№ 1700
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20251100900445 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД,
ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове с правни основания
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника
„КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца,
сумата от 28 332,46 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
предоставени услуги по договор № 2023NM006/01.07.2023 г. за периода от
01.11.2024 г. - 22.01.2025 г., във връзка с което са били издадени фактури №
**********/09.12.2024 г. - частично неплатена в размер на 4 114.28 лв., №
**********/06.01.2025 г. за 14 400 лв. и № **********/27.01.2025 г. за сумата
от 9 818.18 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 06.03.2025г. до окончателно изплащане на
задължението.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че между
него, в качеството му на изпълнител, и ответника „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“
ООД, в качеството му на възложител, е сключен договор №
2023NM006/01.07.2023 г. за временен мениджмънт. Страните се споразумели
изпълнителят да извършва услугата „временен мениджмънт“ на оперативното
управление на дружеството срещу месечно възнаграждение в размер на 20 000
лв. без вкл. ДДС. Част от изпълнението на услугата от изпълнителя включвало
осигуряването на двама поименно посочени експерта.
Ищецът твърди, че в началото на 2024 г. страните неформално изменили
условията на договора, като се споразумели месечното възнаграждение да
бъде намалено на 12 000 лв. без вкл. ДДС (14 400 лв. с вкл. ДДС) за сметка на
което за изпълнителя да отпадне задължението за осигуряване на двама
1
поименно посочени експерта. В резултат на промените в уговорките,
изпълнителят осигурявал само един поименно посочен експерт - Иван
Иванов.
На 22.11.2024 г. по електронен път ищецът получил от ответника
уведомление за прекратяване на договора. Доколкото в чл. 15, пр. II от него
било предвидено двумесечно предизвестие за прекратяването му, за периода
от уведомяването (22.11.2024 г.) до изтичането на предизвестието (22.01.2025
г.), изпълнителят продължил да изпълнява задълженията си по договора, като
за периода на предизвестието е издал две фактури за дължимото за този
период възнаграждение: едната - в размер на 14 400 лв. с вкл. с ДДС, а другата
- в размер на 9 818,18 лв. - за месец януари, пропорционално на времето на
действие на договора. Неплатена частично останала и издадената на
09.12.2024 г. фактура №********** за извършената работа през м. ноември на
2024 г. за сумата от 4 114, 28 лв.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 от договора дължимото възнаграждение се
заплаща до 15-о число на следващия месец. Така до 15.02.2025 г.
възложителят е следвало да заплати на изпълнителя дължимото, но неплатено
възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който изразява становището си за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен процесният
договор, както и че в началото на 2024 г. е постигнато неформално
споразумение за намаляване на месечното възнаграждението по договора от
20 000 лв. без ДДС на 12 000 лв. без ДДС. Ответното дружество оспорва
твърдението, че намаляването на месечното възнаграждението било за сметка
на задължението за осигуряване на двама експерти. Сочи, че съгласно чл. 7 от
процесния договор изпълнителят е имал задължение да осигурява минимум
двама експерти, а след промяната относно месечното възнаграждение,
изпълнителят следвало да осигурява само двама експерти. Твърди, че от
началото на изпълнението на договора проектите по него били осъществявани
само от един експерт, поради невъзможността на изпълнителя да осигури още
един поради различни причини. Посочва, че на основание чл. 11 от процесния
договор възложителят имал право да извършва проверка на качеството на
работата, като в тази връзка поискал отчет от страна на изпълнителя за
конкретен период през 2024 г. За същия период било констатирано
неизпълнение на възложената работa, както по отношение на количеството,
така и на качеството. В резултат на неизпълнението, на 22.11.2024 г.
ответникът изпратил писмено уведомление до изпълнителя за прекратяване на
договора без предизвестие. Счита, че доколкото договорът бил прекратен, не
дължи плащане по издадените фактури за месец декември 2024 г. и месец
януари 2025 г. В допълнение посочва, че през месец декември 2024 г. и месец
януари 2025 г. експерта, отговарящ за изпълнението на договора не е
извършвал никакви дейности и не е работил по възложените му проекти.
В законоустановения срок постъпи допълнителна искова молба, с която
ищецът поддържа доводите си относно това, че договорът е прекратен с
2
двумесечно предизвестие. Оспорва твърдения на ответника, че е налице
неизпълнение на договора.
В срок постъпи и допълнителен отговор на допълнителната исковата
молба, с който ответникът поддържа изложеното относно наличието на
неизпълнение по договора от страна на ищеца, което неизпълнение е станало
повод за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. По повод
твърдението за неизпълнение на договора посочва, че за целия период на
договора изпълнителят не е осигурил двама експерти, а само един, а при
отсъствието на последния, не е осигурявал негов заместник. Сочи, че за
процесния период 23.11.2024 г. - 23.01.2025 г. изпълнителят не извършвал
никакви действия във връзка с възложените проекти.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между
ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, и ответното дружество, в
качеството на възложител, е сключен договор № 2023NM006/01.07.2023 г. за
временен мениджмънт; че в началото на 2024 г. е постигнато съгласие
помежду им за намаляване на месечното възнаграждение по договора от 20
000 лв. без ДДС на 12 000 лв. без ДДС, както и че този договор е прекратен
едностранно от ответника.
Видно от чл. 1 приложения договор № 2023NM006/01.07.2023 г. за
временен мениджмънт, неговият предмет е свързан с това изпълнителят да
извърши услуга за временен мениджър свързана с оперативното управление
на дружеството възложител - „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД. В чл. 2 от
договора са изброени примерно и дейностите, които страните са се съгласили
да включват в изпълнение на проекта: да се анализират и подобрят бизнес
процесите на цялото дружество, да се развиват всички дейности на
дружеството, в това число производство, търговия (B2B, на дребно, онлайн),
складови дейности, международни пазари (вкл. дъщерни дружества), да се
осъществява контрол върху всички дейности и при необходимост да се
извършват коригиращи действия; да се създават форми за текущи
управленски справки; да се реализира надграждане на базата данни BI с цел
генериране на текущи управленски справки; при решение на мениджмънта да
се внедри ново ERP; да се управлява и развива човешкия ресурс; да се
извършват всички други необходими действия, за да се запази и увеличи
съществуващата печалба и ръст на дружеството – възложител.
Страните са уговорили размера на възнаграждението за уговорената
работа в чл. 3 от договора – 20 000 лева месечно, като е посочено, че се дължи
при изпълнение на изброените в чл. 2 дейности. Цената се заплаща до 15
число всеки месец, следващ месеца на отчетния период (чл. 4).
По отношение на самото изпълнение, в чл. 7 от договора е записано, че
изпълнителят е длъжен да реализира дейностите, описани в чл. 2 от същия,
3
като осигури за това минимум двама експерти, в това число и посочени
поименно такива – И.К. и Г.М..
Прекратителна клауза е уговорена в чл. 15 от договора – страните могат
да прекратят договора по взаимно съгласие или с двумесечно предизвестие.
Представени и приети по делото са и три броя фактури във връзка със
сключения договор: фактура № **********/9.12.2024 г. за сумата от 12 000 лв.
(14 000 лв. с ДДС); фактура **********/06.01.2025 г. за сумата от 12 000 лв.
(14 000 лв. с ДДС) и фактура № **********/27.01.2025 г. за сумата от 8 181,
82 лв. (9 818, 18 лв. с ДДС), от които е видно, че са издадени от ищцовото
дружество и с тях са начислени задължения на ответното по договора за
мениджмънт.
От приетата по делото разменена имейл кореспонденция между страните
е видно, че ответното дружество „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД е направило
изрично изявление на 22.11.2024 г., с което е поискало да прекрати сключения
договор за услуги, което изявление изпълнителят по договора е приел, че
представлява искане за прекратяване с двумесечно предизвестие, изтичащо на
22.01.2025 г.
В тази връзка е представен и протокол от общото събрание на
съдружниците в „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, с посочена дата на
провеждане 18.11.2024 г., с което е взето решение за прекратяване на договор
№ 2023NM006/01.07.2023 г. поради недостигане на заложените в договора
цели и отпаднала необходимост от предоставяната услуга, както и поради
ненавременно и некачествено изпълнение на договора. Посочено в него е и, че
изпълнението е станало вече безполезно за дружеството и не носи очакваната
полза, за която е сключен първоначално този договор.
Свидетеля И.К. – служител при ищеца „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД и посочен
поименно като един от двамата експерти по договора за услуга в чл. 7, изр. 2,
сочи, че той е работил като консултант в „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД през целия
срок на консултантския договор с „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД – от
средата на 2023 г. до януари 2025 г. Той твърди, че в периода ноември 2024 г. –
януари 2025 г. е работено по финализиране на над 50 проекта, включително
внедряване на ERP система (Dynamics), отдаване под наем на имоти и други
проекти. Твърди, че е посещавал редовно офиса на възложителя и не е имало
възражения за неизпълнение на задълженията. Свидетелят заявява, че е бил
уведомен, че има предизвестие и договорът ще приключи в средата на януари,
а не че той вече е прекратен. След уведомлението за прекратяване на
договора, свидетелят твърди, че е продължил да ходи в офиса на „КОМЕТ
ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД и да изпълнява задачи, възлагани му лично от
управителя Е.Д., включително по търсене на наематели. Заявява, че е
извършвал дейности и след 01.11.2024 г., като част от задачите са възлагани и
по имейл чрез служебната поща на възложителя.
От показанията на свидетеля Б.И. – управител в канадско дружество и
доброволен консултант при ответника по конкретни въпроси, се установи, че
между „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД и „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД бил
сключен договор за мениджмънт, по който И.К. и Г.М. трябвало да извършват
4
дейности като оптимизация на бизнес процеси, внедряване на ERP система за
производство и увеличаване на обороти и печалби. По негови наблюдения
тези цели не са били постигнати и не е имало реален краен резултат от
дейността им. Той посочва, че работата по т.нар. „динамични справки“ е
започнала, но не е довършена и е давала грешки, поради което не е могла да
бъде използвана. Според него това е било основната причина за прекратяване
на договора, тъй като в рамките на 6 месеца не са постигнати очакваните
резултати. Свидетелят твърди, че след намаляване на възнаграждението по
договора Г. е спряла да идва на работа, а Иван е продължил да извършва
някаква дейност около година, но според него тя е била безрезултатна. Сочи,
че му е известно, че са провеждани разговори и са отправяни възражения от
страна на управителя на „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД Е.Д. относно
липсата на резултати, включително по имейл и в конферентни разговори.
Съгласно прието заключение по изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза, вещото лице е изследвало въпроса относно осчетоводяването на
три броя фактури - фактура № **********/09.12.2024 г., фактура
**********/06.01.2025 г. и фактура № **********/27.01.2025 г. за сумата от
8 181, 82 лв. (9 818, 18 лв. с ДДС), като е посочило, че фактурите са издадени
и осчетоводени от ищцовото дружество „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД.
Констатирало е, че по първата фактура (№ **********/09.12.2024 г.) е
постъпило плащане от ответника „КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД в размер на
10 285, 72 лева и посочено основание „плащане по договор №
2023NM006/01.07.2023 г.“. Според изчисленията на вещото лице по тази
фактура е останал неплатен остатък в размер на 4 114, 28 лв. В счетоводството
на ищеца тези три броя фактури са включени в дневника за продажбите за
съответния данъчен период и в справка декларация за ДДС. Фактурите, обаче,
не са осчетоводени при ответника „Комет Електроникс“ ООД, като експертът
сочи, че според счетоводните записвания на това дружество задълженията му
към „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД са 0,00 лева. В счетоводството на ищеца обаче е
отразено, че общият размер на задължението по трите издадени фактури е 28
332, 46 лева.
Вещото лице представи заключение и по допълнителна задача към
счетоводната експертиза, според което фактури: № 20000000112/09.12.2024 г.
на стойност 14 400,00 лв., № **********/06.01.2025 г. на стойност 14 400 лв.
и № **********/27.01.2025 г. на стойност 9 818.18 лв. не са включени в
дневника за покупките и в СД за ДДС на „Комет Електроникс“ ООД за
проверявания период: от м. 12.2024 г. до м. 09.2025 г. включително.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Договорът за изработка, какъвто представлява и процесният договор, по
своята правна същност е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение
за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както
предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на
5
възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ. Изпълнителят се освобождава от
задължението си по сключения договор само ако предаде точно извършената
работа, а изискуемостта на насрещната парична престация – уговореното
възнаграждение, възниква, след като осъществената работа бъде приета от
възложителя – арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Условие за дължимост на
възнаграждението по договор за изработка, какъвто е процесният, е работата
да бъде приета от възложителя.
Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат
качеството „търговци“ по смисъла на чл. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от
тях дейност (чл. 286 и чл. 287 ТЗ), сделката е търговска и съгласно чл. 288 ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно
търговските сделки (част III, раздел I – раздел VI от ТЗ) и субсидиарно общите
разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи
договора за изработка.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице
както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия.
Дори и извършената работа да не е приета изрично (със съставянето на
писмен акт, подписан от възложителя), достатъчни са конклудентни действия
за това. Приемане с конклудентни действия е налице например с подписването
на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава,
включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит.
Страните не спорят, а и по делото се доказа, че са обвързани от сключения
договор № 2023NM006/01.07.2023 г. за услуга временен мениджмънт. От
началото на 2024 г. между тях е уговорено, че месечното възнаграждение се
намалява от 20 000 лв. без ДДС на 12 000 лв. без ДДС.
Спорното по делото е дали за възложителя е възникнало правото по чл.
265, ал. 2 ЗЗД право –да развали договора, както и обемът на изпълнената
работа по договора.
Правото да се развали договора за изработка възниква за възложителя,
когато има отклонение от поръчката или недостатъци на извършеното, но
изискването е те да са „толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение“ (чл. 265, ал. 2 ЗЗД). За
разлика например от правилата, посветени на недостатъци при продажбата
(чл. 195 ЗЗД), се изисква не просто съществен недостатък, а отклонение, което
да прави изработеното негодно за договореното или обичайно
предназначение, което значи, че е налице пълно неизпълнение, като
преценката за това трябва да е обективна, а не субективна.
6
В случая ответникът твърди, че процесният договор е развален по негова
инициатива с изявлението, изпратено по имейл на 22.11.2024 г. Това не
съответства на посоченото, като прието решение на общото събрание на
ответното дружество, за което се твърди, че е проведено на 18.11.2024 г.
Видно от приложения протокол, в него изрично е записано, че поради
неизпълнение на целения резултат и отпаднала необходимост, се взема
решение за прекратяване на договора, а не за неговото разваляне. В този
смисъл е и изразеното от представителя на ответното дружество в
кореспонденцията между страните в имейла от 22.11.2024 г. Освен това
Протоколът от общото събрание от 18.11.2024г. представлява частен
документ, който съгласно чл.181 ГПК има достоверна дата -23.09.2025г., тъй
като на тази дата беше представен пред съда. Предвид това, той не може да се
счита за доказателство за взето решение от общото събрание на съдружниците
за разваляне на договора поради неизпълнението му от ищеца, а още по-малко
с него се установява наличието на подобно неизпълнение.
В производството по делото се установи, че ответникът-възложител е
приел част от извършената работа по договора за изработка. За това
свидетелства, както частичното плащане по договора (сума от 10 285,72 лв.,
наредена от възложителя на 17.12.2024 г.), така и изложеното от свидетелите в
показанията им, от които се установи, че реално до 22.11.2024г. са извършвани
дейности по изпълнение на услугата. От това обстоятелство следва, че не
може да се направи извод, че евентуално неизпълнение на договора от страна
на ищеца е толкова съществено, че да съответства на пълно неизпълнение,
както и това, че изявлението от 22.11.2024 г. от ответника представлява такова
по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД за разваляне на процесния договор.
В изявлението на ответника от 22.11.2024г. отправено до ищеца е
посочено единствено желанието за прекратяване на договора, но в него не е
посочено, че то е продиктувано от неизпълнение по договора, а и не съдържа
предупреждение за разваляне на договора. Оттук се налага извода, че
договорът е прекратен по инициатива на възложителя от 22.11.2024 г., от
която дата е започнало да тече двумесечно предизвестие съгласно чл. 15 от
договора, срокът на което е изтекъл на 22.01.2025 г.
Тук следва да се допълни, че според практиката на ВКС, дори при
направено възражение за неточно изпълнение, приравнено на пълно
неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производство по
иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение на
изпълнителя, ако не е установена пълна липса и негодност на изработеното, а
само неточно (некачествено) изпълнение и без изричното изявление,
упражнено от ответника по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, дължимото възнаграждение
единствено може да се намали съответно на изпълнението. В този смисъл е
Решение № 23/04.08.2014 г. по т.д. № 1938/2013 г на ВКС, I т.о.
При положение, че възражението за разваляне на договора е
неоснователно, но се установи, че има недостатък в изпълнението, макар и не
толкова съществен, че да породи правото на разваляне на основание чл. 265,
ал. 2 ЗЗД, съдът може служебно да намали възнаграждението по реда на чл.
7
265, ал. 1 ЗЗД, като следва да се съобрази, какво точно е несъответствието
между уговореното и изпълненото по договора.
За да се прецени дали е налице тази хипотеза трябва да се изходи от
първоначално уговорените между страните дейности в изпълнение на
услугите и реално извършеното от страна на изпълнителя. В договора (чл. 2) е
постигнато съгласие за това кои ще са тези дейности, за които ще се дължи
възнаграждение за услугата „временен мениджмънт“. Тези дейности са: да се
анализират и подобрят бизнес процесите на цялото дружество, да се развиват
всички дейности на дружеството, в това число производство, търговия (B2B,
на дребно, онлайн), складови дейности, международни пазари (вкл. дъщерни
дружества), да се осъществява контрол върху всички дейности и при
необходимост да се извършват коригиращи действия; да се създават форми за
текущи управленски справки; да се реализира надграждане на базата данни BI
с цел генериране на текущи управленски справки; при решение на
мениждмънта да се внедри ново ERP; да се управлява и развива човешкия
ресурс; да се извършват всички други необходими действия, за да се запази и
увеличи съществуващата печалба и ръст на дружеството – възложител.
В производството по делото не се установи, че служител на ищеца е
извършвал някаква дейност по договора за временен мениджмънт в периода
след 22.11.2024г. Единствено в показанията на свидетеля И.К., които съдът
преценява при условията на чл. 172 ГПК, тъй като е служител на ищеца и той
самият е изпълнявал услугите по договора, се сочи, че услуги по него са
извършвани, но не в уговорения в чл. 2 от него обем. Тези показания не
намират опора в нито едно друго събрано доказателство по делото, поради
което съдът с оглед на евентуалната им заинтересованост не ги кредитира в
тази им част. Освен изложеното до тук, в производството по делото не се
установи и обстоятелството, че ответникът-възложител е приел изрично или с
конклудентни действия извършена по договора работа от страна на ищеца в
периода от 22.11.2024г. до 22.01.2025г.
При съобразяване на изложените до тук обстоятелства съдът намира, че в
производството по делото не се установи, че ищецът е изпълнявал
задълженията си по договора за временен мениджмънт в процесния период,
поради което ответникът не му дължи претендираното възнаграждение.
Ответникът е заплатил пропорционално задължението си за м.ноември на
2024г., т.е. за дните до 22.11.2025г. и не се установи да дължи такова на ищеца
за времето от 22.11.2025г. до 22.01.2025г., тъй като не беше доказано, че
ищецът е престирал договорените услуги в този период, въпреки че договорът
е бил действащ. Затова предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
С оглед неоснователността на претенцията по главния иск, неоснователна
е и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на
депозиране на исковата молба (06.03.2025 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на
8
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
които възлизат общо на 3 600 лв. и представляват разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********,
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника
„КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца
сумата от 28 332,46 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
предоставени услуги по договор № 2023NM006/01.07.2023 г. за периода от
01.11.2024 г. - 22.01.2025 г., във връзка с което са били издадени фактури №
**********/09.12.2024 г. - частично неплатена в размер на 4 114.28 лв., №
**********/06.01.2025 г. за 14 400 лв. и № **********/27.01.2025 г. за сумата
от 9 818.18 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 06.03.2025г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ГРИГ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
„КОМЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, ЕИК ********* сумата от 3600 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9