РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Радомир, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100307 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Ищецът П. Д. К., с адрес: гр.Р., ж.к. “Т.“, ././., ЕГН:**********, е предявил
обективно съединени искове против ответника ЗК "Л. И." АД, гр. С., бул. „С. ш.“ ., ЕИК .,
представлявано заедно от В. И. и В. М., с които моли съда да постанови решение, с което да
осъди ЗК"Л.И."АД да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди,
дължимо в качеството на застраховател по застраховка ГО, сключена с полица № BG/.,
валидна до 04.02.2025 г., по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП на 16.12.2024
г., по вина на водача на застрахования автомобил "М. 3", с peг. № РК . ВС, М. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ул.“И. В.“ №., в размер на 2300 лв., заедно със законната лихва
върху главницата, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е собственик на лек автомобил "Ф. Г." с
рег. № РК . ВС, рама № VWWZ.. Вечерта на 15.12.2024 г. оставил автомобила паркиран на
паркинга пред дома му в гр.Ра. ж.к.“Т.“, бл... Рано сутринта на 16.12.2024 г. бил уведомен, че
автомобилът е пострадал от ПТП. Служителите на РУ Р. в течение на деня установили
водача на МПС, виновно причинил вредите по автомобила. Бил съставен от служители на
сектор ПП на ОД МВР-Пе. протокол за ПТП № ./ 16.12.2024 г. Според съдържанието на
протокола виновен за произшествието е водачът на лек автомобил "М. 3", per. № РК . ВС,
рама № JMZW.М. Р. К.. Движейки се покрай паркираните автомобили, същият е ударил
1
автомобилът на ищеца, който в резултат на удара се е блъснал в паркирания до него лек
автомобил „С. И.“ с peг. № СВ . АМ и по този начин са причинени повредите по автомобила,
подробно изложени в протокола и в исковата молба.
За поправка на причинените по автомобила описани в протокола за ПТП и в описа на
застрахователя повреди са необходими общо 2300 лв., от които 1300 лв. за материали /бои и
консумативи/ и резервни части и 1000 лв. за заплащане на труда за извършване на ремонта, в
какъвто и размер са настъпилите имуществени вреди.
С писмо изх.№./15.01,2025 г. Застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да му
заплати дължимото застрахователно обезщетение, защото според него не било установено
виновно поведение у водача на застрахованото в дружеството МПС. Това е наложило
предявяване на настоящата искова претенция.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв.С. Д. от АК – П., е
изразил становище, че искът следа да бъде уважен, като бъдат присъдени на ищеца
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна ЗД „Л.И.” АД, чрез представителя си
юрк.М. П., е подала отговор.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди по основание
и по размер, които се твърди, че същата е недължима, а отделно - за прекомерна.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за имуществени вреди.
Оспорват се твърденията в исковата молба за осъществено от М. Р. К. противоправно
поведение при управление на лек автомобил марка „М. .“, с рег. № РК . ВС, изразило се в
нарушение на правила за движение по пътищата, по причина от което да е настъпило
пътнотранспортно произшествие от 16.12.2024г.
От приложените към исковата молба преписи на писмени доказателства /в частност -
Констативен протокол за ПТП № . от 16.12.2024г./ е видно, че по случая не е образувано
АНП и срещу водачът К. не са предприети административно- наказателни действия. Поради
това, изцяло се оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта:
противоправност и вина на действията на водача; причинно - следствена връзка между
действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен
резултат, като наличието на същите е изцяло в кръга на доказване на ищеца. Оспорва се
изцяло механизма на ПТП, изложен в исковата молба.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди и по размер.
Твърди се, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. При условията на евентуалност, се твърди, че размерът на вредите на
МПС марка „Ф. Го.”, с рег.№ РК. ВС следва да бъде определен съгласно чл.386, ал.2 от КЗ
по методиката на Наредба № . за задължителното застраховане, приложима към момента на
събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приетата от КФН Наредба №./2006 г. за методиката за
2
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. При причиняване на
имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят на деликвента по посочената
застраховка дължи на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/
обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и тези на Наредба №
./2006г.
По образуваната ликвидационна преписка - щета № .не са представяни разходни
документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за
закупуване на части.
В случай, че се установи, че уврежданията по процесния автомобил представляват
„тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал.2 от Кодекса за застраховането, се прави
възражение да се присъжда застрахoвателно обезщетение без да са представени
доказателства за изпълнение от страна на ищеца на императивната норма на чл.390, ал.1 от
КЗ, съгласно която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
МПС, потребителя на застрахователна услуга следва да представи удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Отделно при наличие на „тотална щета” на процесния автомобил, се прави
възражение за недължимост и прекомерност на претендираното обезщетение предвид
действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, от която следва да
се извади стойността на запазените му части, както и извънсъдебно изплатеното
обезщетение.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на законна лихва като неоснователен.
Направено е искане по чл.219 от ГПК, за конституиране в процеса, като трето лице-
помагач на страната на ответното дружество „ЗК Л. И.” АД, водача на лек автомобил марка
„М. .“, с рег. № РК .ВС, М. Р. К. с ЕГН: **********.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – юрк.М. П., е изразил
становище, че искът следва да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени на ответника
направените разноски.
Като трето лице – помагач на ответника, е привлечен М. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.Р. ул.“И. В.“ № ..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, третото лице – помагач не е подало отговор и редовно
призовано не се е явило в съдебно заседание и не е изпратило представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна
По делото е представено протокол за ПТП № 2. на мл.автоконтрольор П. С., с-р Пътна
полиция П.. Според съдържанието на същия, на 16.12.2024 г., в 4.35 часа, в гр.Р., е настъпило
ПТП, с участник лек автомобил "М..", peг. № РК . ВС, рама № JM. управляван от М. Р. К.,
3
който, движейки се покрай паркираните автомобили, е ударил автомобил на ищеца, който в
резултат на удара се е блъснал в паркирания до него лек автомобил „С. И.“ с peг. № СВ . АМ
и по този начин са причинени повредите по автомобила.
Водачът на увреждащия автомобил е застраховал същия при ответника „З. Л. И.“ АД,
като това не се оспорва от ответната страна.
С писмо изх.№./15.01,2025 г. Застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да му
заплати дължимото застрахователно обезщетение, защото според него не било установено
виновно поведение у водача на застрахованото в дружеството МПС.
По делото е допусната и приета без възражение от страните съдебна автотехническа
експертиза. Вещото лице инж.Б. В. е дал отговор на поставените от страните въпроси в
следния смисъл:
Съгласно наличните данни по делото, в средата на лицензиран специализиран
софтуер, са изготвени опис на настъпилите увреждания по МПС и калкулация на ремонта,
съгласно която са определени средствата, необходими за пълното възстановяване на
автомобила. Опис/калкулацията е приложена към настоящата експертиза като неразделна
част. При остойностяването на ремонта е приложена долната граница на диапазона от часови
ставки за услугите, които за област П. варират между 20 и 50лв./час. Относно частите, са
използвани предложения на алтернативни производители от известните за страната
доставчици „И. К.“ и „Т.“, с посочени каталожни номера. Позициите, срещу които липсват
каталожни номера са остойностени като части втора употреба, предвид липсата им като
алтернативни предложения на пазара. Генерирана е и отстъпка от 20% или 1/2 от обща
отстъпка за части от 40%, което е обичайна практика при ремонти, възлагани от ЗК към
т.нар. „Д.с.“ С оглед изложеното, според експерта, общата стойност, необходима за пълното
възстановяване на л.а. „Ф.“, при описаните вреди, възлиза на: 3 005,76 лв.
Стойността на подобен автомобил, годен за експлоатация и в добро техническо
състояние, към датата на изготвяне на експертизата, е определена по метода на пазарните
аналози. Посредством определената пазарна стойност, по аналитичен път е определена и
стойността на МПС към датата на събитието.
Средната пазарна цена от всички офертни предложения, според експерта, за подобен
автомобил възлиза на 3 276 лв., а средната пазарна стойност на процесния л.а. „Ф.“, към
датата на ПТП възлиза на 3 322 лв.
Съотношението между общата сума, необходима за пълното му възстановяване и
пазарната стойност на МПС, според експерта, е: възстановителна стойност на МПС 3 005.76
лв. х 100% — 90,48 /от пазарна стойност на МПС 3 322.00 лв. Общата стойност,
необходима за пълното възстановяване на автомобила надвишава 70% от пазарната стойност
на МПС към датата на настъпване на ПТП, което определя, че в конкретния случай е
реализирана т.нар. тотална щета за процесния л.а. марка „Ф..
Стойността на вредата възлиза на: 3 322лв. - 30% = 2 325 лв., от което следва, че в
конкретния случай, стойността на запазените части възлиза на: 3322 лв. - 2 325лв. = 997 лв.,
4
но експертът твърди, че техен опис, при събраните материали, не може да бъде изготвен.
В табличен вид към заключението вещото лице е дал подобен опис/калкулация на
вредите.
От правна страна.
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо
поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.496
от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахования виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряко причинно-
следствена връзка с противоправно поведение на застрахования и наличие на
правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между деликвента и
ответника.
В разглеждания случай безспорно се установи, че при настъпилото на 16.12.2024 г., в
4.35 часа, в гр.Р., ПТП, с участник лек автомобил "М. .", peг. № РК . ВС, рама № JMZ.,
управляван от М. Р. К., който, движейки се покрай паркираните автомобили, е ударил
автомобил на ищеца, който в резултат на удара се е блъснал в паркирания до него лек
автомобил „С. И.“ с peг. № СВ . АМ и по този начин са причинени повредите по автомобила,
като е нанесъл подробно описаните вреди по автомобила на ищеца. Същите, според вещото
лице възлизат на 2 325 лв., което е повече от претендираната сума от 2 300 лв.
От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени
средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпяното от ищеца
увреждане е в причинно следствена връзка с противоправно поведение на водача на
процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение.
Обстоятелството, че срещу М. Р. К. не са предприемани аадминистративно –
наказателни действия не е основание за налагане на извод в обратния смисъл. Реализирането
на административнонаказателна отговорност не е предпоставка за предявяване на
гражданския иск, като в случая, относно вината на същия се събраха безспорни
доказателства. По делото е приложен протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ
документ, съдържанието на който не е оборено.
Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена
във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към
момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на
този договор ответникът, съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, е длъжен да обезпечи застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. Този правнорелевантен факт е
безспорен между страните, а се доказа и от представения констативен протокол.
5
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и смятано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност
и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните,
за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за
настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от
ищеца, но при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да се
присъди върху главницата от 2 300 лв., от датата на застрахователното събитие – 16.12.2025
г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Предвид диспозитивното начало
в гражданския процес обаче, съдът следва да се ръководи от искането, формулирано в
исковата молба, като лихвата бъде присъдена от датата на предявяване на иска – 28.03.2025
г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че искът е уважен в пълен размер, ответникът
дължи на ищеца сумата от 392 лв., от които 300 лв.- внесен депозит за вещо лице и 92 лв.-
внесена държавна такса.
Направено е искане от адв.С. Д. от АОК- П. да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, с оглед предоставената на
ищеца безплатна правна помощ. Съдът намира, че с оглед цената на уважения иск следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 530 лв., съгласно правилата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което, с оглед изхода на
делото, да бъде заплатено от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, гр. С. бул. „С. ш.“ ., ЕИК ., представлявано заедно от В. И.и
В. М., да заплати на П. Д. К., с адрес: гр.Р., ж.к. “Т.“, ././., ЕГН **********, сумата от 2 300
6
лв. (две хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, дължимо в качеството на застраховател по застраховка ГО, сключена с
полица № BG/., валидна до 04.02.2025 г., по повод настъпило застрахователно събитие -
ПТП на 16.12.2024 г., по вина на водача на застрахования автомобил "М. ." с peг. № РК .ВС,
М. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Р. ул.“И. В.“ № . заедно със законната лихва върху
главницата, от датата на предявяването на иска – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, гр. С., бул. „С. ш.“ ., ЕИК ., представлявано заедно от В. И.
и В. М., да заплати на П. Д. К., с адрес: гр.Р., ж.к. “Т.“, ././., ЕГН:**********, сумата от 392
лв. (триста деветдесет и два лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК "Л. И." АД, гр. С., бул. „С. ш.“ ., ЕИК ., представлявано заедно от В.
Ил.и В. М., да заплати на адв.С. Д. от АК – П., сумата от 530 лв. (петстотин и тридесет лева)
– адвокатско възнаграждение по чл.36 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на М. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Р.,
ул.“И. В.“ № ., като трето лице – помагач на ответника.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7