№ 1345
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501891 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на Н. Ф. Б. с вх. 268528/27.05.2025 г., чрез адв.Г. Г. и с 268596/28.05.2025 г., подадена лично
от въззивника, насочена против Решение 260148/14.04.2025 г., постановено по гр.д. №
6085/2018 г. по описа на СГС, ГО в уважителната му част, с която е уважен предявеният
против въззивника осъдителен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД от Р. Н. К. и М. - Н. Н. К. сумата от 18
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния
наследодател, починал в хода на процеса Н. Г. К. /***/.
В останалата му отхвърлителна такава, с която предявеният иск е отхвърлен над
уважения размер, до предявения такъв от 25 001 лв., като част от иск от общо 80 000 лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна
проверка.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт, поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила на първо място при призоваването на въззивника-ответник и назначаването на
особен представител, както и изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства – най-вече писмените такива.
Това нарушение довело до неточно установяване на релевантните за предмета на спора
факти, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.110
111 ЗЗД, както и до необоснованост.
Поддържа се предявеният иск да е погасен по давност, а в условието на евентуалност -
недоказан по основание и размер.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му уважителна част
и вместо него постанови отхвърляне на предявения иск в пълен размер.
1
В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на
доводите, развити в нея.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност /в неговата цялост/, а за допустимост - само в
обжалваната уважителна част по отношение на атакуваното решение и прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата
уважителна част.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените
оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от Н. Г. К. /***/ -
починал в хода на първоинстанционното производство и заместен в процеса от законните си
наследници и негови дъщери Р. Н. К. и М. - Н. Н. К., против Н. Ф. Б..
Твърдяло се е в исковата молба, че на 16.02.2010 г. в предаването на БТВ „Тази
сутрин“, на живо, била осъществена телефонна връзка между водещите и ответника по
делото Н. Ф. Б. - бивш Главен прокурор на РБългария в периода 1999 г. - 2006 г.
Последният заявил в ефир във връзка с поставени от водещите въпроси, че
„разпространител на наркотици за Стара Загора е Н. К. - ***“. Последният отговарял за
дейността на организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици.
С разгласяването на тези безпочвени твърдения ответникът вменил на ищеца
извършването на тежки умишлени престъпления, при това публично и разпространено сред
неограничен брой хора в обществото - чрез едно от най-гледаните телевизионни предавания
по национална телевизия, която има ефирно покритие върху цялата страна.
По този начин ответникът осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 НК спрямо ищеца -
съзнателно разгласил неистински, клеветнически и позорни за него обстоятелства публично
- в разпространено по национална телевизия предаване.
Така било накърнено доброто име в обществото на ищеца и била уронена
изгражданата от последния чрез последователното му поведение на публична политически
ангажирана личност в продължение на десетилетия положителна обществена оценка за
личността му и неговата професионална дейност, в т.ч. като журналист. Била вменена на
ищеца отрицателна, неморална и дори престъпна обществена репутация - чрез вменяването
на особен укоримо, неморално и престъпно поведение.
От тези действия на ответника К. претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо напрежение, стрес, неудобство от децата и внуците му, от
приятели, познати и колеги - навсякъде в обществото.
Спрямо него били предизвикани подозрения и недоверие и била поставена под
съмнение цялостната му обществена и професионална дейност.
Негативният ефект се засилвал от факта, че твърденията били заявени от лице, което в
продължение на 7 години е ръководело Прокуратурата на РБългария, който факт
предполагал да е изключително добре информиран по въпросите с престъпността и който се
възприема с доверие от членовете на обществото, а изявленията му - с висша степен на
достоверност.
2
С описаните действия ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди, за
репарирането на които е поискал да бъде осъден да му заплати сумата от 25 001 лв., като
част от общо сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Твърдяло се е, че на 22.04.2010 г. ищецът предявил пред РС София частна тъжба, въз
основа на която било образувано НЧХД № 5050/2010 г. за извършено престъпление по
чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 НК, в хода на чието
производство бил приет за разглеждане и предявения от ищеца срещу ответника граждански
иск в размер на 40 000 лв., частичен от 80 000 лв.
Наказателното производство било прекратено по искане на ответника с определение на
съда от 24.04.2013 г., влязло в сила на 05.05.2013 г., поради изтичане в хода на делото на
абсолютната давност за преследването му по смисъла на чл.80, ал.5, във вр. с чл.81, ал.3 НК.
Със същото определение на осн.чл.88, ал.3 НК съдът оставил без разглеждане приетия
за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство.
Така давността за предявяване на настоящия иск била прекъсната от 22.04.2010 г. до
05.05.2013 г. /исковата молба е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 04.05.2018 г./.
В отговора по исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител,
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил предявения иск по основание и размер.
Оспорил е фактическите твърдения на ищеца и е поддържал ответникът ад не е
осъществил вменените му публични изказвания.
Въвел е възражение за погасяване на претенцията по давност, излагайки подробни
съображения по подкрепа на това си становище.
Въззивната инстанция намира несъстоятелни наведените доводи във въззивната жалба
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при
призоваването му и назначаването на особен представител.
Противно на поддържаното СГС е положил усилия за установяване адреса за
призоваване на въззивника, вкл. чрез изискването на служебна справка от НБД на
населението, и призовки са изпращани до всички негови известни адреси - чрез посочения от
ищеца по местоработата му, както и на обявения постоянен такъв в гр.Сливница.
Едва след изчерпване на посочената процедура по реда на чл.47, ал.1 - ал.5 ГПК на
ответника-въззивник е бил назначен особен представител, който добросъвестно е защитавал
интересите му в хода първоинстанционното производство, като своевременно е въвел
всички правнозащитни възражения, релевирани и с въззивната жалба, правил е
доказателствени искания и е участвал в извършването на всички съдопроизводствени
действия.
След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение
задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, и при изричните оплаквания
във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради
необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата
и възраженията, които страните своевременно са заявили, решаващият въззивен състав
приема следното:
Страните по делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти,
установими и от анализа на приобщените писмени доказателства /приложеното НЧХД №
5050/2010 г. по описа на СРС, НО, 17 състав/, че по тъжба на Н. Г. К. /***/ от 22.04.2010 г.
/вх. № 12732/ пред СРС, НО е било образувано горепосоченото НЧХД срещу Н. Ф. Б., за
това, че на 16.02.210 г. в предаването по bTV „Тази сутрин“ в телефонен разговор, излъчен в
предаването, на поставени въпроси е заявил в ефира, че „разпространител на наркотици за
Стара Загора е Н. К. – ***“, което изявление било неверно, клеветническо и опозоряващо, а
с действията си подсъдимият е извършил престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и
т.2 и чл.147, ал.1, предл.1 НК.
Съвместно с тъжбата е предявен и граждански иск от Н. К. против Н. Ф. за сумата от
40 000 лв., представляваща част от 80 000 лв., за обезщетение за претърпените от него
3
неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2010 г. до окончателното изплащане.
С нарочно определение от 01.06.2011 г. по посоченото НЧХД съдът е приет така
предявеният граждански иск за съвместно с тъжбата, като тъжителят е конституиран и като
граждански ищец в процеса.
С определение от 24.04.2013 г. по същото НЧХД съдът е постановил определение за
прекратяване на наказателното производство, на основание чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3
от НПК - поради изтичане на давността за наказателното преследване на повдигнатото
престъпление.
Със същото определение Софийският районен съд, на основание чл.88, ал.3 от НПК,
е оставил без разглеждане приетият за съвместно разглеждане в производството граждански
иск от Н. К. против Н. Ф. и е посочил, че искът може да бъде предявен по гражданскоправен
път.
Това определение на съда, подлежащо на последващ съдебен контрол по жалба и
протест в 15-дневен срок от постановяването му, не е било нито обжалвано, нито
протестирано и е влязло в законна сила на 10.05.2013 г.
В хода на последното са приобщени като писмени доказателства публикации в
електронното издание afera.bg от 16.10.2006 г., съобразно които Н. К. - *** е изпратил
отворено писмо да главния прокурор Б. В. на 05.11.2007 г., с което е поискал да му бъде
предоставен достъп до дела за оперативни разработки, в които той бил определен като дилър
на хероин за старозагорска област.
Приобщени са и писма от ДАНС /изх.№ ПН-128/18.01.2018 г./, според което службата е
изпратила на ССлС всички документи във връзка с гореспоменатото отворено писмо на Н.
К. *** от 05.11.2007 г.
Видно от писмо с изх.№ 14975/12.12.2012 г. на ВКП справка от НСС е била получена
във ВКС на 14.05.2001 г. и съответно изпратена на 09.10.2006 г. на СГП във връзка с водено
досъдебно производство № 258/2006 г. по описа на НСлС.
Установимо е от друго писмо на ВКС - вх.№ 19189/0.01.2013 г. л.172 от НЧХД №
5050/2010 г./, че отворено писмо от Н. К. - *** до главния прокурор е постъпвало във ВКП и
с друго такова от 15.11.200 г. то е изпратено по компетентност на РП София - техен вх.№
8876/1991 г.
Молителят Н. К. бил уведомен с писмо от 07.05.2008 г., че прокуратурата не може да му
изпрати копия от показанията на лицата, посочени от него в молбата от 05.11.2007 г., т.к.
делото не е изпращано във ВКП.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, според заключението на която извършеното изследване на
цифровия носител - оптичен диск, приложен към кориците на делото е установило
възпроизведените цифрови данни върху носителя /аудио и видео запис/ да са без следи от
манипулация /изрязване, промяна или изтриване/, като е снето и съдържанието на диска и
същото е възпроизведено звуковите изказвания и снимкови данни.
Според последните на изследвания обект се съдържа звуково изказване на въззивника
Ф., с продължителност от 2 минути и 32 секунди, изразяващо се в следното: „Има един
писмен сигнал до прокуратурата от директора на НСС ген.майор А. А., в който се твърди „
прокурора К. се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие в аа срещу него НСС
4
извършва разработка на три-четири страници, събрани са доказателства с показания на
свидетели, вкл. пред съда“ аа „по-нататък разпространителя на наркотици за Стара Загора -
Н. К. - ***“ и „разпространител на наркотиците за варненски окръг е Д. К. и от долу е
подписано - ген.майор този А.“.
Решаващият състав приема, че не следва да обсъжда останалите изявления в материала,
поради неотносимостта им към предмета на производството.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Г. Н. К., Й. Р. К. и А. Ц. - М. /която е дала показания в две поредни открити с.з.,
- втория път след изслушване на техническата експертиза/.
Последната сочи, че към 16.02.2010 г. е била автор и водещ на сутрешния блок на
БТВ. Сочи и че си спомня интервюто с вдовицата на прокурор К., защото то било много
емоционално от нейна страна. Спомня си и че имало телефонно интервю с въззивника Ф.,
което не било проведено от нея, а от неин колега - С. Г., който също работел в телевизията.
Интервютата се провеждали „на живо“. Твърди, че има сериозен журналистически опит и не
е имало случай, в който някой да е интервюиран и след това да каже, че не е бил той.
За конкретния случай по отношение интервюто с Н. Ф. сочи, че в редакцията на
телевизията е имало телефони на различни хора и журналистите знаели, че това е телефона
на съответния /популярен/ човек. Освен това журналистите знаели как звучи гласа на
бившия главен прокурор Ф. и в никакъв случай не можело да се объркат с кого говорят.
Твърди, че към момента на излъчване на интервюто, а и след това, не е имало някакво
възражение от въззивника, че е обявено интервю с него, но не е било проведено с него.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията на свидетелката Ц. -
М., доколкото фактите, за които свидетелства, са плод на личните й непосредствени
възприятия, последователни и безпротиворечиви са, а освен това се подкрепят от
заключението на неоспорената техническа експертиза.
Ето защо и намира неустановени възраженията на въззивника в насока, че не той е
участвал в телефонния разговор /интервю/ проведено от журналиста в БТВ С. Г. на
16.02.2010 г. и излъчено директно в ефира на телевизията в сутрешния й блок, чийто
основен водещ по това време е била свидетелката Ц. - М..
Аргумент в подкрепа на горния извод може да се извлече и от показанията на
свидетеля Г. Н. К..
Същият е заявил, че познава лично Н. Ф. - многократно се е срещал с него, т.к. баща
му - полковник Н. Г. К., бил негов колега и Ф. бил почти всеки ден в кабинета му. Освен това
били заедно и по семейни празненства. Категоричен е, че лично е възприел изявленията на
въззивника по време на коментираното телевизионно предаване и е разпознал гласа на Ф. по
начинът му на изказване „неговата надменност“, „че той е едва ли не последна инстанция“.
В тази им част, установяваща авторството на изявленията на въззивника в
телевизионното му изявление на 16.10.2010 г., като подкрепени от анализа на посочените по-
горе доказателства, както и на показанията на свидетелката Й. К., показанията на Г. К.
следва да се кредитират.
Същият твърди още, че си спомня добре сутрешно предаване по телевизия „БТВ“
през 2010 г., излъчено непосредствено след проведената на 10.02.2010г. акция на МВР с
наименованието „Октопод“, чийто основният акцент била именно тази акция
по задържането на групата около А. П.. Спомня си и дадените интервюта от политици,
които заявили, че лично Ф. бил „опънал чадър“ над тази групировка. По време на
предаването се включил на живо и Ф., като според свидетеля неговата основната идея била
5
да обясни, че няма нищо общо с тази група за извършване на престъпления, както и че не
познава А. П..
Свидетелят заявява, че след това Ф. започнал да говори небивалици за някаква
организирана престъпна група за разпространение на наркотици, на която бащата на
свидетеля - прокурор К. бил ръководител, а въззиваемият Н. К. - *** бил представител за
Старозагорския окръг и лично ръководел и организирал наркоразпространението в Стара
Загора.
Ф. твърдял и че участници в тази организирана престъпна група били бившият
прокурор Руско Карагогов, който отговарял за Сливен, а Д. К. - за Варна.
Свидетелят сочи, че срещу неговия баща е имало скалъпено дело през 2001 г. във
връзка с подхвърлени от полицаи наркотици, но по това дело нямало нито ред срещу ищеца,
нито срещу другите лица.
Според него твърденията на Ф. не били верни, но тъй като били изречени от бивш
главен прокурор, възможно било много хора да са повярвали на тези безумия.
Същият твърди да познава праводателя на въззиваемите отдавна, т.к. бил приятел на
баща му и го е считал за човек, който не се интересува от материалните неща, а е отдаден на
защитата на човешките права и за него чистото име било много важно.
Г. К. посетил няколко пъти Н. К. - *** в дома му и констатирал при срещите им, че
диабетът му се бил обострил, стР.л от хипертония, приемал лекарства. По повод на
интервюто му споделил, че децата му били подложени в училище на подмятания от техни
съученици, че едва ли не баща им е престъпник. Най-много бил обезпокоен за психичното
състояние на двете си дъщери - малката тогава била на 8 или 9 години, а голямата на 11-12
години. Твърди още, че дори при срещите му с *** след години последния му споделял, че
случилото се го тормози.
Въззивната инстанция приема, че показанията на свидетеля Г. К. следва да се
преценяват в светлината на чл.172 ГПК, поради особеното му отношение към въззивника
/сам твърди, че има негативно отношение към Ф. поради случилото се с неговия баща
прокурор Н. К./, поради което и ги кредитира единствено в частта им, в която се подкрепят и
от анализа на останалите приобщени по делото доказателства.
Затова не кредитира показанията му в частта им, възпроизвеждаща изявленията на
въззивника по време на даденото от него телевизионно интервю на 16.10.2010 г. и
различаваща се от установеното действително изявление на Ф. от неоспорената
техническата експертиза.
Кредитира ги в частта им, касаеща здравословното и емоционално състояние на Н. К.
- *** след 16.10.2010 г. - в тази им част се подкрепят и от показанията на свидетелката Й. К. -
колега журналист и близка позната на праводателя на въззивниците.
Тя също сочи, че е гледала предаването през 2010 г. по телевизия „БТВ“, в което
Тогава тази телевизия имала голяма аудитория, всички я гледали. В предаването А. Ц.
направила анонс, че ще говори бившият главен прокурор Н. Ф.. По време на интервюто едно
момче задавало въпроси по телефона на Ф. и последният отговарял.
Тази свидетелка също е категорична, че именно Ф. е участвал в предаването и е чула
неговия глас.
Същата сочи Н. К. - *** да бил много честен и много уважаван човек в обществото -
такова било мнението на много хора, вкл. и на политици, с които общувала.
Затова като чула изказването на Ф. веднага разбрала, че това е клевета. Сочи, че била
наясно, че предаването е породило съмнение в хората – дали *** е такъв, какъвто го
6
представил Ф., като било опетнено доброто му име.
Твърди са е посетила лично *** в дома му деня след предаването. Детето му се
прибрало от училище и го попитало дали е вярно, че е наркопласьор, разказало, че другите
деца задавали този въпрос в училище. Детето било притеснено и стресирано. Съпругата на
ищеца не говорела с него, гледала го с недоверчиви очи, често си ходела до Пловдив, за да
не живее с него. Всички започнали да се съмняват.
Самият К. й споделил, че му е тежко, че са го обвинили без да е виновен. В
последствие отношенията със семейството му ес влошили - децата и жена му не му
говорели, не го поздравявали за рождените му дни.
Според нея те се държали така с него, защото мислели, че баща им е престъпник, т.к.
нямало друга причина за това тяхно поведение.
Независимо от това твърди, че семейството му не вярвало в тази клевета, но у тях
имало едно съмнение. Ищецът бил поет, уважаван човек, председател на Лигата на
човешките права, но някои хора считали, че е престъпник. Журналистката М. М. също
говорела против него.
Н. К. бил диабетик и от стрес вдигал високи стойности на кръвната захар, подували
му се краката, стР.л и от силен псориазис.
След процесното интервю когато ходели заедно на протести имало младежи, които
като го видели, го наричали „трафиканте“ и искали от него да им продаде „нещо“.
Решаващият състав приема, че показанията и тази свидетелка касателно
емоционалното и здравословно състояние на Н. К. след процесното интервю, като плод на
личните й възприятия и следва да се кредитират.
В останалата им част, отнасяща се до причината за разрива в отношенията му с негово
семейство намира, че същите са вътрешно противоречиви, вкл. че имат оценъчен характер и
не отразяват обективно релевантните за предмета на спора факти, поради което и не ги
кредитира.
Останалите приобщени пред СГС доказателства въззивната инстанция не обсъжда,
като неотносими към предмета на спора.
Гореустановеното от фактическа страна според решаващият състав изключва извод за
осъществено деликтно поведение от въззивника по смисъла на чл.45 ЗЗД чрез медийната му
изява /даване на интервю/ на 16.10.2010 г. в ефира на националната телевизионна медия
БТВ, доколкото при този иск в тежест на ищеца е да установи в условието на пълно и главно
доказване осъществяването на деяние от страна на ответника, неговата противоправност,
както и настъпилата вреда от противоправното поведение, като вината на дееца се
предполага до доказване на противното.
Според настоящата инстанция установените факти по делото не могат да обосноват
извод относно кумулативното наличие на горепосочените елементи от сложния фактически
състав на деликтен състав по чл.45 ЗЗД в случая.
Това е така, доколкото с изявлението си, по чието цялостно съдържание страните не
спорят и което може да се възприеме след запознаване с приложения диск, вкл. е
възпроизведено точно и съответно върху хартиен носител от заключението на неоспорената
техническа експертиза, въззивникът е изнесъл информация по отношение на Н. К. - ***,
известна му по повод на постъпил в прокуратурата сигнал от изпълняващия длъжността
директор на Националната служба за сигурност по това време - генерал майор А. А., в който
се е твърдяло „че разпространителя на наркотици за Стара Загора е Н. К. - ***“.
7
В този смисъл въззивникът не е вменил на последния извършването на престъпление -
разпространение на наркотици, нито е разпространил позорни за него обстоятелства – това
изречение, за което ищецът твърди в исковата молба да е клеветническо и опозоряващо го, е
извадено от общия контекст на изявлението на Н. Ф., по който начин му е придадено и друго
звучене.
Съдържанието на цялото изявление на въззивника предпоставя да е оповестил
публично факти, известни му по повод заеманата от него предходна длъжност /Главен
прокурор на РБългария/ касателно наличието на сигнал до прокуратурата, в посочения от
него смисъл, касаещи ищеца по делото, вкл. кой е авторът на този сигнал - изпълняващият
по това време длъжността директор на НСС.
За разлика от първоинстанционния съд настоящата въззивна инстанция не намира
горното изявление на въззивника да е източник на непозволено увреждане, от което и се
налага деянието му да не е противоправно.
Противоправното деяние предпоставя установяване нарушение на нормативно
установено задължение, което в случая следва да се прецени не само приз призмата на чл.45
ЗЗД, но и на Конституцията на РБългария, както и на Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
В чл. 39 - 41 от Конституцията на РБългария са уредени правата и свободите на
гражданите, които са в равна степен конституционно гарантирани, а възможната колизия
помежду им, както в случая - между свободата на словото от една страна и засягане, чрез
упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена по
начин, според който свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
след които вече се засягат други конституционно защитени ценности - напр. правата и
доброто име на гражданите. Отделно свобода на печата и на другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси, но съдържанието й не включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай, а за настоящия въззивната
инстанция намира, че упражняването от страна на ответника-въззивник на правото на
информиране на обществеността за известни нему факти в качеството му на бивш Главен
прокурор, не е засегнало правото на добро име на ищеца, нито се е стигнало до
разпространение на неверни данни.
При установените факти въззивната инстанция приема с изявлението си в процесното
интервю по адрес на Н. К. - *** въззивникът да не е изнесъл невярна информация.
Както вече се посочи по-горе, от приобщените писмени доказателства по приложеното
НЧХД № 5050/2010 г. по описа на СРС - публикации в електронното издание afera.bg от
16.10.2006 г. се установи, че самият ищец приживе не само е знаел за съществуването на
такава информация относно него /че разработван като дилър на хероин за Старозагорска
област от Националната служба за сигурност/, но и е изпратил отворено писмо да главния
прокурор /в този период от време - 05.11.2007 г. / Б. В., с което е поискал да му бъде
предоставен достъп до оперативните разработки, в които е бил определен като
разпространител на наркотици.
По приложеното наказателно дело са налични и доказателства /кореспонденцията с
ДАНС и ВКС/, че такова писмо е постъпвало във ВКП и е било изпратено по компетентност
на РП София, а пък ДАНС е изпратила всички находящи се при нея документи във връзка с
гореспоменатото отворено писмо на Н. К. - *** на НСлС.
Следователно и още преди процесното публично изявление на въззивника ищецът пред
8
първоинстанционния съд е знаел за факта, че в НСС срещу него са налични разработки,
образувани по времето на генерал А., в които е разработван като дилър на хероин в
Старозагорска област.
Нещо повече - този факт самият Н. К. е направил публичен, като е публикувал
писмото си до Главния прокурор по това време, с което е изискал информация за
разработката срещу него в електронна медия /afera.bg/.
Направил е и публично достъпен отговора на писмото му, с което достъпът до такава
му е отказан.
Затова и твърденията на въззивника относно наличието на сигнал от генерал А. до
прокуратурата с посоченото съдържание обективирани в процесното интервю не са неверни,
а още по-малко позорящи К., т.к. обективно наличието на дело за оперативна разработка
/така писмото на самия ищец/ не е позорящ факт. Безсъмнено той не е приет за такъв и от
самия Н. К. - ***, след като сам го е направил публично достояние.
Възприема се в съдебната практика и настоящият състав изцяло споделя това
становище, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, каквото в случая
е това наличието на сигнал от директора на НСС до прокуратурата, във връзка с които може
да бъде ангажирана отговорността на деликвента само ако са неверни и позорят адресата /
Решение № 64 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2020 г., III г. о., ГК/.
И т.к в случая не се установи те да са неверни, вкл. - да позорят адресата им, тези
изявления не могат да се квалифицират като противоправно действие /изявление/ от страна
на въззивника, което да е причинило вреда на К..
Не се установи и да са клеветнически, защото се налага от смисъла на изявлението му
самият въззивник да не е набедил от свое име Н. К. в извършване на престъпление -
разпространение на наркотични вещества - изявлението му е, както не веднъж вече се
подчерта, че в прокуратурата е постъпило писмо от директора на конкретна служба за
сигурност с такава информация.
Затова основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба
първоинстанционният съд да е интерпретирал превратно и едностранчиво приобщените по
делото доказателства, доколкото обективно изявлението на Н. Ф. със съдържанието,
възприето и от СГС, не приписва на Н. К. тежко умишлено престъпление – участие в
престъпна организирана група, занимаваща се с разпространение на наркотици в Стара
Загора.
Изявлението му възпроизвежда съдържание на писмо на директора на ВСС за факти,
които вече са били известни на К. отпреди интервюто на въззивника и на който самият К. е
дал гласност публично, чрез публикуване на откритото му писмо до главня прокурор в
електронна медия.
Доктрината и практиката приемат клеветата да се свързва с факт, чието разгласяване
води до засягане на честта и достойнство на постР.лия, авторитета му и оценката на
околните за него. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства трябва да са неистински
и позорни. Затова дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното
достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 ЗЗД, защото
клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към
определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да
се считат за клеветнически, след като те са верни.
Установените по делото факти, преценени в светлината на горепосочените
разяснения, според решаващия състав, предпоставя изказванията на въззивника в даденото
9
от него интервю да не са противоправни, респ. - да не са съставомерни като клевета.
Ето защо и поради неустановяване на елементите от фактическия състав на деликта -
противоправно деяние, осъществено от ответника-въззивник, предявеният иск следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Това налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
За прецизност във връзка с наведените доводи във въззивната жалба за неправилност
на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - ЗЗД, в
нормите му, уреждащи давността, въззивната инстанция излага и следното:
Не могат да бъдат споделени мотивите на СГС, че вкл. след прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 5050/2010 г. на СРС предявеният и приет за
съвместно разглеждане по това дело граждански иск е запазил висящността си, поради което
и за него не е текла погасителна давност.
Тези мотиви почиват на неправилното разбиране в настоящето производство
гражданският съд да може да извърши контрол за правилност на прекратителното
определение на наказателния по посоченото дело, от една страна, а от друга - на
неправилното приложение на относимия материален закон, вкл. противоречащо на
задължителните указания на т.2 от Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. на ОСГТК на
ВКС по т. д. № 5/2005 г.
Независимо от посоченото възражението на ответника-въззивник за погасяване на
предявената на деликтно основание претенция по давност е неоснователно.
В случая се твърди и се установява от доказателствата процесното интервю да е
дадено на 16.10.2010 г., и т.к. се претендира то да осъществява деликт по смисъла на чл.45,
ал.1 ЗЗД, давността за погасяване на иска за обезщетение за неимуществени вреди от този
деликт тече от датата на извършването му - 16.10.2010 г.
Установи се и че при иницииране на НЧХД № 5050/2010 г. от Н. К. - *** с подадената
от него тъжба той е предявил на 22.04.2010 г. срещу настоящия въззивник и граждански иск
за съвместно разглеждане в наказателното производство, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от клеветническите изявления за сумата от 40 000 лв.,
представляваща част от 80 000 лв., който е приет от наказателния съд.
Съобразно задължителните постановки на т.2 от Тълкувателно решение №
5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2005 г., предявяването на гражданския иск в
случая предпоставя наличие на съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство
е основание за спиране на погасителната давност.
Следователно от 16.10.2010 г. до предявяване на иска на 22.04.2010 г. е изтекъл
период от два месеца и четири дни от давностния срок, който погасява иска за обезщетение
на претендираните от Н. К. неимуществени вреди. С предявяване на иска обаче давността се
е прекъснала /чл.116, б.“б“, предл.1 ЗЗД/ само за предявения размер на вземането и е спряла
да тече - чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, докато трае процеса относно претендираното с този иск
вземане.
Противно на първоинстанционния съд въззивната инстанция счита, че след
прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 5050/2010 г. по описа на СРС и
оставяне на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск без разглеждане с
определението от о.с.з. от 24.04.2013 г., влязло в сила на 10.05.2013 г., е запознал да тече нов
погасителен срок /арг. от чл.117, ал.1 ЗЗД и чл.116, б.“б“, предл.второ ЗЗД/.
Това е така, защото и според мотивите на вече цитираното Тълкувателно решение №
5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2005 г., за спирането на давността е
10
необходимо да има съдебен процес относно вземането - било то чрез предявяване на иск по
реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес.
Липсата на висящ съдебен процес относно вземането изключва извод давността за
същото да се счита за спряла.
Т.к. обаче с определението на наказателния съд предявеният граждански иск е бил
оставен без разглеждане /безсъмнено в противоречие с приложимия материален закон - НК и
задължителната практика по приложението му - ТР № 1/04.02.2013 г. по т.н.д. № 2/2012 г. на
ОСНК на ВКС/ и на гражданският ищец е дадена възможност да го предяви пред
гражданския съд, се налага по арг. от чл.116, б.“б“ предл. второ ЗЗД за начало на новият
давностен срок за се счита влизането на четеното в горната насока определение на СРС -
10.05.2013 г. /така и Решение № 50/19.03.2019 г. по гр.д. № 3438/2018 г. на ВКС, IV г.о./.
Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство пред СГС
е постъпила в съда с плик с пощенско клеймо от 04.05.2018 г. - т.е. преди изтичането на
петгодишния давностен срок по смисъла на чл.110 ЗЗД.
Затова и искът не е погасен по давност и макар по различни от изложените от
първоинстанционния съд съображения това защитно възражение на въззивника се явява
неоснователно.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК въпросът с разноските
пред първоинстанционния съд следва да се пререши, а в тежест на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените от въззивника разноски пред настоящата инстанция за
платени държавна такса за въззивното производство в размер на 360 лв. и адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 1 500 лв., съобразно
представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата, приложени към него.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260148/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6085/2018 г. по описа на
СГС, ГО в частта му, с която Н. Ф. Б. - ЕГН ********** е осъден да заплати на Р. Н. К. -
ЕГН ********** и М. - Н. Н. К. - ЕГН **********, като правоприемници на починалия в
хода на делото на 29.08.2023 г. Н. Г. К. /***/ на осн.чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател,
починал в хода на процеса Н. Г. К. /***/, изразили се в болки и стР.ния, причинени от
клеветнически изявления, заявени на 16.02.2010 г. в интервю, проведено по телефона и
излъчено на живо в предаването на БТВ - „Тази сутрин“, които клеветнически изявления са
със следното съдържание: „разпространител на наркотици за Стара Загора е Н. К. - ***“,
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която Н. Ф. Б. - ЕГН ********** е осъден да заплати на Р. Н. К. - ЕГН ********** и
М. - Н. Н. К. - ЕГН **********, като правоприемници на починалия в хода на делото на
29.08.2023 г. Н. Г. К. /***/ сумата от 1 857,57 лв. разноски по делото пред
първоинстанционния съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Н. Г. К. /***/ - ЕГН
**********, починал в хода на делото на 29.08.2023 г. и заместен от неговите законни
наследници Р. Н. К. - ЕГН ********** и М. - Н. Н. К. - ЕГН ********** иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД против Н. Ф. Б. - ЕГН ********** за заплащане на сумата от
18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния
наследодател, починал в хода на процеса Н. Г. К. /***/, изразили се в болки и стР.ния,
11
причинени от клеветнически изявления, заявени на 16.02.2010 г. в интервю, проведено по
телефона и излъчено на живо в предаването на БТВ - „Тази сутрин“, които клеветнически
изявления са със следното съдържание: „разпространител на наркотици за Стара Загора е Н.
К. - ***“, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Н. К. - ЕГН ********** и М. - Н. Н. К. - ЕГН ********** да заплатят на
Н. Ф. Б. - ЕГН ********** сумата от общо 1 860 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция, от които 360 лв. за платена държавна такса и 1 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12