№ 1166
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501102 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. ПЛ. П., с ЕГН **********, с адрес: *******,
със съдебен адресат: *******, чрез адв.Й.А., против Решение №260663/26.02.2021г.
постановено по гр.д.№4631/2020г. на PC Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя, против ”Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК Застраховане”” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5,
представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., действащи чрез адв.Т.С., с адрес: ******, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемият да
заплати на въззивника разликата над 4486.88лв. до пълно предявения в размер от 6200лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за увреждането на л.а.“Мазда 6“, с ДК
№*****, при настъпило ПТП на 18.12.2019г., в ****** по вина на водача на “Фиат Пунто“, с
ДК №******, чиято отговорност е застрахована при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която е действаща и валидна към датата на деликта,
ведно със законната лихва върху тази разлика.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е формирал неправилни изводи за недължимост
дължимост на претендираното застрахователното обезщетение. Поддържа се, че неправилно
съдът е кредитирал повторното заключение на вещото лице по САТЕ в частта за
действителната стойност на веща, което самото вещо лице е заявило в о.с.з., че не
1
поддържа. Поддържа се още, че неправилно съдът е приспаднал едновременно стойността
на веща като цена платима от специализиран търговец и като цена при предаването и за
скрап, доколкото собственикът може да получи само една от посочените цени. Развити са
подробни съображения за формирането на действителната стойност на увредената вещ при
условията на тотална щета, респективно за размера на дължимото застрахователно
обезщетение, включително и чрез приспадане на полезната стойност на веща. С оглед
горното се моли за отмяна на атакуваната част от решението и уважаване в цялост на
предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на
атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения. Моли се за оставяне в сила
на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание страните, поддържат съответно въззивната жалби и отговора на
същата. Претендират присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, като
след допуснато изменение на иска, се претендира осъждане на “ЗАД “ОЗК-Застраховане“
АД да заплати на П.П. Пейчев, сумата от 6200лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за увреждането на л.а.“Мазда 6“, с ДК №*****, при настъпило ПТП на
18.12.2019г., в ****** по вина на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с ДК №******, чиято
отговорност към момента на увреждането е застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда-14.05.2020г. до окончателното погасяване на
задължението. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2019г., около 7:55 часа, в гр.Варна, по вина
на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с ДК №******, е настъпило ПТП, при което е увреден
собственият на ищецът л.а.“Мазда 6“, с ДК №*****. Сочи се, че за инцидента от органите на
КАТ е съставен Констативен Протокола за ПТП, в който като виновен водач е посочен
водача на л.а.“Фиат Пунто“, с ДК №******, който не е пропуснал движещия се по път с
предимство в посока кв.“Галата“ л.а.“Мазда 6“, с ДК №*****. Сочи се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, със срок на валидност от 16.08.2019г. до 15.08.2020г., в който период попада
процесното ПТП. Твърди се, че ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП на 19.12.2020г., като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и е съставил опис по Щета с №0410-090-0230/2019г. Поддържа се, че
извършеното от ищеца проучване относно цената на ремонта на увреденият л.а.“Мазда 6“, с
ДК №*****, установило, че необходима за ремонтът му сумата е в размер на 9730лв. Сочи
се, че доколкото въпросната сума е по-голяма от пазарната стойност на автомобила в размер
на 7000лв. е налице “тотална щета“, в резултат от което ищецът прекратил регистрацията на
2
автомобила на 14.02.2020г. Поддържа се, че до момента ищецът не е получил
застрахователно обезщетение.
С постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, с
посочения от ищецът предмет и че на 19.12.2019г. ищецът е подал уведомление за
регистриране на щета, в резултат от което служители на ответника, са извършил опис и
техническа експертиза по Щета №0410-090-0230/2019г., Оглед на 20.12.2019г. и повторен
Оглед след разоборудване на 28.01.2020г., Оспорва се, че са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност на застрахованият, обуславящи
ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“. Поддържа се, че ищецът не е предоставил необходимите доказателства, от
които да се установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на застрахованото при
ответника МПС, е причинил процесното ПТП. Излага, че застрахователят не е постановявал
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и е изразил готовност за определяне на
обезщетение да бъде преразгледано, след получаване на необходимите документи от страна
на ищеца. Поддържа се, че застрахованият при ответника водач, не е виновен за
осъществяването на процесното ПТП. Твърди се, че издаденото срещу същия водач НП
№19-0442-001602 от 16.01.2020г. на ОДМВР-Варна, IV РПУ не е влязло в законна сила,
защото е обжалвано и към настоящия момент производството е висящо пред
Административен съд Варна. В условията на евентуалност, се оспорват механизма и вината
за настъпване на ПТП, както и метода и критериите за определяне на размера на
обезщетението. Поддържа се, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл.51, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани във насрещните въззивни жалби, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай
оплакванията на въззивникът-ищец, в първоинстанционното производство, съставляват
3
оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото
обезщетение. Така направеното оспорване, не съставлява новонаведено възражение или
фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
С оглед липсата на обжалване на първоинстанционното решение от странна на
ответника, понастоящем със силата на пресъдено нещо са установени предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователят за вредите претърпени от увреждането на
собственият на ищеца л.а.“Мазда 6“, с ДК №*****, в резултат от процесното ПТП. По
същество спора, се концентрира около размера на дължимото обезщетение, без редуциране
на същото по реда на чл.52 от ЗЗД, т.е. как следва да се кредитира заключението на вещото
лице по САТЕ.
В разглежданият казус вещото лице е депозирало по делото две заключения-на
03.11.2020г. и на 26.01.2021г., като при изслушването му в о.с.з. на 08.02.2021г. то е
заявило, че поддържа изцяло първото и частично второто, а именно само по отношение на
т.т. 7.8 и 9, които съдържат отговори на допълнително поставени задачи. След като вещото
лице е заявило, че не поддържа отговорите от т.1 до т.6 и от т.10 до т.12, обективирани в
заключението постъпило в съда на 26.01.2021г., то следва че такова заключение няма,
респективно няма и как то да бъде предмет на анализ по делото. Ето защо във основа на
неподдържаните отговори не могат да се градят правни изводи. В резултат от изложеното,
следва изводът, че действителната стойност на увреденото МПС, т.е. тази срещу която може
да се закупи вещ от същите вид и качество към датата на деликта, е тази визирана в т.3 и
т.10 от заключението, депозирано в съда на 03.11.2020г. или сумата от 6700лв., която се
получава след редукция на офертна цена при реално сключване на сделка.
За да достигне до горният извод съдът съобрази, че простото оспорване на ответника
на заключението на вещото лице, без да е надлежно проведено насрещно доказване или
опровергаване /пр. с искане за назначаване на повторна тройна САТЕ/, не е достатъчно да
разколебае доказателствената стойност на заключението. В случая заключението на САТЕ,
което е входирано на 03.11.2020г., е обосновано и компетентно дадено, като наред с това не
поражда съмнения в неговата обективност, поради което и следва да бъде изцяло
кредитирано.
За пълнота следва да се посочи, че представената от ответника разпечатка,
онагледяваща извършено от него пазарно проучване на “on line“ оферти, по същество няма
никаква степен на достоверност, тъй като не държи сметка за конкретната вещ, а се
съсредоточава единствено около марката, модела, годината на производство и вида гориво,
без отчита типа купе, обем на двигателя, респективно мощност, вид скоростна кутия,
състояние, пробег и допълнително оборудване, и т.н., които имат съществено значение за
стойността на един употребяван автомобил.
В заключение съставът на въззивният съд приема, че действителната стойност на
4
процесния автомобил към датата на ПТП, е в размер на 6700лв. От тази стойност, предвид
избягване на неоснователното обогатяване на ищеца, следва да се приспадне сумата, която
той би могъл да получи при отчуждаване на дерегистрираният автомобил. Според
неоспореното в тази му част заключение на САТЕ, приходът, който може да реализира
собственика на веща, при продажба на оторизиран търговец на употребявани автомобилни
части с оглед разкомплектоването за резервни части е размер на 500лв., а този от
продажба за скрап е 213.12лв. При прилагане на принципа за грижата на добрия стопанин,
следва да се приеме, че собственикът би продал веща на по-високата цена, т.е. за сумата от
500лв., съответно това е и сумата, с която следва да се редуцира размера на
застрахователното обезщетение. Ето защо дължимото в полза на пострадалия
застрахователно обезщетение възлиза на 6200лв.
Тук е мястото да се посочи, че е физически невъзможно една вещ, макар и излязла от
употреба да бъде продадена два пъти, поради което е недопустимо кумулирането на двете
продажни цени-тази която може да се получи от автоморга и тази за скрап.
Предвид изложеното въззивната жалбата, се явява основателна, респективно
решението на първоинстанционния съд, в частта, с която отхвърлил иска за разликата над
4486.88лв. до предявения в размер от 6200лв., следва да се отмени като неправилно.
При този изход на делото в полза на въззивника-ищец в първоинстанционното
производство, се дължат всички направени и доказани деловодни разноски, чиито размер
възлиза на 1702.26лв., от които 1248лв. за първата инстанция и 454.26лв. за въззивното
производство. На въззивника-ответник не се следват никакви разноски. В този смисъл,
следва да се отмени първоинстанционното решението в частта за разноските и да се
постанови ново, с което да се присъдят разноски единствено в полза на въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260663 от 26.02.2021г. постановено по гр.д.№4631/2020г. по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. ПЛ. П., с
ЕГН **********, против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД,
с ЕИК *********, за разликата над 4486.88лв. до 6200лв., както и в частта за разноските,
вместо което
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5,
представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на П. ПЛ. П., с ЕГН **********, с
адрес: *******, сумата от 1713.12лв., представляваща разликата между присъденото с
Решение №260663/26.02.2021г. по гр.д.№4631/2020г. на PC Варна и действително
5
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 6200лв. за увреждането на л.а.“Мазда
6“, с ДК №*****, при ПТП настъпило на 18.12.2019г., в ****** по вина на водача на “Фиат
Пунто“, с ДК №******, чиято отговорност е застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е действаща и валидна към датата на
деликта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-14.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1248лв., представляваща деловодни разноски, от които 1248лв. за първата инстанция и
454.26лв. за въззивното производство.
В останалата част Решение №260663/26.02.2021г. постановено по гр.д.№4631/2020г.
на PC Варна, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6