Определение по дело №207/2020 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 322

 

гр. Шумен, 10.07.2020 г.

 

          Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.Йордан Димов

                                                                                            2.Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. гр. д. №207 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №1902/18.06.2020 г. депозирана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК-..., гр. С.., представлявано от изп. директор И.Г.Д.-М., чрез юрисконсулт М.В. срещу определение №356/01.06.2020 г. по ч. гр. д. №563/2019 г. по описа на ВПРС, в частта му, с която е обезсилена Заповед за изпълнение №297/13.12.2013 г. издадена по ч.гр.д. №602/2013 г. на ВПРС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и моли съда да го отмени в обжалваната му част. Излага, че на 18.07.2019 г. дружеството, в изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК е депозирало пред РС – В. искова молба срещу Л.К.Л. от гр. В. П. по реда на чл. 422 от ГПК. На същата дата, по куриер до заповедния съд – РС – В. П., с молба за прилагане към делото, бил изпратен препис от така депозираната искова молба пред РС – В.. Въз основа на изпратения за прилагане към заповедното дело препис от исковата молба, РС – В. П. е образувал процесното гр. д. №563/2019 г. срещу Л.К.Л. от гр. В. П., без да е сезиран с такова искане. Междувременно РС – В. с определение №9641/26.07.2019 г. по гр.д. №11307/2019 г. е прекратил производството по исковата молба пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС - Велики Преслав на осн. чл. 113, вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК, където делото е образувано под № 633/2019г. по описа на РС – В. П.. С определение № 150 от 05.03.2020г. районния съд е прекратил производството по така образуваното гр. д. № 633/2019г., тъй като е приел, че в РС – В. П. вече има образувано дело между същите страни, за същото искане и на същото правно основание и повторно образуваното дело, следвало на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК да бъде прекратено служебно от съда. Сочи, че производството по гр.д. № 633/2019 г. на ВПРС е неправилно  прекратено, тъй като това дело е първо по време, образувано пред РС – Варна на 18.07.2019 г., а другото послужило като основание за прекратяването му, е образувано неправилно от съда, без да е сезиран с искане за това, само въз основа на приложено заверено копие на искова молба, изпратено в съда за прилагане към заповедното производство и то с един ден по-късно. Счита, че именно защото процесното гр.д. №563/2019 г. е повторно заведено (на 19.07.2019 г.,) един ден след образуваното на 18.07.2019 г. пред РС – Варна гр. д. №11307/2019 г. впоследствие изпратено по подсъдност на ВПРС, правилно съда го е прекратил с обжалваното определение, но неправилно е обезсилил заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. №602/2013 г. на ВПРС, тъй като е налице висящо исково производство по гр.д. №633/2019 г. с предмет предявен в законоустановения срок установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземането, за което е издадена заповедтта за изпълнение, поради което моли съда да отмени определението в обжалваната му част. Също така моли съда да присъди и направените за настоящото производството разноски в това число и тези за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна, поради следните съображения.

Производството по гр. д. № 563/2019 г. по описа на ВПРС, е образувано, въз основа на изпратена в съда по ч.гр.д. № 602/2013 г., молба с вх. №2560/19.07.2019 г., към която е приложен заверен препис на искова молба  входирана в РС – Варна на 18.07.2019 г., с ищец „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК-... и ответник Л.К.Л. от гр. В. П. по иск с пр. основание чл. 422 от ГПК, с оглед спазване на срока по чл. 415 от ГПК. Въз основа на така изпратения заверен препис от исковата молба, на 19.07.2019 г. ВПРС е образувал процесното гр.д. №563/2019 г. На 05.03.2020 г. с определение №146/05.03.2020 г. исковата молба е оставена без движение на осн. чл.129, ал. 2 вр. чл.128, т.2 от ГПК – поради непредставяне към молбата на документ за довнесена по сметка на ВПРС –държавна такса в размер на 172,31 лв. и на ищеца е даден едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. В даденият от съда срок на 24.03.2020 г. ищеца е депозирал молба, в която е описал по хронология извършените действия по изпращането на преписа на исковата молба във ВПРС за прилагане към заповедното производство и по който препис неправилно е образувано ново гражданско дело, както и че междувременно първото образувано на 18.07.2019 г. гр.д. № 11307/2019 г. по описа на РС – В. е изпратено по компетентност на ВПРС и е образувано с №633/2019 г. по описа на ВПРС и е поискал така образуваното гр.д. №563/2019 г. да бъде прекратено. С обжалваното определение №356/01.06.2020 г. по гр. д. №563/2019 г. по описа на ВПРС, първоинстанционният съд е върнал искова молба с вх. №2561/19.07.2019 г. и е обезсилил Заповед за изпълнение №297/13.12.2013 г. издадена по ч.гр.д. №602 по описа за 2013 г. на ВПРС. За да постанови акта си съдът е приел, че в дадения едноседмичен срок изтичащ на 28.05.2020 г, ищеца не е изпълнил указанията на съда да заплати дължимата държавна такса в размер на още 172.31 лева и не е представил по делото, доказателства за внасянето ѝ.

Настоящата въззивна инстанция намира определението за незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Нормата е императивна и в случая, процесното гр. д. №563/2019 г. по описа на ВПРС, образувано един ден след гр. д №11307/2019 г. по описа на РС – В. е следвало да бъде прекратено служебно от съда, а не исковата молба, (която дори не е депозирана пред ВПРС с искане за образуване на дело, а е изпратена за прилагане по ч.гр.д. №602/2013 г., с оглед указанията на съда дадени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК) да се оставя без движение, впоследствие и връщана на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Горното обстоятелство, е продиктувано от факта, че съда е длъжен служебно да прекрати повторно заведеното дело, независимо в кой съд е образувано, като в случая е меродавна датата на образуване на делото, а не последващото му прехвърляне, независимо на какво обстоятелство.

Също така неправилно е обезсилена и издадената заповед за изпълнение № 297/13.12.2013 г. издадена по ч.гр.д. №602 по описа за 2013 г. на ВПРС, тъй като въз основа на нея е образувано и е налице висящо производство по реда на 422 от ГПК, заведено първо в РС – Варна под №11307/2019 г., впоследствие изпратено по подсъдност в ВПРС образувано под № 633/2019 г. по описа на ВПРС и към настоящият момент няма данни това производство да е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт. Също така и доколкото се установи, че производството по гр. д. № 633/2019 г. по описа на ВПРС е по - рано заведеното (по см. на чл. 126, ал. 1 предл. ІІ от ГПК), следва да се отбележи, че и обезсилването на заповедта за изпълнение, е изцяло от правомощията на исковия съд по гр. д. №633/2019г. по описа на ВПРС.

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, със следващата от това отмяна на определение № 356/01.06.2020 г. по ч. гр. д. №563/2019 г. по описа на ВПРС, само в частта му, с която е обезсилена Заповед за изпълнение № 297/13.12.2013 г. издадена по ч.гр.д. №602 по описа за 2013 г. на ВПРС. В останалата му част, определението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

Доколкото противната страна по жалбата не е дала повод с поведението си за депозирането й, и не и е дадена възможност да възрази срещу нея, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  определение № 356 от 01.06.2020г. по ч.гр.д. № 563/2019 г. по описа на ВПРС, в частта му, с която е обезсилена Заповед за изпълнение №297/13.12.2013 г. издадена по ч.гр.д. №602 по описа за 2013 г. на ВПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.