№ 4829
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:К. Н. П.
като разгледа докладваното от К. Н. П. Административно наказателно дело №
20241110213015 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Съдът с Определение №1327 от 25.03.2025 г. е отменил атакуваното
наказателно постановление, като с молба от 11.04.2025 г. е поискано
допълване на определението в частта за разноските, като СДВР бъде осъдено
да заплати направените от жалбоподателката разноски.
В дадения от съда срок, ответната страна не е изразила становище по
подадената молба.
Съдът намира, че подадената молба от адв. Н. Б. е недопустима.
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по
ал. 1 страните да претендират присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай предвид изхода
на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК /съгласно която -
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, като редът за произнасяне, доколкото не е уреден в АПК е ГПК,
съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно
1
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. В настоящия случай жалбоподателката от една страна не е
представила списък с разноски, съответно няма право да иска изменение на
решението в частта за разноските, респективно произнасяне по тях, а от друга
не е направила искането своевременно преди приключване на производството,
поради което искането е недопустимо.
Дори и да се приеме, че е налице искане за присъждане на разноски
депозирано още с въззивната жалба срещу процесното НП, молбата за
произнасяне по тях е депозирана извън преклузивния срок по смисъла на чл.
248 ал.1 от ГПК, а именно в срока на обжалване на определението, който е 7-
дневен дневен и е изтекъл на 10.04.2025 г. /работен ден - четвъртък/. Искането
е преклудирано и подадено извън срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба 11.04.2025 г., подадена от адв. Н.
Б., с която се иска произнасяне в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
АССГ в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2