Решение по адм. дело №1992/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Производството е образувано по жалба на А. Б., гражданство: Украйна, [ЛНЧ], чрез адв. И. З. К., АК-Пловдив, личен № ****, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/19010/29.08.2025 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие на правото на ЕС, в нарушение на процесуалните норми и материалния закон. Иска се отмяната ѝ. Претендират се разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, представя административната преписка. Оспорва жалбата. Възразява срещу присъждане на разноски, тъй като не се доказва, че жалбоподателката е материално затруднено лице.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 03.09.2025г. 2025 г., а жалбата срещу заповедта е подадена до съда на 10.09.2025г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката А. Б. е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, заедно с дъщеря си С. Б., [ЛНЧ]. На 11.04.2022 г. на същата е предоставена временна закрила в Република България по реда и условията на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в изпълнение на Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет, като в тази връзка от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на А. Б. е издадена регистрационна карта № *********, валидна до 04.03.2026 г.

Лицата са с регистриран настоящ адрес [населено място], [улица], ап. 1. Безспорно между страните е, че детето С. Б. е дъщеря на жалбоподателката и е записана като ученик във втори клас за учебната 2025/2026 година, видно от Удостоверение изх. № РД-25-350/11.06.2025 г., издадено от Директора на ОУ „В. и Кр. Тютюнджан“ – [населено място].

А. Б. е подала заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10а от ЗСПД, с вх. № ЗСПД/Д-РВ/19010 от 27.08.2025 г.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/19010/29.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, исканата помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че майката и детето са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Между страните липсва спор по фактите. Спорен е въпросът относно приложението на материалния закон и по-специално разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД във връзка с разпоредби от други нормативни актове.

Жалбоподателката и детето ѝ, като лица с предоставена временна закрила, имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. В Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила – чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП. Същевременно претендираната в процесния случай помощ е по реда на ЗСПД и е наименувана „семейна помощ“. Независимо от различното наименование, тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане по чл. 2, ал. 2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.

За изясняване на въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, следва да се съобразят чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно който отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата; чл. 51, ал. 1 КРБ – право на социално подпомагане; чл. 26, ал. 2 КРБ – чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 изрично е предвидено право на социално подпомагане за чужденци с предоставена временна закрила.

С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: (1) бременни жени – български граждани; (2) семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; (3) семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; (4) семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по чл. 26 от Закона за закрила на детето; (5) бременни жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада изрично в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗСПД, но с оглед цитираната по-горе нормативна уредба детето има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ за чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 г. В случая следва да се има предвид правилото, че по-новият закон отменя по-стария (lex posterior derogat priori).

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не следва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която е ратифицирана, обнародвана и в сила за страната ни от 03.07.1991 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията гарантира право на жизнен стандарт и материална помощ при нужда; правото на образование е част от социалните права на детето.

Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, в частност Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директивата. Административният орган, издал процесната заповед, е следвало да съобрази нормативната регламентация при постановяване на обжалвания акт.

С оглед гореизложеното съдът приема, че отказът на помощ противоречи на принципа за равнопоставеност и защитата на най-добрия интерес на детето, закрепен в чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/19010/29.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да бъде присъдена държавна такса от 10 (десет) лева.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване с разрешенията, дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, и при отчитане на невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и проведеното открито съдебно заседание, следва на адв. И. К. от АК-Пловдив да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Присъдените суми се възлагат в тежест на Агенцията за социално подпомагане – София, която съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане е юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/19010/29.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10а от ЗСПД, с вх. № ЗСПД/Д-РВ/19010 от 27.08.2025 г., подадено от А. Б., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – София да заплати на А. Б., гражданка на Украйна, сумата от 10 (десет) лева за държавна такса.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – София да заплати на адв. И. К., личен № ****, сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ и съдействие.

На основание чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗСПД решението е окончателно.