Решение по КНАХД №638/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. С. Т., подадена чрез пълномощник, против Решение № 221 от 09.09.2025 г., постановено по АНД № 804/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-009167/21.11.2024 г. на Началник група в ОДМВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че в конкретния случай е налице движение с несъобразена скорост, с оглед траекторията на пътя и проявена н. от касатора при управлението на автомобила, а не умишлено нарушаване на правилата за движение. Излага съображения във връзка с механизма на деянието, поведението на водача и п. в автомобила – св. К.. Твърди, че касаторът е бил сам в кръстовището, без трафик, като неговите движения са възприети от контролните органи в момента, когато полага усилия да овладее автомобила и предотвратява ПТП. Моли съда да отмени решението на Районния съд и НП. Алтернативно моли да бъде приложен чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Д. С. Т., редовно призован, се явява лично и с пълномощник, който поддържа касационната жалба, излага доводи за неправилност на обжалваното решение, моли НП да бъде отменено. Касационният жалбоподател заявява, че: не е извършил деянието умишлено, като посочва за нелогично да прави нещо умишлено и да предизвика реакция на полицейските органи, за да се стигне до тази ситуация; има нужда от СУМПС, за да може да управлява автомобил за придвижване на членове на семейството си, които се нуждаят от медицински прегледи. Присъединява се към искането на пълномощника си за прилагане на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 01.11.2024 г., след обяд, около 14:30 часа Д. С. Т. управлявал лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № [рег. номер], като се движел в [населено място] по [улица], в посока „Р. п.“. В автомобила на водача пътували св. К. К., който седял на предната дясна седалка до водача, и св. С. К., който седял на задна седалка на автомобила. След като автомобилът навлязъл с десен завой в кръговото кръстовище, водачът форсирал двигателя и непосредствено преди [улица]/която представлява отбивка към с. з. „В. Л.“/, при предприето завиване на волана наляво, гумите на автомобила започнали да свистят, задната част поднесла надясно, автомобилът се изнесъл странично на оста си и така продължил движението си няколко метра. След това, водачът предприел маневра завой надясно с цел излизане от кръговото кръстовище и включване по [улица], като отново форсирал двигателя на автомобила. При това му поведение автомобилът отново поднесъл, като този път задната му част се изнесла наляво и след като преминал още няколко метра се включил в движението по [улица]. По същото време на паркинга на [улица], находящ се в непосредствена близост до кръговото кръстовище, се намирали св. Д. К. и св. И. Н., които заедно с други свои колеги провеждали полицейска акция. Двамата свидетели били извън служебния си автомобил и всеки един от тях чул свистенето на гумите на автомобила, управляван от жалбоподателя, и видял случващото се. Св. К. незабавно се качил на служебния си автомобил и последвал водача, като успял да го спре преди кръстовището на [улица]и [улица]и му разпоредил да се върне на паркинга на [улица], където му била извършена проверка.

Въз основа на установеното, против Д. С. Т. бил съставен АУАН серия GA № 1245950 за това, че на 01.11.2024 г. в 14:47 часа в [населено място] на [улица], кръгово кръстовище, с посока на движение *** п. к. към „Р. п.“, е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел 535Д с рег. № [рег. номер], като не използвал пътища, отворени за обществено ползване, по тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, а за опасно и демонстративно шофиране. Актосъставителят приел, че Т. е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите. На датата на съставянето му АУАН бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с имената и подписа на един свидетел. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения срещу акта не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното наказателно постановление.

Производството пред Районен съд - Сливен е образувано по жалба на Д. С. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против НП № 24-0804-009167/21.11.2024 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. По жалбата първоначално е било образувано АНД № 1555/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, по което с Решение № 87 от 02.04.2025 г. съдът е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. В резултат на касационно обжалване от страна на Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, посоченото решение е отменено с Решение № 1203 от 19.06.2025 г., постановено по КАНД № 259/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен с мотиви, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и делото е върнато на Районен съд - Сливен за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото Районният съд е установил горепосочената фактическа обстановка, като е приел, че: АУАН и НП са издадени от компетентни органи; при съставянето им са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Приел е за безспорно установено, че водачът на МПС двукратно е извършил действия в разрез със забраната, въведена в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като целенасочено и преднамерено двукратно е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответстваща на предназначението на пътя. Формирал е извод, според който с поведението си водачът е предприел двукратно форсиране на двигателя и извеждане на автомобила от сцепление с пътя, като АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административната му отговорност. Обсъдил е събраните по делото доказателства, както и възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № [рег. номер], като се е движил по [улица]в посока „Р. п.“, [населено място]; при навлизане с десен завой в кръговото кръстовище, водачът Т. форсирал двигателя и непосредствено преди отбивката към с. з. „В. Л.“, при предприето завиване на волана наляво, гумите на автомобила започнали да свистят, задната част поднесла надясно, автомобилът се изнесъл странично на оста си и така продължил движението си няколко метра. След това, водачът предприел маневра излизане от кръговото кръстовище и включване по [улица], чрез десен завой, при който отново е форсирал двигателя на автомобила, който отново поднесъл, като този път задната му част се изнесла наляво и след като преминал още няколко метра се включил в движението по [улица]. С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП императивно е въведена забрана за водач на моторно превозно да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неизпълнението на посочената норма е скрепено със санкция, като съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева.

Видно от събраните в производството пред Районния съд доказателства, жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и в НП МПС по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите - актосъставител и с. по АУАН (о.) – Д. К. и И. Н., чиито показания са достатъчно подробни и кореспондиращи с описаното в акта и в НП. И двамата свидетели са категорични във възприятията си, посочвайки че пряко възприетото от тях не би могло да се случи без участие на водача, чрез форсиране на двигателя, довело до поднасяне на автомобила, при това двукратно. По делото пред Районния съд по почин на жалбоподателя са разпитани двама свидетели, които са се возили в управлявания от Т. автомобил – С. К. и К. К.. От показанията на св. К. се установява, че се е возил на задната седалка на автомобила, зад пасажера, като не е станал пряк свидетел на предприетите от водача - жалбоподател действия, а е възприел казаното от разговор с водача и другия пътник. Показанията на св. К. съдът преценява като противоречиви с оглед посочената посока, в която свидетелят твърди, че е насочил автомобила, като е дръпнал волана, не се споменава нищо за повторното поднасяне, а се твърди, че още при излизане от кръговото кръстовище колата е била успокоена. Посоченото противоречи на останалия доказателствен материал, приобщен по делото от Районния съд.

С оглед горепосоченото, правилно Районният съд е приел, че не са оборени обективираните в процесния АУАН констатации. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както в АУАН, така и НП, словесното описание на нарушението е подробно, точно и ясно, като е посочена съответната правна квалификация в числов вид. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Правилно е приложена и съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, като наложените на жалбоподателя административни наказания са в размер, съответстващ на законоустановения фиксиран размер за всяко от тях.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. Районният съд, въз основа на събраните доказателства, е установил значимите за спора факти и е изложил обосновани съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на санкционния акт.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 09.09.2025 г., постановено по АНД № 804/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.