Решение по адм. дело №433/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от Г. К. Я. от [населено място], действащ чрез пълномощник, против Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началник на ДНСК – София, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди, че в случая не било налице основанието по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, както и че това не било основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Счита, че административният орган, в лицето на работодателя – ответник, не бил извършил обстойна проверка на конкретната фактическа обстановка, в резултат на което да прецени, съставлява ли посоченото в мотивите на обжалваната заповед, основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл представлява общо основание за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители и повелява общи правила за прекратяване, но при определени условия и че прекратяване на служебно правоотношение по начина и по реда, по който ответникът е пристъпил към това, следвало да бъде осъществено при определени условия и ред, които не били спазени. Сочи, че нормата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл повелявала освен основания, но и забрана/недопустимост за прекратяване на служебно правоотношение, при хипотезата на друга подходяща длъжност в същата администрация. В тази връзка твърди, че такава длъжност съществувала в РДНСК – Кърджали и тя му била предложена с уведомително писмо от 29.04.2024 г., при което тогава работодателят неправилно приел, че е отказал да я заеме.

Счита, че с оглед постановеното решение на ВАС по а.д. № 11273/2024 г., работодателят следвало да измени служебното му правоотношение, а не да пристъпва към неговото прекратяването.

Оспорва изцяло констатациите на органа, че е с влошено здравословно състояние, което не му позволява да изпълнява [длъжността] в РДНСК – Кърджали. Само в случаите, когато държавният служител бил в реална невъзможност да осъществява служебните си задължения, респ. да изпълнява възложената му работа, служебното му правоотношение можело да бъде прекратено на основание чл. 103 от ЗДСл, но само когато било налице неприемане на предложена длъжност, която по смисъла на закон следвало да е „подходяща“, т.е. в тази хипотеза можело да бъде прекратено служебното правоотношение на това основание, а настоящият случай не бил такъв.

Твърди, че обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че актът страдал от съществени пороци в съдържанието си, в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, т.е същата се явявала немотивирана и поради това, че била издадена в противоречие с предвидената от закона форма, т.к. не съдържала изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Според жалбоподателя, посоченото в мотивите на обжалваната заповед правно основание било неотносимо към конкретната фактическа обстановка и се разминавало с посочените мотиви.

Счита, че в разрез с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в заповедта не се съдържали данни за „дължимите обезщетения” и „придобития ранг” – обстоятелства, обуславящи незаконосъобразността на издадената заповед и водещи до нейната отмяна. Излага повторно довод, че посоченото в обжалваната заповед правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, не било относимо към описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка и че ако действително е била налице невъзможност за изпълнение на възложени задачи, то служебното му правоотношение е следвало да бъде прекратено на друго правно основание, но не и на това, което било посочено в обжалваната заповед. Твърди, че това само по себе си водело до ограничаване на правата на адресата на обжалваната заповед и било самостоятелно основание за отмяна, както и че това нарушение било от категорията на съществените такива в административно производствените правила, водещо до отмяна на обжалваната заповед. Счита, че по този начин непосредствено се засягало правото му на защита да узнае, какво точно бил нарушил и в съответствие с това да ангажира защитата си.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началник на ДНСК – София, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. от [населено място]. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК е постъпил отговор на жалбата от ДНСК – София /вх. № 2989 от 21.07.2025 г./, депозиран от пълномощника на началника на ДНСК, в който са изложени доводи за неоснователност и недоказаност на оспорването. Въвеждат се съображения, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, въз основа на експертно решение на НЕЛК, съгласно което лицето не можело да работи като [длъжност], като административният орган е предприел действия по прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, след като преди това е изпълнил законовите изисквания, а именно предприел е задължителните действия, вкл. и е назначил комисия по трудоустрояване в ДНСК, от заседанието на което било констатирано, че в конкретния случай няма подходяща за здравното състояние на Г. Я. длъжност в структурата на ДНСК. Предвид изложеното счита жалбата за неоснователна, респ. обжалваната заповед, като издадена в съответствие на материалния закон и при спазване на административно производствените правила, за законосъобразна и обоснована. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК.

В съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез адв. М. Ч., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В предоставения му срок пълномощникът на жалбоподателя не представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Началник на ДНСК - София, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника главен юрисконсулт Р. А., който оспорва жалбата по съображенията изложени в отговора на същата. Релевира доводи, че прекратяване на служебното правоотношение на Г. Я. по реда на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е основано на заключението, съдържащо се в ЕР на НЕЛК, както и това на службата по трудова медицина, че жалбоподателят не може да изпълнява [длъжността]. В съответствие с изискванията на Наредбата за трудоустрояване комисията по трудоустрояване в ДНСК се била произнесла с решение, според което в структурата на ДНСК нямало подходяща длъжност, съответстваща на здравословното състояние на служителя съобразно препоръките на НЕЛК и заключението на службата по трудова медицина. По изложените съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че Г. К. Я. е заемал [длъжността] в РДНСК - Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с [ранг].

С Експертно решение № [номер]/[дата] на *** състав на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ *** /л. 55 и сл. от а.д. № 145/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство по настоящото дело/, е било отменено ЕР № [номер]/ [дата] на ТЕЛК, в частта по трудовата препоръка и е било издадено ново, като по останалите поводи – определените на Г. Я. *** % трайно намалена работоспособност/ТНР/, без чужда помощ, с дата на инвалидизиране - [дата] и със срок на определения % ТРН – [дата], както и противопоказните условия на труд, ЕР на ТЕЛК е било потвърдено. Според становище, дадено в ЕР № [номер]/[дата] от специалисти по трудова медицина, освидетелстваното лице /Г. К. Я./ не може да работи като [длъжност] и следва да бъде трудоустроен на подходяща длъжност за срока на определения процент ТНР, при спазване на противопоказаните условия на труд: ***/л. 57 от а.д. № 145/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, абз. посл./.

Видно от заключение на Служба по трудова медицина при *** ООД/л. 54 от а.д. № 145/2024 г. по описа на АС – Кърджали/, за пригодността на Г. Я. да изпълнява [длъжността] в РДНСК – Кърджали, същия не може да изпълнява посочената длъжност/професия, ***, а според заключението, по-нататъшното изпълнение на тези дейности биха довели до влошаване на здравното състояние на лицето и намаляване на остатъчната му работоспособност.

На 28.03.2024 г. Комисия по трудоустрояване в ДНСК – София е провела заседание, материализирано в Протокол № 1/28.03.2024 г/ л. 52 от а.д. № 145/2024 г. по описа на АС – Кърджали/, видно от който Комисията е установила, че единствената длъжност в структурата на ДНСК, която отговаря на задължителните предписания на органа по експертизата на работоспособността - НЕЛК и заключението за пригодност на Службата по трудова медицина, която да бъде съобразена и с относимите нормативни изисквания /Наредба за трудоустрояване и ЗДСл/, е [длъжността] в РДНСК - Кърджали.

В резултат на тези констатации Комисията е взела решение, до Г. Я. да се отправи предложение за заемане на [длъжността] в РДНСК – Кърджали на основание чл. 85, ал. 1 от ЗДСл, като до заемането на горепосочената длъжност, на основание чл. 85, ал. 3 от ЗДСл, същия да бъде освободен от задълженията му при изпълнение на [длъжността] в РДНСК - Кърджали. Протоколът е бил връчен на Г. Я. на 29.03.2024 г., което жалбоподателят е удостоверил с подписа си.

В изпълнение на горното решение на Комисията по трудоустрояване при ДНСК – София, до Г. Я. е било изпратено писмо /изх. № ЧР-2-01-832/29.03.2024 г. – л. 51 от а.д. № 145/2024 г. по описа на АС – Кърджали /, което на служителя е предложено да заеме [длъжността] в РДНСК - Кърджали, по трудово правоотношение, за която длъжност се предвижда минималната работна заплата за страната.

На 29.03.2024 г., върху изпратеното писмо/предложение Г. Я. саморъчно е вписал следното: „Относно възнаграждението няма точно конкретизирани възнаграждения с предвиждане на процента трудов стаж. Считам, че предложението е некоректно предложено за заплатата. Относно длъжността съм съгласен“.

Със Заповед № РД-15-063/01.04.2024 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, главния секретар на ДНСК - София е прекратил служебното правоотношение с Г. К. Я., изпълняващ [длъжността] в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, считано от 02.04.2024 г./л. 41 – л. 42 от адм. дело № 145/2024 г. на АС - Кърджали/. Заповедта е била оспореното от жалбоподателя в законоустановения срок, при което с Решение № 1066/09.08.2024 г., постановено по адм. дело № 145/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, жалбата е била отхвърлена като неоснователна/л. 123 и сл. от адм. дело № 145/2024 г. на АС - Кърджали/. С Решение № 6147/09.06.2025 г. по а. д. № 11273/2024 г. на ВАС, решението на административния съд е отменено и вместо него е постановено отмяната на Заповед № РД-15-063/01.04.2024 г., издадена от главния секретар на ДНСК.

Със Заповед № РД-15-409/20.06.2025 г./л. 34 от настоящото дело/, началника на ДНСК е възстановил Г. К. Я. на предишната заемана [длъжност] в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с [ранг], считано от 20.06.2025 г.

На заседание, проведено на 23.06.2025 г., Комисия по трудоустрояване в ДНСК, след обсъждане на Решение № 6147/09.06.2025 г. по а.д. № 11273/2024 г. на ВАС, ЕР № [номер]/[дата] на НЕЛК, заключението на службата по трудова медицина, заповед № РД-13-130/21.03.2025 г. на началника на ДНСК за определяне на длъжности за хора с трайни увреждания, както и длъжностното разписание на ДНСК, е взето решение Г. К. Я. да бъде освободен от заеманата [длъжност] в РДНСК – Кърджали, поради липсата на подходяща за здравното му състояние длъжност в структурата на ДНСК – Протокол № 1/23.06.2025 г.(л. 32 от делото).

Със Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г./л. 8 – л. 9/, издадена от началника на ДНСК, на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. на [длъжност] в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, считано от 30.06.2025 г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че лицето не може да работи като [длъжност] и следва да бъде трудоустроен на подходяща длъжност за срока на определения процент ТНР, при спазване на противопоказанието условия на труд. В мотивите на административния акт е коментирано становището на НЕЛК, дадено в ЕР № [номер]/[дата] на *** състав на НЕЛК ***, заключението на службата по трудова медицина за пригодността на Г. Я. да изпълнява [длъжността] в РДНСК – Кърджали и решението на Комисия по трудоустрояване в ДНСК - София, обективирано в Протокол № 1 от 23.06.2025 г., съгласно което нямало подходяща за здравното състояние на Г. Я. длъжност в структурата на ДНСК. Заповедта е връчена на адресата на 27.06.2025 г., което жалбоподателят е удостоверил с подписа си върху самата заповед.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-13-130/21.03.2025 г. на началника на ДНСКА/л. 37/, издадена на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, с която са определени 7 на брой конкретни длъжности в структурата ДНСК за заемане по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания. Видно от данните в съставената таблица и седемте работни места са заети от трудоустроени лица.

От представеното и прието като доказателство по делото поименно разписание на длъжностите по ПМС № 66/1996 г. в РДНСК – Кърджали/л. 81 и сл./, относимо към 01.01.2025 г. и 27.06.2025 г., се установява, че по щат на РДНСК – Кърджали към посочените дати е налице 1 бр. [длъжност], която обаче е била заета.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедта е връчена на адресата й на 27.06.2025 г., а жалбата срещу акта е постъпила в деловодството на съда на 03.07.2026 г.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник на Дирекция национален строителен контрол, който издава актовете за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношение с държавните служители в дирекцията съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДНСК.

Същата е подписана от издателя й с валиден КЕП – л. 78 от делото.

Оспореният акт е издаден в изискуемата по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а именно посочени са правното основание за прекратяване - чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и придобития [ранг]. В тази връзка въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, аргументирани със съображения, че в процесната заповед липсват реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и тези по чл. 108 от ЗДСл, съдът намира за неоснователни и голословни. Заповедта съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Органът е посочил като фактическо основание за издаване на акта невъзможност държавния служител да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудова-експертна лекарска комисия, за което е приложено и основанието по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В оспорената заповед, противно на твърденията на пълномощника на оспорващия, е посочен придобития от държавния служител [ранг], а липсата на посочени в заповедта обезщетения не обосновава нарушение на изискването за форма още повече, че Г. Я. е бил възстановен по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл на предишната си [длъжност] в РДНСК - Кърджали, считано от 20.06.2025 г., а прекратяването на служебното му правоотношение е считано от 30.06.2025 г. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай издателят на оспорения акт, обратно на релевираните от пълномощника на жалбоподателя възражения, е постановил същия в съответствие с изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗДСл и АПК, а именно посочил е фактическите и правните основания, въз основа на които е прекратил служебното правоотношение.

Процесната Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г. обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т, 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията на съда за това са следните:

Видно от съдържанието на оспорената заповед, издателят й е посочил като фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и невъзможността държавния служител да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудова-експертна лекарска комисия. Законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл/в хипотезата посочена в оспорената заповед/, предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1. наличието на здравни противопоказания на заболяване във връзка с условията на труд, характерни за заемната от служителя длъжност, които следва да са установени от компетентен здравен орган и 2. липсата на друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация или, ако има той да не е съгласен да я заеме. Носител на доказателствената тежест за установяване на посочените предпоставки, при оспорване на прекратяване на служебното правоотношение пред съда, е издателят на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав намира, че от наличните по делото доказателства не се установява хипотезата на горепосочената разпоредба, въз основа на която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

В конкретния случай, видно от Експертно решение № [номер]/[дата] на *** състав *** на НЕЛК, гр. София, което е влезнало в законна сила, Г. К. Я. е лице с установена трайно намалена работоспособност, оценена на *** %, ***. В същото ЕР на НЕЛК е дадено заключение, че Г. Я. не може да работи като [длъжност], каквато длъжност същия е заемал в РДНСК - Кърджали към момента на процесното преосвидетелстване, поради което е предписано лицето да бъде трудоустроено на подходяща длъжност за срока на определения процент ТНР/в случая *** % ТНР за срок от [години], до [дата]/, при спазване на противопоказаните условия на труд/т. 16 от ЕР/: ***. Предвид горното съдът намира, че от съдържанието на горецитираното Експертно решение на НЕЛК безспорно се установява, че по отношение на жалбоподателя е дадена препоръка за неговото трудоустрояване.

Редът и условията за трудоустрояване на работниците и служителите, в т.ч. и държавните служители по ЗДСл, са уредени в Наредбата за трудоустрояване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от визираната наредба, предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), като по силата на ал. 3 на същия член ТЕЛК (НЕЛК) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. Според чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация - представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.

Във връзка с горното, след като по отношение на жалбоподателя е било налице предписание за трудоустрояване, дадено от компетентен здравен орган, определен в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване/в случая НЕЛК/, в рамките на извършена експертиза на трайно намалената работоспособност, то приложими се явяват разпоредбите на чл. 85 от ЗДСл. Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗДСл, при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи, като по силата на ал. 2 предписанието за трудоустрояване е задължително както за държавния служител, така и за органа по назначаването. В случая процедурата по трудоустрояване на Г. Я. не е спазена от органа по назначаване, като вместо това, позовавайки се на решението на комисията по трудоустрояване в ДНСК/Протокол № 1 от 23.06.2025 г. – л. 32-л. 33/, според което Г. Я. не може да изпълнява [длъжността] и поради това е предложено да бъде освободен от заеманата длъжност, същият е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Видно от горецитирания протокол, комисията по трудоустрояване при ДНСК е приела, че в структурата на ДНСК няма подходяща за здравното състояние на Г. Я. длъжност, която да отговаря на задължителните препоръки на органа на експертизата на работоспособността/НЕЛК/ и заключението на службата по трудова медицина за пригодността на служителя да изпълнява [длъжността]. Според последното жалбоподателя не може да изпълнява посочената длъжност в РДНСК – Кърджали, като по-нататъшно изпълнение на дейностите от посочената длъжност биха довели до влошаване на здравното състояние на лицето и намаляване на остатъчната му работоспособност.

На първо място, съдът намира, че службата по трудова медицина не е компетентна да определя дали дадено лице е трудоспособно за конкретно работно място, като по аргумент от разпоредбита на чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ тази компетентност е предоставена на органите, извършващи експертизата на трайно намалената работоспособност, респ. ТЕЛК/НЕЛК. При това положение становището на служба по трудова медицина (*** ООД) няма обвързващо действие. Такова има единствено предписанието, даденото в експертното решение на НЕЛК, според което Г. Я. е следвало да бъде трудоустроен на подходяща длъжност, отговаряща на противопоказните условия на труд, отразени също в процесното ЕР. В случая обаче здравният орган не е посочил коя конкретна длъжност от структурата на ДНСК е подходяща за трудоустроения служител, като липсата на тази констатация е пропуск в акта на органа на медицинската експертиза и поставя органа по назначаване в невъзможност да извърши преценка на каква подходяща длъжност/служба/ да трудоустрои служителя. При това положение, според настоящия състав, органа по назначаване е следвало да поиска допълнително становище от НЕЛК, при което предписалия трудоустрояването здравен орган да посочи коя длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения служител от гледна точка на здравословното му състояние. Този извод неизменно следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване, съгласно която по искане на предприятието или на работника или служителя здравния орган може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно.

В противоречие с гореизложеното, на проведеното на 23.06.2025 г. заседание, Комисията по трудоустрояване в ДНСК е приела, че в структурата на ДНСК няма подходяща длъжност, която да бъде предложена за заемане от трудоустроения Я.. Подобно правомощие на комисията по трудоустрояване не е визирано в разпоредбите на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба, във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав: председател – ръководителят на предприятието и членове – представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужва предприятието. Според ал. 2 комисията определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда. Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване – на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. В случая, по делото не са налице твърдения, нито доказателства на НЕЛК да е бил представен утвърден списък на работните места и длъжности за трудоустрояване във връзка с определяне на подходящата служба на трудоустроения Я., за да може здравния орган да посочи коя длъжност е подходяща за заемане при определените противопоказания. В тази връзка отново следва се посочи, че изискванията на чл. 85, ал. 1 от ЗДСл за преместване на трудоустроен държавен служител на друга подходяща служба или на същата при облекчени условия, са императивни и органа по назначаване е длъжен да се съобрази с адресираното до него предписание. Затова, доколкото в процесното ЕР на НЕЛК липсва произнасяне относно подходящата длъжност, на която да бъде трудоустроен Г. Я., следвало е органа по назначаване да предприеме инициатива за допълване на това експертно решение, съобразно процедурата разписана в чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване, като независимо, че в експертното решение НЕЛК е посочила, че лицето не може да работи като [длъжност], с оглед посочените в акта на здравния орган противопоказни условия на труд и предвид характера на вменените на служителя задължения и дейности по тяхното изпълнение като [длъжност] в РДНСК - Кърджали, съдът намира, че в допитването до НЕЛК може да бъде поставен и въпросът относно възможността за трудоустрояване на жалбоподателя на същата длъжност, но при облекчени условия в съответствие с предвиденото в чл. 85, ал. 1 от ЗДСл. Анализът на последната разпоредба сочи, че целта на трудоустрояването е да се запази здравето и животът на трудоустроеното лице, като в същото време му бъде предоставена възможност да упражнява правото си на труд. В този смисъл издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на трудоустроено лице, без да има произнасяне от компетентния здравен орган за подходящата служба, на която подлежащия на трудоустрояване държавен служител да бъде преместен, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения съдът счита, че незаконосъобразно органа по назначаването в ДНСК е приел, че в структурата на неговата администрация няма подходяща служба, която да се предложи за заемане от подлежащия за трудоустрояване Г. Я., в резултат на което същия незаконосъобразно е прекратил служебното правоотношение със служителя на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

На следващо място, с оглед всичко изложено по-горе относно наличието на дадено предписание за трудоустрояване на Г. К. Я. и изпълнението на изискванията на чл. 85, ал. 1 от ЗДСл, съдът намира, че процесното прекратяване не би могло да бъде основано на хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Евентуално основание би било визираното в чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съгласно която норма органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване, каквато обаче не е била предложена в конкретния случай, в нарушение на изискванията на чл. 85, ал. 2 от ЗДСл.

За прецизност следва да посочи, че приложената по делото Заповед № РД-13-130/21.03.2025 г. за определяне на работни места и длъжности за заемане на хора с трайни увреждания в ДНСК, не установява наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, респ. същата не може да обоснове извод за наличие или липса на подходяща за трудоустрояване служба. Легалната дефиниция на „хора с увреждания“ е дадена в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, според който това са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Терминът трудоустроен държавен служител не е легално определен, но от разпоредбите на Наредбата за трудоустрояване и Закона за държавния служител може да се изведе извод, че това е лице с намалена работоспособност, чието здравно състояние не позволява изпълнението на заеманата от него държавна служба в пълен обем, поради което възниква необходимостта от неговото трудоустрояване на същата или на друга подходяща държавна служба. Както вече бе посочено по-горе съгласно чл. 85, ал. 2 от ЗДСл предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването. До изпълнение на предписанието на предписанието държавният служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер основната заплата за заеманата от него длъжност – чл. 85, ал. 3 от ЗДСл. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от ЗДСл длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него. В случая не е бил изтекъл срокът за трудоустрояване на Г. Я., поради което при неизтекъл срок за трудоустрояване органът е следвало да определи една длъжност повече, за да спази законовите изисквания на чл. 85, ал. 2 от ЗДСл и на чл. 9а, ал. 3 от ЗДСл. В случая, видно от поименното щатно разписания на РДНСК – Кърджали/л. 74/, към 27.06.2025 г. в структурата на регионалната дирекция е имало и 3бр. вакантни длъжности, на някоя от които би могъл да бъде трудоустроен жалбоподателя. Най-малкото същият е би могло да бъде преместен на някоя от вакантните длъжности, при облекчени условия.

Отделно от горното, съдът намира, че заповедта е постановена и в противоречие с целта на закона, която в случая, както се посочи по-горе, предвижда прекратяване на служебното правоотношение с трудоустроен държавен служител единствено при наличие на регламентираните в закона кумулативни предпоставки за това, една от които е предлагането на друга подходяща служба, която да отговаря на неговото здравно състояние и той откаже да е заеме. По аргумент от чл. 85 от ЗДСл, трудоустрояването предпоставя запазване на служебното правоотношение със служителя, който е изпълнявал задълженията си преди трудоустрояването и връщане му на същата държавна служба след като изтече срокът за трудоустрояване, при изпълнение на задълженията в пълен обем. В случая липсва предлагане на трудоустроения служител да заеме подходяща друга държавна служба, което е в разрез с целта на закона. Вместо да изпълнил изискуемите по закон задължения, органът по назначението, без да има нужната компетентност, е извършил преценка на противопоказанията за условията на длъжността, както и на подходящата за заемане от жалбоподателя друга длъжност и приемайки, че липсва такава, е прекратил служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

По изложените съображения, настоящия състав намира, че обжалваната Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началник на ДНСК, гр. София, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. на [длъжност] в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с [ранг], считано от 30.06.2025 г., се явява незаконосъобразна, като постановена при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на Г. К. Я. от [населено място] следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящото производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., което възнаграждение видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие/л. 7, стр. 1/ е заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за платената сума. По делото липсва надлежно релевираното възражение от пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което независимо, че заплатеното възнаграждение е над размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, разноските от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началника на Дирекция национален строителен контрол, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. на [длъжност] в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, считано от 30.06.2025 г., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Дирекция национален строителен надзор, със седалище: [населено място], [улица], да заплати на Г. К. Я. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1 200 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.