№ 229
гр. Монтана, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200893 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-001039/05.08.2025г. на
Началник Група в Сектор ПП при ОДМВР гр.Монтана, на Т. А. Ф. гр.М. са
наложени административни наказания – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.53 ЗАНН.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Оспорва изцяло извършването на нарушението. По
същество, чрез процесуалния си представител подробно развива доводите за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа, че не е установено по
несъмнен начин извършването на административно нарушение от негова
страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок от връчването и от лице имащо правен интерес и
правна възможност от обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № GA4014525 от 09.07.2025г. за това,
че на 02.07.2025г., в 22.30 часа, в гр.М., по бул.Т.М. до номер ХХ, управлява
мотоциклет ХХХХХ с рег.№ ХХХХ, като регистрационната табела на
мотоциклета не е поставена на видно място. Същата е монтирана в
пространството под задния калник, в положение, което не е видимо от
участниците в пътното движение.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за допуснато виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
задължаващ водачите „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“
Жалбоподателят по същество оспорва констатациите по съставения акт
за нарушение и издаденото наказателно постановление, като поддържа, че не е
извършил твърдяното нарушение, както и че в административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен в нарушение
на ЗАНН, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, поради следните съображения:
Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Настоящият състав счита, че горните обстоятелства не са установени по
несъмнен и категоричен начин, а именно извършването на нарушението и
самоличността на нарушителя.
2
В хода на въззивното съдебно следствие са събрани гласни и писмени
доказателства. Гласни показания депозират свидетелите И. М. И., В. Ц. И.,
служители на сектор Пътна полиция, Ц. Б. Г., допуснат по молба на
жалбоподателя.
Свид.И. М. И. поддържа, че на посочената дата и час бил дежурен с
колегата си В. Ц., на бул.Т.М. в района на кръстовището с ул.В. и Б. ХХХ М.,
когато чули силен шум от мотоциклет, който приближавал към тях. И. подал
сигнал за спиране със стоп палка и фенер, като водача не спрял, продължил
движението си, осъществил контакт с колегата му, който паднал на пътното
платно, а мотоциклета продължил направо в посока на бул.Х.Б., след това
завил надясно и се отдалечил по посока на с.Г.Ц.. Свидетелят твърди, че
регистрационния номер на мотоциклета не бил видим за него, тъй като бил
поставен на шасито, като зад табелата и шасито имало генерация, която
излизала под седалката и не е възможно да се види номера. И. заявява, че
коментирали с колегата си, свид.В. Ц., че в град М. има няколко такива
мотоциклета и че има съмнение, че това е въпросния водач, който е описан в
АУАН. Впоследствие поддържа, че звъняли на собствениците на такива
мотоциклети, като всички заявили, че не са управлявали същите на тази дата и
час.
Свид.В. Ц. И. разпитан поддържа същите твърдения с уточнението, че
познал жалбоподателя по очите, поради причина, че визьорът, стъклото, на
каската бил вдигнат. И. поддържа, че казал на И. кой управлява въпросното
МПС, а пък И. му заявил, че се е навел и е видял контролната табела, която не
била поставена на видно място, била скрита отдолу. Категоричен е, че го
„впечатлили“ цвета на очите на водача и именно по тях го познал.
Тези твърдения на свидетеля са в противоречие с извършеното писмено
отразяване на случая в докладна записка на л.19 и докладна записка на л.21 от
делото, съставена от В. И., в която е записано, че „колегата И. каза като
седнахме в патрулния автомобил и последвахме мотоциклета, че се е навел и е
видял рег.табела, която е била скрита, а номера е ХХХХ, а собственик и водач
е Т. А. Ф.“.
Дори и това да е мотоциклета, на който полицейските служители са
подали сигнал да спре, то не установено кой е управлявал същия, както и не е
установено, че е управляван от жалбоподателя. Фактът, че е собственост по
3
регистрация на жалбоподателя Ф., не установява факта на управлението му от
последния, на посочената дата и час в съставения акт.
Разпитан е като свидетел и Ц. Б. Г., който обяснява, че на дата през
м.юли бил на София заедно с жалбоподателя Т., когато полицейския служител
И. му се обадил по телефона и го питал дали е навън и дали управлява
мотоциклета си. След известно време за същите обстоятелства се обадил и на
Т., за да го пита къде е и управлява ли мотоциклета си.
Свид.Г. поддържа, че в М. има доста такива мотоциклети, марка
ХХХХХ, вкл. и той е собственик на такъв, като основния цвят е именно зелен.
В процеса по установяване на нарушението и определяне отговорността
на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя”, като съгласно ал.2 „Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.”
Наказващият орган не е установил с категоричност самоличността на
нарушителя, не е обсъдил събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства, не е извършил проверка на
спорните факти и обстоятелства, не е взел предвид изложените възражения и
не е обсъдил същите преди издаване на наказателното постановление.
Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено
наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е
ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е
осъществило от обективна и субективна страна състав на административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Не е установено наказания водач да е осъществил управление на МПС,
мотоциклет ХХХХХ, с посочения регистрационен номер, на датата и часа
отразени в акта и да не е спрял на подадения сигнал от контролните органи.
Установено е, че жалбоподателя е собственик по регистрация на процесното
4
двуколесно МПС, но не е установено, че същия го е управлявал на посочената
в акта дата.
В подкрепа на административното обвинение не са събрани достатъчно
категорични доказателства, от които да може да бъде изведен извод, че
жалбоподателя е управлявал процесния мотоциклет. Налице са
предположения, съмнения, че водач на процесното МПС е именно Ф..
Житейски необяснимо е заявеното от свид.И., че е разпознал водача по цвета
на очите, от който бил „впечатлен“. Инцидента се развива в тъмната част на
денонощието, за изключително кратко време, И. е бил паднал на земята и в
това състояние е видял очите на водача. Неговите твърдения освен нелогични
и вътрешно противоречиви с писмените сведения в докладни записки, на
които е съставител, не се подкрепят и от останалите доказателства по делото,
поради което съдът не може да ги кредитира за обективни и достоверни.
Актът за административно нарушение няма абсолютна доказателствена
стойност, а в производството по ЗАНН се събират и други доказателства в
подкрепа на установените с акта за нарушение обстоятелства. В настоящето
производство, с годни писмени и гласни доказателства, бяха оборени
констатациите в съставения АУАН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д ЗАНН съдът намира, че
следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, като не се установява прекомерност на същите. По делото са
проведени две открити съдебни заседания, в които пълномощника на
жалбоподателя се явява, заявява и съответните доказателствени искания,
както и развива доводите си по същество, с оглед на което следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 500.00 лева.
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0996-001039/05.08.2025г.
на Началник Група в Сектор ПП при ОДМВР гр.Монтана, с което на Т. А. Ф.
от гр.М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200.00
5
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.53 ЗАНН ИЗЦЯЛО, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началник Група в Сектор ПП при ОДМВР гр.Монтана ДА
ЗАПЛАТИ на Т. А. Ф. от гр.М. сумата от 500.00 (петстотин) лева, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6