Решение по к. адм. дело №2396/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 70 - чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по искане на К. Ц. Г., от гр.София подадено чрез пълномощника адв. Ц. за възобновяване на административнонаказателно производство по влязло в сила Наказателно постановление №23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от Началник сектор „СПС” ОД МВР Варна, потвърдено с Решение №7618/08.07.2025г., постановено по КАНД №20257050700922/2025г. по описа на Административен съд – Варна, с което, съдът отменя решение №252/26.02.2025г., постановено по АНД № 21/2024г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него постановява: потвърждава НП №23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на К. Ц. Г., [ЕГН], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца“ на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

В искането се сочи, че е налице доказателство от съществено значение за разкриване на обективната истина, което не е било известно при издаване на Наказателното постановление - основание за възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН. С оглед, представеното с искането доказателство, а именно: диагностична бележка за лек автомобил БМВ 323, с рег. №[рег. номер], удостоверяващо техническата неизправност на МПС-то, причинило поднасяне на задната част на автомобила, при навлизане на автомобила в пътната лента се отправя искане за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН на административнонаказателното производство по влязлото в сила Наказателно постановление №23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна. Релевират са доводи за ирелевнтност към искането за възобновяване, показанията на св.И. И. И., служител към сектор Специализирани полицейски сили Варна, старши полицай и св. Ж. В. Р., командир на отделение в сектор Специализирани полицейски сили Варна. Въпреки, че посочените показания са сочени за ирелевантни към настоящото искане, всъщност молителя счита, че не е установена причината, поради която, задната част на управляваният от К. Г., лек автомобил е поднесла, а като такава в издаденият АУАН и издаденото въз основа на него, НП е посочено, че е налице форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела от молителя, т.нар. дрифт, което обстоятелство счита, че се оборва от показанията на служители в сектор СПС Варна, дадени пред Районен съд Варна по горепосоченото АНД №21/2024г. Молителят, който няма технически познания потърсил специализиран сервиз за решаване на проблема. След диагностика на лекия автомобил била установена причината, във връзка с поднасяне на задната част на МПС-то, която е отстранена, за което представя и диагностична бележка за лек автомобил БМВ 323, с рег. №[рег. номер] съставена от монтьор Д..

В съдебно заседание молителят не се явява, не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощника адв. Ц. поддържа искането и моли да бъде уважено с присъждане на разноски.

Ответникът не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Л.-А. изразява становище за неоснователност на искането и моли да бъде отхвърлено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира искането за неоснователно. Изразява становище, че представената към искането диагностична бележка за лек автомобил БМВ 323, с рег.№[рег. номер] не представлява ново доказателство, нито удостоверява новонастъпили обстоятелства. От съдържанието на същата става ясно, че преглед на автомобила, с който е било извършено нарушението е проведен на 03.01.2024г. Това обстоятелство и тази бележка са могли да бъдат представени в хода на производството, както пред районен съд, така и в касационното производство пред Административен съд. С оглед на изложеното,дава заключение, че в случая липсват основания по смисъла на чл. 70, ал.2, т. 3 от ЗАНН за възобновяване на производството и уважаване на искането.

Съдът, след като се запозна с изложените в искането за възобновяване твърдения и приобщените доказателства, намира за установено следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че Наказателно постановление № 23-8703-001370/30.11.2023г., на началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна, е било издадено НП за извършено от К. Ц. Г. нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП и са били наложени на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца.

Било установено, че на 12.11.2023г. около 21.45 ч. в гр. Варна, от ул. „Ян Палах“ №10, при извършване на маневра десен завой, Г. включвайки се по бул. „Васил Левски“ с л. а. „БМВ 323 С“, рег.№ [рег. номер] – лична собственост, умишлено чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта задните задвижващи колела, в следствие на което привежда автомобила в неконтролируемо състояние чрез преплъзване на задната част на автомобила, с които действия водачът не използва пътя, отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречка за движението и непосредствени предпоставки за ПТП. Срещу Г. бил съставен АУАН Серия AД № 0511740, в който фактите били квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. На 30.11.2023г. било издадено и процесното НП.

За да потвърди Наказателно постановление № 23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна Административен съд-Варна е приел, че писмените доказателства и събраните гласни доказателства от преките очевидци на нарушението, които са полицейски служители със служебни задължения по осъществяване на пътен контрол, сочат за рязко навлизане на управлявания от Г. лек автомобил от ул. „Ян Палах” №10, бар „ХЕИ“ включвайки се по бул. „Васил Левски” при форсиране на двигателя, поднасяне на автомобила и с превъртане на гумите. Подобен начин на управление на моторно превозно средство не кореспондира с предписанието на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Достоверността на показанията на полицейските служители Административен съд-Варна приел, че се потвърждават и от разпита на водения от самия нарушител свидетел. Последният потвърдил, че Г. „подаде газ на автомобила…леко се изнесе в може би към средната лента със задницата“. По тези съображения касационната инстанция е приела, че е доказана съставомерността на деянието от обективна страна. Съдът е констатирал, че нито при предявяване на акта, нито в подадените жалби до съда Г. не твърди, че поднасянето на автомобила е поради техническа неизправност, поради което е приел, че това е маниер на шофиране на Г., а това от своя страна сочи на съждение за умисъл при реализиране на вмененото нарушение. От субективна страна е приел, че деянието е извършено в условията на самонадеяност. Дори да се приеме, че липсва умисъл при осъществяване на деянието, то субектът на това нарушение отново подлежи на санкциониране, защото изрично в чл. 7, ал.2 от ЗАНН е разписано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Касационната инстанция при анализ на доказателствата е приела за опит за изграждане на защитна теза твърдението на Г., че е привел автомобила в движение с рязко подаване на газ, при форсиране на двигател, за да се включи в пътното платно, с цел да избегне настъпването на ПТП.

От искането и приложената в настоящото производство диагностична бележка от извършен технически преглед за лек автомобил БМВ 323, с рег.№[рег. номер] молителят твърди, че е налице техническа неизправност на МПС-то, причинило поднасяне на задната част на автомобила, при навлизане на автомобила в пътната лента.

По делото са приобщени копие на цялата административно-наказателна преписка по издаване на НП № №23-8703-001370/30.11.2023г. съдържаща: заверени копия на АУАН АД № 0511740/12.11.2023 г; НП№ 23-8703-001370/30.11.2023 г., заповед 8121з-1632/02.12.2021г.; Справка АИС Регистрация за лек автомобил рег. № [рег. номер]; Заверено копие на жалба УРИ 365000-72211/28.12.2023 г.; Съпроводително писмо УРИ 819000-379/03.01.2024 г.; Справка за допуснати нарушения и наложени наказания от ЗДвП на К. Ц. Г.; Съпроводително писмо УРИ 819000-36504/15.07.2025 г.; Заверено копие на Решение № 252/26.02.2025 г. на ВРС; Заверено копие на Решение № 7618/08.07.2025 г. на АС-Варна; АНД № 21/2024г. на ВРС, ведно с КАНД №922/2025г. на Административен съд - Варна.

Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е направено в срок, от лице, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и което е легитимирано съобразно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН да иска възобновяване, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следните съображения:

Процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства е уредена с разпоредбите на раздел VIII от Глава трета на ЗАНН, където са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетентността на съответните органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, административно-наказателните производства подлежат на възобновяване, ако се открият обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Следователно нормативно установените условия за възобновяване на административнонаказателните производства на това основание са наличие на непълнота на фактическия или доказателствен материал относно обстоятелства от съществено значение за главния факт от предмета на доказване в тези производства (извършено ли е административно нарушение и кой е неговият автор), която не се дължи на небрежност на страната или съответно на процесуално нарушение на административнонаказващия орган или на съда и се разкрива след влизане в сила на НП. Новооткрити обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до издаване на наказателното постановление, не са включени във фактическия материал по административнонаказателната преписка. Нови доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН са писмени доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи пред административнонаказващия орган или пред съда. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за разкриване на обективната истина относно наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение.

В случая не може да се приеме, че са налице нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, което би довело до основателност на заявеното искане за възобновяване. В конкретния случай се претендира наличие на посочената материално-правна предпоставка на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, като същата се мотивира с представената към искането за възобновяване диагностична бележка за лек автомобил БМВ 323, с рег.№[рег. номер] съставена от монтьор Д., за това че при извършване на смяна на масло и филтър на БМВ 323 на 03.01.2024г. е установил, че има закъсани задни тампони на носача, което води до тяхната подмяна.

Така приложената бележка освен, че е неустановено кога е съставена, удостоверява, че този технически преглед е осъществен от посоченото за изготвил лице монтьор Д. на 03.01.2024г. Видно от приложеното АНД №21/2024г. на ВРС е образувано на 04.01.2024г., поради което не представлява ново доказателство, не удостоверява и новонастъпили обстоятелства и това доказателство с твърдените обстоятелства са могли да бъдат представени и разгледани, както в хода на АНД №212024г., така и пред касационната инстанция - Административен съд-Варна.

Документа, не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство, имащо съществено значение за разкриване на обективната истина, което не е било известно на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта.

В този смисъл начинът, по който същата е интерпретирана в рамките на настоящото производство обосновава неоснователност на искането за възобновяване. Производството по възобновяване е извънреден способ и има съвсем друг предмет в рамките на основанията за отмяна. Предвид изложеното, в случая не се установява хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН и искането на това основание следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото, при липса на фактическа и правна сложност на спора, съдът определя съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) на 130,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 73 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Ц. Г. [ЕГН] от гр.София, [улица], ет.1, ап.1, подадено чрез пълномощника адв. Ц. за възобновяване на административнонаказателно производство по влязло в сила Наказателно постановление №23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от Началник сектор „СПС” ОД МВР Варна и за отмяна на същото.

ОСЪЖДА К. Ц. Г. [ЕГН] от гр.София, [улица], ет.1, ап.1 да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.