№ 3502
гр. ***, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110110046 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата М. М. М., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член
на Варненска адвокатска колегия, с рег.№ ***, със служебен адрес: ***, тел:
***, e-mail: *** е подала във ВРС исковата си молба с рег. вх. №
58704/07.08.2023 г. против ответника Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***,
род. ********** г.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
Г. А. Р., с адрес ***, пощенски код ***, род. ********** г., твърди
ищцата М.М., че е баща на детето йм С. М. Р. (Р. съгласно НБДН на РБ ),
родена на *** г. в ***, която понастоящем живеела с майка си на адрес : ***.
Изрично е уточнено от ищцата, че няма сключен граждански брак с ответника.
Сочи се в исковата молба, че през 2012 г. ищцата се преместила да живее
в щата К.. М. М. твърди, че нямала кола, доходи и не познавала никого. Г. й
предложил да живеят заедно и тя се съгласила, като той й обещавал, че ще я
обича и ще се грижи за нея, както и че искал да създадат семейство. След като
ищцата забременяла, ответникът твърди ищцата, че започнал да агресира към
нея, за което му спомагала и честата употреба на алкохол. Г. Р. първо започнал
да си позволява често да обижда М.М., а след това започнал да я гони от дома
йм, като при един от скандалите йм подпалил и изгори детската кошара, която
ищцата закупила по повод предстоящото раждане на детето. После, твърди
ищцата, че ответникът не отишъл на раждането на детето и не помагал в
отглеждането му, а ищцата трябвало сама да го отглежда, възпитава и да се
издържам. Сочи се от ищцата, че изпитвала трудности, имало и случай при
който ответникът я ритнал по стълбите докато тя носи бебето. Впоследствие,
заявява ищцата, че ответникът си построил нова къща, напуснал семейното
1
жилище и заживял там сам, като допускал ищцата и детето да му ходят само
на гости, т.к. ищцата не разполага с ключ от дома му. Поведението на
ответника твърди ищцата, че било все така грубо, обиждал ищцата и детето
без повод и ги гонел от неговата къща. Когато детето пораснало, то казало, че
се страхува от баща си и не иска да живее с него. Реално Р. не бил отглеждал
детето и не се грижил за него. Многократно твърди ищцата, че се опитвала да
заздрави отношенията между нея и ответника, като се надявала , че той ще
изгради връзка с дъщеря си и това ще го накара да се промени и да престане
да упражнява насилие. Скандалите на ответника определя ищцата като чести,
уточнявайки, че включвали хвърляне на предмети по ищцата и по детето, по
автомобила на ищцата, изхвърляне и горене на дрехите и други вещи на
ищцата ,ответникът удрял ищцата с обувки, чупил пръст на ръката на ищцата,
заплашвал ищцата с побой с бухалка, причинявал на ищцата синини по тялото
от удари с ръце и крака ; наричал ищцата: „ кучка, курва, мързелива, глупава,
свиня, прасе...“ .
Ищцата твърди в исковата си молба, че чакала седем години, за да може
да се прибере отново в България с дъщеря си и да види родителите си - баба и
дядо на детето. Г. А. Р. до последния момент сочи ищцата, че не искал да даде
разрешение за пътуване на детето зад граница. Изрично ищцата уточнява , че
детето С. Р. е и българска гражданка по рождение, но към момента на сезиране
на ВРС ищцата разполагала само с американски паспорт и предстояло да се
сдобие с български такъв. Уточнила е също, че към момента на подаване на
исковата молба, заради агресивното поведение на г-н Р. , ищцата и детето й се
установили трайно България, след пристигането йм на 07.07.2023 г. в гр. *** и
ищцата нямала намерение да се завръща в САЩ, тъй като това нямало да бъде
в интерес на детето.
Изложени са твърдения в исковата молба, че в РБ, в гр. *** ищцата и
дъщеря й С. се чувствали сигурни и в безопасност, детето било весело,
комуникативно, контактно и с интерес опознавало новата за него среда и
култура. Детето било записано на американско училище в България, като
ищцата разполагала с необходимите битови условия за отглеждане на дете,
имала подкрепата на родителите си за полагане на необходимите семейни
грижи, които също живеели в гр. ***, разполагала и със съответните
материални и финансови възможности да издържа дъщеря си по най- добрия
за нея начин. Завръщането на детето в САЩ, на този етап, счита ищцата, че не
в негов интерес заради влошените отношения между родителите, постоянните
спорове и скандали предизвиквани от ответника и поради това, че детето
ставало свидетел на насилие упражнявано от бащата над майката, и че самото
то било обект на насилие от страна на ответника, на неглижиране, на липса на
грижа и нормален контакт. Според ищцата между ответника и дъщеря йм С.
нямало пълноценно общуване и не била изградена съответната за възрастта и
на двамата емоционална и духовна връзка, така например : бащата не играел с
детето, не учел уроци с него, не му давал издръжка, не се интересувал как е в
училище, не го водел и вземал на и от училище, не излизал с него в
свободното време. Детето С. е посочила ищцата, че живеело в нейната къща,
бащата я вземал когато пожелаел, но това се случвало изключително рядко и
за много кратък период от време. Детето било свидетел на цялостното
отношение на бащата към майката , което вредяло на детската психика и
пълноценно израстване на С. .
На следващо място в исковата си молба ищцата е дала няколко примера
2
затова какво се е случвало между нея и ответника. През месец юни г-н Р.
изпращал постоянно съобщения до ищцата от телефона си, които гласели :
„Радвам се, че те няма.“, „ Не мога да те понасям.“, „Не ми липсвате със С.,
никога не се връщайте.“, твърдял, че ищцата има любовник, че С. нямало да
пътува с майката си, че ще се обади в Паспортна служба и ще отмени
съгласието си за пътуване; говорел, че ищцата била ужасна майка, че не се
грижела за детето, че къщата й била е мизерна, че с детето били дебелеели, че
ищцата не ставала за нищо, че той щял да си намери нова жена, която да му
готви, чисти и да го обслужва сексуално, че ще си намерел по - млада жена,
която да не толкова дебела като ищцата, че ищцата станала дебела като свиня,
че С. се била угоила и приличала на балон. Ответникът наричал ищцата :
„безполезна глупава кучка, проста, мързелива, задник...“ като съобщенията му
продължавали да се изпращат по цял ден, включително докато ищцата била на
работа. На 29.06.2023 г. Г. изпратил на ищцата съобщение, че я уволнява от
работа, тъй като работела във фирмата на майка му, и да си търсела друга
работа. Нарекъл ищцата безполезна глупава кучка, че не си вършела добре
работата си - директор на детска градина, че била мързелива българка. На
30.06.2023 г. сочи ищцата, че отишли в дома на ответника за да го помолят да
се съгласи да пътуват за България с детето и Г. Р. се напил пред детето, след
това ги напсувал и изгонил без причина. На 02.07.2023 г. ищцата получила
съобщения от Г. Р., че ищцата му изневерявала с друг мъж, когото не
познавала лично и отново я нерекъл кучка и курва. След това ответникът
изхвърлил всички дрехи от дома му на улицата. На 04.07.2023 г. след
многократни преговори по телефона цял ден Г. се съгласил да подпише
съгласие детето йм да пътува за България, но изискал от ищцата първо да
правят първо секс в замяна на подписа му. Ищцата му отказала , като му
казала, че не е проститутка, но се принудила да отиде в дома му, за да може с
детето да се приберат в България и правила секс с него противно на своята
воля.
С оглед на взаимоотношенията между страните и споровете възникнали
между тях, обобщава ищцата, че същите не са уредили законно въпросите
относно местоживеенето на детето, режима на лични контакти, както и
размера на издръжката, поради което, ищцата моли на основание чл.127, ал. 2
от Семейния кодекс РС *** да се произнесе по тях, съгласно чл.чл.: 59,
127,142,143, 144 и 149 СК.
Ищцата моли Районен съд - ***, на основание чл.127, ал.1 от Семейния
кодекс :
да определи местоживеенето на детето С. М. Р., родена на *** г. в ***, на
адреса на майката в ***;
упражняването на родителските права по отношение на детето С. М. Р.,
родена на *** г. в ***, да се предостави на М. М. М., ЕГН **********;
да бъде определен следния режим на лични отношения на детето С. М.
Р. с неговия баща Г. А. Р.: всяка втора и четвърта събота и неделя от
календарния месец за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя с
преспиване; както и 15 дни с преспиване през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, на територията на Република България и
да бъде осъден Г. А. Р. да заплаща месечна издръжка за детето С. М. Р.,
платима, чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, в размер на 500 лв.
(петстотин лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
3
издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда.
С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание от
12.09.2025 г. ,съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение
на предявения от М. М. М., ЕГН **********, адрес ***, против ответника Г.
А. Р., с адрес ***, пощенски код ***, род. ********** г., иск за заплащане на
месечна издръжка за детето С. М. Р., платима чрез неговата майка М. М. М.,
ЕГН **********, като същият вместо за първоначално предявения размер от
500 лв. (петстотин лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, да се счита за
предявен в размер на 1000 лв. (хиляда лева) месечно, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
забавена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Ищцата претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски в
нейна полза и в тежест на ответника.В подкрепа на твърденията и исканията
си до съда ищцата е направила доказателствени искания. В изпълнение на
дадените с Разпореждане № 38740/11.10.2023 г.указания от съда, с нарочна
молба с рег.№ 89 360/28.11.2023 г. ищцата е навела твърдения свързани с
избора на РС *** като местно и международно компетентен да се произнесе
по исковата й молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 СК. С Определението си по
чл.140 – 146 ГПК РС *** е констатирал, че в срока по чл.131 ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба, не е посочил и съдебен адрес.
Депозирания извън срока по чл.131 ГПК отговор не може да се цени като
отговор на искова молба съгласно процесуалния закон - ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г.
ищцата се е явила лично, представлявана е от адвокати Е. М. и П. Н. .
Ответникът по делото – Г. Р. – редовно призован при условията на чл.
40,ал.2 ГПК не се явява в о.с.з. , не се представлява.
Дирекция „Социално подпомагане „ – *** – редовно уведомени за
производството съгласно чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето не са
изпратили представител за о.с.з., не са депозирали и становище .
В хода на устните състезания адв.Н., в качество на процесуален
представител на ищцата, моли съда да уважи исковата молба изцяло като
намира същата за основателна и доказана .Обективирано е искане от адв.Н. РС
*** да съобрази и Решението на Софийски градски съд и да бъде определено
местоживеенето на детето на адреса на майката в България, доколкото в
производството пред СГС не се установило отвличане на дете по смисъла на
Хагската конвенция . Ищцата, чрез адв.Н. моли и да й бъдат присъдени
сторените разноски по делото съгласно представения списък по чл.80 ГПК .
СЪДЪТ, след запознаване със събраните по делото доказателства,
съгласно приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА :
Районен съд *** е сезиран с искова молба предявена в съда на 07.08.2023
г. от М. М. против ответника Г. Р. . Предявените искове съдът е квалифицирал
както следва: I. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на детето С. на майката,
за определяне местоживеене на детето при майката на посочен от ищцовата
4
страна адрес и определяне на режим на лични контакти с другия родител; II.с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, за осъждането на ответника
да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на по
500.00 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда -
07.08.2023 г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на
задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й ( иска в тази само част е изменен посредством увеличаване на
размера от 500 лв.на 1000 лв. в последното о.с.з. на осн. чл.214 ГПК ).
По така предявената искова молба съдът намира за установени и
доказани фактическите твърдения на ищцата М.М. затова, че същата е живяла
на семейни начала с ответника в САЩ, че по време на съвместното йм
съжителство се е родило детето С. и че към момента на сезиране на РС ***
ищцата и детето са се установили да живеят трайно в РБ, в гр.*** .Тези факти
са доказани на база приобщените по делото писмени доказателства- копия от
удостоверение за настоящ адрес изх.№ АУ069500ВН/24.07.2023 г. и паспорт
№ А*** (превод от английски език); акт за раждане № 116 2013 33108 (превод
от английски език).
Видно е от приобщеното на л. 10-ти по делото заверено копие писмено
доказателство (превод от английски на български език) заверено вписване на
раждане , издадено от Щат К. , Департамент по здравеопазване и гражданско
състояние , че под запис номер *** , в окръг *** е регистрирано раждането на
детето С. М. Р. ; вписани са : дата на раждане ***, моминско име на майката
М. М., години на майката *** ; име на бащата Г. А. Р. , години на бащата *** ,
дата на вписване от регистратора 30.08.2013 г.
От приобщеното на л. 8 -ми копие от превод на паспорт № А *** ,
издаден на 29.05.2023 г. ( валиден до 28.05.2028 г. ) от Държавен департамент
на Съединените щати се констатира, че С. М. Р. е родена в К.,САЩ на *** г. , с
вписана в документа за самоличност националност – САЩ .
Приобщеното на л. 7 -ми по делото удостоверение за настоящ адрес,
издадено от РБ , Община *** отразява и доказва факта, че считано от
24.07.2023 г. ищцата и майка на детето С. – М. М. М. има регистриран
настоящ адрес в РБ, ***.
При така изложеното по-горе, от фактическа страна , съдът приема , че
по делото е безспорно доказано, че ищцата и ответника са родители на
малолетната към момента С. , че детето е родено в САЩ на *** г. и считано от
24.07.2023 г. майката на детето е обявила в НБДН настоящ адрес в гр.*** . При
тези данни по делото, напълно кореспондиращи с твърдения на ищцата, че
ищцата и детето живеят в гр.***, в РБ, а бащата на детето -гражданин на САЩ
живее в Щата К. е налице активната и пасивна процесуално правна
легитимация на страните в производството по по спорна администрация по
чл.127, ал.2 СК - спор между родители относно упражняване на родителски
права над роденото от съвместното йм съжителство малолетно дете , поради
което и съдът следва да разреши спора по същество.
В хода на производството по делото са събрани освен писмени и гласни
доказателства .
От проведения в откритото съдебно заседание разпит на свидетелката Р.
Б. М., ЕГН ********** (майка на ищцата по делото и баба на малолетното
дете С. ) се доказват всички изложени в исковата молба фактически твърдения
на ищцата относно връзката й с ответника, раждането на детето С., влошаване
5
на отношението на ответника спрямо ищцата и детето им и напускането на
САЩ от ищцата и детето и установяването йм трайно в РБ, в гр.*** .
Пред съда св.Р.М. споделя, че дъщеря й М. е родена през 1979 г. на 2-ри
май. С Г. ищцата се запознала 2012 г., защото 2013 г. август се родило детето,
края на 2012 г. се запознали по интернет и заживели заедно след около
няколко месеца.Към него момент ,сочи свид.М., че дъщеря й живеела в щата
М., а ответника - в К., ходел при нея. Тогава , разказва свидетелката М., че
ответникът се представил в една светлина и предложил на ищцата да напусне
работа там ( ищцата работела в една кантора като секретарка, адвокатска
кантора, „Криминално правосъдие” завършила там, а в РБ - УНСС, и трети
курс в С., „Право”, после заминала на бригади и останала, но това било много
отдавна).
За ответника Г. споделя още свидетелката М., че е три години по-голям
от ищцата, няма други деца, нямал и брак с дъщеря й.Ищцата и ответника
разказва свидетелката , че заживели в къщата му, която представлявала старо
бунгало в К., а детето йм се родило в К. на празника на град *** - на *** г., в
град М..
На конкретно поставени от съда въпроси свидетелката е отговорила, че
никога не е ходила при дъщеря си за всички 20 години в които последната
живеела в САЩ. Надеждата на свидетелката била , че като се роди детето
нещата между ищцата и ответника да се попроменят, защото след няколко
месеца от съжителството им той започнал на периоди да се държи зле, точно
циклично, на 10 дена, максимум 2 седмици изпадал в някакво състояние.
Св.М. споделя , че е личен лекар на дъщеря си и на внучка си ,педиатър и
поради това счита ,че у ответника се наблюдавало състояние на биполярност ,
но не знаела дали ответникът е болен , т.к.нямал осигуровки и не бил ходил
никога на лекар.Де факто, след това , твърди майката на ищцата, че дъщеря й
разбрала чрез роднини на ответника , че той лежал в затвора , но това било
след като детето се родило . Още когато ищцата и ответника се запознали
ответникът притежавал частна детска градина под наем, която обаче се водела
на името на майка му, понеже той нямал право да притежава такава, защото
бил лежал в затвора, но вечер ходел да работи, в извънработно време . След
това , обяснява свидетелката, че в детската градина имало директорка,
впоследствие тази директорка напуснала и ответникът назначил ищцата за
директорка, при което започнал да я тормози ежедневно освен в ежедневието,
и за работата – оказвал й психически тормоз, имало и физически, детето също
било свидетел на изгаряне на елхата, на блъскане по стълбите, на счупване на
пръста на ищцата, затварял вечер навън ищцата. След това, фактически
свидетелката видяла внучката си малко преди 3 годинки и след това 7 години
не я виждала, сега се запознала с нея (доста едро дете ) и 7 години само по
„Скайп”-а почти ежедневно в началото си пишели.Св.М. си пишела всяка
божа вечер с дъщеря й, а след това и се виждали, но с Г. никога никакъв
разговор не провеждала, единствено някой път,докато говорят свидетелката и
ищцата по скайп минавал и махал и толкова. Така , твърди свидетелката М., че
дъщеря й и внучката й една година живели при бабата и дядото,по бащина
линия, които живеели на около 200 метра от неговата къща, имали къща.
Дядото според св.М. полагал много грижи за детето, бабата - не, а Г. -
абсолютно нищо, никога не бил участвал в отглеждането на детето, при което
само един път, доколкото знаела свидетелката, всяка година купувал някакви
маратонки за 150 долара преди училище. Дядото ,обаче, споделя св.М., че
6
помагал и той горе-долу играел ролята на баща и детето много го
обичало.Една година ищцата и детето живели при бабата и дядото по бащина
линия на С. , построила се нова, по-хубава, голяма къща, в която Г. отишъл , а
М. и С. останали при бабата и дядото и когато ответникът пожелаел, пращал
на М. СМС- и, че много му било мъчно, че искал да ги види, да отидат.
Ищцата ходела при ответника когато той я поканел и това се повтаряло на
седмица, 10 дена и по погледа на ответника разбрала ,че ще бъде отново
изгонена.Тогава ищцата през 2019 г. решила да си вземе квартира, на около
200-300 метра , през пътя, до тях .
Твърди се от св.М., че ответникът никога не е давал на ищцата ключ за
къщата, горил и дрехите, хвърлял и портмонето. За ответника св.М. твърди, че
имали голямо езеро „с лодка да обикаляш, като рибарник и т.н.“, разполагал с
доходи, които нямало как да докаже, не били малко, защото бабата се водели.
В показанията си пред съда свидетелката М. сочи още, че ответникът
никога не бил ходил в квартирата в която живеели ищцата и детето, въпреки
че била на 200 метра, не присъствал на раждането на детето, не полагал
никакви грижи за детето си и не бил ходил в училището на детето.Седем
години подчертава свидетелката М., че дъщеря й не си идвала в България,
защото ответникът не подписвал декларация, не желаел детето да дойде в
страната ни , а зелената карта на ищцата изтекла. Въпреки всичко, въпреки и
постоянните обиди от ответника към ищцата, ответникът подписал
декларация и на 07.07.2023 г. ищцата и детето пристигнали в РБ.Ответникът
се съгласил да отидат до Ч. и ищцата да извади паспорт, международна карта
да може да ищцата и детето да пътуват от САЩ до РБ, като той подписал само
за един месец но срещу поставеното на ищцата и изпълнено от нея условие тя
да прави секс с него. За ответника твърди още св.М., че не само , че не е идвал
в България, но не бил напускал и К. , а от момента в който ищцата и детето
пристигнали в България, за всички две години и два месеца той нито бил
чувал дъщеря си С. , нито я виждал, но път пишел, че детето „ живеело в
някаква гадна, мръсна среда, в тази изостанала държава, в тази цигания, че й е
отнела бъдещето“.Между другото, споделя свидетелката, че ищцата и детето й
живеят в собствен на родителите на ищцата апартамент, имат подкрепата и от
родителите на ищцата . Твърди се още от свидетелката М., че ищцата изцяло
се е грижила за детето и в училище, и за уроци. Детето било 5-и за 6-и клас,
,учело в „***”, а преди първата година, понеже не знаело нито една дума на
български, учело в американско училище до Делфинариума, което обаче не
било кредитирано в България и тя повторило 5-и клас втори път .(ответникът
не разрешавал, като било малко детето, майката да го учи на български,
понеже щяло да се обърква).За самото дете споделя още свидетелката М., че
като пристигнало в страната било с много наднормено тегло. Дядото на детето
(по бащина линия ) доколкото знаела свидетелката бил на инсулин, обаче не от
малък, имал диабет и бил на инсулин. След като детето С. пристигнало в
страната ни , обяснява свидетелката, че ме писнали пълни изследвания, за
което платила всичко тя - и за щитовидна жлеза, холестероли, всичко и
излазло, че С. има инсулинова резистентност, 50 инсулин при норма 15 и е в
преддиабетно състояние, за което употребявала от 850 „Метфогамма”.
Неправилното хранене, на което С. свикнала там, тук споделя св.М., че се
мъчат да го махнат .Т.е. детето С. нямало диабет все още, преддиабетно се
водело състоянието й.
И в края на показанията си св.М. обобщава, че майката М. живее за
7
детето си, а то не искало да се споменава изобщо за бащата .В грижите за
детето С. сочи свидетелката ,че помага и тя като уточнява , че ищцата работи
към американска фирма и има доходи , отглежда детето в апартамента в добри
условия и да не е само детето си взели и кученце – питбулче. Св.М. твърди
още, че почти всяка събота и неделя внучката й С. си говори по„Скайп” с дядо
си и баба си от Америка, имала номера на баща си , но детето и бащата не
били говорили нито един път, откакто М. и С. са в България. Свидетелката
също така заявява пред съда, че Г. завел дело в С. по Хагската конвенция,
което спечелили, но реално той не водил дело, а написал някакво писмо във
Вашингтон, не се явявал на делото.
След разпита на св.М. , съдът е пристъпи към изслушване на майката на
детето М. М., на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
При изслушването на М.М. пряко и непосредствено пред настоящия
състав, М.М. заявява, че е майка на С. Р., че се грижи за С. от раждането й до
този момент, мисли, че са много близки и свързани. Майката на детето твърди,
че се старае във всяко едно отношение да предостави на дъщеря си С. едно
нормално, щастливо детство, заявява , че много я обича, С. също обичала
майка си търсела я , даже в деня на заседанието С. написала писмо на вратата,
което казвало: „Майко, ще се справиш с това дело”, и така зарадвала майка си.
С. знаела за делото, изключително развито дете било за възрастта си и
разбирало динамиката на събитията. Желанието на майката на детето С. и
ищцата по делото е съдът да уважи молбата й и да продължа тя да се грижи за
дъщеря си.
Извън събраните гласни и писмени доказателства цитирани по-горе ,
част от доказателствения материал по делото е надлежно приобщения препис
на влязло в законна сила Решение постановено от Софийски градски съд по
повод изложените още в ръкописно изготвения от ответника на английски
език отговор по делото за това, че майката на детето София е отвлякла същото
.
С Решение № 2569/ 25.04.2025 г. постановено от СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ по гр.дело № 10345/2024 г. ,
влязло в законна сила на 04.06.2025 г. ( л. 208-214 от настоящото производство
) е отхвърлена молбата на Г. А. Р. постъпила чрез Министерството на
правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл.
6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца - за връщането на детето му С. М. Р., ЕГН ********** в
Съединените американски щати, като неоснователна.
От мотивите на постановеното Решение № 2569/ 25.04.2025 г.на СГС е
видно, че съдебния акт е изготвен на база събрани писмени и гласни
доказателства, актуален социален доклад изготвен от компетентната Д „СП“-
***, становище на класния ръководител на детето в ЧУ „*** „ след изслушване
на детето.
Съвкупния и поотделен анализ на събраните по гр.д.№ 10345/2024 г. по
описа на СГС доказателства е мотивирал СГС да изведе извода, че молбата на
бащата Г. Р. е неоснователна , като е взето предвид еднозначното и
категорично мнение на детето С. да остане в Република България , което
съответства на неговия интерес да се отглежда в сигурна семейна среда, при
добре осъществяваща се интеграция в българската образователна система,
включително и при осигуряване на адекватни и професионални грижи за
8
здравословното състояние на детето .
Така постановеното Решение се ползва със СПН спрямо родителите на
малолетната С. и като част от доказателствения материал по настоящото дело
не обосновава необходимостта от събиране и на други, иначе необходими,
доказателства в производството по чл.127 СК .
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
По делото е установено и доказано безспорно, че ищцата М. М. и
ответника Г. А. Р. са родители на малолетното дете С., родено по време на
съвместното йм съжителство в САЩ, на *** г.
Доказано е , че от м. 07.2023 г. ищцата М. М. и детето С. са напуснали
територията на САЩ, настъпила е окончателна фактическа раздяла между
родителите на детето и майката и детето са се установили да живеят в РБ, в
гр.***, в жилище в което е собственост на родителите на майката.
Ответникът по делото, макар и да е имал процесуалната възможност в
срока по чл.131 ГПК да изрази становище по исковата молба , да направи
възражения , да предяви насрещен иск , не се е възползвал от това му право ,
като е подал отговор след срока по ГПК и не е посочил и съдебен адрес .
Процесуалното поведение на ответника изразяващо се в подаване на
отговор след срока и сезиране на СГС с молба по чл. 7 , б.“f „, вр.чл. 8 ,вр. чл.
3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане
на деца ,чрез МП на РБ и влязлото в законна сила Решение № 3569/25.04.2025
г. на СГС с което молбата на Гр.Ренфро е отхвърлена мотивират съда да
изведе извода от правна страна ,че ответникът не извършил по настоящото
производство нито едно валидно процесуално действие нито е оспорил по
същество исканията на ищцата.
Именно на база събраните по делото доказателства , при зачитане и на
СПН на Решение № 3569/25.04.2025 г. на СГС , ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД намира, че ищцата е извършила пълно и главно доказване на исковите си
претенции с правна квалификация по чл.127, ал.2 СК.
От личните изявления на ищцата , преките показания на свидетелката
М. – баба на детето С. по майчина линия и майката на ищцата, коментираните
и от СГС в Решение № 3569/25.04.2025 г. на СГС Социален доклад на ДСП
*** и становището на детето С. , съдът намира, че е напълно доказано
твърдението на ищцата, че същата и детето й са напуснали САЩ през м.юли
2023 г. поради грубото и унизително отношение и поведение на ответника
спрямо партньорката му и детето йм и са се установи трайно да живеят в РБ, в
гр.*** . Бащата не е оспорил твърденията на ищцата , нито ги е опровергал с
каквито и да доказателства.
Доказано е, че майката разполага с жилище в гр.***, в което отглежда
детето си С. - сама и подпомагана от бабата и дядото по майчина линия .Т.е.
майката разполагат с условия при които детето да бъде отглеждано и
възпитавано . Доказана е силна емоционална връзка между майката и детето
С. , обич и потребност от поддържане на връзката майка –дъщеря .Установено
9
е още, че детето поддържа регулярна връзка , макар и от разстояние с
прародителите си по бащина линия и че желае да остане в България .
По делото не е установено родителите на С. да си сътрудничат и
помагат в обгрижването на собственото си дете ,но е доказано, че ответникът
не е имал желание да разреши на партньорската и детето йм да напускат САЩ
, подписал съгласие детето да пътува с майка си от САЩ до РБ при условия
които съдът е посочил по-горе и намира меко казано за цинични .Доказано е
несъмнено от събраните по делото доказателства, че от лятото на 2023 г.
ответникът не полагал грижи за дъщеря си нито е правил опит за контакт с
детето а още по-малко да е проявил признаци на бащина обич, несъмнено
нужна за всяко дете . При така изложеното по-горе липсата на оспорване на
иска по чл.127, ал.2 СК от страна на бащата, съдът на първо място следва да
се произнесе по въпроса кой от родителите на детето С. следва да упражнява
родителски права на малолетната, къде да бъде местоживеенето на детето и
след това и да определи режим на лични отношения на родителя който няма
да упражнява пряко грижите за детето и да осъди последния да заплаща
необходимия и адекватен размер на месечна издръжка за детето .
На първо място, предвид и ниската възраст на детето С. и трайната
съдебна практика създадена още с ППВС № 1/1974 г. съдът намира че майката
е тази която следва да упражнява родителските права над детето С. и
местоживеенето на детето да бъде при нея. Съдът намира че майката е
родителят който от деня на раждането на детето С. -*** и до момента пряко
отглежда детето, разполага с потенциал желание и възможност да се грижи
пълноценно за дъщеря си дарявайки я с майчина обич, грижи и внимание и да
следи за правилното и пълноценно развитие на детето . Воден от принципа ,че
съдът следи за охраняване на интересите на децата , независимо от
исканията на родителите , съдът приема че в интерес на детето С. е то да
продължи да бъде отглеждано от майка си и да живее при нея.По този начин
детето ще има и сигурност и възможност да се интегрира в социума и да се
изгради като пълноценна личност .Ето защо и съдът уважава исканията на
ищцата в горния смисъл.
По отношение на искането за определяне на режим на лични контакти
между родителя на когото не са предоставени родителските права над детето с
детето, съдът намира, че предложеният от ищцата режим е адекватен на
възможността бащата да поддържа лични отношения и контакти с детето си
С., поради което съдът определя не друг, а искания от ищцата РЛО. Липсват
възражения от страна на бащата на детето относно искания от ищцата режим,
които съдът да обсъди, а и предложения от ищцата режим напълно
съответства на възможността бащата да поддържа пълноценна връзка с
дъщеря си .С оглед на горното съдът определя режим на лични контакти на
бащата с дъщеря му именно по предложения от майката начин . За
осигуряване на възможността РЛО да бъде изпълнявал без да се създават
допълнителни спорове между родителите , съдът допълва , че бащата следва
да взима и връща детето от и в дома, в който последното се отглежда.
На следващо място по въпроса за издръжката на детето С. съдът намира,
10
че претендирания от ищцата размер на издръжка от по 1000.00 лв. е размер,
който е съобразен с нуждите на детето и възможностите на бащата. Спор
никога не е имало нито в съдебната практика нито в доктрината ,че двамата
родители следва да издържат децата си . Задължението за издръжка е
алиментно и не е обвързано от лични задължения на родителя било то към
финансови институции или трети на спора лица. Ясно е разписано и в нормата
на чл.143 СК , че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот , необходими за
развитието на детето ( ал.1) ; че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независими дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си (ал.2).С разпоредбата на чл.141,ал.1,
т.1 СК , предложение първо децата са поставени от законодателя на първо
място при повече от един ред лица, които имат право на издръжка, а размерът
на издръжката се определя от нормата на чл.142 СК. Съгласно чл.142, ал.1 СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето което я дължи . Алинея втора
на чл.142 СК е с императивен характер като повелява минималната издръжка
за едно дете да е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Т.е.
към настоящия момент се налага единствения извод от правна страна, че
ответникът като баща на детето С. дължи месечна издръжка за дъщеря си,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Размера на тази
издръжка не може да бъде по-нисък от ¼ от МРЗ. Факт е, че към момента
МРЗ на РБ е 1077 лв. и издръжка под една четвърт от този размер не може да
бъде присъдена .Търсения размер на издръжка за детето С. е очевидно много
по-висок от една четвърт от МРЗ и дори почти равен .По делото обаче са
налице достатъчно доказателства от които може да се изведе извод, че бащата
е в трудоспособна възраст, няма каквито и да е алиментни задължения и
поддържа стандарт на живот който по никакъв начин не би го затруднил да
заплаща за собствената си дъщеря месечна издръжка от 1000 лева. Този
размер на издръжка, съдът определя и с крайния си акт, като съобразява и
социалния статус на двамата родители, а здравословното състояние на детето
С. и възрастта му .
Водим от изложеното по-горе, ВРС уважава предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно осн. чл.127, ал.2 СК
ведно с последиците от това.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по разноските
по делото.
Видно от последното открито съдебно заседание ищцата претендира
присъждане на сторените от нея разноски по делото за което е представила
списък по чл.80 ГПК.Списъка за разноски не е оспорен и е приобщен на лист
225 –ти по делото.В пункт от 1 до 6 процесуалният представител на ищцата е
посочил правилно и точно по основание и размери всички сторени от ищцата
разноски по делото за плащане на депозити,такси и адвокатски хонорар,
възлизащи на общо 2 349,38 лв. ( две хиляди триста четиридесет и девет лева
и тридесет и осем стотинки ).
11
При така развилото се производство по делото, по исковете с правно
основание чл.127, ал.2 СК съдът следва трайната практика, че в
производството по спорна съдебна администрация разноските остават за
страните така , както са направени . Обективно по делото ищцата е предявила
и иск с правно осн. чл.127, ал.2 СК вр. чл.142 СК, по който обаче се дължат
разноски. Основателността и доказаността на исковите претенции на ищцата,
доказателствата по делото за реално извършените от ищцата съдебно –
деловодни разноски мотивират съда да се произнесе с определение по чл.81 ,
вр. чл. 78, ал.1 ГПК като възложи в тежест на ответника изцяло разноските
сторени от ищцата в посочения общ размер от 2 349,38 лв.
На предпоследно място,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът следва да
определи и възложи в тежест на ответника дължимата се държавна такса по
иска с правно основание чл. 127, ал.2 СК в частта касаеща присъдената
издръжка за детето При материален интерес за главница 1000 лв. получен като
сбора от издръжките за детето занапред за три години (1000.00 х 36 =
36 000.00 ) дължимата се такса е равна на 4 % от цената на иска – или общо
1 440.00 лв., която ответникът следва за заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС ***.
На последно място и на осн. чл.242 , ал.1 ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението в частта , в която присъжда
издръжка за малолетното дете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на роденото по време на съвместно съжителство между родителите
М. М. М., ЕГН ********** и Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***, род.
********** г. малолетно дете С. М. Р., ЕГН ********** , род. на *** г. в ***,
на майката и законен представител на детето - М. М. М., ЕГН **********,
на основание чл.127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. М. Р., ЕГН ********** ,
род. на *** г. в ***, на адреса, на който живее майката и законен
представител на детето - М. М. М., ЕГН **********, а именно : в *** , на
основание чл.127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***, род.
********** г. режим на лични отношения с детето му С. М. Р., ЕГН
********** , род. на *** г. в ***, както следва : Бащата има възможност на
вижда и да контактува с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
календарния месец за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя с
преспиване; както и 15 дни с преспиване през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, на територията на Република България.
12
Постановява за осъществяване на РЛО бащата да взема малолетната С.
от дома в който се отглежда и да я връща обратно, на основание чл.127, ал. 2
СК.
ОСЪЖДА бащата Г. А. Р., с адрес ***, пощенски код ***, род.
********** г., да заплаща МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в полза на детето му С.
М. Р., ЕГН ********** , род. на *** г. в ***, платима чрез майката и законен
представител на детето - М. М. М., ЕГН **********, адрес ***, в размер на
1000 лв. (хиляда лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.08.2023 г. , до
настъпване на законови основания за изменяване и прекратяване на
издръжката , на основание чл.127, ал.2 СК.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително
изпълнение на Решението в частта, в които е присъдена издръжка за
малолетното дете.
ОСЪЖДА Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***, род. **********
г.ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - *** СУМАТА от общо 1 440.00 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и четири лева) дължима държавна такса при
решаване на делото по иска за присъдената издръжка за малолетното дете , на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***, род. ********** г.
ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН **********, с адрес : *** ,СУМАТА от
общо 2 349,38 лв. ( две хиляди триста четиридесет и девет лева и тридесет и
осем стотинки )- сторените по делото от ищцата, пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски за заплатени такси, депозити и процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на
получаване на преписа.
ПРЕПИС от настоящето Решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
РАЗПОРЕЖДА изрично преписа от Решението, адресиран до ответника
да се изготви и приложи по делото съгл.чл. 40,ал.2 ГПК, като преписа от акта
по същество ще се счита редовно връчен на ответника, т.к.в срока по чл.131
ГПК не е посочил съдебен адрес и е бил уведомен за последиците от
неизпълнение на задължението по чл. 40, ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи и на Д“СП „-***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13
14