РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Добрич, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20253230100751 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове от Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“ № 53, ет. 3, ап. 8 срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с които се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5231/2010 г. по описа на Районен съд
Русе:
1) 14 462, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит от
20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2010 г., до
окончателното плащане на главницата;
2) 2381, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2008 г. до 07.06.2010 г.;
3) 168, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.11.2009 г. 07.06.2010 г.;
4) 336, 88 лева, представляваща държавна такса;
5) 704, 25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че по заявление на „Юробанк И Еф Джи
България“ ООД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 5231/2010 г. по описа на Районен съд-Русе за следните вземания:
1
1) 14 462, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит от
20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2010 г., до
окончателното плащане на главницата;
2) 2381, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2008 г. до 07.06.2010 г.;
3) 168, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.11.2009 г. 07.06.2010 г.;
4) 336, 88 лева, представляваща държавна такса;
5) 704, 25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист, а впоследствие
е образувано и изп. дело № 698/2010 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов.
Сочи се, че по изпълнителното дело е конституиран нов взискател - „ЕОС
Матрикс” ЕООД, вследствие на сключен договор за цесия от 18.01.2016 г.
Акцентира се на обстоятелството, че на 11.11.2020 г. съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. По-късно, въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 165/2025 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов.
Според ищеца, вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по
давност на 09.08.2022 г. В тази връзка се заявява, че последното изпълнително
действие срещу ищеца е наложен запор от 08.08.2017 г.
Ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат Г. Т., който поддържа тезата за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен
срок. С процесуалния документ се оспорват твърденията на ищеца за
погасяване на процесните вземания по давност. В тази връзка се подчертава,
че по изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Ответникът счита, че второто изп. дело № 698/2010 г.
по описа на ЧСИ Венцислав Маринов е образувано преди да изтече
давностният срок за вземанията.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на
разноски. Релевира се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 3552 от 08.07.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 5338/2010 г.
по описа на Районен съд Русе. Със същата е разпоредено Б. Б. да заплати на
„Юробанк И Еф Джи Груп“ АД следните суми:
1) 14 462, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит от
20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2010 г., до
2
окончателното плащане на главницата;
2) 2381, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2008 г. до 07.06.2010 г.;
3) 168, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.11.2009 г. 07.06.2010 г.;
4) 336, 88 лева, представляваща държавна такса;
5) 704, 25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
За посочените вземания е издаден изпълнителен лист на 07.07.2010 г.
по ч.гр.д. № 5231/2010 г. по описа на Районен съд Русе.
Около два месеца по-късно, на 30.09.2010 г., заявителят е подал молба
до ЧСИ Венцислав Маринов за образуване на изпълнително дело въз основа
на издадения изпълнителен лист. С молбата е направено искане за
предприемане на действия по принудително събиране на вземанията. С
разпореждане от 28.03.2012 г. ЧСИ Венцислав Маринов е постановил
образуване на изп. дело № 698/2010 г. и е разпоредил извършване на справки
от ТД на НАП, пълна проверка на имуществото на длъжника и изпращане на
покана за доброволно изпълнение. Ищецът е получил поканата за доброволно
изпълнение на 05.10.2010 г., видно от разписка за връчване на покана за
доброволно изпълнение. С молба от 16.08.2012 г. взискателят „Юробанк И Еф
Джи Груп“ АД е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищеца при ЕТ „*****“. Същото е получено от работодателя на 21.08.2012
г., видно от приложената разписка за връчване. С друга молба от 03.04.2013 г.
е направено ново искане за налагане на запор в случай, че ищецът работи.
От споразумение № 00001/28.02.2016 г. се установява, че трудовото
правоотношение между ЕТ „*****“ и ищеца е прекратено считано от
29.02.2016 г.
По изпълнителното дело са отразени множество плащания, като
последното е на 25.03.2016 г., видно от отбелязването на ЧСИ Венцислав
Маринов.
На 20.03.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с която дружеството е уведомило съдебния изпълнител за
сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. и е поискало да бъде конституирано
като взискател по изп. дело № 698/2010 г. По силата на съглашението от
18.01.2016 г. „Юробанк И Еф Джи Груп“ АД е прехвърлил вземанията по
изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 11.05.2017 г., когато новият му работодател –
„Мобиле“ ООД, е получил запорното съобщение. На 09.08.2017 г., когато са
получени запорни съобщения от „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД, е
наложен запор на банковите сметки на ищеца в посочените банки.
С постановление от 11.11.2020 г. изпълнителното дело е било
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото взискателят не е
3
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Впоследствие, на 19.02.2025 г., въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано ново изпълнително дело № 165 по описа за 2025 г. на ЧСИ
Венцислав Маринов.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 439 във връзка
с чл. 124 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на настъпил след издаването
на съдебния акт факт, установяващ, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване – които изключват, унищожават
или погасяват спорното право.
В тежест на ответника е да докаже, че е инициирал предприемането
на принудителни действия за удовлетворяване на процесните вземания, с
които е прекъснал давността.
Ищецът основава претенцията си на твърдението, че ответникът е
бездействал повече от пет години и вземанията по процесния изпълнителен
лист са се погасили по давност. Тезата на ищеца се доказа по категоричен
начин от събраните доказателства.
След установяване на вземанията с процесната заповед за изпълнение
е започнала да тече нова петгодишна давност по аргумент от чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД. По-късно давността е прекъсната на 30.09.2010 г. с молбата на „Юробанк
И Еф Джи Груп“ АД за образуване на изпълнително дело № 698/2010 г. по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов.
С ППВС № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Уповавайки се на това становище се налага извода, че давността
за процесните вземания не е текла по време на изпълнително дело № 698/2010
г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов – в периода от образуването му до
26.06.2015 г.
На посочената дата – 26.06.2015 г., е постановено Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
според което в изпълнителното производство давност тече и последната се
прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение. С т. 10 от
тълкувателното решение ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила.
Новото разрешение намира приложение само за в бъдеще, считано от датата
на постановяване на тълкувателното решение, т.е. от 26.06.2015 г., и то само
по висящи към този момент изпълнителни производства.
Оттук се извежда, че до 26.06.2015 г. давност не текла. Петгодишната
давност за вземанията е започнала да тече след този момент и би следвало да
изтече на 26.06.2020 г., ако не е била прекъсната междувременно. В рамките
4
на този период е действало и обявеното в страната с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение във връзка с пандемията от
коронавирусна инфекция. Законодателят е установил спиране на давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, за срока от обявяване на извънредно положение до
отмяната му на 20.05.2020г. – чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗИД на
Закона за здравето, спрените за периода на извънредното положение срокове
продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на този
закон в Държавен вестник – от 21.05.2020 г. Така погасителна давност за
процесните вземания, считано от 26.06.2015 г., при спирането по силата на
горния закон за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и продължила да тече
отново от 21.05.2020 г. е могла да изтече на 03.09.2020г., ако междувременно
не е била прекъсната.
Съгласно чл. 116, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. След 26.06.2015 г. по
процесното изпълнително дело е наложен запор на банковите сметки на
ищеца в „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД на 09.08.2017 г. След това
прекъсване на давността не са подавани молби за прилагане на други
изпълнителни способи до 19.02.2025 г., когато е образувано изпълнително
дело № 165 по описа за 2025 г. на ЧСИ Венцислав Маринов въз основа на
същия изпълнителен лист. Срокът на петгодишната погасителна давност на
процесните вземания е изтекъл преди образуването му, още на 09.08.2022 г.
Ето защо, претенциите на ищеца, с които се иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 5231/2010 г. по описа на Районен съд Русе:
1) 14 462, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит от
20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2010 г., до
окончателното плащане на главницата;
2) 2381, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2008 г. до 07.06.2010 г.;
3) 168, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.11.2009 г. 07.06.2010 г.;
4) 336, 88 лева, представляваща държавна такса;
5) 704, 25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, следва
да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1, в тежест на ищеца следва
да бъде възложено заплащане на разноски в размер на 2858, 10 лева (2000, 00
5
лева адвокатско възнаграждение, 825, 00 лева държавна такса и 24, 00 лева
такси по ЗЧСИ и 9, 10 лева разходи по издадена обезпечителна заповед).
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е
неоснователно. Този извод е съобразен с цената и броя на разгледаните искове
– чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 9 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Претендираното възнаграждение е много по-ниско от размера по наредбата.
Макар посоченият нормативен акт да няма задължителна сила, няма пречка
съдът да го ползва като ориентир при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения. Предвид всичко изложено адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца не следва да бъде редуциран.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ № 53, ет. 3, ап. 8 срещу „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
искове с правна квалификация по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, че
ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 5231/2010 г. по описа на Районен съд Русе:
1) 14 462, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит от
20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2010 г., до
окончателното плащане на главницата;
2) 2381, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2008 г. до 07.06.2010 г.;
3) 168, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.11.2009 г. 07.06.2010 г.;
4) 336, 88 лева, представляваща държавна такса;
5) 704, 25 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6 да заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“ № 53, ет. 3, ап. 8, сумата от 2858, 10 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 751/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7