия на продажбата. Посочено е, че
собственик на автомобила е Кредит Асист, а клиентът е само държател на
вещта за посочения в договора срок.
Видно е от приложените преписи на Договор за покупко-продажба на
МПС от 16.08.2024г. и платежно нареждане от 10.09.2024г., че лизингодателя е
изпълнил задължението си да придобие собствеността на избраната от
клиента вещ.
Установява се от приложения препис на Приемо-предавателен протокол
от 16.08.2024г., че ответника Ч. И. е удостоверил с подписа си получаването на
лизинговата вещ в състояние – годна за ползване.
Видно е, че ответника се е задължил в чл.2, ал.2 да заплаща посочените
в Погасителен план Приложение А лизингови вноски. Същият е подписан от
страните и видно, че са определени лизингови вноски с посочен размер на
всяка от тях, включващ главница и възнаградителна лихва, като процесните
вноски с падежи от 06.10.2024г. до 16.01.2025г. включват дължима главница
от 1997,51лв. и възнаградителна лихва в размер на 1942,67лв. Според
обективираното в чл.5, ал.3, лизингодателят се е задължил в своя полза, но за
сметка на клиента да поддържа през цялото време на действие на договора
застраховка ***, която да покрива пълната действителна стойност на
лизинговата вещ. От представените преписи на застраховка *** от
15.08.2024г. и дебитна нота за дължима застрахователна премия е видно, че
лизинговия автомобил е бил застрахован от лизингодателя, като плащането на
застрахователната премия е било разсрочено на 4 вноски с падежи от
16.08.2024г. до 16.05.2025г., всяка в размер на 561лв.
При така установеното от фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
финансов лизинг.
Установи се, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора
и е изправна страна. Същият е придобил собствеността върху лизинговия
автомобил при определените от лизингополучателя условия, както и го е
предал в държане на клиента. Изпълнил е и поетото задължение за
застраховането му по имуществена застраховка.
Не се ангажираха доказателства от страна на ответника обаче, че е
изпълнил прозтичащите от съглашението негови задължения за заплащане на
процесните лизингови вноски, включващи определената част от главница и
договорна лихва, както и разходите за имуществено застраховане на
автомобила.
Влошеното здравословно състояние на ответника, което е обусловило
определяне на 80% трудова неработоспособност не го освобождава от
задълженията, поети при подписване на договора. Фактът, че автомобила е
бил управляван от друго лице – близка на ответника, а не от самия него, също
е ирелевантен за правоотношението, възникнало между страните и
задълженията, поети от тях. Поради това неоснователни са възраженията на
ответника, че не дължи плащане на търсените суми. Същият не представи
доказателства за извършени плащания, а и не твърди такива, поради което
съдът приема, че задълженията за плащане на лизингови вноски и разходи за
застраховане не са изпълнени.
В заключение може да се обобщи, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца се
присъдят претендираните суми.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
деловодни разноски в размер на 182лв. за държавна такса и 750лв. за
адвокатско възнаграждение или общо 932лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 342, ал.2 от ТЗ, Ч. Д. И., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ АСИСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, следните суми: сумата от
1997,51лв., представляваща главница по Договор за финансов лизинг ***,
дължима по вноски с падежи от 16.10.2024г. до 16.01.2025г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба –
05.06.2025г. до окончателното изплащане; сумата от 99,85лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 17.01.2025г. до
05.06.2025г.; сумата от 1942,67лв., представляваща възнаградителна лихва,
дължима по вноски с падежи от 16.10.2024г. до 16.01.2025г. и сумата от
561лв., представляваща платена от лизингодателя застрахователна премия по
застарховка *** с падеж 16.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 05.06.2025г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ч. Д. И. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ АСИСТ“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 932лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5