№ 16884
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110109187 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Л. В. срещу М. Л.
И. и Р. В. И..
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
20.05.1992 г. сестра й – ответницата М. И., и съпругът на сестра й – ответникът Р. И.,
закупили от родителите им – Л.П.И и Р.М.И, следните имоти: жилищен апартамент,
заемащ целия II /втори/ етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София-Владая,
******, състояща се от две стаи, дневна, кухня-трапезария, коридор, баня с тоалетна и
складово помещение, застроен на 118,90 кв.м., заедно с ½ идеална част от общите
части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ XXII-1376, в кв. 70 от РП на с. Владая. На същата дата, на
родителите на ищцата - Л.П.И и Р.М.И, й дарили жилищен апартамент, заемащ целия I
/първи/ етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София-Владая, ******, състояща се
от две стаи, дневна, кухня с бокс, столова, антре, дрешник, баня с тоалетна и складово
помещение, заедно с южното и западно мазе на приземния етаж на сградата, заедно с
½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ XXII-1376, в кв. 70 от РП на с. Владая.
Ищцата твърди, че баща й Л. и ответника Р. построили два гаража, сауна, навес и
беседка с идеята тя и семейството на сестра й – ответницата М. И., да ги ползват
заедно, като същите били без одобрени инвестиционни проекти, без издадено
разрешение за строеж, без протокол за строителна линия и ниво и без каквито и да
било други необходими строителни документи.
Сочи, че от южната страна на жилищната сграда в двора били изградени
следните постройки: гараж с идентификатор *****.****.****.* със застроена площ от
26 кв.м., заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м. Гаражът бил
1
непосредствено залепен до сградата, същият бил с височина от 3 кв.м., като пред него
бил разположен втори гараж, също с височина около 3 метра, чието дъно било плътно
залепено за първия гараж. Изграден бил и гараж с идентификатор *****.****.****.* с
площ от 16 кв.м., заедно с навес, разположен от задната му страна с площ от 12 кв.м;
този гараж бил разположен успоредно на къщата, като разстоянието между него и
къщата било около 2,5 метра.
Ищцата твърди, че така описаните гаражи са в непосредствена близост до
южната страна на сградата, точно до прозорците на мазето й, което било нейна
собственост. Създадено било едно изкуствено „пе“-образно затворено пространство
между къщата и двата гаража, в което редовно ответниците паркирали колите си, като
по този начин прозорците на мазето на ищцата, разположено в приземния етаж, били
лишени от нормална светлина, а стаите й, намиращи се непосредствено над приземния
етаж, били задимени от изпаренията на колите. Ищцата била лишена от чист въздух в
жилището си, както и от възможност да ползва дворното място. Ищцата сочи също
така, че в северната част на имота, в близост до входа на къщата имало изградена
незаконна беседка от 4 кв.м., която смущавала правото й на собственост като
съсобственик, лишавала двора от слънце, лишавали я от възможността да ползва
дворното място.
Така описаните сгради се ползвали само от семейството на ответницата, като
ищцата в качеството й на собственик на ½ идеална част от правото на собственост
върху дворното място, била с накърнено право на свободно упражняване в пълен обем
върху дворното място. Незаконните постройки имали пряко и косвено неоснователно
въздействие, като същите представлявали посегателство върху правото на собственост
на ищцата. Посочените сгради правели достъпа до имота й невъзможен.
По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да
упражнява правото си на собственост върху дворното място, като премахнат следните
сгради: гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно със залепена до него сауна с
площ от 5 кв.м., гараж с идентификатор *****.****.****.*., заедно с навес,
разположена на задната му страна, както и беседка с площ от 4 кв.м., всичките
построени в имот с идентификатор *****-****-***. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорват
исковете. Сочат, че производството по предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС следва да бъде спряно до приключване на производството по гр.д. № *****/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 123 състав, което има за предмет предявен от
ответницата М. И. и Р.И (майка на страните и наследник на дарителя Л.И) срещу
ищцата в настоящото производство Ц. В., иск за възстановяване на запазена част чрез
намаляване дарението в полза на Ц. Л. В., обективирано в нотариален акт №175, том
№35 от 1992 г., както и за допускане до делба на имота, дарен на ищцата по
настоящото дело.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС заявяват становище за
неоснователност на същия, доколкото наличието на незаконен строеж било само една
от предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Другата предпоставка
2
изисквала доказване от ищцата, че строежите й пречат да упражнява правото си на
собственост, което в случая не било налице. Сочат, че двата гаража представляват
търпими строежи и този им статут бил в процес на установяване в административна
преписка в район „Витоша“, образувано по жалба на ищцата. Сочат, че гаражът с
идентификатор *****.****.****.* бил построен в периода 1988-1989 г. с изричното
съгласие на собствениците на дворното място към онова време. Този гараж бил
изграден само със средства и труд на ответниците. Съзнателно било избрано мястото
на построяване на гаража, за да може да бъде изграден до него и гараж за другата
дъщеря на собствениците – ищцата Ц.. През 1992 г. Л. и Р.И, се разпоредили със своята
собственост - жилищната сграда и дворното място, но си запазили правото на ползване
на цялото мазе. Това мазе всъщност представлявало полусутеренен етаж и в голямата
си част било над земята и представлява жилище. След смъртта на Л.И на 28.05.2023 г.,
майката на страните Р.И продължавала да живее в сутерена. Твърдят, че приложените
от ищцата към исковата молба снимки с гледка през прозорец, всъщност
представлявали гледка от стая в сутерена, за което родителите на ищцата имали
запазено право на ползване.
Ответниците твърдят, че вторият гараж с идентификатор *****.****.****.* бил
построен през 1998 г. с изричното искане на Л.И и по изричното съгласие на вече
станалите собственици на дворното място – дъщерите му Ц. и М.. Целта била този
гараж да се ползва от бащата Л.И, а един ден да се ползва от ищцата. До смъртта на
бащата, същият бил ползвал гаража без каквото и да било противопоставяне от страна
на ищцата. Приложената снимка, на която се виждала лека кола с рег. №СА****РР,
била направена приживе на бащата. След смъртта му тази кола била прехвърлена на
дъщерята на ответниците – М.Р.И., която я паркирала извън дворното място.
Сочат, че така изградените гаражи не пречели на ищцата да упражнява правата си
върху дворното място, още повече, че ищцата и съпруга й паркирали автомобилите си
в дворното място.
По отношение на изградената в дворното място сауна, сочат, че децата и внуците
на ищцата многократно са я ползвали по предназначение, поради което не можело да
се приеме, че същата пречи на упражняване правото на собственост на ищцата.
Същите твърдения се навеждат и по отношение на изградената в дворното място
беседка. Сочат, че изградения в имота навес също не пречи на ищцата да ползва
дворното място, а всъщност представлява удобство за нея. По изложените
съображения молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
С определение от 31.01.2025 г. съдът е спрял производството по предявения от
ищцата иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС до приключване с влязъл в сила акт на
произоводството по гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 123 състав. Доколкото
съдът е намерил, че разглеждането на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ще
затрудни развитието на настоящото производство, с определение от 18.06.2025 г. е
разпоредил да се отделят материалите по предявения иск с правно основание чл. 32,
3
ал. 2 ЗС, като делото се докладва на заместник-председателя на Софийски районен съд
за образуване на ново дело.
В настоящото производство е останал за разглеждане иска с правно основание чл.
109 ЗС.
Между страните е безспорно, а и това се установява от представените по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/20.05.1992 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №175/20.05.1992 г., че ищцата и ответниците
заедно, в режим на съпружеска имуществена общност, са собственици на по ½
идеална част от УПИ XXII-1376, представляващо имот с идентификатор *****-****-
***, находящ се в с. Владая, община Столична.
Като доказателство по делото е приобщено писмо от Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“, според което в техническия архив на
Направление „Архитектура и градоустройство“ не се намират издадени разрешение за
строеж, протокол за строителна линия и ниво, както и други строителни книжа за
гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно със залепена до него сауна с площ
от 5 кв.м. и гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно с навес, разположен от
западната му страна.
Към делото е са приобщени и констативен акт №****-**/18.12.2024 г., съставен
от служители на Столична община, район „Витоша“, в който са описани следните
констатации: строежът представлява гараж – 26 кв.м., едноетажна постройка със стени
изпълнени от тухлена зидария и покрив, стоманобетонова плоча, с монтирани метална
врата и прозорец, сауна – 5 кв.м., едноетажна постройка със стени изпълнени от
тухлена зидария и покрив – дървена конструкция покрита с ЛТ-ламарина. Посочено е,
че строежите са изпълнение в периода 1989 г. – 1990 г. от Р. В. И..
Като доказателство по делото е представен и констативен акт №***-**/18.12.2024
г., съставен от служители на Столична община, район „Витоша“, в който са описани
следните констатации: строежът представлява гараж - 16 кв.м., едноетажна постройка
със стени тухлена зидария и покрив стоманобетонова плоча с метална врата. Посочено
е, че строежите са изпълнение в периода 1989 г. – 1990 г. от Р. В. И..
По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че в имот с идентификатор
*****-****-*** са изградени следните сгради: многофамилна 4-етажна жилищна
сграда с идентификатор *****-****-***.1, гараж с идентификатор *****.****.****.*,
гараж с идентификатор *****.****.****.*, като регулационната линия със съседния
имот с идентификатор 11394.1795.1375 минава през сграда с идентификатор
*****.****.****.*. От измерване и оглед на място, вещото лице установява, че гараж с
идентификатор *****.****.****.*. е с размер от 26,04 кв.м., като до него е залепена
постройка, ползвана като сауна. Сградата представлява паянтова стопанска постройка
с външна изолация, дървена покривна конструкция, покрита с ламарина. Вътре
сградата е облицована с дървена ламперия на стените и тавана. Постройката е със
застроена площ от 4,85 кв.м., като същата не е нанесена в кадастралната карта.
Съгласно заключението, гараж с идентификатор *****.****.****.* представлява
4
паянтова постройка, изградена с тухлени стени, дървена покривна конструкция,
покрита с П-образна ламарина. В северната страна на този гараж, до имотната
граница със съседния имот и югоизточната страна на гаража с идентификатор
*****.****.****.* е направен навес от дървена констркция, покрив с ламарина с площ
от около 8 кв.м. Разстоянието между жилищната сграда и гаража, успореден на къщата
е малко, около 2,5 м. Колите, паркирани непосредствено до сградата, са на разстояние
по-малко от 70 см. Вещото лице сочи, че постройките на допълващото застрояване в
имота са изградени без строителни книжа, в нарушение на законовите изисквания и
същите не са въведени в експлоатация. Съгласно заключението на вещото лице,
разходите, необходими за премахване на гаражите, сауната и навеса, са в размер на
6179,60 лева без ДДС и 7415,52 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Д. и св. К.,
ангажирани от ищцовата страна. От показанията на св. Д. се установява, че същата
познава ищцата и я посещава в процесния имот веднъж месечно. Свидетелят знае, че
ищцата не може да ползва гаражите, защото по думите на ищцата, последната не ги е
строила, не са нейни и не й се позволява. Сочи, че няма как дворното място да се
ползва от ищцата, доколкото то е заето от сестра й, като на ищцата било казано, че
трябва да седи само на терасата си.
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят познава ищцата отдавна и е
посещавала процесния имот. Когато посещава ищцата в къщата, минава по една
пътечка и минава отзад, от дясната страна се виждат два гаража и навес, от лявата
страна се вижда кладенец и беседка. Когато питала ищцата защо не излязат на двора
да пият кафе, ищцата й казвала, че не може, тъй като дворът не бил нейн, защото се
стопанисвал от сестра й и зет й. Ищцата също й казвала, че не паркира колата си в
двора на къщата, тъй като нямало къде да спре. Сочи, че гаражите от дясната страна са
празни, като колите на хората, които живеят там, са спрени отпред и тя нямала
никакъв излаз, за да може да излезе и да влезе. Имало една пътечка, по която ищцата
минава и си влиза във входа.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на св. Г. и св. Г..
От разпита на св. Г.- дъщеря на ищцата и племенница на ответницата М. И., се
установява, че в процесното дворно място има два гаража. Вторият гараж бил
построен с идеята да го ползва майка й (ищцата), но до смъртта на дядото на
свидетеля го ползвал той, тъй като майка й нямала свидетелство за управление на
МПС. Майка й била съгласна да бъде построен втория гараж, а човекът, който помагал
в строежа на гаража, бил родител на нейн ученик. Свидетелят сочи, че е виждала
майка си да паркира в двора пикапа, както и мъжът й паркирал в двора джипа си.
Беседката в двора се ползвала от всички, когато свидетелят била малка имало пейка и
маса, а впоследствие били вдигнати греди като за беседка. Беседката не пречела на
слънцеогряването на етажа, тъй като първия етаж се явявал като втори, отдолу бил
сутерен, който е с височината на етаж.
От разпита на св. Г. – приятел на ответника И., се установява, че в процесното
дворно място има два гаража, като единият, който е по-голям, се намира в задната
част на двора, като този гараж е построен от ответника Р. и се ползва от него. До този
5
гараж има още едно помещение, което едно време било курник, и пред него имало още
един гараж, който бил построен от Любо-тъста на Р.. В изграждането на тези гаражи
помагал както ответникът, така и свидетелят. Първоначално беседката представлявала
пейка и маса, като всеки който искал сядал там, като преди пет-шест години беседката
била преустроена да стане беседка с покрив отгоре и винил отстрани. Виждал ищцата
да ползва беседката преди 5-6 години. Сочи, че в двора се паркират коли, като който
няма къде да си паркира вътре колата, паркирал отвън, но паркирането се
осъществявало по ред на пристигане на колите. Твърди, че и ищцата, както и нейните
съпрузи вкарвали колите си в двора.
При така събраните доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
По така предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищцата е да
докаже елементите от фактическия състав на иска, а именно: че е собственик
(съсобственик) на имота, върху който се осъществява неоснователно въздействие, че
ответниците са изградили/поддържат съществуването на процесните сгради в имота,
както и че същите пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
дворното място.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е
собственик на ½ идеална част от процесното дворно място, а ответниците, в режим на
СИО, са собственици на останалата ½ идеална част от дворното място.
От събраните по делото свидетелски показания на св. Г. и св. Г., които съдът
кредитира като логични, последователни и безпротиворечиви, се установява, че
гаражът с идентификатор *****.****.****.* с площ от 26 кв.м., находящата се до него
сауна без идентификатор с площ от около 5 кв.м. (към момента на изграждането й,
представляваща кокошарник) и обособената в дворното място беседка са изградени от
предишния собственик на дворното място – праводател и на двете страни по делото
Л.И (баща на ищцата и ответницата), заедно с участието на ответника Р. И. в периода
1985 г. – 1990 г., т.е. в момент, в който собственици на дворното място са били Л.И и
съпругата му. Единствено гараж с идентификатор *****.****.****.* е изграден след
придобиване на собственост върху процесното дворно място от ищцата. Установява се
също така, че ответникът Р. И. впоследствие преустроил кокошарника в сауна и пет-
шест години преди завеждане на делото преустроил и находящата се в дворното място
беседка, като изградил покрив и стени.
Не се установява кой е обособил образувания между оградата на съседния имот (с
идентификатор 11394.1795.1375) и гаража с идентификатор *****.****.****.* навес.
Въпреки това, същият съобразно обясненията на вещото лице, представлява
пространство, което е покрито с ламарина, като не се установява по делото това
пространство да е обособено по начин, който да препятства достъпа на ищцата до него.
Ответниците не оспорват, а и това се установява от свидетелските показания, че
същите ползват изградените в имота гараж, беседка и сауна, т.е. същите поддържат
твърдяното от ищцата неоснователно въздействие върху дворното място – наличието
на незаконно строителство.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото експертиза се
6
установява, а и това не е спорно между страните по делото, че процесните два броя
гаражи, беседка и сауна са изградени без издадени разрешения за строеж или други
строителни книжа. От експертизата също така се установява, че съгласно ПУП за с.
Владая не се предвижда допълващо застрояване.
Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. С предявяването на иска се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта /имота/.
Едно от възможните въздействия е застрояването на имота. То следва да бъде
определено като неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, в случай че
лицето, което го е извършило, не притежава облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху имота /т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. Когато въздействието е осъществено от собственика на
имота, то не е неоснователно, тъй като притежанието на правото на собственост дава
възможност на собственика да извършва различни въздействия върху имота,
включително да го застроява. В случай, че след извършване на строителството имотът
придобие статут на съсобствен, преценката дали строежът подлежи на премахване
може да се извърши единствено от гледна точка на допустимостта съсобственикът да
търпи този строеж като ограничение на правото му на собственост, повече от
допустимото /в този смисъл Решение № 60107 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
****/2020 г., I г. о., ГК/.
По делото е установено, че строителството на гараж с идентификатор
*****.****.****.* с площ от 26 кв.м., находящата се до него сауна без идентификатор
с площ от около 5 кв.м. (към момента на изграждането – кокошарник) и обособената в
дворното място беседка са изградени от предходния собственик на дворното място
преди ищцата да придобие собственост върху процесния имот, поради което липсата
на съгласие от нейна страна е ирелевантно за делото /така Решение № 60107 от
8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № ****/2020 г., I г. о., ГК/.
Безспорно се установява, че гараж с идентификатор *****.****.****.*, изграден
след придобиване на собственост върху дворното място от страна ищцата, е изграден
без да е учредено в предвидената в закона форма право на строеж и без издадено
разрешение за строеж.
По делото не са събрани доказателства за това кой е изградил и поддържа, респ.
не се установява по делото ответниците да са изградили или да поддържат т.нар.
навес, разположен в задната част на гараж с идентификатор *****.****.****.*, който
реално представлява пространство между гараж с идентификатор *****.****.****.* и
границата на съседния имот с идентификатор 11394.1795.1375, изградено като дървена
конструкция с разположена отгоре ламарина. Установява се, че посочения навес
представлява празно пространство, образувало се между налични в дворното място
7
постройки, като сам по себе си навесът не ограничава достъпа на ищцата до дворното
място.
Ищцата твърди, че незаконните постройки лишават двора от слънце, както и че
поради тях достъпът й до имота е невъзможен, което съдът намира за недоказано по
делото. Не са представени каквито и да било доказателства, че изградената беседка
лишава двора от слънце (каквото е твърдението в исковата молба), а и същото
твърдение е житейски нелогично, доколкото посочената постройка е с площ от около 5
кв.м., а дворното място е с размер от 590 кв.м., т.е. посочената сграда представлява по-
малко от 1/100 от площта на дворното място.
Изложените от ищцата твърдения в исковата молба, че заради построените в
двора два броя гаражи, които заедно с къщата образуват пе-образно пространство, в
което ответниците паркират автомобилите си, поради което стаите на ищцата,
намиращи се над приземния етаж са задимени от изпаренията, а ищцата е лишена от
възможността да ползва дворното място, съдът намира за неоснователни. Изложените
от ищцата твърдения за задименост на стаите на първия етаж (притежаван от ищцата,
което се установява от приложените документи за собственост) съдът намира за
ирелевантни по делото, доколкото посоченото обстоятелство не е вследствие на
поддържано от ответниците незаконно строителство в дворното място, а същото би
могло да бъде следствие от паркирането на автомобили от страна на ответниците в
така получилото се пространство между гаражите и къщата. В случая обаче ищцата не
е предявила иск за осъждане на ответниците да преустановят паркирането на
автомобили в така получилото се пространство, т.е. исканото от ищцата действие по
премахване на гаражите не съответства на твърдяното от нея въздействие, с което се
твърди да е нарушено на правото й на собственост. Следва да се посочи също така, че
посоченото обстоятелство (наличието на задименост на стаите на ищцата) остана
недоказано по делото.
Освен твърденията за липса на осветеност на двора и задимяването на стаите на
първия етаж, следствие от паркирането на коли в създаденото пространство между
гаражите и къщата, ищцата не е навела други твърдения как наличните в дворното
място постройки й пречат да упражнява правото си на собственост върху дворното
място.
Следва да се посочи, че обстоятелството коя от страните по делото паркира
автомобила/ите си в дворното място, всъщност е ирелевантно по настоящото дело, тъй
като в случая ищцата в исковата молба и уточненията твърди, че неоснователното
въздействие върху правото й на собственост е наличното незаконно строителство,
което ограничава осветеността на двора и води до задимяването на стаите на първия
етаж. Други твърдения за начин, по който незаконното строителство пречи на ищцата
да упражнява в пълнота правото си на собственост върху дворното място, не са
изложени в исковата молба, затова и не представляват част от предмета на доказване
по делото.
Въпреки това, следва да се посочи, че от събраните по делото свидетелски
показания на св. Г. се установява, че както ищцата и нейния съпруг, така и
ответниците паркират автомобилите си в двора, като обстоятелството кой ще паркира
8
в дворното място зависи от реда на пристигане на автомобилите.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна,
относно обстоятелството, че ответниците не позволявали на ищцата да ползва двора и
да паркира автомобили вътре, доколкото посочените твърдения не са лично възприети
от свидетелите, а същите предават заявени им от самата ищца обстоятелства.
Дори и да се приеме, че единственото ответниците паркират автомобилите си в
процесното дворно място, като по този начин лишават ищцата от възможността да
паркира собствен/и автомобил/и, това не би довело до основателност на предявения
иск за осъждане на ответниците да премахнат находящите се в имота гаражи, сауна,
беседка и навес. В случая неоснователното въздействие би било паркирането на
автомобили по начин, който препятства ищцата от възможността да паркира собствен
автомобил, а не поддържането от страна на ответниците на незаконни постройки в
имота.
В този смисъл, изложените от св. К. и Д. обстоятелства по ограничаване на
правото на собственост, дори и да бяха приети за установени по делото, не биха
съответствало на осъщественото от ответниците въздействие по поддържане на
незаконно строителство, съответно искането на ищцата за осъждане на ответниците да
премахнат на незаконно изградени постройки не би съответствало на неправомерното
въздействие на ответнциите. Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва
да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само
на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 755 от
26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1887/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 139 от 25.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК).
По така изложените съображения съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат построените в имот с
идентификатор *****-****-***, находящ се в гр. София, Владая, ****** постройки, а
именно - гаражът с идентификатор *****.****.****.* със застроена площ от 26 кв.м.,
заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м., гараж с идентификатор
*****.****.****.* с площ от 16 кв.м., заедно със навес с площ от 12 кв.м разположен
на задната му страна и беседка с площ от 4 кв.м. за тяхна сметка за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците.
Същите са представили списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено, че претендират
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Представени са доказателства за плащането му, поради което искането следва да бъде
уважено в пълен размер.
Доколкото съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.
д. № 4/2015 г., ОСГК, когато предмет на негаторния иск е искане ответникът да бъде
осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната
оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията,
9
върху който размер се определя дължимата такса, какъвто е настоящия случай, цената
на предявените от ищцата искове следва да се определи съобразно посоченото от
вещото лице по съдебно-техническата експертиза относно стойността на работите по
разваляне на съществуващите в имота постройки в размер на 7415,22 лева.
Доколкото съобразно посочената цена на иска дължимата се от ищцата държавна
такса е в размер на 296,61 лева, а заплатената от ищцата държавна такса възлиза на
сумата от 80 лева, то на основание чл. 77 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 216,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Л. В., ЕГН: ********** срещу М. Л. И., ЕГН:
********** и Р. В. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка построените в имот с
идентификатор *****-****-***, находящ се в гр. София, Владая, ****** постройки, а
именно - гараж с идентификатор *****.****.****.* със застроена площ от 26 кв.м.,
заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м. без идентификатор, гараж с
идентификатор *****.****.****.* с площ от 16 кв.м., заедно със навес с площ от 12
кв.м разположен на задната му страна и беседка с площ от 4 кв.м. без идентификатор.
ОСЪЖДА Ц. Л. В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на М. Л. И., ЕГН: ********** и Р. В. И., ЕГН: ********** сумата в размер на 600 лева
– разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Ц. Л. В., ЕГН: ********** на основание чл. 77 ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 216,81 лева – държавна такса за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10