№ 73
гр. Царево, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100142 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
“**” ЕАД, ЕИК **, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И.Е.-
Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител П. Н., с
адрес: **, срещу: В. И. Г. с ЕГН: **********, с адрес: **, с която е предявен
иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с който се иска то съда, да постанови
решение, с което да приемане за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева-
главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. Да
присъди на ищеца направените разноски по заповедното производство и по
настоящето исково производство.
Ищеца ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на
експертиза и за привличане на трето лице в процеса.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба,
ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира
писмени доказателства.
С исковата молба се твърди, че на 09.12.2021 г. ищцовото
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК с вх. № ** срещу В. И. Г. с ЕГН: ********** за сумата от
1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, 253,38
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми
за дялово разпределение 9,95 лева - главница за периода от м. 12.2019 г. до м.
04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,67 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до
18.11.2021 г. както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че с разпореждане, постановено по
ч.гр. дело ** г. по описа на Районен съд- Царево, искането е било уважено и е
била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот, топлинна енергия, като
ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията като твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
Претендира разноски.
2
В отговора на исковата молба се твърди, че ответника не е материално
легитимирана страна по предявените искове, тъй като липсва облигационна
връзка между него и ищеца и заявява, че ответника не е клиент на топлинна
енергия за битови нужди на „**“ ЕАД. Заявява, че ответника не е искал да му
бъде открита партида върху цитирания в исковата молба топлоснабден имот и
твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия. Заявява, че за процесния период, ответникът не е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди на „**” ЕАД. Ответника твърди,
че не е собственик на имота и няма сключен договор с ищеца. Сочи, че не е
ползвател на имота.
В съдебно заседание, представител на страните не се явява.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, "**" ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против ответника, за вземания за цена на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва,
обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането
на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 09.02.2022 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ** по ч. гр. д. № ** год. по описа на ЦРС
срещу ответника, за сумата от 1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева-
главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г.
Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
последния, поради което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията си. В срок е постъпила искова
молба от "**" ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото
производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за
3
съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е
допустим.
Разгледана по същество, претенцията предявена по реда на чл. 422 от
ГПК, е основателна по следните съображения:
Съгласно представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ** год. И.Х. Г. е дарил на Д. В. Г., свой собствен недвижим имот: **.
Дарителят, И.Х. Г., е запазил правото на ползване на дарения имот,
безвъзмездно, безсрочно и пожизнено в полза на ответника В. И. Г..
Видно от протокол от 11.11.2007 год. на ОС на ЕС, е взето решение за
избор на “**” ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение като са
приложени списъци на етажни собственици, в който за процесния апартамент
е посочен И.Х. Г..
Представен е и Договор между „**” ЕАД и “**” ЕООД от 03.06.2020
год.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че потребител на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, които са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Когато спрямо недвижим имот, правото на собственост принадлежи на
едно лице, а вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице-
какъвто е настоящият случай- ползвателят отговаря за задължението, да
заплаща цената на доставена топлинна енергия. По делото няма
доказателства, че ответника е подал писмено заявление до "**" ЕАД във
връзка с настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване
за процесния имот, т.е. ответника- ползвател- отговаря за задължението, да
заплаща цената на доставена топлинна енергия. С оглед обстоятелството, че
носителят на вещно право на ползване, има възможност да реализира
фактическа власт върху недвижимия имот, съдът счита, че носителят на
вещно право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
цената на топлинна енергия. Както бе посочено, в случая правото на ползване
не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото. Собственикът
4
на имота, е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество е
имало основание за откриване на такава. След като за имота обаче, има
учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава само
голата собственост и ползвателя- ответник в производство- е надлежен
длъжник.
Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до
извод, че ответника е потребител на топлинна енергия и като такъв, дължи
заплащането й.
Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно- икономическа
експертиза, дължимите суми от ответника са 1408,79 лева, с лихва в размер
253,27 лева за периода от м. 5.2018 год. до м. 4.2020 год. както и суми за
дялово разпределение 9,95 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м.
04.2020 г. и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до
18.11.2021 г.
По изложените съображения, претенцията на ищеца против ответника
е основателна до размера 1408,79 лева, с лихва в размер 253,27 лева за
периода от м. 5.2018 год. до м. 4.2020 год. както и суми за дялово
разпределение 9,95 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г.
и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. и
като такава следва да се уважи и да се отхвърли за разликата от 09,49 лева, до
претендирания размер от 1418,19 лева- главница и за разликата от 00,11 лева,
до претендирания размер от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, право на
разноски има само ищеца, който е направил своевременно искане за
присъждането им, в размер както следва: разноски по заповедното
производство в размер на 83,66 лева и разноски по исковото производство, в
размер от 653,17 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “**” ЕАД, ЕИК ** и В.
И. Г. с ЕГН: **********, че В. И. Г. с ЕГН: ********** дължи на “**” ЕАД,
ЕИК **, сумите както следва: сумата от 1408,79 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 253,27 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева-
главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. за
които суми в полза на “**” ЕАД, ЕИК ** е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** по ч. гр. д. № ** год. по описа на
ЦРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, в частта му за разликата от 09,49
лева, до претендирания размер от 1418,19 лева- главница и за разликата от
00,11 лева, до претендирания размер от 253,38 лева- мораторна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН: **********, да заплати на “**” ЕАД, ЕИК
**, сумата от 83,66 лева за разноски по заповедното производство и сумата в
размер от 653,17 лева, за разноски по исковото производство,
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № ** год. по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6