№ 153
гр. Кърджали, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500160 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 64/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 8/2025 г.,
Районен съд- Момчилград е съдил С. М. Д. да заплати на С. М. Д. сумата в
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
настъпили в резултат от причинените му на 21.04.2023 г. в с. У., общ. Д.,
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.04.2023 г.- датата на настъпване на увреждането, до окончателното й
изплащане. Съдът е осъдил С. М. Д. да заплати на С. М. Д. сумата от 1 500 лв.,
представляващи направени от последния деловодни разноски, както и по
сметка на РС- Момчилград сумата от 120 лв.- представляваща държавна такса.
Решението е постановено като неприсъствено, поради което е и
необжалваемо.
В основата на настоящото производство стои молба, депозирана чрез
процесуален представител от С. М. Д., с правно основание чл.240, ал.1 от ГПК
за отмяна на неприсъствено Решение № 64/03.04.2025 г., постановено по гр.д.
1
№ 8/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
В молбата е развит единственият довод, че ответникът по делото С. М.
Д. не е бил призован надлежно за първото съдебно заседание, поради което
обективно е бил възпрепятстван и да вземе участие по същото. Изтъкват се
съображения, че призовката за това първо по делото заседание, провело се на
31.03.2025 год. от 10.20 часа била изпратена до него на адрес: с. У., община Д..
Връчването на съобщенията следвало да се извършва от служител на съда, а
когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването
следвало да се извършва чрез кметството. На С. Д. обаче не била връчена
призовка за това първо заседание от кмета на с. У. при спазване на
разпоредбите на чл.56 от ГПК, което било видно и от приложената по делото
призовка. Изтъква се и, че от приложената по делото лична карта било видно
и, че лицето има своя постоянен адрес в друго населено място, а именно в гр.
С..
С оглед на това, моли да бъде отменено неприсъствено Решение № 64/
03.04.2025 год. постановено по гр.д. № 8/ 2025 год. по описа на Pайонен съд-
Момчилград и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въпреки дадената възможност, насрещната по спора страна- С. М. Д.,
не е депозирал отговор на връчената му молба.
В съдебно заседание молителят С. М. Д., чрез процесуален
представител, поддържа искането си по изложените в молбата му
съображения.
В съдебно заседание насрещната по спора страна- С. М. Д., чрез
процесуалния си представител, оспорва подадената молба за отмяна с правно
основание чл.240 от ГПК. Излага съображения в този аспект. Претендира
присъждане на разноски, за извършването на които прилага списък по чл.80 от
ГПК.
Компетентният Окръжен съд -Кърджали, като съд, който би бил
въззивна инстанция спрямо първоинстанционния съд, постановил решението,
след като се запозна с атакувания по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК съдебен акт
и прецени обстоятелствата и доказателствата по делото във връзка с
подадената молба, а и като съобрази изложените от страните аргументи,
приема следното:
2
Искането за отмяна на неприсъственото решение е подадено в срока по
чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е допустимо, но същото е
неоснователно по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявена от ищеца С. Д. против ответника С. Д. искова молба, с която са
предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.3 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, физически и психически страдания,
настъпили в резултат от причинените му на 21.04.2023 г. в с. У., общ. Д., обл.
К., телесни увреждания, подробно описани в Съдебно-медицинско
удостоверение №91/2023 г., издадено от д-р Н. М. –***** в МБАЛ „Д-р А.“ –
К., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 21.04.2023 г.- датата
на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Със съобщение, връчено на 03.02.2025 г. от кмета на с. У. лично на
ответника С. М. Д., на адрес с. У., общ. Д., обл. К., надлежно е връчен препис
от исковата молба, и му е указана законовата възможност в едномесечен срок
да подаде своя писмен отговор, от която възможност последният не се е
възползвал и не е подал по делото своя писмен отговор.
С Определение № 68/10.03.2025 г., постановено по реда на чл.140 от
ГПК, първоинстанционният Момчилградски районен съд е насрочил открито
съдебно заседание на 31.03.2025 г. от 10:20 часа и е разпоредил връчване на
призовки, ведно с препис от постановения акт.
Призовката за страната С. М. е върната по делото от кмета на с. У. със
забележка поставена върху самата призовка, че „…същият живее и работи в
гр. С. и е с постоянен адрес в гр. С.“… и с придружително писмо, в което е
посочено, че призовката се връща в цялост, защото лицето живее и работи в
гр. С., и си идвало в с. У. веднъж в месеца, както и че кметът изчакал този
момент, но лицето не си дошло.
Насроченото открито съдебно заседание е проведено на 31.03.2025 г. ,
като решаващият съд е приел, че в казуса са налице предпоставките на чл.41 и
чл.40 от ГПК, тъй като при първото връчване на съдебните съобщения и
книжа, страната е била надлежно уведомена, че при промяна на своя адрес или
ако замине някъде другаде, следва да уведоми за това съда. Съдът е приел, че
3
е налице законовата презумпция, възлагаща определени задължения за
страните, при неизпълнението на които възникват съответните законови
последици, а именно даване ход на делото в отсъствие на неизправната страна.
В така проведеното заседание, съдът е приключил съдебното дирене и
е взел делото за решаване. Постановено по делото е цитираното
неприсъствено Решение № 64/03.04.2025 г., неподлежащо в този смисъл на
обжалване.
Формирайки от фактическа страна процесните констатации,
настоящият съд изгради своите правни изводи, а именно :
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, но разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК,
регламентира възможност за страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение, в едномесечен срок от връчване на решението да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да
участва в делото поради: 1/ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание; 2/невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Според съдържанието на процесното искане с посоченото правно
основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, то се основава на първата от визираните в
тази норма хипотези, а именно, че страната-ответник в първоинстанционното
производство С. Д. е бил лишен от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на призовката за откритото съдебното заседание,
насрочено и проведено на 31.03.2025 г. от 10:20 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ГПК, съобщението се връчва
на адреса, който е посочен по делото. Видно от депозираната искова молба
като адрес на страната –ответник С. М. Д. е посочено с. У., общ. Д., обл. К..
Именно на този адрес на 03.02.2025 г., компетентното в населеното място
длъжностно лице - кмета на същото, е връчило лично на С. Д. съобщението,
ведно с препис от исковата молба. В така връченото съобщение, на страната С.
Д. е указано, че ако промени адреса си без съобщение за това в съда, ще се
приложи разпоредбата на чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от ГПК.
4
Съгласно цитираната разпоредба на ал.2 на чл.40 от ГПК, при
неизпълнение на задължението на страната да уведоми съда при промяна на
адреса, на който веднъж й е връчено съобщение, всички последващи
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Съгласно пък
цитираната разпоредба на ал.2 на чл.41 от ГПК, при неизпълнение на
задължението на страната да посочи лице в седалището на съда, ако живее
или замине за повече от един месец в чужбина, всички последващи съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени. Както беше посочено в
предходен абзац, за тези последици, страната е била предупредена от съда при
личното връчване на първото й съобщение.
Или, от изложеното се налага извод, че страната-ответник в
първоинстанционното производство С. Д. сам се е лишил от възможността да
участва в делото, защото същият определено не е изпълнил задължението си
да съобщи по делото новия, различен от адреса по първото връчване в с. У.
адрес. В този смисъл следва изрично да се посочи, че дори и това да е
постоянният адрес на лицето, доколкото липсва законово задължение
призовките и съобщенията за страните да бъдат връчвани само на него, то при
надлежно, в казуса, осъществено на 03.02.2025 г. лично връчване, адресът на
лицето в гр. С., общ. С., ул.“П.“ **, ет.*, ап.** /л.к.- стр.4 от възз.д./, по
първоинстанционното гр.д. № 8/2025 г. по описа на РС- Момчилград, се явява
нов за производството адрес. Именно за конкретния случай, е създадена и
презумпцията по ал.2 на чл.40 и на чл.41 от ГПК за надлежно призоваване.
По повод довода на процесуалния представител на молителя, че съдът е
следвало да издири чрез единната си система за гражданско състояние
постоянния адрес на ответника С. Д., следва изрично да се посочи, че
задължение на съда е да приложи точно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ГПК,
но не и задължението в този случай да издирва постоянния адрес на лицето.
Предвид така изложените съображения, молбата по чл. 240, ал. 1 от
ГПК, депозирана чрез процесуален представител от С. М. Д. за отмяна на
неприсъствено решение, се явява неоснователна. Прочие, следва да се
постанови нарочно решение, с което същата следва да бъде оставена без
уважение. Така постановеното решение е окончателно и не подлежи на
касационен контрол, тъй като няма характер на въззивно решение по смисъла
на чл. 270 - чл. 272 от ГПК. В този аспект и постановеното Определение №
5
279/14.08.2020 г. по ч. т. д. № 1177/2020 г. по описа на I т. о., ТК на ВКС, както
и цитираната в него многобройна съдебна практика.
С оглед изхода на настоящото производство, се следва присъждане на
разноски на ответника по молбата за отмяна на неприсъственото решение, а
именно на С. Д. в доказания размер от 600 лв., съгласно списък на разноските
по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2025 г.
Водим от изложеното, Окръжен съд-Кърджали
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален
представител от С. М. Д., молба с правно основание чл.240, ал.1 от ГПК за
отмяна на неприсъствено Решение № 64/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
8/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН **********, да заплати на С. М. Д., с ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лв., съставляваща направени в настоящото
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6