Присъда по дело №230/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Й. О. В., от гр. Радомир, обл. Перник в това, че:
На 12.09.2018 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като
разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, като помагач, в съучастие с неустановено лице, което като
извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудило
заблуждение у С. И. Д. от гр. Русе — че е необходимо да ocигури
средства за лечение на неин близък и, че ще съдейства на полицията
за провеждането на полицейска операция по залавяне на лица,
извършващи „телефонни измами", подпомогнал неустановеното лице,
като му доставил оставените от нея пари и вещи, да причини на С. И.
Д. имотна вреда в размер на 5080.33 лв.- престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Предлага на Съда да
признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението и
му наложи наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на
осн. чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитател срок.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2
от НПК. Със защитникът си молят Съда да минимално наказание.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Й. О. В. е роден на 30.09.2000 г. в гр. София,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не
работи, с ЕГН **********.
Подс. Й.В. бил безработен и нямал доходи, поради което през
м.август, 2018г. пуснал обява в интернет платформата за продажби
„ОLX.bg“, че търси работа. Скоро след това подс. В. получил
телефонно обаждане от непознато за него и неустановено по делото
лице, което се представило с името „Жоро“. „Жоро“ предложил на
1

подсъдимия да посещава различни населени места в Р.България,
откъдето да получава парични суми и му го носи. Подсъдимият се
съгласил, след което в няколко поредни дни, по указания на „Жоро“,
подс. В. посетил градовете Габрово, Сандански, Петрич, Видин,
Велико Търново, Русе и Стара Загора, откъдето вземал оставени на
различни места пакети с парични суми и бижута, които впоследствие
оставял на посочени му места в гр. Плевен или с. Обнова. По указание
на „Жоро“, подсъдимият вземал от пакетите различни суми за себе си,
като възнаграждение и за покриване на разходите му.
На 11.09.2018 г. подс. В. отново получил телефонно обаждане от
„Жоро“, който му казал да отиде до гр. Русе и да посети лице, което
ще му предаде парична сума. Междувременно, около 10.00 ч. на
12.09.2018 г. докато била в жилището си на ул. „Борисова" № 6 в гр.
Русе, свид. С.Д. получила телефонно обаждане на стационарния си
телефон с номер 082/83-80-55. С нея се свързало неустановено лице,
което се представило за „д-р Николов“ и казало, че нейна
братовчедка си е счупила крака на четири места и е необходима
сумата от 5000.00 лв. за лечение и закупуване на златни гвоздеи, като
в противен случай кракът ще бъде ампутиран. Когато свид. Д.
попитала мъжа за коя нейна братовчедка става дума, мъжът предал
телефона на неустановено по делото лице от женски пол, което
потвърдило, че е паднала зле и си е счупила крака. Свид. Д.
оприличила гласа на своя братовчедка М. и запитала жената дали тя е
М.. Жената дала утвърдителен отговор, след което на телефона отново
се обадил мъжа, който обяснил на пострадалата, че след малко до
входната врата на апартамента на Д. ще дойде човек, който да вземе
парите. Предупредил свидетелката само да му даде парите, без да
разговаря с него. Д. приготвила в пакет сумата от 3500.00 лв. в
банкноти по 50.00 лв., която малко по-късно предала на появилият се
пред вратата на жилището ѝ подсъдим Й.В..
Около 15.00 ч. по стационарния си телефон свид. Д. получила
ново обаждане, от неустановено по делото лице, което се представило
за полицай. Мъжът казал, че следят група, която се занимава с
измамата на възрастни хора, както и, че човек от тази група скоро ще
се обади по телефона. Обяснил , че за да задържат групата, Д.
трябва да събере всички пари и бижута, които има у дома си и да ги
остави пред входната врата. Д. се съгласила и поставила в плик четири
банкноти от по 100 евро и три златни пръстена, които оставила пред
входната врата на жилището си. Малко по-късно, по указание на
„Жоро“, подс. В. отишъл отново пред входната врата на Д. и взел
2

оставеният от нея пакет с пари и бижута. След това с цялата парична
сума и бижута, подс. В. отпътувал за с. Обнова, където на уговорено с
„Жоро“ място ги оставил, като преди това взел за себе си 300.00 лв.
По-късно на 12.09.2018 г. свид. Д. разбрала, че е измамена и
подала сигнал в ОД на МВР - Русе. При условията на чл.212, ал.3 от
НПК, с разпита на свид. С.Д. било образувано досъдебното
производство по настоящото наказателно производство. По случая
била възложена проверка, която била извършена от свид. Д.В. –
инспектор в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“
в ОД на МВР-Русе. В хода на проведените оперативно–издирвателни
мероприятия свид. Великов установил, че съпричастен към деянието е
подс. Й.В.. При проведената с него беседа, В. признал стореното и в
саморъчни писмени обяснения изложил всичко, което му е известно
по случая. Признал, че още в началото разбрал, че става дума за
измами, но тъй като „Жоро“ заплашил него и семейството му,
продължил да изпълнява указанията му.
В хода на досъдебното производство била назначена
икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че
стойността на трите златни пръстена, отнети от свид. Д., възлиза на
798.00 лв.
Авторството на подсъдимият в извършването на деянието по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК
и начина му на извършване Съдът намира за безспорно установени. В
тази насока са признаването изцяло от страна на подсъдимият Й.В. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните
гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Д., П. Д., Д.В. и
В.П., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – електронни носители /CD/ от мобилните
оператори за проведени телефонни разговори, заключението на
икономическата експертиза, справка за съдимост, декларация за
семейно и имотно състояние, автобиография.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така
установената и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:

3

От обективна страна подсъдимият Й. О. В. е осъществил състава
на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.3,
вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2018г. в гр. Русе, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти, като помагач, в съучастие с
неустановено лице, което като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудило заблуждение у С. И. Д. от гр. Русе — че е
необходимо да ocигури средства за лечение на неин близък и, че ще
съдейства на полицията за провеждането на полицейска операция по
залавяне на лица, извършващи „телефонни измами", подпомогнал
неустановеното лице, като му доставил оставените от нея пари и вещи,
да причини на С. И. Д. имотна вреда в размер на 5080.33 лв.

Безспорно е установено по делото, че около 10.00 ч. на
12.09.2018 г., неустановено по делото лице възбудило заблуждение у
свид. С.Д., като формирал неправилни представи у нея, а именно, че
нейната братовчедка М. е получила тежка фрактура на крака и се
нуждае от парична сума за лечение, като в противен случай крака
ще бъде ампутиран. Следствие на така формираната невярна представа
у Д., същата предала на подсъдимия Й.В. сумата от 3500.00 лв. с
ясното съзнание, че тази сума е необходима за лечението на нейната
близка. Установи се също така, че малко по-късно същият ден,
неустановеното лице отново възбудило заблуждение у свид. Д., като
формирал у нея невярна представа, че се провежда полицейска
операция по залавяне на лица, извършващи телефонни измами, като за
задържането и осъждането им е необходимо да остави пред входната
врата на жилището си всички налични пари и ценности. При тази
неправилна представа относно действителните обстоятелства,
пострадалата оставила пред вратата 400 евро и 3 бр. златни пръстени
на стойност 798.00 лв., които малко по-късно били взети от
подсъдимия В.. След като взел за себе си част от парите, подсъдимият
оставил останалата сума и бижутата на посочено му от „Жоро“ място.
По този начин, подс. В. на два пъти умишлено улеснил
неустановеното по делото лице в извършването на престъпленията, по
друг начин - като взел парична сума от 4282,33 лв. и златни накити на
стойност 798,00 лв. от С. И. Д., у която на два пъти предварително
било възбудено заблуждение от неустановеното по делото лице,
съответно, че братовчедка е пострадала и са необходими пари за
4

лечението , а след това, че се обажда полицай и, че Д. ще бъде обект
на измама и следва да приготви всички пари и ценности, с които
разполага и да ги предаде, за да съдейства за залавянето на
извършителите, с което й била причинена имотна вреда в размер на
5080.33 лв.
Безспорно, подс. Й.В. е действал в качеството на помагач, като на
два пъти е улеснил извършването на престъплението от
неустановеното по делото лице, което има качеството на извършител.
Това неустановено лице, на два пъти възбудило заблуждение у С.Д.,
вследствие на които заблуждения, същата е извършила акт на
имуществено разпореждане, давайки на подсъдимия парична сума от
4282,33 лв. и златни накити на стойност 798,00лв. По безспорен и
категоричен начин е установено, че именно предвид така възбудените
заблуждения, пострадалата Д. е направила имуществено разпореждане
с посочените по-горе парични суми и бижута. Вследствие на това, на
същата е причинена имотна вреда. Несъмнено е налице и причинната
връзка между деянията на неустановеното лице и престъпния
резултат, а именно процесната имотна вреда е настъпила като пряко
следствие от имущественото разпореждане от страна на пострадалата,
която е действала под влияние на възбудените у нея заблуждения.
Подсъдимият Й.В. е извършил престъплението в качеството на
помагач при условията на чл.20, ал.4 от НК, тъй като умишлено е
извършил действия, с които е подмомогнал извършителя на деянието
измама, като на два пъти взел парите и бижутата от пострадалата Д.,
след като същата вече била въведена в заблуждение и се разпоредила с
вещите, след което ги отнесъл на указано му от неустановеният му
съучастник място, като преди това отделил за себе си своят дял. Т.е.
подс.В. помогнал да се вземат парите и бижутата, след като е
приключило изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК.
Престъплението е осъществено от подсъдимия Й.В. чрез две
отделни деяния – през няколко часа на 12.09.2018 г., като двете са
осъществени при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на първото, поради което е налице хипотезата на чл.26,
ал.1 НК.

От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 от НК - съзнавал общественоопасния характер на
5

своето деяние и това на съучастника си, предвиждал е
общественоопасните последици от деянието си, като е искал с
извършването на престъплението да настъпят вредните му последици.
Подсъдимият В. съзнавал, че в резултат на имущественото
разпореждане от страна на Д. нейното имущество ще бъде увредено,
но въпреки това не е преустановил действията си. Несъмнено,
деянието е извършено от подсъдимия и с користна цел – да набави
имотна облага за себе си и за неустановеното по делото лице,
възбудило неверните представи у свид. С.Д..
Деянието Й.В. извършил като непълнолетен, но от събраните по
делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо
и психическо състояние и данните за личността му споделени от
сестра му – свид. В.П., става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият бил психично здрав, с адекватно за възрастта си
психично развитие, имал съзнание за непозволеност на действията си
и наказуемостта на постъпката си. Предвид това В. бил способен да
прецени характера, значението и забранеността на конкретното
деяние. Конкретният механизъм сочи, че действията на подсъдимия са
преднамерени и целенасочени, макар и с характера на типична за
непълнолетната възраст, в която се е намирал, недооценъчност към
последиците на извършеното.
Поради изложеното, деянието на Й.В. следва да се квалифицира
и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предвид това Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което подсъдимият Й. О. В. следва да бъде признат за виновен
в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства относително ниският принос на действия от страна на
подсъдимия за осъществяване на престъплението; чистото му, към
момента на престъплението, съдебно минало, неравностойното му
социално положение, предвид липсата на родителски грижи и
подкрепа, както и тежкото му имотно състояние. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са последващите осъждания на
подсъдимия, за същите по вид престъпления, обстоятелството, че
6

престъплението е извършено с две самостоятелни деяния,
относително високия размер на причинената имуществена вреда,
както и нейното невъзстановяване.
Предвид това Съдът приема, че е налице минимален превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което, след
редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия следва да бъде
определено наказание “Лишаване от свобода”, което следва да бъде
отмерено в границите между средата и максимума на предвиденото от
закона и ориентирано към средата.
По тези съображения Съдът счита, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне за подс. Й.В. на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 2 години.
Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК, задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното
наказание с една трета, като налага на подс. Й.В. наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.69, ал.1, вр.
чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание следва да
се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На подсъдимият В. следва да бъде възложена ½ от направените
по делото разноски, като същият бъде осъден да заплати сумата от
21.00 лв., в полза на Държавата – ОД МВР-Русе, за разноски в
досъдебното производство.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	6
Дата:	4 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520200230
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 февруари 2021 г.

Присъда по дело №230/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите