№ 130
гр. Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600215 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по Въззивна жалба от
27.01.2025г. на подсъдимия В. Е. С., подадена чрез назначения служебен
защитник в лицето на адв. Л. Н. от АК гр.Плевен. С жалбата е атакувана
Присъда № 3 от 13.01.2025 година постановена по НОХД 2102/2024 г. по
описа на Районен съд – гр. Плевeн.
С Въззивната жалба се навеждат доводи, че наложеното с присъдата
наказание десет месеца лишаване от свобода е явно несправедливо по размер,
въпреки приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК .
Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени
първоинстанционната присъда, като намали размера на наказанието.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Счита,
че искането да се намали определеното наказание е неоснователно. Според
прокурора, правилно съдът е отчел всички обстоятелства, поради което
1
правилно е определил, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, този размер на наказанието. Моли въззивната инстанция да
постанови решение, с което да потвърди, поставената от Районен съд гр.
Плевен присъда, като справедлива.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в иницииращите документи, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Иницииращия документ е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъдат разгледан.
Разгледана по същество, жабата е неоснователна.
Присъдата на РС-Плевен е постановена при пълно и точно изясняване
на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма
основания да я изменя.
Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства. Събирането и проверката на доказателствените
средства е извършено по реда на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК и се
изразява в следното:
Свидетелят Г.П.Ц. притежавал имот в село К., общ.Д.М., обл.П. на ул.
„Н.В.“ ***. Преди години майката на свидетеля Ц. закупила къща в същото
село на ул. „Г.Д.“ ***, която обитавала допреди няколко години. От няколко
години въпросната къща останала необитаема. За имота в село К. на ул. „Г.Д.“
***, ключ имал единствено свидетелят Г. Ц., който съхранявал свои вещи там,
сред които плазмен телевизор марка „Финлукс“ 32 инча, един лаптоп марка
„Самсунг“, едно ДВД марка „Айва“, три бр. китеници с размер 240/200 см,
една олекотена завивка с размери 160/200 см, едно памучно одеяло с размери
160/180 см. Имотът нямал СОТ, нито видеонаблюдение. На 27.12.2023 г.,
свидетелят Ц. посетил двата имота в селото, като всичко било в нормално
състояние.
Подсъдимият В. Е. С. живеел в село К., обл. П. на ул. „А.И.. От няколко
години същият работил във фермата на свидетеля Д. Г.ев Ц. от село К.. На
неустановен ден в периода 27.12.2023г. - 03.01.2024г., подсъдимият С. решил
да извърши кражба от необитаемия имот в селото на ул. „Г.Д.“ ***. В
2
изпълнение на взетото решение, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез отстраняване стъклото на остьклението,
подсъдимият проникнал в къщата, откъдето извършил кражба на вещи,
собственост на свидетеля Г.П.Ц., а именно - 1 бр. плазмен телевизор марка
„Финлукс“ 32 инча, 1 бр. лаптоп марка „Самсунг“, 1 бр. ДВД марка „Айва“, 3
бр. китеници с размер 240/200 см, 1 бр. олекотена завивка с размери 160/200
см, 1 бр. памучно одеяло 160/180 см. На 04.01.2024г., свидетелят Г. Ц. бил
уведомен по телефона, че имота в селото на ул. „Г.Д.“ *** бил разбит.
Свидетелят Ц. заедно с полицейски служители посетили къщата и установили,
че същата действително била взломена, като било свалено стъкло на
остьклението и проникнато вътре. След оглед, свидетелят Ц. установил
липсата на гореописаните вещи. Бил извършен оглед на местопроизшествие
/л.6-9, при който било намерено и иззето стъкло с правилна форма с размер
46,5/27 см за лабораторна обработка/ с приложен Албум /л.10-13/. Видно от
Експертна справка № 1/10.01.2024г. /л.51/ от изследването на стъкло с размери
46/27 см, иззето с протокол за оглед, се установило, че няма годни следи за
сравнително изследване. С Протокол за доброволно предаване от 04.01.2024г.
/л.53/, подсъдимият В. Е. С. предал на полицейски служител - 1 бр. олекотена
завивка, червена на цвят, с бели ленти, с размер 160/200см и 1 бр. памучно
одеяло, кафяво на цвят с розови цветя, с размер 140/180 см., на които вещи
бил извършен оглед /л.14-16/. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза /л.28-32/ е видно, че към
27.12.2023г. - 03.01.2024г. действителната стойност на противозаконно
отнетите чужди движими вещи от частен дом, находящ се в с. К., обл. П., ул.
„Г.Д.“ № 3 - 3 бр. китеници с размер 240/200 см, 1 бр. олекотена завивка с
размери 160/200 см и 1 бр. памучно одеяло 160/180 см. е 129,00 лева. По
делото е изготвена съдебна видео-техническа експертиза, находяща се от л.35
до л. 39/. Вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза дава
следното заключение: 1.Към времето на криминализираното деяние при осв.
липсват данни за изразена умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Състоянието му на обикновено
алкохолно опиване в по - изразена от леката степен в криминализираната
ситуация независимо от формирана запоен тип зависимост, не води при него
до отпадане на нито един от разграничителите на юридическия критерий за
вменяемост и не може да бъде отнесено към нито един от медицинските
3
критерии за невменяемост - могъл е да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи. 2.И към времето на
криминализираното деяние и понастоящем при освидетелствания липсват
данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции.
От медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да
запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина при разследването. Но предвид частични амнезии за
времето на криминализираното деяние и вероятност за лъжливи спомени в
контекста на масивна алкохолна интоксикация тогава, е препоръчително
свидетелските му показания да се съпоставят с останалите доказателства при
разследването. 3.При осв. личностова абнормност с характеристики на F60.3
емоционално нестабилна личност е предразположила F 10.2 психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. синдром на
зависимост (от запоен тип). Няма данни да е лекуван в специализирано
лечебно заведение. Срещу Разписка от 11.01.2024г. веществените
доказателства - 1 бр. одеяло, 1 бр. олекотен юрган и 1 бр. стъкло с размер
46/27 см са предадени на домакин при РУ Д.М..
Подсъдимият В. Е. С. е осъждан:
С Определение № 447/14.07.2022г. по ЧНД № 1169/2022г. на PC Плевен
на подсъдимия В. Е. С. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
наложено едно общо най - тежко наказание измежду НОХД № 1747/2021г;
НОХД № 1746/2021г. и НОХД №2049/21г. всички по описа на PC Плевен, а
именно – 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Със
същото определение на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
наложено едно общо най - тежко наказание измежду НОХД № 997/2022г;
НОХД № 194/2022 г. и НОХД № 981/22г. всички по описа на PC Плевен, а
именно – 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Определението е влязло в сила на 01.08.2022г. Подсъдимият В. Е. С. е
освободен на дата 06.12.2022 г.
Събирането и проверката на доказателствените средства е протекло по
реда на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на
тях фактическа обстановка, която съдът изложил е безспорно установена, за
което са ценени направените в съдебно заседание самопризнания от
подсъдимия В. Е. С., подкрепени от приложените към досъдебното
4
производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд правилно ценил доказателствата, които
отнесъл към фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът правилно ги
кредитирал, като посочил, че липсват противоречия.
Първоинстанционният съд правилно приел, че направеното от страна
подсъдимия В. Е. С. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и
ал. 3 от НПК, ползвал тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав посочил,че анализът на
фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за
безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия В. Е. С.
престъпление, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло
признаците на престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства.
Тук следва да се отбележи, че мотивите съда са изпълнени с ненужни
описания и преразказ на това, което се е случило в съдебно заседание, както и
излишни подчертавания и възклицателни изречения. Това не допринася за по-
ясно разбиране каква е волята на съда, напротив създава излишни
затруднения. В случая, за щастие, не е достигнато до противоречия и
неясноти, които да се приравнят на липса на мотиви, за което е допринесло и
обстоятелството, че не е налице оспорване на фактическата обстановки от
страна на подсъдимия и защитника му. Липсва и възражение от страните за
нарушение по чл.305, ал.3 от НПК.
Единственото оплакване на въззивния жалбоподател, че с присъдата е
постановен завишен размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
5
При определяне вида и размера на наказанието районният съд е отчел
всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е
стигнал до извода, че присъдата следва да бъде определена при условията на
чл.55 НК, а именно при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства /а не превес на смекчаващите вината обстоятелства, както
неправилно е посочил първоинстанционният съдия и което би наложило
наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК/. Отчетени са
младата възраст на подсъдимият, самопризнанието още на досъдебна фаза,
което съществено е допринесло за разкриване на престъплението, лошите
социално битови условия на живот, ниската стойност на откраднатото
имущество, обстоятелството, че част от него е открито и върнато на
собственика. Прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на
наказанието на въззивника в конкретния случай е било сторено.
Санкционната правна норма по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. При определяне
вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление,
съдът е приложил чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определил
наказание “лишаване от свобода”, в размер на 10 /десет/ месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим, като е посочил, че това по вид и
размер наказание ще способства за постигане на целите, установени в чл. 36
от НК.
Въззивният съд приема за неоснователно оплакването на защитника на
подсъдимият за явна несправедливост на наложеното наказание. Решаващият
съд е проявил дори снизходителност като е наложил толкова ниско наказание,
но поради липса на протест от прокуратурата, въззивната инстанция не може
да утежни положението на подсъдимия, увеличавайки този размер.
Въззивният съд не констатира допуснати други нарушения, налагащи
изменяне или отменяне на присъдата, извън посочените във въззивната жалба.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/13.01.25 г., постановена по НОХД №
2102/24 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7