Решение по адм. дело №346/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Д. Р. К. от [населено място], чрез адв. Й. против Заповед № 10-00-819 от 14.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „двуетажна масивна жилищна сграда № 115“, находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора по КККР на града. Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с приложения материален закон. Сочи, че в тази сграда живеела от 1990г. на административен адрес [улица] и съвместно със съпруга си построили сградата пред същата година. За имота имало открита партида за ток /ел. енергия/ през 1995г. и същият бил вписан в общината. В момента там живеела тя, съпругът й и още седемнадесет души /техни деца и внуци/, поради което изпълнението на разпореденото премахване на сградата ще има тежки социални последици за тях.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заповед № 10-00-819 е издадена от Зам. Кмет „УТСБД“ при Община Стара Загора срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора, извършено на 25.03.2025г. и с изричното указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент / лист 13/. Жалбата е подадена на 31.03.2025г. /чрез Община Стара Загора/ от лице, което твърди, че е извършител и владелец на посочения строеж, както и, че го използва като основно жилище и е адресно регистриран на административен адрес [улица] /прилага писмени доказателства, л. 6/. Предвид на това съдът намира оспорването за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

Административен съд Стара Загора при съобразяване на събраните доказателствата намира за установено следното:

Жалбоподателката е с регистриран постоянен и настоящ адрес на [улица] [населено място] /вж.л.6, гръб/, съгласно представена л. карта, издадена на 07.03.2025г. от ОДМВР Стара Загора. Няма декларирани недвижими имоти на територията на община Стара Загора /л.68/ и не е подавала документи за участие в тръжни процедури в периода от 2023-2025г. и не е заявила искане да бъде картотекирана като крайно нуждаеща се от жилище /л.69-70/.

Незаконният строеж, описан в жалената заповед е установен с Констативен акт №84/14.02.2025г, съставен от специалист в отдел „Кадастър и регулация“ и от главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ при Община Стара Загора при спазване на формалния ред на чл. 225а, ал.2, вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Сградата е масивна, двуетажна жилищна, изградена в [ПИ] по КК на [населено място], който имот е със статут на частна държавна собственост, видно от скица №15-287435/16.03.2023г от КК / л. 31/, копие от геодезическо заснемане –приложение 1 / л.36/ и приложение 2 / л. 37/.

Сградата не е търпим строеж по см. на ЗУТ, защото съгласно представеното цветно копие – извадка от Общия устройствен план на [населено място] /л.40/ поземленият имот, в който е изграден процесният строеж, е извън строителните граници на града и за него не е изработван подробен устройствен план. Задължително условие за определяне на един строеж като „търпим“ е той да е допустим по подробния устройствен план, действал към момента на изграждането на строежа или към настоящ момент, т.е., извършеното строителство трябва да е съответно на конкретното предназначение за застрояване на поземления имот, предвидено по подробен устройствен план /вж. чл.12 ал.2 от ЗУТ/. Застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато такава се изисква по силата на закон, а в случая и такова се изисква, защото начинът на трайно ползване на поземления имот е горска територия. Не е спорно, че строежът е извършен без строителни книжа. Неговото премахване е правно основано на чл.225а, вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Според КР поземленият имот, върху който е изграден незаконния строеж е с площ от 794 671кв.м. и представлява широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт №14235/29.04.2024г. /л.29-30/ и е предоставен за управление на ЮИДП, [населено място], ДГС –Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота, който се стопанисва от ТП Държавно горско стопанство, Стара Загора е подаден сигнал на 11.08.2022г. /л.25/ от Директора на стопанството до Областния управител за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Според извадка от ОУП на [населено място] територията е означена като горска. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, което означава, че неговото предназначение не е било за жилищно застрояване. При това фактическо положение не е налице първото и основно условие от всеки един фактически състав на „търпимост“ по §16 от ПР на ЗУТ, съответно §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ / в сила от 26.11.2012г./ - допустимост на строежа, т.е. предвидено застрояване по силата на подробен устройствен план към момента на извършването му или към настоящия момента. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, то не подлежат и на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му, в случая дали оспорващата е декларирала сградата в срока по §16, ал.2 от ДР на ЗУТ, т.е. до 31.12.1998г.

В жалбата се навежда от името на жалбоподателката твърдение, че строежът е извършено от нея през 1990г. и че [рег. номер] сградата има партида за ток. Дори да се приемат тези твърдения, че строежът е извършен още през 1990г., евентуално ползван от 1995г., то безспорно е, че към 1990г., съотв. 1995г., няма действащ подробен устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. Към настоящият момент и ОУП на [населено място] не е променил предназначението на територията и тя е горска.

Относно наведеното оплакване за засягане на основни човешки права, съдът намира следното: правото на неприкосновеност на жилището не отменя задължението за спазване на разрешителния режим за изграждане на строеж и не е довод за изключване на неговото прилагане. Правото на неприкосновеност на жилището не се състои в това да не се премахват незаконните строежи, които не са допустими по действащите актове за устройство на територията, а изисква да се предостави възможност за жилищно настаняване на лицата, които поради своето лично положение ще останат без дом. Разпореденият за премахване строеж се използва като жилище, но жалбоподателката не е използвала предоставени й от законовия ред възможности да придобие собственост върху земя, съответно да бъде настанена в общинско жилище под наем.

Изграждането на дом не следва да се въздига в безусловно /абсолютно/ и неприкосновено право, което да се упражнява вън от закон. Заповедта е мотивирана, съгласно изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ – с фактите, установени от констативния акт и представляващи правни основание по чл.225 от същия закон за премахване на незаконно строителство. Условието е изпълнено, защото са посочени изрично местоположението, вида, материалите, предназначението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа. Заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на Заповед № 10-00-391/01.03.2024г. /л.23/ на Кмета на община Стара Загора за оправомощаване на Заместник кмета по устройство на територията, строителство и безопасност на движението да издава заповеди по чл.225а от ЗУТ.

Фактите, които определят конкретния строеж като незаконен, са констатирани от компетентни служители при община Стара Загора – специалист в отдел Кадастър и регулация и главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“. Съобщен е на мястото на строежа, с което е дадена възможност на всички, които го ползват да се защитят в хода на производството. Допустимо е да се издават заповеди за премахване и срещу неизвестен извършител, защото установяването му има значение за понасяне на разходите, а предмет на мярката е самият строеж, чието съществуване не е допустимо по действащите устройствени планове. Предвид на горното оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

По разноските – такива се дължат на ответната страна, която заявява своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Р. К. от [населено място], против Заповед № 10-00-819 от 14.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „двуетажна масивна жилищна сграда № 115“, находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора по КККР

ОСЪЖДА Д. Р. К., [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. /сто/ по адм.д.№346/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.