№ 886
гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243110108307 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Е.П.П.” АД срещу Н. Ф. М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 451,41 лв. –
задължение по договор за покупко-продажба на ел. енергия при общи условия за обект
с адрес: *** с Аб. № ********** и клиентски № ***, посочено в следните фактури:
ФП0339610231/31.07.2023 г., ФП0340955360/30.08.2023 г., ЛП0323393042/05.09.2023 г.
и ФП0341853092/29.09.2023 г., от които 450,42 лв. цена за доставена ел. енергия,
дължима за периода 22.06.2023 г. – 21.09.2023 г., и 0,99 лв. лихви за просрочие за
забавено плащане от 15 дни по фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност 181,27
лв., с падеж 20.07.2023 г., заплатена на 04.08.2023 г.; сумата от 25,60 лв. – сбор от
обезщетенията за забава върху сумите по фактурите, за периода от датата на падежа
им до 23.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
29.02.2024 г. до окончателното заплащане на задълженията, за които суми е издадена
Заповед № 1143/05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2551/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 с-в.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на „Е.П.П.” АД за
посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.П.” АД, по силата на които
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.
енергия. Ищецът е доставил на ответницата посоченото количество ел. енергия.
Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на същата и е в забава.
Пояснява се с уточняваща молба от 19.07.2024 г., че задължението, посочено като ЛП
№ **********/05.09.2023 г. с падеж 25.09.2023 г. представлява „лихва просрочие“
(мораторна лихва в размер на законната лихва по повод забавено плащане). Начислена
е за 15 дни забава в плащането на фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност
181,27 лв., с падеж 20.07.2023 г., заплатена на 04.08.2023 г. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в
исковото и заповедното производството разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Н. Ф. М., чрез назначения й особен представител адв. М. Ч., в който се
изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата
от „Е.П.П.“ АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина
определени в общите условия, които са посочени в чл. 26 от ОУ.
Изяснява се от представената по делото справка от Служба по вписванията –
Варна (л. 16 от делото), че на 26.08.2021 г. ответницата чрез договор за покупко-
продажба е придобила правото на собственост върху поземлен имот с площ от 229
кв.м. и построена в него жилищна сграда с площ от 43 кв.м., находящи се в ***.
Представено по делото е заявление от 02.03.2023 г. за продажба на електрическа
енергия, депозирано от ответницата до ищцовото дружество относно обекта на
потребление.
За процесния период на потребление от 22.06.2023 г. до 21.09.2023 г. са
издадени от ищцовото дружество следните фактури за дължимата от потребителите на
горепосочения обект на потребление продажна цена за ел. енергия: фактура №
**********/31.07.2023 г. на стойност 119,24 лв., с падеж 21.08.2023 г., фактура №
**********/30.08.2023 г. на стойност 168,83 лв., с падеж 20.09.2023 г. и фактура №
**********/29.09.2023 г. на стойност 162,35 лв., с падеж 20.10.2023 г., или общо за
450,42 лв., като потреблението на количеството ел. енергия на посочената стойност се
установява от представената от ищеца и неоспорена от ответната страна справка за
потреблението през последните 12/14/36м (л. 12 от делото).
Изяснява се от приложеното извлечение за фактури и плащания за период,
издадено на 12.06.2024 г., че на ответницата е издадена фактура №
**********/30.06.2023 г. на стойност 181,27 лв., с падеж 20.07.2023 г., заплатена на
04.08.2023 г. – с 15 дни забава, за което на ответницата е начислено обезщетение за
забава в размер на 0,99 лв. по фактура № ЛП0323393042/05.09.2023 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Правното действие на договора за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (електрическа енергия – арг. чл.
110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена
и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договора – арг. чл. 200, ал. 1
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно
правоотношение с ответницата, качеството й на потребител по договор за продажба на
ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е
2
извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност,
отчетена по предвидения в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.” АД ред, изискуемостта на задължението и размера
на обезщетените за забава върху главниците, а така също и одобряването и
обнародването на горните Общи условия.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответницата е имала качеството на „потребител“ по смисъла чл. 4, ал. 1
от ОУ, тъй като е собственик на процесния имот през релевантния период, както и че е
потребила процесното количество електрическа енергия, остойностено на 450,42 лв.,
че е направила плащане по фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност 181,27 лв.,
с падеж 20.07.2023 г., на 04.08.2023 г. с 15 дни забава. Ответната страна не оспорва и
размера на акцесорните задължения за обезщетение за забава.
С оглед изложеното съдът счита, че към процесния период между страните е
съществувало действително правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за
посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление. Установено е по делото,
че ищецът е извършил доставка на ел. енергия в заявеното количество, което възлиза
на стойност 450,42 лв. за периода от 22.06.2023 г. до 21.09.2023 г., за която стойност,
както бе изяснено по-горе, не е налице оспорване от ответната страна. За посочената
продажна цена на ел. енергия ищецът е издал процесните фактури, които не са били
заплатени от потребителя, поради което е налице забава в плащанията за тези
задължения в периода от датата на падежа на всяка фактура до 23.02.2024 г., за което
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, равняващо се общо на 25,60 лв., съобразно размера на
основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи и обезщетение за 15 дни
забава в размер на 0,99 лв., начислено върху цената за ел. енергия по фактура №
**********/30.06.2023 г. на стойност 181,27 лв., с падеж 20.07.2023 г.
При тези съображения съдът приема, че предявените установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на главния иск за вземания за главница за дължима
продажна цена за ел. енергия, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за дължимата мораторна лихва върху това задължение в размер на 25,60 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото
производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 475 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за особен представител на ответницата, както и сумата от 75 лв.,
представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Ф. М.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Е.П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 451,41 лв. (четиристотин петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки) – задължение по договор за покупко-продажба на ел.
енергия при общи условия за обект с адрес: *** с Аб. № ********** и клиентски №
***, посочено в следните фактури: ФП0339610231/31.07.2023 г.,
ФП0340955360/30.08.2023 г., ЛП0323393042/05.09.2023 г. и ФП0341853092/29.09.2023
г., от които 450,42 лв. цена за доставена ел. енергия, дължима за периода 22.06.2023 г. –
3
21.09.2023 г., и 0,99 лв. лихви за просрочие за забавено плащане от 15 дни по фактура
№ **********/30.06.2023 г. на стойност 181,27 лв., с падеж 20.07.2023 г., заплатена на
04.08.2023 г.; сумата от 25,60 лв. (двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) – сбор от
обезщетенията за забава върху сумите по фактурите, за периода от датата на падежа
им до 23.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
29.02.2024 г. до окончателното заплащане на задълженията, за които суми е издадена
Заповед № 1143/05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2551/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 с-в.
ОСЪЖДА че Н. Ф. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.П.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 475 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА че Н. Ф. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.П.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв. (седемдесет и
пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4