Решение по адм. дело №1305/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 45ж ал. 2 Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по жалба на К. П. Г., [ЕГН], от [населено място], срещу Решение № 167 на Общински съвет – Провадия, прието по Протокол № 11 от заседание проведено на 27.06.2024 г. с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, са предоставени земеделски земи от ОПФ на Община Провадия, включително пасища и мери по чл.19 от ЗСПЗЗ на наследниците на С. Н. Н..

В жалбата се поддържа, че решението е нищожно на осн. чл.177 ал.2 от АПК, тъй като е в противоречие с на Решение № 1/06.01.2011 г. по гр.д. № 208/2007 г. на Районен съд Провадия, частично оставено в сила с Решение №1135/07.10.2011 г. по гр. д. № 1184/2011 г. на Окръжен съд Варна. В условията на евентуалност се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Поддържа се, че е нарушена разпоредбата на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, тъй като ОбС-Провадия не се е произнесъл по искането по ал.1 на първото си заседание след постъпването му. Твърди се, че решението е лишено от същински мотиви, при липса на достатъчно обосновка, което е довело и до нарушение на материалния закон. Счита се, че представеното от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Провадия предложение /съответно на решението по гр.дело/ е обвързващо ОбС-Провадия. Последният не се е съобразил с него, както и с нормата на § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИД, доколкото независимо от това, че Община Провадия разполага с имоти с начин на трайно ползване – ниви по чл.19 от ЗСПЗЗ /каквито са възстановените имоти в производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ/, които жалбоподателката е посочила в заявлението и желае да й бъдат предоставени, са й предоставени за обезщетение пасища. Твърди се, че на собственика с признато със съдебно решение право на собственост следва да се предоставят имоти за обезщетение от общинския поземлен фонд, които да са равностойни, което означава по възможност в същото землище, в добро земеделско състояние, обработваеми земи от същия вид. Навеждат се доводи, че Общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност относно искането от страна на ОСЗ Провадия. На изложените основания се иска да се прогласи нищожността на оспореното решение, а в условията на евентуалност да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне.

В съдебно заседание, чрез преупълномощеният адвокат П. Н., жалбата се поддържа на изложените в нея основания, доразвити в представени по делото писмени бележки. В последните се отправя искане преписката да бъде върната за ново произнасяне при съобразяване заключението на вещото лице по т.2. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

От ответника – Общински съвет – Провадия, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Н. Н. жалбата се оспорва. Твърди се, че обжалваното решение е валиден административен акт, доколкото е издадено от компетентен орган при наличието на необходимия кворум, както и при съобразяване Решение № 1/06.01.2011г. на по гр.д. № 208/2007г. на ПрРС. Същото е мотивирано, като съображенията за приемането му се съдържат в докладната записка на Кмета на Общината, по чието предложение е прието решението. Твърди се спазване на процедурата по издаването му /чл.45ж, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ/, както и съобразяването му с материалния закон, доколкото след продължителни дебати, е било взето информирано и мотивирано Решение, с което се изпълнява молбата на К. Г., като са й предоставени равностойни земи, в каквато насока е и даденото от вещото лице заключение. Моли се отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 1 от 06.01.2011 г. по гр. № 208/2007 г. на Районен съд Провадия, частично потвърдено с Решение № 1135/07.10.2011 г. по гр.д. № 1184/2011 г. на Окръжен съд - Варна, е прието за установено по отношение на ОСЗ-Аксаково, правото на наследниците на С. Н. Н. да възстановят собствеността върху недвижими имоти, както следва: 1.нива в землището на с.Блъсково, 30 дка, м-ст „Пандаклък“; 2.нива в землището на с. Комарево, 7 дка, м-ст „Аркбою“; 3. нива в землището на с.Кривня, 25 дка; 4.нива „Мазжарови“ в землището на с. Златина /Е. К./, 8.7 дка; и 5. нива в землището на с. Златина /Е. К./, 5 дка, м-ст „При воденицата“

Със Заявление вх. № ПО-15-328 от 11.04.2024 г. до Началника на – ОСЗ-Провадия, К. Г., в качеството си на наследник на С. Н., като приложила горецитираното решение и удостоверение за наследници, отправила искане за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт.

Въз основа на заявлението и приложените към него документи ОСЗ Провадия е постановила решения № 02112/17.10.2023 г. № 09112/17.10.2023 г., № 10112/17.10.2023 г., № 23112/17.2023 г. на осн. чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху земи с план за земеразделяне в землищата на с. Блъсково, с. Комарево, с. Кривня, с. Златина, общ. Провадия.

С ново Заявление вх. № ПО-15-328 от 11.04.2024 г. /сложило начало на административното производство – л.49 от делото/, Г. е поискала от ОбСЗ-Провадия продължаване на процедурата, като се изготви мотивирано искане по чл.45ж от ППЗСПЗЗ до Кмета на Община Провадия. Заявила е, че желае обезщетяване със земеделски земи. В Приложение № 1 към заявлението в табличен вид е посочила номера на имоти, находящи се в землището на с.Градинарово и с.Блъсково, отговарящи по качество /трета категория/ и количество /75.700 дка/ на възстановените с решението земи, като е отправила искане същите да бъдат включени в мотивираното искане до Кмета на Община Провадия.

Във връзка с постъпилото заявление Началникът на ОСЗ – Провадия отправил чрез кмета на Община Провадия до ОбС-Провадия Мотивирано искане изх. № ПО-15-328-14/23.04.2024 г. на основание чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, за предоставяне равностойна по количество и качество земя от общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на С. Н. Н., за признатото им, но невъзстановено право на собственост в землището на с. Блъсково, с. Комарево, с. Кривня, с. Златина, общ. Провадия. В същото е посочено, че решенията на ОСЗ са постановени след приключила процедура по чл.19 от ЗСПЗЗ. Земеделската служба не разполага с данни за свободни земи от ОПФ, поради което не може да отправи предложение в тази насока, но представя приложеното към заявлението на Г. П. № 1, с описани в него поземлени имоти в землищата на с.Градинарово и с.Блъсково

Въз основа депозираното Мотивирано искане, с Докладна записка вх. № 449/12.06.2024г. Кметът на Община Провадия внесъл предложението на Началника на ОбС „Земеделие“ Провадия с вх. № РД9100-552/24.04.2024 г., за разглеждане в Общински съвет Провадия. В същото е посочил, че на основание чл.45ж от ППЗСПЗЗ общинският съвет следва да вземе решение кои ще бъдат конкретните земеделски земи, които да бъдат предоставени като обезщетение на наследниците на С. Н., като в тази връзка представя на вниманието на общинските съветници опис на земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/, включително пасища и мери по чл.19 от ЗСПЗЗ, от които следва да бъдат избрани земите за предоставяне /Приложение № 1 към Докладна записка/. Едновременно с това общинската администрация е подготвила два примерни варианта на възможно обезщетяване /описани в докладната записка, в табличен вид, с подробно посочване номер на имот, площ, землище, собственик и местност/, като е посочено, че за съставянето им е взета предвид експертна оценка на ПИ 04457.32.61 по КККР на с.Блъсково. С докладната записка е предложен и проект на решение

По повод на постъпилите документи, ОбС-Провадия е приел оспореното в настоящото производство Решение № 167 по Протокол № 11 от 27.06.2024г., като на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. § 27, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и чл.45ж от ЗСПЗЗ е предоставил земеделска земя от ОПЗ на наследниците на Н., представляваща следните имоти: 1.Имот № 31005.12.106 с площ 31.973 дка., ІІІ категория, в с. Златина, община Провадия; 2.Имот №31005.12.110 с площ 22.527 дка., ІІІ категория, в с. Златина, община Провадия; и 3.Имот № 39829.71.60 с площ 21.728 дка., ІІІ категория, в с. Кривня, община Провадия. От представения Протокол № 11/27.06.2024г. е видно, че решението е взето след като са обсъдени предложените от кмета на общината в докладната записка два варианта, като предвид становищата на представителите на комисиите „Устройство на територията, екология, бедствия и аварии“, „Икономическо развитие на общината и общинска собственост“ и „Финанси, бюджет, местни данъци и такси“, е възприет вариант 2.

По искане на жалбоподателката по делото е назначена СТЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че: 1.Картите на възстановената собственост на селата с. Блъсково, с. Комарево, с. Кривня, с. Златина, са изработени, приети и влезли в сила в периода от 1996 г. до 1999 г., т.е. 12 г. преди постановяване на Решение № 1 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 208/2007 г. на Районен съд Провадия и са интегрирани в съответните кадастрални карти на посочените населени места. Имотите описани в съдебното решение към настоящия момент не са нанесени в кадастралните карти и съответно за тях не са определени идентификатори, поради което и не са включени в общинския поземлен фонд.

2.Вещото лице е установило, че от заявените за възстановяване от К. Г. имоти, описани в Приложение № 1 към подаденото от нея заявление до Началника на ОСЗ Провадия, само имоти с № 04457.72.5 и № 04457.86.3 не могат да бъдат ползвани за обезщетение, защото са частна собственост. Останалите описани имоти са включени в ОПФ, отговарят по качество и обем на признатите за възстановяване такива и могат да бъдат използвани за обезщетение.

3.Вещото лице е установило, че общата стойност на имотите по процесното Решение № 167/27.06.2024 г. по Протокол № 11 от ОбС – Провадия, определени по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е в размер на 43 555 лв., а общата стойност на имотите по Решение № 1 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 208/2007 г. на Районен съд Провадия, определена по същия ред, е в размер на 46 457 лв. Дадено е заключение, че възстановените с оспореното Решение поземлени имоти, отговарят по качество /категория/ на възстановените със съдебното решение земеделски земи.

4.След извършена оценка на имотите по вариант 1 от докладната записка на кмета на общината, вещото лице е дало заключение, че същите не отговарят по качество и обем на възстановените такива.

В хода на съдебното производство, от жалбоподателката, чрез пълномощника адв.Г., са представени карта – извадка от Google maps и карта – извадка от КАИС, с твърдения че през единият, определен за възстановяване имот минава газопровод; два от тях /№ 31005.12.160 и № 39829.71.60/ попадат в Натура 2000, а третият е много разпокъсан. В тази връзка, вещото лице е пояснило, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, по която се определят обезщетенията, не държи сметка за такива ограничения на ползването на имотите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящото Решение № 11-167 от 27.06.2024 г. на ОбС Провадия е връчено на жалбоподателката на 05.08.2025 г., която несъгласна с него е депозирала жалба на 19.08.2025 г. до АдмС Варна /видно от клеймото на пощенския плик/, чрез органа, издал акта. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от надлежна страна - адресат на акта, поради което се явява процесуално допустима.

По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая решението е прието с поименно гласуване, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, с участието на 18 от общо 21 общински съветници, съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, при наличие на необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА и на изискуемото съгласно чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой на съветниците), а именно с 14 гласа "за", „против“ – 1, „въздържали се“ - 3

С оглед на това съдът приема, че решението е постановено от компетентен административен орган, като по отношение на компетентността и реда за приемане на акта, липсва спор между страните.

Неоснователно жалбоподателката поддържа нищожност на оспорения акт на осн. чл.177 ал.2 от АПК, поради противоречието му с Решение № 1 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 208/2007 г. на РС- Провадия. Цитираното решение е по установителен иск и има действие по отношение страните по него. ОбС-Провадия не е бил страна в това производство, като освен това за него липсва задължение да възстанови именно земите, по отношение на които е признато право на собственост.

Предвид горното, съдът намира, че оспореното решение е валиден административен акт, който не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Решението обаче е постановено в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Според ал.2, когато лицата по ал.1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост.

Съгласно § 27, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 62/2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от ОПФ се приключват по досегашния ред, като Общинските съвети предоставят земи от ОПФ, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: т.1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; т.2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и т.3.обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Въз основа на искането, кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Атакуваното решение на ОбС - Провадия е издадено в писмена форма, но при отсъствие на мотиви, които да обосновават крайния акт. Твърди се от страната, че конкретни мотиви се съдържат в докладната записка на кмета, както и в проведените обстойни обсъждания и разглеждането на различни хипотези. Действително съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт – в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая обаче нито в докладната записка на кмета, нито в оспорения акт са изложени конкретни мотиви относно релевантните за спора обстоятелства. В хода на дебатите, предхождащи приемането на процесното решение, са обсъждани само предложените от кмета два примерни варианта със земи от ОПФ, които да бъдат определени като обезщетение, които обаче не съответстват на възстановената собственост на наследниците на С. Н.. Липсват мотиви дали наследствените имоти, посочени в съдебното решение, установяващо правото на възстановяване на собствеността, намиращи се в землищата на с. Блъсково, с. Комарево, с. Кривня, с. Златина представляват земеделски земи, застроени с обекти - общинска собственост и са проведени мероприятия, представляващи обекти - общинска собственост, в който случай обезщетението е със земи от общинския поземлен фонд – чл.10б ал.2 т.1 от ЗСПЗЗ. Не е обсъдено изобщо, както от ОбС, така и в докладната записка възможността за обезщетяване чрез предоставяне на земите посочени в Приложение № 1 към заявлението на жалбоподателката от 11.04.2024г., които на практика са предмет и на отправеното до общинския съвет мотивирано искане от Началника на ОСЗ-Провадия. Т.е. липсват мотиви за приложимостта на цитирания § 27, ал. 2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Не е обсъдена и нито една от другите възможности от приложените към докладната записка /Приложение № 1/ списъци на имотите общинска собственост с НТП „нива“ в землището на с.Блъсково, с.Комарево и с.Кривня и на имотите общинска собственост с НТП „пасище“ в землището на с.Блъсково, с.Комарево, с.Кривня и с.Златина.

Липсва всякаква обосновка защо при наличието на 40 имота с НТП „нива“, собственост на Община Провадия, голяма част от които са в землището на с.Блъсково /където е била най-голямата нива на наследодателя и за където е и предложението на жалбоподателката/, наследниците са обезщетени с имоти в землищата на други населени места и то с имоти с НТП „пасища“.

Горното води до извода за липса на мотиви по релевантните за спора факти, което се приравнява на липса на такива. Нарушението е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателката и не позволява надлежен контрол от съда, поради неяснота на волята на издателя на оспорения акт. Същото е достатъчно да обуслови незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание

Независимо от горното, следва да се посочи, че атакуваният акт е издаден и в нарушение на материалния закон. Постановеното на основание чл.45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при кумулативното наличие на визираните в горецитираните правни норми предпоставки - мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения, съществуване на едно от условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от ОПФ, е длъжен да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху тях по реда на чл.45ж, ал.3, респ. ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдебната практика последователно приема, че в производството по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет следва да се ограничи до това налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва от разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по земеделие представя „мотивирано искане“ до кмета на общината, т.е. именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27, ал. 2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи своята преценка досежно обстоятелствата по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имотите, описани в предложението на ОСЗ-Провадия, изготвено от последната в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи и установявайки, че същите са налице да постанови решение, в съответствие с предложението. Това не само, че не е сторено, но и от изричното отразяване в докладната записка по одобрения вариант 2 е видно, че един от предоставените на заявителката имот от ОПФ в съсобственост с Община Провадия.

Вещото лице е категорично в отговора си по т.2, че само 2 от посочените от заявителката в Приложение 1, респ. от ОСЗ-Провадия земи /ниви/ не могат да се възстановят, а следователно и да бъдат ползване за обезщетение, тъй като са частна собственост. Останалите описани имоти са включени в ОПФ, отговарят по качество и обем на признатите за възстановяване такива и могат да бъдат използвани за обезщетение. Следователно, по отношение на същите е нямало законова пречка да бъде постановено разпореждане на ОбС с правото на собственост.

Освен това, на наследниците на С. Н. с влезлите в сила решения са възстановени ниви, а им се предоставят само пасища. Вярно е, че законът /съгласно § 27 от ПЗР от ЗИДЗСПЗЗ/ дава възможност обезщетяването да стане и с пасища и мери от ОПФ, но не и изцяло, при положение, че част от земите, върху които е възстановена собствеността съществуват, включени са в ОПФ и са посочени в мотивираното искане.

Видно от провежданите дебати в общинският съвет, водещи аргументи за предоставяне на вариант 2 от предложението са именно защита интересите на общината. Не такава е обаче целта на реституционното производство.

Горното води и до нарушаване принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и до постановяване на оспореното решение при несъответствие с целта на закона.

Воден от горното, съдът намира, че атакуваното решение на ОбС-Провадия е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка по неговото постановяване- върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Общинска служба „Земеделие“ - Провадия, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК установени с писмени доказателства, общо в размер на 2 000 лв., от които 1 500 лв. – договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 500 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 167 на Общински съвет – Провадия, прието по Протокол № 11 от заседание проведено на 27.06.2024 г. с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и § 27, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, са предоставени земеделски земи от ОПФ на Община Провадия, включително пасища и мери по чл.19 от ЗСПЗЗ на наследниците на С. Н. Н., по заявление на К. П. Г..

ВРЪЩА преписката на Общински съвет - Провадия за ново произнасяне по Мотивирано искане изх. № ПО-15-328-14/23.04.2024 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - Провадия при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Общински съвет – Провадия да заплати на К. П. Г., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 /две хиляди/ лева – адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.