Решение по адм. дело №347/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Т. А. Ф., с постоянен адрес [населено място], чрез пълномощника му адв.Д.К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3394-000024/17.04.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради издаването й при наличие на съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на същия. Сочи се на първо място, че заповедта е издадена от некомпетентен административен орган, с оглед липсата на валидно оправомощаване да издава заповеди за прилагане на ПАМ. На следващо място се релевира довод за антидатиране на обжалвания индивидуален административен акт, тъй като е налице противоречие и несъответствие в посочения час на деянието, с оглед на което не става ясно кога и за какво нарушение е издадена процесната заповед. Сочат се и допуснати процесуални нарушения в административното производство, поради удостоверяване отказа на жалбоподателя да получи заповедта с подписа не на двама, а само на един свидетел. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществил описаното в заповедта деяние, както и че същото не е установено по безспорен начин с относимите доказателства. С оглед на това се релевира довод за липса на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Излага се и довод за несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона и постановяване на същата в противоречие с принципа на съразмерност, обективиран в чл.6 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Д.К. от АК-Шумен, която поддържа жалбата на изложените съображения за незаконосъобразност, в каквато връзка отправя искане за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените по делото разноски.С рег.№ДА-01-3200/03.12.2025г. по описа на ШАдмС представя писмена защита, в която доразвива подробно доводите си относно незаконосъобразността на обжалваната заповед за ПАМ.

Ответникът –ВПД Началник група към ОДМВР-[населено място], РУ-А., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. С рег.№3394р-4806/08.07.2025 г. по описа на ОДМВР-Добрич, РУ-А. депозира писмено становище, в което оспорва подадената жалба срещу заповед за ПАМ като неоснователна и недоказана.Релевира доводи, че същата е издадена от компетентен административен орган, надлежно оправомощен съгласно Заповед№357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР-Добрич.Постановена е в законоустановената писмена форма, съдържа необходимите реквизити и са спазени изискванията за фактическото и правно мотивиране на акта.При постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения и съответства на приложимите материалноправни предпоставки за издаването й, както и на целта на закона за опазване живота и здравето на участниците в движението.По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.Възразява за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3394-000024/17.04.2025 г. , издадена от Д. Г. Т.- ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А. , на оспорващия Т. А. Ф. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1404378/17.04.2025 г., съставен против Т. А. Ф., за това, че на 17.04.2025 г. около 03.30часа, в [населено място], на ул.България като водач на МПС-Мерцедес Е 320 ЦДИ с рег.№[рег. номер], при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство-А. Д. 7510 с фабричен номер ARM -0839, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и отказва да даде кръвна проба за химичен анализ във връзка с издаден талон за медицинско изследване с №263542. Констатираното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП-отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена при отказ на жалбоподателя да я подпише, удостоверен с подписа на един свидетел –Р. М. Р.-служител в РУ-А..

Недоволен от нея, Т. А. Ф. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в ОД на МВР-Добрич, РУ-А. с рег. № 339400-1181 на 03.07.2025 г. В жалбата си оспорващият заявява, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3394-000024/17.04.2025 г. , на ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А. не му била връчвана, а за същата узнал една на 24.06.2025 г. , след представяне на административната преписка по повод на образувано на 24.06.2025г. АНД№134/2025 г. по описа на Районен съд-Балчик по жалба срещу НП№25-3394-000087/08.05.2025 г. на ВПД Началник РУкъм ОДМВР-Добрич, РУ- А..В тази насока оспорва отразеното в обжалваната заповед за ПАМ връчване при отказ на дата 17.04.2025 г., удостоверено с подписа на свидетеля Р. Р..

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед и доказателства за компетентността на органа.

За изясняване на спорните факти по делото е разпитан в качеството на свидетел полицейският служител М. В. Г.- на длъжност полицай ВПА в РУ-А., ОДМВР-Добрич, актосъставител на АУАН№ GA 1404378/17.04.2025 г., въз основа на който е постановена обжалваната заповед за ПАМ. Съдът кредитира като безпротиворечиви и основаващи се на преки техни впечатления показанията на свидетеля.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място, на Т. А. Ф. като водач на МПС, била извършена проверка, при която същият отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство ДРЕГЕР 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, при отказ на лицето да го получи, удостоверен с подписа на П. Т. А.-служител на ФСМП-[населено място].

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№25-3394-000024/17.04.2025 г. , на ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. В ЗППАМ е отразено, че същата е връчена на нейния адресат на 17.04.2025 г., при отказ да я получи, удостоверен с подписа на свидетеля Р. Р.-служител в РУ-А..Предвид оспорването от страна на жалбоподателя на датата на връчване на заповедта за ПАМ и с оглед непредставянето от страна на издателя на заповедта на доказателства, обосноваващи по категоричен и безспорен начин връчването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№25-3394-000024/17.04.2025 г. , на ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А. на посочената в същата дата 17.04.2025 г. / призованият от съда свидетел на отказа -Р. М. Р. не се яви в съдебно заседание, за да бъде разпитана от съда/, съдът възприема тезата на оспорващия за по-късното узнаване на обжалвания ИАА във връзка с образуваното на 24.06.2025 г. АНД№134/2025 г. на РС-Балчик, с оглед на което приема, че настоящата жалба, подадена на 03.07.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. директорът на ОДМВР –Добрич е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП), в т.ч. началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в Районните управления при ОДМВР-Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Добрич (т.1.6 от заповедта). Доколкото настоящата заповед е издадена от Д. Г. Т., на длъжност ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ-А., за деяние извършено и установено на територията на ОД на МВР-Добрич, РУ-А. , съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС от водач, който отказал да бъде проверен с техническо средство Дрегер 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта, както и да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи“.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. След като е установено някое от деянията, визирани в чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за административния орган възниква задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1 от ЗДвП принудителна административна мярка. Нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, който отказал да бъде проверен с техническо средство Дрегер 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и не изпълнил предписание да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изложените в ЗППАМ фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, Талон за изследване№263542, връчен при отказ, удостоверен с подписа на свидетел, прил. в преписката протокол за медицинско изследване и докладна записка с рег.№3394р-2456/17.04.2025 г., както и от показанията на разпитания свидетел. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП констатациите в АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената сила на АУАН.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че проверката на водача е била извършена на 17.04.2025 г.,около 03.30 часа в [населено място], на ул.България в патрулен екип в състав-М. В. Г.-полицай в РУ-А. при ОДМВР-Добрич-актосъставител и С. Д. К.-също служител в РУ-А.-свидетел при установяване на нарушението. Проверяваното лице било спряно за проверка от полицейския екип, след подаване на светлинен и звуков сигнал и опит да заобиколи патрулния автомобил.Според показанията на свидетеля Г., водачът на автомобила имал признаци за употреба на алкохол-видимо нетрезво състояние и излъчване на миризма на алкохол.Горното се потвърждава и от прил. в преписката докладна записка на С. Д. К.-също служител в РУ-А.-свидетел при установяване на нарушението и от съдържанието на АУАН.Проверяващите визуализирали като извършител на нарушението именно жалбоподателя Т. Ф., който слязъл от мястото на водача и бил сам в автомобила.Първоначално отказал да представи документи за самоличност и да управление на МПС, като твърдял, че бил пешеходец , имал агресивно поведение и се опитал да осуети полицейската проверка, заради което бил задържан на място за неизпълнение на полицейско разпореждане и му бил връчен алкотест-Дрегер за проверка за употреба на алкохол.П. Ф. отказал да му бъде извършена проверка за алкохол на място, след което бил съпроводен до РУ-А., където бил приканен да бъде тестват за употреба на наркотични вещества, която последният също отказал.Във връзка с отказа за тестване за употребата на алкохол с техническо средство-Алкотест дрегер му бил издаден талон за медицинско кръвно изследване и бил отведен в болницата в [населено място], където талонът за изследването му е връчен при отказ на последния да го получи, удостоверен с подписа на присъстващо медицинско лице-П. А. като свидетел.Според показанията на свидетеля, проверката е била извършена около 3.30часа, но поради проблеми с програмата и с мобилните данни на таблета в момента на проверката, впоследствие, около 7.00ч. вече в РУ-А. са му съставени АУАН и ЗППАМ, които жалбоподателят отказал да подпише. Отказът на водача е удостоверен с подписа на свидетелката Р. Р.-служител в РУ-А..Според свидетелските показания, нарушителят осуетил с действията си опитите на длъжностното лице да му бъде изчетено съдържанието на заповедта за ПАМ, същият си запушвал ушите, което наложило удостоверяването на отказа за връчването на заповедта с подписа на присъстващия свидетел.

При това положение съдът приема за безспорно установено проявлението на описаното в обстоятелствената част на акта деяние. Същото съставлява административно нарушение на чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел ответният орган.

Отказът за установяване употребата на алкохол е установен от събраните по делото гласни доказателства-свидетелските показания, кредитирани от съда с оглед тяхната безпротиворечивост, последователност и непосредственост на възприятията както и от прил. по преписката Талон за изследване, връчен при отказ на лицето да го получи, протокол за медицинско изследване и докладни записки, неоспорени от жалбоподателя. С оглед изложеното съдът приема, че не са налице процедурни нарушения при установяване на фактите, релевантни за прилагане на процесната ПАМ.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения. Релевираният от жалбоподателя довод, че обжалваната заповед е антидатирана съдът намира за несъстоятелен и необоснован с оглед доказателствата по делото.Действително, видно от съдържанието на заповедта за ПАМ, в обстоятелствената част на същата е налице разминаване при посочване часа на извършване на нарушението /първоначално е посочено „около 7.08ч.“, а впоследствие „около 03.30ч.“/, но това несъответствие съдът приема за несъществено и съставляващо допусната техническа грешка от страна на органа поради обстоятелството, че установено и от свидетелските показания, проверката е извършена около 03.30ч., но поради съществуващ технически проблем със софтуера и с мобилната връзка с таблета, АУАН и ЗППАМ са съставени впоследствие в РУ-А., около 07.08ч.Допуснатото несъответствие е несъществено и по никакъв начин не осеутява възможността на лицето да разбере за какво нарушение му е съставена ЗППАМ, респективно не е ограничено правото му на защита.

Несъстоятелно е и оплакването на оспорващия за допуснати съществени нарушения в административното производство поради удостоверяване отказа за връчване на заповедта с подписа на един, а не на двама свидетели.Такова законово изискване при съставяне и връчване на Заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП не е разписано в глава VI-Принудителни административни мерки в ЗДвП, не е налице такова изискване дори и при отказа на нарушителя да подпише АУАН, който според разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН се удостоверява посредством подписа на един свидетел, името и адреса на който се отбелязват в акта.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които отказват да бъдат проверени с техническо средство за установяване употребата на алкохол и затова представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен императивен характер, поради което обжалваната заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл.6, ал.2 и 5 от АПК. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на последния, поради което съдът приема, че тя напълно съответства и на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3394-000024/17.04.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради отсъствието на своевременно искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т. А. Ф., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], община Шумен, ул.Боровец, чрез пълномощника му адв.Д.К., със съдебен адрес [населено място], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3394-000024/17.04.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ- А., с която на Т. А. Ф. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“

РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.