№ 6915
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение №
14968 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 46570/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 73-и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК срещу
Г. Г. П. и П. Г. П. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат
следните съображения срещу правилността на решението в обжалваната част: съдът е
неправилно отхвърлил исковете за лихва с мотива, че липсва доказателство за изпадане на
ответника в забава. Поддържа се, че изводите на съда били неправилни, тъй като забавата
настъпвала автоматично в 45-дневен срок от издаването на фактурите по силата на Общите
условия от 2016 г., които са представени по делото и са били известни на съда, като забавата
касаела както месечните, така и изравнителните сметки. Твърди се, че първата инстанция
неправилно отхвърлила иска за лихвата за услугата дялово разпределение, въпреки че тя
била изрично предвидена в Общите условия (чл. 22, ал. 2 и чл. 36) и била включена към
главницата за потребена топлинна енергия, върху която също е начислена лихва. Моли съдът
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
Въззиваемият ответник Г. П., в законоустановения срок е подал писмен отговор на
въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Твърди се, че във въззивната жалба не били посочени
никакви нарушения във връзка с воденето пред първата инстанция производство. Поддържа
се и че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че ответникът е бил
поставен в забава по уредения в Общите условия начин.
Въззиваемата ответница П. П. в законоустановения срок е подала писмен отговор на
въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли решението на първата
инстанция да бъде потвърдено, тъй като по делото не били ангажирани доказателства
ищецът да я е поставил в забава, съобразно приложимите общи условия, поради което лихва
за забава в случая не се дължи.
1
Трето лице помагач не взема становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно по следните съображения:
С процесното решение първата инстанция е приела за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 1547,29 лв. - представляваща цената на топлинната енергия по
договор за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес с
адрес в гр.София, ж.к.******** за периода септември 2019 - април 2021 г; сумата от 22,70
лв. - възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба
на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес с адрес в гр.София,
ж.к.******** за периода декември 2019 - април 2021 г. Отхвърлен е бил иска за главницата
за топлинна енергия над уважения размер от 1547, 29 до пълно предявеният размер от
1814,36 лв. Отхвърлени са били и исковете за сумите от 251,90 лв., претендирана като
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.5.2020 -
20.12.2022 г., както и 4,68 лв., претендирана като обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.1.2020 - 20.12.2022 г. Решението не е било обжалвано в
частта за главницата за топлинна енергия и за таксата за дялово разпределение и е влязло в
сила. Предмет на настоящото производство са единствено вземанията за лихви.
За достигне до крайния си извод за недължимост на вземанията за лихва първата
инстанция е приела, за изпадане в забава е необходимо длъжникът да бъде поканен да
заплати задължението си. В случая приложими бил чл.33 от ОУ на ищцовото дружество
съобразно които за продажба на топлинна енергия поканата следва да се извърши чрез
ежемесечното публикуване на сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца. В случая
не били представени доказателства за това, че ищецът е поканил ответниците да заплатят
задълженията си, поради което е отхвърлил иска да лихва. По отношение на вземането за
лихва върху цената на достановената топлинна енергия изводът на първата инстанция е
погрешен. По делото пред първата инстанция не е било спорно, че периода за който са били
претендирани процесните вземания за главница и лихви е бил 2019 г.- 2022 г. За процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г., като е несъмнено, че общите условия са влезли в сила, доколкото са
били публикувани във в-к Монитор, а не Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на които всъщност се позовава първата
инстанция. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
2
КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че при действащите ОУ на въззивникът,
длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен, като се прилага правилото на чл.84,ал.1,
изр. първо ЗЗД съобразно което,
когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. По изложените съображения на въззивника
се дължи обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,ал.1 вр. с чл.153 ЗЕ вр. с
чл.79 ЗЗД за периода 16.05.2020 г.- 20.12.2022 г. в размер на 251,90 лева.
Не така стои въпросът по отношение на лихвата върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение. По отношение на цената за услугата дялово разпределение,
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 4.68 лв. за периода 31.01.2020
г. – 20.12.2012 г. се явява неоснователна.
По изложените съображения решението на първата инстанция, в обжалваната част,
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.150,ал.1 вр. с чл.153 ЗЕ вр. с чл.79 ЗЗД и да бъде потвърдено в
частта, с която е отхвърлил акцесорната претенция за сумата от 4.68 лв., представляваща
лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по още
109,64 лева- разноски в исковото производството пред първата инстанция и 9,92 лева-
разноски в заповедното производство, като и още 237 лева разноски във въззивното
производство, по съразмерност съобразно уважената част от жалбата. ( 200 лева
юрисконсултското възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от
ЗПП във вр. с чл.25 от Наредбата за правната помощ в относимата редакция и държавна
такса в размер на 41, 87 лева), съобразно уважената част от въззивната жалба. Въззивника
3
следва да бъде осъден да заплати по съразмерност сумата от общо 20 лева на процесуалните
представители на въззиваемите за оказаната безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14968 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 46570/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 73-и състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
********* срещу Г. П. с ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН **********, за сумата от 251,90
лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.5.2020 - 20.12.2022 г., както и в частта, с
която „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, е осъдена да плати на С. К. К.
от САК с ЕГН ********** сумата над 68,31 лева до пълно присъдения размер от 142,61
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатена правна помощ в исковото
производство, както и сумата над 53,64 лева до пълно присъдения размер от 94,92 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците Г. Г. П. с
ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ж.к.******** са
задължени да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, разделно - по 1/2 сумата от 251,90 лв.- обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
16.5.2020 - 20.12.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14968 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 46570/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 73-и състав, в частта с която е отхвърлен иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4,68, представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.1.2020 - 20.12.2022 г.
В останалата си част Решение № 14968 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. №
46570/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 73-и състав не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Г. Г. П. с ЕГН
4
********** и П. Г. П. с ЕГН **********, да платят разделно - по 1/2, на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ********* сумата от още 109,64 лева- разноски в
исковото производство пред първата инстанция, както 9,92 лева- разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК, ответниците Г.
Г. П. с ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН **********, да платят на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ********* разделно - по ½, сумата от 237 лева-
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.36,ал.2 от ЗА, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, да плати по съразмерност на С. К. К. от САК сумата от 10 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна помощ на въззиваемия Г. Г. П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.36,ал.2 от ЗА, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, да плати по съразмерност на И. А. Н. от САК сумата от 10 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна помощ на въззиваемия П. Г. П. с ЕГН **********
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на въззивника
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5