№ 21726
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110177657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Р. Ц.
П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 3
255,53 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, ап. 6, аб. №
336905, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024
г. до изплащане на вземането, сумата от 419,76 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 28.02.2024 г., сумата от 48,45 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,88 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16182/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, като
1
ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът
е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. Ц.
Пасковa, но същият касае единствено датата на провеждане на открито съдебно заседание по
процесното дело, а именно да бъде след 20-ти сепември 2025 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
2
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
От приложения в електрофотографско копие на л. 14 - 15 по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 14, том 2-ри, рег. № 2497, дело № 165 от 2002
година, се установява, че Р. Ц. П., ЕГН ********** е станала едноличен собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
3
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответната страна във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца: ОФ от 30.06.2022 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2021 год. – 30.04.2022 год., на стойност 1557,80 лв., със срок за плащане 14.08.2022
год.; ОФ от 30.06.2023 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1653,68 лв. със срок за плащане 14.08.2023
год., както и справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2021 год. до м.04.2022 год. на обща стойност 303,88 лв. (за доплащане) и
справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2023 г. на обща стойност 552,15 лв. (за доплащане).
По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на
фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна
енергия. Видно от представения на л. 27 по делото документ, салдото за главницата за
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 3733,62 лева за периода от
м.05.2021 г. до м.08.2023 г., а за исковия периода до м.04.2023 г. – съответно 1945,62 лв.
Съгласно Констативен протокол от 30.04.2022 год. и Констативен протокол от
28.05.2023 г., за обект в ж.к. „Овча Купел-1“, бл. 504, вх. 1,2 и 3, видно от които, между
абонатите, които не са присъствали на редовен отчет е и Р. П., ап. 6, аб. № 336905, които два
констативни протокола са подписани от представител на ЕС.
По делото е представено и известие за лиценз от дружеството топлинен
счетоводител, съгласно което се утвърждава, че процесните топлинни уреди са били в
изправност към момента на исковия период.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури, както и справка – операции след изравняване, съобщения за които са
приложени по делото, които съответстват на изравнителните сметки, издадени от третото-
лице помагач.
Ето защо съдът приема, че искът за главница за сумата следва да бъде уважен до
размера от 2801,65 лева, като сбор от начислената от дружеството сума за процесния
период, ведно с изравнителните суми, аритметично пресметнати от топлинния счетоводител
касателно исковия период. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3255,53
лв. като недоказан и неоснователен, искът следва да се отхвърли.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова
4
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в размер на 48,45
лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение, предоставена от трето лице
–помагач на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за
отчетния период, считано от 15.08.2022 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 2801,65 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 28.02.2024
г. възлиза на сумата от 520,22 лв. Доколкото ищецът претендира едва 419,76 лв. то
акцесорната претенция за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде
уважена в цялост, при съблюдаване на правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба (в случая заявлението по чл. 410 ГПК) в съда – 19.03.2024 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от
9,88 лв., начислена за периода от от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., се явява неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в размер на
общо 277,52 лв., от които 182,10 лв. – държавна такса, 200.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение. От тази сума реално следва да му се присъди сумата в размер на 334,64
лева, с оглед уважената част от исковете.
Така разпределената отговорност за разноски включва и сторените такива в хода на
заповедното производство.
Ответникът Р. П. не е претендирала разноски и такива не му се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Р. Ц. П., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГКК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът Р. Ц. П. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва сумата от
2801,65 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, ап. 6, аб. №
336905, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024
г. до изплащане на вземането, сумата от 419,76 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 28.02.2024 г., сумата от 48,45 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за потребена, но незаплатена топлина енергия за разликата над уважения размер от
2801,65 лв. до пълния предявен такъв от 3255,53 лв., както и за сумата от 9,88 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16182/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Р. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 334,64лв. – разноски,
сторени пред СРС в заповедното и исковото производства с оглед уважената част от
исковите претенции.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6