№ 252
гр. Сливен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500257 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Ч., пълномощник на
Ж. Х. Ж., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“П.П. ** против решение №
267/04.04.2025г. по гр.д. № 4461/2024г. на РС – Сливен, в частта с която е било
признато за установено, че жалбоподателят Ж. Х. Ж., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация – София“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Ястребец“, № 23Б сума в общ размер на 1323.04лв., от които
1169.28лв. – главница зя периода 16.04.2020г. – 31.05.2023г., законна лихва
върху главницата считано от 15.06.2023г., 123.75лв. – мораторна лихва – за
периода 15.09.2020г. – 31.05.2023г., 23.76лв. – дялово разпределение, ведно със
законна лихва и 6.25лв. – лихва. С обжалваното решение жалбоподателят е
бил осъден да заплати деловодни разноски в общ размер на 945.19лв.
1
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон. Страната твърди, че е брат на
починалия Христо Х. Ж., който е ползвал ведомствено жилище, за което се
претендират суми от незаплатена топлинна енергия, дялово разпределение и
т.н., че е върнал ключа от жилището на представители на МО, но че никога не
е приемал наследството от своя брат – нито изрично, нито с конклудентни
действия. Жалбоподателят се бил отказал от наследство, но в периода между
от откриване на наследството, отказа от наследство от майка му и неговият
собствен отказ от наследство не е извършил нито едно действие, което може
да се тълкува като приемане на наследството. Връщането на ключовете от
апартамента ползван от покойния му брат не било акт на приемане на
наследство. В този смисъл било и описаното в констативния протокол за
връщане на ключовете. Жалбоподателят твърди, че докато не приеме
наследството – изрично или с действия, той не носи отговорност за
задълженията на наследодателя. Такава била законовата рамка – чл.48 и 49 от
ЗН, такава била и константната практика на ВКС ( Р 101/2019г. – IVг.о.; Р
54/1961г. – ОСГК) обективирана и в задължителна такава – Тълкувателно
решение № 148/1986г. на ОСГК на ВКС.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Няма
направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
юриск.Ибрямова – процесуален представител на Топлофикация – София“
ЕАД, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Неправилно било да се тълкува разширително материалния
закон. Моли се да се потвърди обжалвания акт и да се присъдят разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени нови
доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител адв.Ч. в писмено становище до
съда заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена.
2
Претендира разноски.
В с.з за въззиваемата страна, редовно призована не се представлява. В
писмено становище процесуалният и представител юриск.Соларова заявява,
че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред РС – Сливен са били предявени искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
По делото се твърди, че жалбоподателят Ж. Х. Ж. е ответник по
предявените искове, тъй като е приел наследството на починалия си брат
Христо Х. Ж. и носи отговорност за неговите задължения. В хода на делото е
направено възражение от жалбоподателя, Ж. Ж., че нито изрично, нито с
някакви действия е извършил акт на приемане на наследство от починали я си
брат, поради което не отговаря за задълженията по наследството. Нещо
повече, след депозиране на исковата молба жалбоподателят е извършил акт на
отказ от наследството на Христо Ж..
В разпоредбата на чл. 48 и 49 от Закона за наследството е посочено, че
наследството се придобива с приемането му, приемането произвежда
действие от момента на откриване на наследството, приемането може да стане
с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, чрез вписване на приемането в особена за това книга или при
извършването на действие от наследника, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството.
3
При разглеждане на текста се налага изводът, че с откриване на
наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото
имущество. То не преминава по право към тях. С приемането му те го
придобиват. За да се приеме наследството следва да има изразена воля от
страна на лицето, което законодателят определя като възможен наследник.
Тази воля следва да е обективирана или в изрично писмено приемане на
наследството (общо/по опис) или с извършването на действия, които
недвусмислено показват намерението на лицето да приеме активите и
пасивите от наследствената маса. Такава хипотеза ще е налице, когато
наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението
му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в
качеството си на наследник – чл.49,ал.2 ЗН.
В задължителната практика на ВКС – ТР 148/1986г. е прието, че лице,
което не е приело наследството не е наследник. Отказът от наследство е
равносилен на неприемане на наследството. Както приемането и
неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на
наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия
момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата,
включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на
наследодателя, т. е. не е наследник.
В настоящия случай следва да се установи дали от момента, в който е
открито наследството на Христо Ж., до момента когато жалбоподателят Ж. е
извършил отказ от наследство – 30.04.2024г. той е извършил действия, от
които е възможно да се направи извод, че наследството е прието. Съдът не
констатира наличието на такива действия. От данните по делото е видно, че на
26.11.2021г. жалбоподателят Ж. Ж. е предал ключовете от жилището ползвано
от брат му Христо Ж. и удостоверението за извършения отказ от наследство от
майка им Мария Х.а на ведомствената комисия, но категорично е отказал да
влезе в жилището и да го „предаде“ на комисията като присъства на нейните
констатации за състоянието му. От тези факти отразени в Протокол – опис от
26.11.2021г. е видно, че жалбоподателят не е действал с намерението и
съзнанието да приеме активите/пасивите на наследодателя Христо Ж., а
единствено е съдействал на наемодателя като е предал ключовете от
апартамента. По делото няма данни въззивникът да е ползвал жилището, да е
4
приел някакви активи от наследодателя, да е показал по някакъв начин, че се
счита за негов наследник.
Предвид изложеното, съдът намира че по делото не се установява
наличието на пасивна процесуална легитимация по отношение на
жалбоподателя Ж. Ж.. Процесуалната легитимация е предпоставка за
допустимост на производството. Когато ищецът или ответникът не са активно
легитимираните страни, производството се явява недопустимо. В случая, при
констатирана липса на процесуална легитимация за ответника, съдът следва
да приеме, че постановеното решение се е явява недопустимо, поради което
същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде
прекратено – чл.270, ал.3 от ГПК.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за двете
инстанции следва да бъде понесена от ищеца – въззиваем. За първа инстанция
ответникът е доказал разноски в размер на 600.00лв. адвокатско
възнаграждение. За въззивна инстанция на въззивника се дължат разноски в
размер на 30.00лв. – държавна такса. Той не е доказал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред окръжен съд. В този смисъл възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд се явява неоснователно. Такова
възражение е било направено и пред РС – Сливен, но съдът намира, че не
трябва да бъде уважено. По правилата на НМРАВ, чл.7, ал.2 във вр. с чл.9,
минималното адвокатско възнаграждение за първа инстанция би следвало да е
900.00лв. (496.00лв. – за предявения иск и 500.00лв. за проведени 4 с.з., повече
от 2), което е повече от претендираното от страната, поради което
адвокатското възнаграждение претендирано ото ответника не следва да бъде
намалено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОБЕЗСИЛВА решение № 267/04.04.2025г. по гр.д. № 4461/2024г. на на
Сливенския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Ястребец“, № 23Б да заплати на Ж. Х. Ж., ЕГН
********** от гр.Т., ул.“П.П. ** направените по делото разноски за първа
инстанция в размер на 600.00лв. – адвокатско възнаграждение и за въззивна
инстанция в размер на 30.00лв. - държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6