№ 505
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 393/12.03.2025 г. по т.д. № 614/2023 г. на СГС, VI-5 състав са
отменени по предявените от А. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София,
ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 5, против „АБ ВИТРА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 7, вх. В, ет. 15,
ателие 7, искове с правно основание чл. 74 ТЗ, решенията от общото събрание на
съдружниците на „АБ ВИТРА“ ООД, проведено на 31.03.2023 г., по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и
т. 7 от дневния ред, както следва: т. 3 -обсъждане поведението на съдружника А. Б.; т. 4
- приемане на решение за изключване на съдружника А. Б. при предпоставките на чл.
126, ал. 3, т. 3 ТЗ; т. 5 - освобождаване от длъжност на управителя Н. А.; т. 6 - избиране
на А. Б. за управител на дружеството; т. 7 - приемане на решение в съответствие с чл.
137, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 145 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя Н. А. за
причинени вреди на дружеството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника К. К. Т..
Третото лице помагач К. К. Т. е депозирала въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта му, с която са отменени решения на ОС на
ответното дружество по т. 4, 5, 6 и 7 от дневния ред. Изложени са доводи за частична
недопустимост на обжалваното решение – в частта срещу решенията на ОС по т. 5, 6 и
7 от дневния ред, както и за неговата неправилност в частта по отношение решението
на ОС по т. 4, 5, 6 и 7 от дневния ред. Тези доводи са подробно развити, като по
отношение недопустимостта на решението е посочено, че същата е обусловена от
обстоятелството, че ищецът А. Б. не е бил съдружник в ответното дружество към
датата на провеждане на процесното ОС – 31.03.2023 г. при вземане на решенията по т.
1
5, 6 и 7 от дневния ред, защото е изключен като съдружник с решение по т. 4 от
дневния ред на същото ОС, а решението за изключване имало незабавно действие по
отношение на съдружниците и дружеството. Решенията по т. 5, 6 и 7 от дневния ред не
били обусловени от решението по т. 4 от дневния ред, поради което не била налице
хипотезата, разглеждана в Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК.
Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че поради извод за
незаконосъобразност на решението за изключване на А. Б. като съдружник следвало,
че той има право да оспорва следващите решения от дневния ред.
Във връзка с твърдяната неправилност на първоинстанционното решение е
посочено, че изводът на съда, че К. Т. не е имала право да свика ОС е неправилно.
Общото събрание било свикано с покана, връчена на ищеца на 20.03.2023 г. и било
проведено именно по въпросите, включени в нея. Правото на К. Т. да свика ОС
произтичало пряко от нормата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ и от чл. 5.6 от Дружествения
договор, като последната изобщо не била обсъдена от съда. Като свикваща ОС, К. Т.
можела да определи и дневния ред на свикваното от нея ОС. В тази връзка е
разгледана и аналогия с чл. 223, ал. 2 ТЗ и чл. 223а, ал. 1 ТЗ. Освен това, дори да се
приемело, че К. Т. не е можела да включва допълнителни въпроси в дневния ред, след
изключване на А. Б. като съдружник по т. 4 от дневния ред и незабавно действие на
това решение по отношение на дружеството, по останалите решения е взето решение
от едноличния вече собственик, а за неговите решения нямало изискване да бъдат
предварително оповестени. Изложена е фактологията, предшестваща свикването на
процесното ОС с цел обосноваване правото на К. Т. да свика сама ОС, както и факти за
финансовото състояние на ответното дружество, които имат за цел да оборят
твърдения за лично участие на А. Б. в съдействие на дейността на дружеството и за
обосноваване интерес на ищеца да запази съществуващото положение.
На следващо място са изложени доводи защо е неправилно приетото от съда, че
решенията от ОС на 31.03.2023 г. са приети без изискуемите кворум и мнозинство,
включително е обосновано защо дяловете на предходен съдружник – Л. П./ П. не е
следвало да се отчитат при определяне на кворума и мнозинството. Жалбоподателката
подробно е обосновала защо намира за неоснователно твърдението, че не са били
налице предпоставките за изключване на А. Б., като е изложила факти от поведението
му във връзка със свикване и провеждане на няколко ОС на ответното дружество,
което било против интересите на дружеството. Сочено е още, че решенията по т. 5, 6 и
7 от дневния ред са взети с необходимото мнозинство, тъй като А. Б. не можел да
гласува по тях, тъй като бил изключен вече, а дори да не бил, то щяло да е налице
конфликт на интереси, поради което същият отново нямало да има право да гласува по
тези точки.
Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в частта
му относно решението по т. 4 от дневния ред на ОС, проведено на 31.03.2023 г.,
същото да бъде обезсилено в частта му по т. 5, 6 и 7 от дневния ред на същото ОС, а
евентуално отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Във връзка правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът А. Р. Б. е твърдял, че бил съдружник в „Аб Витра“
ООД като собственик на 37 дяла, всеки от които на стойност от 50 лв., представляващи
37% от капитала на дружеството в общ размер от 5000 лв., като останалата част била
притежавана от другия съдружник – Л. Н. П. – П.. Сочил е, че на 27.09.2022 г. било
получено предизвестие, изпратено от съдружника Л. Н. П. – П. до ответното
дружество за прекратяване на членственото й правоотношение, което прекратяване
настъпило на 27.12.2022 г. с изтичане на срока по чл. 125 ТЗ. Твърдял е, че било
свикано общо събрание на дружеството, насрочено за 27.01.2023 г., при следния
дневен ред - констатирано прекратяване членството на напускащия съдружник;
приемане на решение за намаляване капитала на дружеството от 5000 лв. на 3750 лв.
чрез връщане на дела и приемане на решение за увеличение на капитала чрез
записване на нови дялове на същата стойност от ищеца А. Б. /12 основни дяла на
стойност от 50 лв./ и К. К. Т. /13 основни дяла на стойност от 50 лв./; приемане на
решение за промяна на адреса на управление и приемане на нов дружествен договор.
На проведеното общо събрание на посочената дата било взето решение само по първа
точка от дневния ред, поради липса на формирано мнозинство за решения по
останалите точки от дневния ред и неспазване на формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ. За
приемане на решенията относно уреждане имуществените отношения на дружеството
с напусналия съдружник и записването на нов капитал била отправена нотариална
покана от съдружника К. Т.. До последната било било отправено предупреждение за
изключването й от управителя на дружеството-ответник, получено на 08.03.2023 г. и
било свикано общо събрание на съдружниците за 04.04.2023 г. с дневен ред по т. 1 - 5,
съвпадащ с този на проведеното общо събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., като
били включени и допълнителни точки – изключването на съдружника К. Т. на
основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; приемане на решение за намаляване на капитала
на дружеството от 5000 лв. на 1850 лв. чрез връщане на дела на съдружниците Л. Н. П.
– 1 П. и К. Т. и приемане на решение за увеличение на капитала със същия размер при
поемането на новите дялове от съдружника А. Р. Б. – на 63 основни дяла от по 50 лв.
всеки срещу парична вноска в размер на 3 150 лв.; приемане на учредителен акт,
отразяващ така настъпилите промени. Ищецът е твърдял, че получил на 20.03.2023 г.
предупреждение за изключването му и покана за свикване на общо събрание за
31.03.2023 г. от съдружника К. Т.. В мотивите на предупреждението се съдържало като
причина за изключването му това, че не е гласувал на общото събрание на
съдружниците от 27.01.2023 г., както и поради участието му в две търговски
дружества, развиващи конкурентната на ответника дейност, а именно като управител в
„Аб дизайн Център“ЕООД и като съдружник в „Хенделс“ООД, което било в
нарушение на т.5.5 от дружествения договор. По точките от дневния ред на
проведеното на 31.03.2023 г. събрание само с гласа на К. Т. били взети следните
решения – изключване на съдружника А. Б.; освобождаване на управителя Н. Н. А.;
избиране на А. К. Б. за управител на дружеството и предявяване на иск срещу
освободения управител за причинени вреди на дружеството. Ищецът е поддържал, че
решенията в този смисъл били приети без да е било свикано по надлежния ред общото
събрание. В тази връзка ищецът е изложил твърдения, че с нотариална покана от
09.02.2023 г. съдружникът Т. е поискала свикването на събранието при следния дневен
ред – приемане на решение за намаляване на капитала на дружеството чрез връщане
на дела на Л. П.-П. и съответно относно приемане на решение за изменение на
дружествения договор, отразяващ настъпилите промени, като останалите дружествени
дялове се разпределят, както следва – на К. Т. – 38 дяла и на А. Б. – 37 дяла. С
3
последваща нотариална покана от Т., връчена на 20.03.2023 г., било свикано общо
събрание на съдружниците на „„АБ ВИТРА““ООД при допълнително включени точки
в дневния ред, които не са били предмет на искането до управителя, а именно
съответстващите на точките от 3 до 7, вкл. Освен това, ищецът е поддържал, че всички
решения на общото събрание били приети без изискуемите кворум и мнозинство за
това, съобразно т. 5.2 и т. 5.3 от дружествения договор. В тази връзка е сочил, че
недопустимо дяловете на изключения съдружник да не участват при формиране
кворума и мнозинството преди вписването на промяна в търговския регистър.
Освен това ищецът е оспорвал да е действал против интересите на дружеството
чрез негласуване на общото събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., като твърди,
че е гласувал за намаляване и увеличаване на капитала, като оспорва изплащането на
дела на напусналия съдружник да е предпоставено от решение на общото събрание,
като волеизявленията му са нищожни, поради неспазване на формата по чл. 137, ал. 4
ТЗ, както и поради факта, че не е бил надлежно представляван с пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието.
Ищецът е оспорвал още твърдението, че дружествата, в които участва,
извършват конкурентна на ответника дейност.
Изложил е и доводи, че незаконосъобразността на решението на общото
събрание за изключване на ищеца като съдружник рефлектира върху
законосъобразността на останалите решения относно освобождаването, респ. избор на
управител, предявяване на иск срещу управител.
Претендирал е да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията от общото
събрание на съдружниците на „АБ Витра“ ООД, както следва: решение за изключване
на съдружника А. Б.; решение за освобождаване на управителя Н. Н. А.; решение за
избиране на А. К. Б. за управител на дружеството и решение за предявяване на иск
срещу освободения управител за причинени вреди на дружеството.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок.
Постъпило е становище от конституираното на страната на ответното „АБ
Витра“ ООД трето лице помагач – К. К. Т., в което тя е изложила твърдения за
недопустимост и неоснователност на исковете предмет на разглеждане в
производството. Така тя е сочила, че след прекратяване на членствените й права на
27.12.2022 г. Л. П. – П. е имала правото да получи стойността на дяловете си, като
излага доводи, че право да участват в общото събрание на съдружниците и да взимат
решения имат единствено останалите – К. Т. и А. Б.. Сочила е, че неоснователно е
отказано обсъждане на предложенията на К. Т. на проведеното на 27.01.2023 г. общо
събрание на съдружниците, поради което тя е отправила писмено искане за свикване
на такова на друга дата, което искане е надлежно връчено на 09.02.2023 г. Сочила е, че
управителят Н. А. вместо да изпълни задължението си на такъв и да свика общо
събрание на дружеството с посочения дневен ред, на 08.03.2023 г. е връчила на К. Т.
покана за свикване на такова, но с определен дневен ред – включващ въпросите от
27.01.2023 г., с предупреждение до нея, че ако не гласува за приемането им ще бъде
изключена като съдружник. Поради неизпълнение на задължението на управителя да
свика общо събрание, К. Т. упражнила правото си да свика такова на основание чл.
138, ал. 2 ТЗ, като сочи, че същевременно е отправено предупреждение за коригиране
на поведението до ищеца. Изложила е доводи за недопустимост оспорването на
решенията от общото събрание на съдружниците от 31.03.2023 г. от страна на А. Б.,
доколкото са приети след изключването му като съдружник с решението по т. 4 от
дневния ред, при което той не е разполагал с правото да гласува по точките от дневния
ред за приемането на решенията. Поради това, счита исковете за оспорване решенията
4
по т. 5, 6 и 7 от дневния ред на общото събрание от 31.03.2023 г. за недопустими.
Оспорвала е да е налице забрана за обсъждане и взимане на решения на други въпроси
извън предварително оповестения дневен ред, като отказът за това счита за
показателен на отношението на ищеца към дружествените работи. Изложила е и
твърдения за лошото финансово състояние на дружеството, като всички средства били
разпределяни за разходи на единствените му служители – ищеца и Н. А., които твърди,
че са майка и син. Излагат се доводи за законосъобразност на свикването на общото
събрание на съдружниците от 31.03.2023 г. от К. Т. по предвидения за това в закона
ред, както и за надлежно отправено предупреждение от последната за изключването на
А. Б.. Оспорвала е твърденията, че притежаваните от Л. П.-П. дялове до 27.12.2022 г.
следва да се отчитат при определяне на кворум и мнозинство. Оспорвала е да не са
били налице предпоставките за изключването на съдружника А. Б., като в тази връзка
твърди да са съответни на действията, описани като извършвани от съдружника в
предупреждението за това, като счита същите против интересите на дружеството и
излага подробни съображения в тази насока. Излага доводи, че след приемане на
решението за изключването на съдружника, същото поражда незабавно действие във
вътрешните отношения, при което ищецът няма право да гласува за следващите
решения от дневния ред. Моли производството по предявените искове срещу решения
по т. 5, 6 и 7 от дневния ред на общото събрание от 31.03.2023 г. да бъде прекратено
като недопустимо, а при условията на евентуалност – да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като бъде отхвърлен и искът за решението по т. 4 от дневния ред.
По делото е постъпило становище от ищеца А. Б. по депозираното такова от
третото лице помагач, в което се оспорват доводите за недопустимост на част от
предявените искове, като излага такива, че такива биха били исковете с предмет
атакуване на решения, взети като последица от настъпилия факт по изключването на
съдружника. Поддържа първоначално изложените твърдения и съображения в исковата
молба, както и относно недопустимото приемане на решения извън оповестения
дневен ред. Оспорва твърденията за причинено увреждане в резултат на управлението
на ответното дружество.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, от които се установява следното:
Видно от молба на Л. Н. П. до управителя на „АБ Витра“ ООД от 27.09.2022 г.,
с нея е отправено предизвестие за напускането й като съдружник в дружеството.
Представена е Покана от Н. А. – в качеството й на управител на „АБ Витра“
ООД до К. Т. за свикването на общо събрание на съдружниците на 27.01.2023 г. при
следния дневен ред – 1. Констатиране прекратяване членството на Л. П.; приемане на
решение за намаляване капитала на дружеството от 5000 лв. на 3750 лв. чрез връщане
на дела и приемане на решение за увеличение на капитала чрез записване на нови
дялове на същата стойност от ищеца А. Б. /12 основни дяла на стойност от 50 лв./ и К.
К. Т. /13 основни дяла на стойност от 50 лв./; приемане на решение за промяна на
адреса на управление и приемане на нов дружествен договор. Върху поканата е
отразено връчването й чрез ЧСИ Г. Д., рег. № *** на КЧСИ на 17.01.2023 г.
Покана за свикване на общо събрание на посочената дата и при същия дневен
ред е връчена и на А. Б., което е удостоверено с положен подпис от последния върху
документа на дата – 13.01.2023 г.
По делото е представено пълномощно, с което посоченият като упълномощител
– А. Б. е предоставил представителна власт на адв. А. Д. да го представлява на общото
събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., като гласува по конкретно посочените
точки от дневния ред, както намери за добре.
Представено е пълномощно за учредена представителна власт от К. Т. в полза на
5
А. Б. – в качеството й на пълномощник да гласува от нейно име на общото събрание на
съдружниците на 27.01.2023 г., като е посочен начинът, по който да гласува по всяка от
точките от дневния ред, а именно – по т. 1 – „за“, по т. 4 – „въздържал се“, а по
останалите точки от дневния ред /т. 2, 3 и 5/ - „против“. Върху пълномощното е
положена нотариална заверка на подписа от 26.01.2023 г. на нотариус Й. Л., с район на
действие СРС.
По делото е приет като доказателство и Протокол от заседание на общото
събрание на съдружниците в „АБ Витра“ от 27.01.2023 г., от който се установява, че
гласували „за“ приемането на решението по т. 1 от дневния ред относно констатиране
прекратяване членството на Л. П. са и двамата явили се съдружници /представлявани
от пълномощници/ - К. Т. и А. Б., като по останалите точки от дневния ред, касаещи
намаляването, респ. увеличаването на капитала и приемането на актуален дружествен
договор „за“ е гласувал само съдружникът А. Б., а съдружникът К. К. е гласувала
„против“ /с изключение на т. 4 относно промяна в адреса на управление, по която е
гласувала „въздържал се“/, при което е констатирано, че решенията не са приети.
Представено е Искане за свикване на общо събрание на съдружниците на „АБ
Витра“ от К. К. до управителя на дружеството, в което се сочи дневен ред - приемане
на решение за намаляване на капитала на дружеството чрез връщане на дела на Л. П.-
П. и съответно относно приемане на решение за изменение на дружествения договор,
отразяващ настъпилите промени, като останалите дружествени дялове се разпределят,
както следва – на К. Т. – 38 дяла и на А. Б. – 37 дяла; намаляване на капитала до
размера на притежаваната част от напусналия съдружник Л. П., а именно до 3750 лв.,
които да бъдат разпределени по следния начин – 38 дяла с номинална стойност 1900
лв. на К. К. и 37 дяла с номинална стойност 1850 лв. на А. Б.. Това искане е
адресирано с нотариална покана чрез нотариус В. А., кат онотариалната покана е
предадена на нотариуса на 01.02.2023 г..
Видно от представената по делото Покана от Н. А. – в качеството й на
управител на дружеството, същата е адресирана до А. Б., за свикване на общо
събрание на съдружниците на „АБ ВИТРА“ ООД на 04.04.2023 г. с посочен дневен ред,
в който освен приемане на решение за намаляването на капитала е включена и точка за
увеличаването му при номинална стойност от 3750 лв. на 5000 лв. чрез записване на
нови дялове от съдружниците, както следва – от К. – 13 дяла и Б. – 12 дяла. Като точки
от дневния ред са включени и промяна на адреса на управление, приемане на актуален
дружествен договор; изключване на съдружника К. Т. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и
т . 3 ТЗ; приемане на решения за намаляване капитала с дела на К. Т. и П. и
последващото му увеличаване чрез записване на нови дялове от съдружника Б..
Приложено е Предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ от управителя на
дружеството до К. Т. чрез ЧСИ Г. Д., рег. № *** на КЧСИ, в което се сочи за
констатирано системно неизпълнение задълженията й за участие в работата на общото
събрание на съдружниците и да упражнява правото си на глас, включително и относно
приемане на годишните финансови отчети за периода 2017 г. – 2021 г., поради което
същите не са били приети. Като такова се сочи и упражненото от нея право на глас –
„против“ приемането на повечето от решенията на общото събрание от 27.01.2023 г.
Като основание за действията й против интересите на дружеството се сочи и
сключената между нея и дъщеря й А. Б. съдебна спогодба за несъществуващо
задължение, чиято относителна недействителност е била обявена с влязло в сила
решение по гр.д.№ 13712/2013 г. по описа на СГС, ГО, 15 състав. Обективирана в
същия документ е и покана за свикване на общо събрание на съдружниците на
04.04.2023 г. с дневен ред, идентичен на този, посочен в поканата до А. Б.. Връчването
на предупреждението е удостоверено с подпис на лице от адреса – А. Б., дъщеря на К.
6
Т., на 08.03.2023 г. със задължение да предаде, като е извършено чрез ЧСИ.
По делото е представено и Предупреждение за изключване, отправено чрез
нотариус В. М., с район на действие СРС, от К. Т. – в качеството й на съдружник,
притежаващ 38 % от капитала на дружеството, до А. Б.. Като основание по чл. 126, ал.
3, т. 3 ТЗ сочи поведението на съдружника, който не е оказал съдействие за приемане
на решение на 27.01.2023 г. за намаляване на капитала при изключването на
съдружника Л. П., като е поставил изискване за непосредственото му увеличаване със
записването на нови дялове, както и участието на съдружника в други търговски
дружества извършващи конкурентна дейност, а именно в качеството му на управител в
АБ Дизайн Център ЕООД и в качеството му на съдружник в Хенделс ООД и което е
свързано с драстичния спад в приходите от дейността на „АБ ВИТРА“ ООД, освен, че
се намира в противоречие с чл. 5.5 от дружествения договор. В същия документ е
обективирана и покана за свикване на общо събрание на съдружниците на 31.03.2023
г. с посочен дневен ред, а именно изключване на съдружника А. Б.; освобождаване на
управителя Н. Н. А.; избиране на А. К. Б. за управител на дружеството и предявяване
на иск срещу освободения управител за причинени вреди на дружеството.
Представено е пълномощно от А. Б., с което упълномощава адв. П. А. да го
представлява на общото събрание на съдружниците на „АБ Витра“ на 31.03.2023 г.,
като гласува по точките от дневния ред, както намери за добре. Върху документа е
положена нотариална заверка на подписа от 23.03.2023 г. от нотариус И. Д., район на
действие – СРС.
Видно от представения по делото Протокол от заседание на извънредно общо
събрание на съдружниците в „АБ Витра“ от 31.03.2023 г., в същия е обективирано
участие на К. Т. чрез пълномощниците си – К. Д. и А. Б. и на А. Б., чрез пълномощник
– адв. А., като са представени 75 дяла на обща стойност от 3750 лв. Решенията от
дневния ред са приети с мнозинство от представените 38 дяла – притежавани от
съдружника К. Т., с изключение на т. 1 от дневния ред, поради липса на изискуемото
мнозинство по чл. 5.2 от дружествения договор, като е отразено гласуване „против“ от
името на А. Б. – притежаващ 37 дяла от общия размер на капитала. В протокола се
съдържа констатация относно липсата на нотариална заверка и на съдържанието на
пълномощното от А. Б., поради което и липсата на валидно предоставена
представителна власт за подписването на протокол, за който се изисква нотариална
заверка и на съдържанието. Върху протокола от заседанието е положена нотариална
заверка на подписите и съдържанието от 31.03.2023 г. на нотариус П. П., рег. № *** на
НК. Обективирани са решение по т. 4 от дневния ред, като е изключен съдружника А.
Б. поради извършването на действия против интересите на дружеството, обективирани
в т. 3 от дневния ред, основание едно, на основание чл. 126, ал. 1, т. 3 ТЗ. В т. 3 от
дневния ред, основание 1 е обсъждано поведението на А. Б. във връзка с напускането
на съдружника Л. П., изразяващо се в това, че на проведеното на 27.01.2023 г. общо
събрание е гласувал против намаляване на капитала в размер на дяловото участие на
напусналия съдружник с оглед необходимостта от връщане на дела й, което
възпрепятства законосъобразното осъществяване дейността на дружеството и
изпълнението на неговите законови задължения. Вместо това А. Б. е предложил
едновременно намаляване и увеличаване на капитала до първоначалния размер, което
било въпрос на целесъобразност и не било законово изискуемо, като можело да бъде
реализирано в бъдеще.
По т. 5 от дневния ред е освободен управителя Н. Н. А., с мотиви влошеното
финансово положение на дружеството. По то. 6 от дневния ред е избрана като
управител на дружеството А. К. Б. без да се сочат мотиви за този избор.
По т. 7 от дневния ред е взето решение за предявяване на иск за вреди срещу
7
бившия управител Н. Н. А. предвид посоченото влошено състояние на дружеството,
без конкретизиране в какво се изразяват вредите и от какво точно виновно поведение
на управителя са причинени.
Представено е Решение от 13.02.2006 г. по ф.д. № 2276/1998 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, с което е постановено вписване в търговския регистър на
промени по партидата на „ХЕНДЕЛС“ООД за заличаване на съдружник, прехвърляне
на 250 броя дружествени дяла в полза на А. Адемов и вписването му като съдружник
и управител на дружеството.
Представен е дружествен договор на „„Аб Витра““ ООД, видно от който, според
чл. 5.2. всички решения на съдружниците се вземат с мнозинство 2/3 от капитала.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
По допустимостта:
Съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск
пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу
дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
В трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение
№ 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г.
на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск,
подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството
следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание,
взело оспорваните решения.
Искът, предмет на настоящото производство е предявен от А. Р. Б. срещу част
от решенията, приети на Общото събрание на „Аб Витра“ ООД, проведено на
31.03.2023 г. Страните не спорят, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество
към посочената дата, а и това е видно от вписванията в търговския регистър по
партидата на дружеството. Искът в същото време е предявен на 31.03.2023 г., поради
което несъмнено е в установения с чл. 74, ал. 2 ТЗ срок.
Спорно е било пред СГС, като този спор се поддържа и пред настоящата
инстанция, дали е налице процесуална легитимация у ищеца по отношение решенията
по т.т. 5, 6 и 7 от дневния ред, доколкото с решението по т. 4 от дневния ред А. Б. е
изключен от дружеството.
Вярно е, че при съобразяване нормата на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ трайно се
приема в съдебната практика, че изключването на съдружник има незабавно действие
във вътрешните отношения на съдружниците и дружеството, т.е., взетото решение за
изключване на съдружника А. Б. е породило действие от момента на вземането му. Т.е.,
при гласуването по останалите точки от дневния ред той вече не е бил съдружник по
отношение на дружеството, поради което и формално не е легитимиран да оспорва
решенията по тях.
В същото време обаче с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. на
8
ОСТК беше разяснено, че защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не
може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да
атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния
ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с
прекратеното му членство и/или представляват негови последици. Наличието на
обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с
прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна
легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за
освобождаването му като управител.
В настоящия случай не е налице буквално хипотезата, разгледана в
тълкувателното решение, а именно изключваният съдружник да е и управител на
дружеството и освен, че е изключен като съдружник, той е освободен и като управител
на същото общо събрание, като е прието, че второто решение е последица на първото.
В процесния случай А. Б. е само съдружник, като управител е трето лице. Въпреки
това, предвид установените факти, настоящият съдебен състав намира, че
изключването на А. Б. е пряко свързано с вземането на следващите решения, поради
което и ако му бъде признато право да оспорва само изключването си, без да може да
оспорва последващите решения, неговата защита няма да бъде осъществена ефективно
и в пълнота предвид следното:
От установените по делото факти произтича извод, че на общото събрание от
31.03.2023 г. е взето решение за изключване на А. Б., само за да може другият
съдружник К. Т. да освободи управителя, който я е предупредил по-рано, че ще бъде
изключена като съдружник и е свикала общо събрание на 04.04.2023 г. с такава точка в
дневния ред. Тази цел се установява основно от следните установени факти: 1. В
искането от февруари 2023 г., което Т. е отправила до управителя на дружеството за
свикване на общо събрание няма искане за изключване на съдружника А. Б., макар
това искане да е направено след общото събрание на 27.01.2023 г., използвано по-
късно като повод за изключването му; 2. Предупреждението за изключване и
свикването на общото събрание от 31.03.2023 г. с такава точка от дневния ред,
направени от К. Т. са направени едва след като тя е получил на 08.03.2023 г.
предупреждението за собственото си изключване (такова предупреждение и покана за
ОС са връчени на ищеца на 20.03.2023 г., която дата се твърди както в исковата молба,
така и във въззивната жалба на К. Т.); 3. На свиканото от К. Т. събрание се предвижда
освобождаване и на управителя Н. Н. А., която я е предупредила за изключването, без
този въпрос да е бил включен в искането на К. Т. от февруари 2023 г. до същия този
управител за свикване на ОС (тогава тя още не е знаела, че може да бъде изключена) и
4. Предложеният избор на дъщерята на К. Т. – А. К. Б. като управител на дружеството
(родствената връзка се установява най-малкото от посоченото от връчителя на ЧСИ,
връчил покана до К. Т. за общото събрание на 27.01.2023 г.)
Т.е., изключването на А. Б. изглежда да е насочено към осигуряване на
възможност за К. Т. еднолично да освободи управителя Н. Н. А., която я е
предупредила за евентуално изключване, (ако А. Б. гласува, такова решение не е
сигурно, че ще бъде взето, предвид необходимите 2/3 от гласовете), както и да
предотврати изключването си на свиканото за 04.04.2023 г. общо събрание, в което е
включена такава точка в дневния ред. Не на последно място, целта е била и като
управител да бъде избрана собствената й дъщеря, като по този начин ответното
дружество бъде овладяно напълно.
Горното води до извод, че изключването на А. Б. е пряко свързано с взетите
след това решения, поради което и ако не се признае право на същия да ги оспорва, то
при евентуална отмяна на изключването, защитата му няма да бъде осъществена
9
ефективно и в пълнота.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че А. Б. е легитимиран да оспорва
както решението по т. 4 от дневния ред на ОС от 31.03.2023 г. за изключването си, така
и следващите три решения за освобождаване на управителя, избор на нов управител и
предявяване на иск срещу бившия управител. Ето защо и като е разгледал по същество
иска в тези му части, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение.
По основателността на иска по чл. 74 ТЗ.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. №
1/2002 г. на ОСГК съдът може да разгледа само основанията за незаконосъобразност на
оспорените решения на ОС, въведени с исковата молба или по-късно, но в
преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Разглеждането на други основания е
недопустимо и би довело до недопустимост на съдебното решение. Тези основания
могат да бъдат обстоятелства, водещи до процесуална или материална
незаконосъобразност на взетите решения. От първия вид основания са нарушения на
императивни процесуални норми на закона и Устава за свикване и провеждане на ОС,
които водят до незаконосъобразност на всички взети решения, а от втория вид са
нарушения на императивни норми на материалния закон и материалноправни правила
на Устава при вземането на конкретни решения, които пък водят само до
незаконосъобразност на съответното решение.
Въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконосъобразност на
решенията на ОС от 31.03.2023 г., срещу разглеждането на които от първата инстанция
има оплаквания във въззивната жалба, касаят както пороци, свързани с процесуалната
незаконосъобразност, така и материална незаконосъобразност на оспорваните решения
и ще бъдат разгледани съобразно обхвата на твърдяното нарушение.
На първо място, с исковата молба е въведено оплакване, че процесното общо
събрание не е свикано надлежно. Това е порок, който води до процесуална
незаконосъобразност на всички взети на общото събрание решения, поради което е с
най-широк обхват.
Надлежното свикване на общо събрание в случая изисква, събранието да е
свикано от управителя по негова инициатива или по искане на съдружници,
притежаващи 10 % от капитала чрез писмена покана, съдържаща дневния ред,
получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди заседанието – чл. 138, ал. 1 ТЗ и
чл. 139, ал. 1 ТЗ. Според чл. 138, ал. 2 ТЗ, ако управителят не свика общо събрание
при искане на съдружниците в 14-дневен срок, то съдружниците, поискали
свикването, имат право да го свикат.
При граматическото и логическото тълкуване на посочените разпоредби
настоящият съдебен състав стига до извод, че легитимиран да свика общо събрание е
управителят, независимо дали свикването е по негова инициатива или на съдружници,
притежаващи повече от 1/10 от капитала. За да могат съдружниците да свикат сами
общо събрание трябва да са изпълнени две условия: те да са поискали от управителя
да свика общо събрание и той да не е сторил това в 14 дневен срок. За да се приеме, че
е изпълнено първото условие несъмнено в искането за свикване на общо събрание
следва да е посочено какви въпроси се иска да бъдат разгледани на него, доколкото
задължителен реквизит на поканата за общо събрание е дневният ред, като нормата на
чл. 139, ал. 1 ТЗ е императивна. Т.е., ако в искането на съдружниците няма посочен
дневен ред на събранието, то не може да се приеме, че такова надлежно искане е
направено.
От събраните писмени доказателства се установява, че общото събрание на
31.03.2023 г., е свикано от съдружника К. Т. с писмена покана, връчена на А. Б. на
10
20.03.2023 г. Установява се още, че преди това тя е искала от управителя на
дружеството да свика общо събрание, но в това искане не се съдържат въпросите по
т.т. 3-7 от дневния ред, а само тези по т. 1 и т. 2. Следователно, след като искането от
съдружник до управителя не съдържа въпросите по т.3-7 от дневния ред, то не може да
се приеме, че по отношение на тях надлежно е свикано общо събрание от съдружник
по реда на чл. 138, ал. 2 , изр. последно ТЗ (не е налице първото условие – да е
направено искане до управителя за свикване на общо събрание с посочения дневен
ред).
Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателката, че СГС
неправилно приел, че тя не е легитимирана да свика общото събрание от 31.03.2023 г.
по отношение въпросите по т.т. 3-7 от дневния ред.
В случая не е приложима по аналогия и хипотезата на чл. 139, ал. 2 ТЗ и в
присъствието на всички съдружници е постигнато съгласие за вземане на решение и
по въпроси, които не са включени в дневния ред, тъй като такова съгласие не е
отразено в протокола, а напротив, пълномощникът на А. Б. изрично се е
противопоставил на вземането на решения, невключени в дневния ред, посочен в
искането до управителя за свикване на общо събрание и това противопоставяне е
вписано в протокола от 31.03.2023 г. при дискусията по т. 3 от дневния ред.
Незаконосъобразното свикване на общото събрание от 31.03.2023 г. по т. 3-7 от
дневния ред води до незаконосъобразност на взетите по тях решения. Този порок е
достатъчен, за да бъде основателна исковата молба.
За пълнота следва да бъде посочено, че е налице и материална
незаконосъобразност на оспорваните решения, като на първо място решенията са взети
без нужното мнозинство. Съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ решенията за изключване на
съдружник се вземат с най-малко ¾ от капитала, която норма е императивна. Въпреки
напускането на съдружника П., към момента на вземане на решението за изключване
на съдружника Б. капиталът на дружеството не е намален (не е взето такова решение
по т. 1 и 2 от дневния ред), поради което за вземане на решение за изключване е
необходимо мнозинство от поне 3/4 от капитала (75%), като се приспаднат дяловете на
изключвания (които са 1850) или 75% от 3150 лева. К. Т. притежава дялове на
стойност 1900 лева, които са равни на 60.31% от 3150 лева, поради което и тя не е
можела сама да изключи съдружника Б.. За останалите решения пък дружественият
договор изисква мнозинство от 2/3 от капитала, като пак по причина, че същият не е
намален още, К. Т. няма такова мнозинство. Ето защо всички оспорвани решения са
взети без наличие на изискуемото мнозинство.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че дяловете на напусналия
съдружник не участват в определяне на кворума и мнозинството за събранието.
Членственото правоотношение на напусналия съдружник е прекратено, но дяловете й
като част от капитала, продължават да съществуват, като до поемането им от друг
съдружник са във „висящо“ състояние. Те не принадлежат никому след напускането,
но продължават да съставляват част от капитала, докато той не бъде намален или пък
докато не бъдат поети от друг съдружник. Съответно, те участват при изчисление на
формирания кворум и мнозинство.
Основателни са и твърденията на ищеца-въззиваем А. Б., че не се установява да
е налице негово поведение, сочещо на действия против интересите на дружеството. За
да е налице такова нарушение, обосноваващо възможност за изключване на
съдружника, следва той трайно, т.е., е повече от три пъти да е осъществил поведение,
засягащо интересите на дружеството. В случая като такова поведение е посочено
обстоятелството, че той не е гласувал за намаляване на капитала на общото събрание,
проведено на 27.01.2023 г. Начинът по който съдружникът гласува, за или против
11
вземане на дадено решение обаче не може да представлява само по себе си действие
против интересите на дружеството. Дори да е такова действие, то е еднократно и не
може да повлече след себе си най-тежката санкция – изключване от дружеството.
Тълкуването на жалбоподателката, че еднократно увреждащо поведение може да
обоснове изключване би обезсмислило изискването за предупреждение до съдружника
и даването на възможност той да преустанови поведението, за което е предупреден.
Липсата на трайно увреждащо поведение също обосновава незаконосъобразност на
решението по т. 4 от дневния ред.
Горното обосновава извод за основателност на исковете и предвид достигане от
тази инстанция до краен извод, идентичен с извода на първата инстанция,
обжалваното решение в съответната част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият А. Б.. Той е сторил такива в размер на 1800 лева за
адвокатско възнаграждение, които жалбоподателката следва да възмезди, доколкото
същите се дължат на нейното процесуално поведение.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 393/12.03.2025 г. по т.д. № 614/2023 г. на СГС,
VI-5 състав в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията по т.т. 4,
5, 6 и 7 от дневния ред на Общо събрание на съдружниците на „Аб Витра“ ООД,
проведено на 31.03.2023 г.
ОСЪЖДА К. К. Т., ЕГН ********** да заплати на А. Р. Б., ЕГН **********
сумата 1800 лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12