№ 153
гр. Несебър, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Р.А.М., ЕГН ********** /ЕТ „"Р****"“, ЕИК 0****/, с
адрес в гр. ***, м-ст „****“ № **, ет. **, ап. **, представлявано от физическото лице-
търговец, срещу наказателно постановление № 8****/***** г. на директора на ТД на
НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т.
1 от ЗОПБ, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3484,75 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно - издадено при съществени нарушения на закона и процесуалните
правила. Прави се оплакване, че АУАН е издаден извън преклузивния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, което съставлява абсолютно отменително основание. Претендира
съдебни разноски.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от мл.адв. Г.С. от БАК, който поддържа жалбата и излага допълнителни
доводи за незаконосъобразността на обжалваното постановление, поради липса на
пълно и точно описание на нарушението в него.
Административно-наказващият орган се представлява от ст.юрк. А., който дава
становище, че постановлението е правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му от съда. Моли за присъждането на разноски в полза на органа.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
1
установено следното:
На 14.08.2024 г., в 12,57 часа, служители на НАП извършили проверка за
спазване на данъчното законодателство на търговски обект – хотел „И***“ - рецепция,
находящ се в общ. ***, гр. ***, м-ст „***“ № **, стопанисван от ЕТ „"Р****"“, ЕИК
0****, за която бил съставен протокол сер. АА № 0***/14.09.2024 г. В хода на
проверката бил изведен дневен „Х“ отчет с № 0***/14.09.2024 г. с регистрирано едно
плащане в брой на стойност 13 939,86 лева. С оглед констатираните обстоятелства св.
Б. Г. – ст.инспектор по приходите в НАП, след превъзлагане на преписката по случая
на 22.11.2024 г., съставил на физическото лице-търговец Р.А.М., ЕГН **********,
АУАН № F*** от 26.02.2025 г. за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за
извършена проверка сер. АА № 0***/14.09.2024 г. и приложенията му – опис на
парични средства, отчети, декларации, обяснения, лист с резервации, дневен лист по
туристи, списък на настанени гости; АУАН № F*** от 26.02.2025 г.; заповед № ЗЦУ –
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП; протокол № П-***/26.02.2025 г.;
длъжностна характеристика за „старши инспектор по приходите“, както и от
показанията на свидетеля Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За настоящия съдебен състав се налага извода, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно задължителните разяснения, дадени по т. 1 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. по описа на
ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни. За спазването на тези срокове съдът следи служебно, като след изтичането
им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение, т.е. след изтичането на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН наказващият орган губи правото си да реализира
отговорността на наказаното лице. В изложения смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни
нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за
дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора,
част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
В процесния случай АУАН е съставен на 26.02.2025 г., след тримесечния
преклузивен законов срок за това, който е изтекъл на 14.11.2024 г., доколкото
нарушението и нарушителят са констатирани в хода на извършената на 14.08.2024 г.
2
проверка на рецепцията на х-л „***“ – гр. *** и по арг. от чл. 183, ал. 3 и чл. 4 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН. Същевременно в приложената преписка не се съдържат данни,
наказващият орган да е предприел своевременни действия, които да са довели до
прекъсване или спиране на давностния срок. Извършването на такива действия не се и
твърди от наказващия орган. Напротив, видно от протокол № П-***/26.02.2025 г. и
показанията на св. Г., проверката по случаят му е бил възложен след преназначаване на
водещия го колега едва на 22.11.2024 г. /след изтичане на тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН/. Предвид установеното, след изтичането на тримесечния срок и в
съответствие с нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН - след 14.11.2024 г. – случаят е
следвало да бъде оставен без последици, вместо да се образува
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № F*** от
26.02.2025 г. в противоречие на процесуалните правила. Така се е достигнало до
издаването на процесното НП от наказващия орган отново в нарушение на
процесуалните правила.
Както бе посочено, съдът следи служебно за изтичането на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН, предвид което и без наведено оплакване от жалбоподателя следва
да констатира незаконосъобразността на наказателното постановление. В случая
констатираното нарушение е и основен аргумент на жалбоподателя.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде
отменено, като не е необходимо да се обсъждат изложените от жалбоподателя
допълнителни доводи за незаконосъобразността му, както и фактическите му
твърдения в тази насока.
Предвид крайния съдебен извод в полза на жалбоподателя се следват съдебни
разноски. Въпреки своевременно направеното искане, след преценка на представения в
доказателство за извършен разход за заплатено адвокатско възнаграждение договор /л.
5 от делото/, съдът намира същото за неоснователно. Видно от раздел III от договора
страните по него са се споразумели възнаграждението от 650 лева да бъде заплатено
при подписването му. Същевременно по делото не е представено доказателство за
извършването на разхода – разписка или др., като декларативно изявление в подобен
смисъл липсва и в договора за правна помощ от 14.07.2025 г., предвид което
последният не може да бъде кредитиран като документ, удостоверяващ плащането.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8****/***** г. на директора на ТД на
НАП - Бургас, с което на жалбоподателя Р.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 5,
ал. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за извършено нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3484,75 /три
хиляди, четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3