№ 3801
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
************ по описа за ** година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС Бета
България" ЕООД, ЕИК *********, срещу В. К. К., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че В. К. К. дължи на „АПС Бета България" ЕООД следните суми:
сума в размер на 800 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №**/**-** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. К.
К., вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.** г., до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 40,05 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от **-** г. до
21.12.2019 г., сума в размер на 236,74 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 21.12.2019 г. до 02.08.** г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №10172/** г. по описа на
РС – Варна.
В исковата молба ищецът „АПС Бета България" ЕООД, излага, чрез юрк.
Любенова, че на **-** г. бил сключен Договор за потребителски кредит №**,
с който „Сити Кеш“ ООД предоставил заем на В. К. К. в размер на 800 лв.,
който се съгласил да върне сумата на една вноска от 1210 лв. в срок до
21.12.2019 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и
годишен процент на разходите в размер на 48,63%. Страните се съгласили, че
при забавяне на плащането на погасителна вноска заемополучателят ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
1
всяка забавена погасителна вноска. Договорът бил сключен по електронен път
по силата на ЗПФУР, като от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Дори и
да не бил сключен по електронен път, договор бил сключен с получаване на
заемната сума от кредитополучателя. Потребителят не бил изпълнил в срок
задълженията си по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило своите
вземания по договора от **-** г. на „АПС Бета България" ЕООД. К. бил
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС,
изпратен от цесионера на посочен от потребителя телефонен номер. Излага, че
по депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №10172/** г. по описа на РС – Варна.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 и връчителят бил събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. К. К., с
който, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –
адв. С., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва договорите,
разписките и фактурите. Позовава се на изтекла погасителна давност. По
изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен представител и
упълномощен такъв.
Ответникът не се явява, представлява се от особен представител адв. Т.
С.
От представените писмени доказателства, от назначената съдебно –
счетоводна експертиза и съдебно – техническа експертиза, от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
От назначената СТЕ която съдът кредитира, като пълня ясна и
непротиворечива, се установява следното:
На **-**г. е постигнато съгласие по електронен път за сключване на
договор за потребителски кредит №**/г., между „Сити Кеш“ ООД и В. К. К..
Преди сключване на договора на ответникът е предоставена информация чл. 8
от ЗПФУР.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит „Сити
Кеш“ ООД е предоставил на ответникът заем в размер на 800 лв. с лихвен
процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на
48,63%. В договора е уговорена такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 409,95 лв. Уговорено било кредита да се върне на една вноска от
1210 лв. с падеж 21.12.2019г.
2
От назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като пълня ясна и непротиворечива, се установява и
предоставената разписка за извършено плащане /л. 8/ се установява следното:
На **-**г. „Сити Кеш“ ООД е превел на В. К. К. сумата от 800 лева.
По процесния договор за потребителски кредит не са извършвани
плащания.
Размерът на договорната лихва за периода от **-**г. до 20.12.2019г. е
40.05 лева. Законната лихва върху главницата от 800 лева за периода от
21.12.2019г. до 02.08.**г. е 236, 76 лева.
С договор за прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД
е цедирал на „АПС Бета България" ЕООД задължението на В. К. К. /л. 9 – 14/.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
В настоящия случай поради това, че длъжникът притежава качеството на
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договор
за кредит, приложение следва да намерят правилата на Законът за
потребителския кредит./ЗПК/.
По силата на чл. 7 ал. 3 от ГПК е вменено правомощие на съда служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто е и процесният.
В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Основание водещо до недействителност на договор за потребителски
кредит според чл. 22 от ЗЗП, е нарушението на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
3
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на
потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат
потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор при сключването му националното и европейското право
поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му /в този
смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura/.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазено това
изискване. В процесния договор липсва ясно разписана методика, за това как
се формира ГПР. Не са разписани кои точно разходи и тяхната стойност са
формирали годишното оскъпяване на кредита. Посочена е само абсолютната
стойност на ГПР от 48.62 %, като в отделна разпоредба е посочена стойността
на годишния лихвен процент от 40.05 %. Необходимо е, на ясен и разбираем
език, да са посочени всички данни послужили за изчисляване на ГПР. В този
смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в решение по дело C-
448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния казус, бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР лишава потребителя от възможност да
разбере кои компоненти влизат в него и дали те съответстват на нормата на чл.
19, ал. 1 ЗПК.
В настоящия случай не става ясно и дали в ГПР е включено
задължението, за заплащане на 409, 95 лева - такса за експресно разглеждане.
В решение от 31.03.** г. по дело C‑714/22, е предвидено, че подобен тип
разходи следва да се включват в ГПР и невключването им води след себе си,
санкция предвиждаща, освобождаване кредитополучателя от задължението да
върне лихви и разноски. Както следва да се маркира, че въпросната клауза е и
неравноправна.
На следващо място следва да се има предвид, че годишният процент на
разходите представлява съществен елемент от договора за потребителски
кредит. Той представлява в обобщен вид всичко дължимо, непосочването на
всички негови допускания пречи на потребителя да определи обхвата на
своето задължение. В този смисъл решение на СЕС по дело Home Credit
Slovakia, C-42/15/. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК.
С оглед на гореизложеното доколкото липсва яснота относно
компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формирал ГПР,
4
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия.
Видно от назначената по делото експертиза ответникът не е извършвал
плащания по договора, като следва да върне главницата по договора за кредит
от 800 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
410 от ГПК - 13.08.**г
Не е основателно възражението на особения представител на ответника,
че вземането по главницата е погасено по давност. Задължението за заплащане
на главницата се погася с общата 5 годишна давност чл. 110 от ГПК.
Давността е започнала да тече на 21.12.2019г. и изтича на 21.12.**г. С
подаване на заявлението по 410 от ГПК на 12.08.**г. давността е била спряна
и прекъсната, поради което процесното вземане не е погасено по давност.
Предвид настоящите мотиви разгледаният иск следва да се уважи за
претендираната главница от 800 лева както за сумите от 40.05 лева -
възнаградителна лихва и 236.74 лева - мораторна лихва, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
За настоящата съдебна инстанция на ищецът се дължат следните
разноски: 37,15 лева за държавна такса и 74,29 лева за юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции.
Съобразно постановките на т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК, исковият съд следва да
се произнесе по разноските както за настоящото дело, така и за тези, сторени в
заповедното производство.
За заповедното производство на ищеца се дължат следните разноски:
26, 70 лева за държавна такса и 37,15 лева за юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че В. К.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна п.к. 9000 ул. **, № 34 дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 сумата от 800 /осемстотин/
лева представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**/**-** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. К. К., ведно със законната
5
лихва върху главницата, считано от 12.08.** г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №10172/** г. по
описа на РС – Варна,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата - 40,05 лв./ четиридесет лева
и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит №**/**-** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. К.
К., начислена за периода от **-** г. до 21.12.2019 г., и сумата в размер на
236,74 лв./ двеста тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
21.12.2019 г. до 02.08.** г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна п.к. 9000 ул. **,
№ 34 да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
сумата от 111, 44 лева/ сто и единайсет лева и четиридесет и четири стотинки/
от които 37,15 лева за държавна такса и 74,29 лева за юрисконсултско
възнаграждение, представляваща сторени разноски за гр.дело №15925/2025 г.
по описа на ВРС, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна п.к. 9000 ул. **,
№ 34 да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
сумата от, 63,85 лева/ шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ от
които 26, 70 лева за държавна такса и 37,15 лева за юрисконсултско
възнаграждение, представляваща сторени разноски за гр.дело ч. гр. д.
№13520/** г. по описа на РС – Варна, съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6