ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 667
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500271 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.78,ал.4 от ГПК.
Образувано по частна жалба на ВЛ. Н. Д.,ЕГН-********** чрез адв.Н.К. против
определение № 8132/11.10.21г.,постановено по гр.д.№ 5846/21г.по описа на ПдРС,13-ти
гр.с.,с което в производство по чл.248 от ГПК е изменено определение №
6718/01.09.21г.,постановено по същото дело,като е осъден ВЛ. Н. Д. да заплати на В. М.
В.,ЕГН-********** сумата от 500лв.разноски за възнаграждение на един адвокат.
В частната жалба се твърди недопустимост на атакуваното определение като
постановено по недопустимо искане,а при условията на евентуалност-неправилност на
същото и необоснованост по изложени съображения.Иска се обезсилване на обжалвания
съдебен акт,в условията на евентуалност-отмяната му като неправилен.Претендират се
разноски в настоящото производство.
Ответникът по частната жалба- В. М. В. чрез процесуалния си представител адв.Р.Н.
изразява становище за неоснователонст на частната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано пред РС-Добрич по искова молба на ВЛ. Н.
Д. против В. М. В. и цена на иска от 8850лв.Още с писмения си отговор на ИМ,депозиран
на 02.03.21г.,ответницата В. е поискала присъждане на всички деловодни разноски и
адв.възнаграждение,за които е заявила,че ще представи справка допълнително.С оглед
направено възражение за неподсъдност от страна на В.,делото е изпратено по подсъдност
на ПдРС.Съдът е изготвил доклад и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.на 23.09.21г.,но
1
преди провеждането на заседанието,на 31.08.21г.е депозирана молба от ищеца Д.,с която
оттегля исковата си молба.
С определение № 6718/01.09.21г.ПдРС е прекратил производството по делото на
осн.чл.232 от ГПК.На 03.09.21г. е постъпила молба от отв.В. на осн.чл.248 от ГПК,с която
претендира за направени от нея разноски за адв.възнаграждение,доколкото въпреки
оттеглянето на иска,същата е узнала за заведеното срещу нея дело и е ангажирала
финансови ресурси за защитата си.С молбата е представен договор за правна защита и
съдействие от 25.02.21г.с уговорено адв.възнаграждение в размер на 1000лв.,платимо по
банков път от К. П. В. и платежно нареждане от 02.03.21г. за внесена сума от 1000лв.с
основание –«гражданско дело 229 Д.».
С атакуваното определение ПдРС е намерил искането за присъждане на разноски за
ответника за основателно,тъй като са представени доказателства за извършено плащане на
адв.възнаграждение и е присъдил половината от претендираното възнаграждение с оглед
направеното възражение за прекомерност и отчитане на обстоятелството,че в хипотеза на
неразвило се докрай съд.производство,но депозиран отговор на исковата молба,страната е
направила разноски за възнаграждение за един адвокат.Намерил е за неоснователно
възражението на ищеца за недопустимост на молбата поради непредставяне на списък по
чл.80 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
По отношение на възражението за недопустимост на частната жалба,респ.на молбата
по чл.248 от ГПК поради липсата на списък за разноските,следва да се отбележи,че срокът за
представяне на такъв списък съгл.разпоредбата на чл.80 от ГПК е най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция.В случая ответницата е
заявила претенция за заплащане на разноски още с писмения си отговор на ИМ на
05.03.21г.,но не е могла да представи списък на разноските,тъй като производството не се е
развило поради направено оттегляне на ИМ от страна на ищеца преди провеждането на
първото съд.заседание.Поради това ответницата е била поставена в положение на
процесуална изненада и не е имала възможност да представи своевременно списък на
разноските,но това не води до недопустимост на частната жалба,нито до недопустимост на
искането.
Съгл.чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
производството по делото,като основанието за прекратяването е без значение.След като
ответницата е получила препис от исковата молба и е направила разноски,за да подаде
отговор,то при прекратяване на делото за нея възниква правото да бъде обезщетена за тези
разноски.Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да
са извършени след получаването на преписа от исковата молба с указанията по чл.131 от
ГПК и преди ответницата да е уведомена за прекратяването на производството.В случая
тези условия са налице по отношение на исковото производство-представеният договор за
правна защита и съдействие е с дата 25.02.21г.-след получаване от В. на преписа от исковата
молба ( на 03.02.21г.) и преди същата да е уведомена за прекратяването на производството
2
по делото.В този смисъл е и определение № 745/19.11.15г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5032/15г.,ІV
г.о.
Не е задължително ответникът да претендира разноски още с отговора на исковата
молба при положение,че има право да направи това до приключване на устните състезания
пред съответната съдебна инстанция,а при прекратяване на производството по делото
искането за присъждане на разноски не е ограничено с краен срок.Ето защо на ответника се
дължат направените от него разноски в исковото производство.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател,че не са представени
доказателства за извършването на разноските за адв.възнаграждение.Законът не предвижда
задължение на страната да представи доказателствата си за извършените разноски към
датата на подаване на писмения отговор,тъй като,както бе отбелязано по-горе,може да
направи това до приключване на последното заседание в съответната инстанция.Поради
това няма пречка ответницата да представи доказателства за заплащане на
адв.възнаграждение с молбата от 03.09.21г.Доказателства за размера на възнаграждението и
за това,че то е заплатено,са представени-възнаграждението е уговорено с ДПЗС от
25.02.21г. като размер и начин на заплащане-по банков път.От представеното пл.нареждане
е видно,че същото е заплатено на 02.03.21г.Без значение е от кого е заплатено това
възнаграждение след като касае уговореното в ДПЗС,а още в самия договор за правна
защита и съдействие е отбелязано изрично,че плащането на сумата от 1000лв.ще се извърши
именно от К. В.,която и фигурира като платец в платнежното нареждане.
Основанието,посочено в пл.нареждане като «гражданско дело 229 Добрич» е достатъчно,за
да се свърже заплащането по пл.нареждане с ДПЗС.В едно пл.нареждане полетата,в които
се вписват реквизитите,са ограничен брой и ищцата е следвало да се съобрази с това.
Предвид горното,обжалваното определение като правилно и зцаконосъобразно
следва да се потвърди.
Разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство не следва да се
присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски за адв.възнаграждение,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.).
Водим от горните мотиви,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8132/11.10.21г.,постановено по гр.д.
№ 5846/21г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което в производство по чл.248 от
ГПК е изменено определение № 6718/01.09.21г.,постановено по същото
дело,като е осъден ВЛ. Н. Д. да заплати на В. М. В.,ЕГН-********** сумата
от 500лв.разноски за възнаграждение на един адвокат.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4