№ 255
гр. В. Търново, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:М. НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500312 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 165/ 07.04.2025 г. по гр.д. № 118/ 2024 г. по описа на ОС – Русе
съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Т. В. срещу ПК „Надежда –
Кацелово“ иск за сумата 80 250 лв., представляваща парично вземане по реда на § 72
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, произтичащо от внасяне в кооперацията на дяловата вноска от
баща му Т. В. Т., починал през 2015г. Производството пред ВТАС е по подадена
въззивна жалба от В., който счита решението за неправилно като необосновано и
незаконосъобразно. Съдът не се съобразил с указанията на ВТАС, дадени му по повод
обжалвано от ищеца прекратяване на производството по делото и изложил мотиви за
отхвърляне на иска, сходни с мотивите за прекратяване на делото. Той пренебрегнал
изцяло събраните по делото доказателства, установяващи, че ответната кооперация е
придобила имущество от организация по § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ чрез наследодателя на
ищеца, който бил правоимащо лице по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ. Поддържа, че исковата му
претенция е доказана по основание, но е останала недоказана по размер поради
некомпетентното и непълно заключение на вещото лице по приетата по делото
експертиза. Неправилно вещото лице приело, че размерът на дяловия капитал по
смисъла на ЗК е еднаква величина с размера на имуществото в хипотезата на § 72 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, при положение, че не е извършвана непарична вноска по смисъла на
1
чл.31, ал.1 ЗК. Моли решението на ОС – Русе да бъде отменено и съдът да уважи
предявения от него иск. Претендира разноски за производството.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ПК „Надежда – Кацелово“.
ВТАС е счел за нередовна исковата молба, която е инициирала производството
по делото, и с Определение № 423/24.07.2025 г. я е оставил без движение с дадени на
ищеца указания за отстраняване на констатираните противоречия между изложените в
обстоятелствената част на иска твърдения и заявения петитум. Съдът е указал на
ищеца, че от една страна твърди, че баща му е бил правоимащо лице по чл.27, ал.1
ЗСПЗЗ в прекратеното ТКЗС „Победа“, че имуществото на тази организация, която е
такава по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е било разпределено и делът на баща му е бил оценен
на 80 250 лв., че баща му е получил дела си и е внесъл същия като дялово участие в
регистрираната през 1992 г. кооперация – ответник ПК „Надежда – Кацелово“, а от
друга претендира да му се присъди вземането на праводателя му от ликвидираното
ТКЗС, т.е. вземане, което баща му вече е получил и е внесъл в ответната кооперация.
Указал му е, че иск с поддържаната от него квалификация по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
/всъщност по чл.27, ал.7 ЗСПЗЗ/ е предоставен на правоимащи лица по чл.27, ал.1
ЗСПЗЗ срещу съответната организация, визирана в правната норма – ТКЗС, ДЗС или
други образувани въз основа на тях селскостопански организации, а в случая искът не
е насочен срещу такава, а срещу ответник, който е нов, различен правен субект.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал молба /л.17 – л.19 от
в.гр.д./, в която е посочил, че наследодателят му Т. В. Т. е бил член на ответната
кооперация – ПК „Надежда – Кацелово“ с дялова вноска, равна на дела му от ТКЗС
„Победа“ с. Кацелово, като членството му е прекратено със смъртта му на 30.08.2015 г.
и това е породило съответни правни последици. Заявил е петитум за осъждане на
ответника да му заплати дела на неговия наследодател от имуществото на
Кооперацията, който дял според него следва да бъде определен съгласно нормата на §
72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или при съобразяване на дяловата вноска в размер на 80 250
лв., с която Т. е станал член на Кооперацията.
ВТАС е счел, че след направената конкретизация исковата молба е редовна.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес да
атакува първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност на
процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и констатира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Съдът обаче намира, че решението на ОС –
2
Русе е процесуално недопустимо на основание чл.270, ал.3 ГПК като постановено по
непредявен иск.
Първоинстанционният съд, „с оглед многократно заявеното от пълномощника
на ищеца“, е възприел дадената от последния квалификация на иска, а именно § 72 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, като изрично е посочил, че не е сезиран с иск по чл.14 ЗК за
изплащане на внесената дялова вноска, актуализирана по установения нормативен ред,
и при заявените фактически твърдения и основания не може да преквалифицира иска
като такъв по чл.14 ЗК. На първо място, съдът се е произнесъл по нередовна искова
молба, която не е позволявала преценка за спорното материално право и за търсената
защита. На второ място, съдът не е обвързан от твърдяната от ищеца правна
квалификация, а подвеждането на спора под диспозитива на конкретна правна норма е
изцяло негово задължение. След отстраняване на нередовностите пред въззивната
инстанция квалификацията на исковата претенция не е по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
както е посочил съдът /всъщност по чл.27, ал.7 ЗСПЗЗ/, с която на правоимащи лица
по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ е предоставен иск за дял oт имyщecтвoтo нa opгaнизaциитe пo §
12 oт ПЗР в paзмep, cъoтвeтcтвaщ нa дялoвeтe им. Такъв иск следва да е насочен срещу
ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации или
кооперация по § 7 от ПЗР на ЗК, каквито вече не съществуват в правния мир, а в
случая искът е предявен срещу действаща, учредена през 1992 г. по реда на ЗК
потребителска кооперация, на която се твърди, че бащата на ищеца е бил член-
кооператор. Ищецът ясно е заявил, че неговият наследодател вече е получил дела си от
прекратеното ТКЗС „Победа“ с. Кацелово на стойност 80 250 лв., т.е. няма претенции
към тази организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложил е, че баща му е внесъл дела
си като встъпителна вноска в кооперацията – ответник ПК „Надежда – Кацелово“ и
претендира, че след смъртта му, която е довела до прекратяване на членственото
правоотношение, в качеството си на наследник има вземане за стойността на дела му.
При изложените обстоятелства и заявения петитум предявеният от В. Т. В. срещу ПК
„Надежда – Кацелово“ иск намира своето правно основание в чл.14 ЗК. Такъв иск не е
разгледан от ОС – Русе, което налага обезсилване на постановения съдебен акт като
процесуално недопустим и връщане на делото на друг състав на същия съд за
произнасяне по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че в случая ВТАС не се произнася по същество на
исковата претенция, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за
настоящото производство. Дължимостта на разноски е обусловена от изхода на спора,
при което едва след произнасяне по основателността на иска, съдът ще се произнесе
относно отговорността за разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 165/ 07.04.2025 г. по гр.д. № 118/ 2024 г. по описа на
ОС – Русе.
ВРЪЩА делото на друг състав на ОС – Русе за разглеждане на предявения от
В. Т. В. срещу ПК „Надежда – Кацелово“ иск с правно основание чл.14 ЗК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4