№ 13988
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110108849 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът Р. И. Б. твърди, че е била в трудово правоотношение с Върховния
касационен съд по силата на трудов договор от 2001г. на длъжността „чистач“.
Считано от 15.07.2020г., всички служители по трудови договори в отдел
„Стопанисване сградата на съдебна палата – гр.София“ при Върховния касационен съд
били прехвърлени в Апелативен съд – София на основание решение на Пленума на
ВСС по т. 1 на Протокол №10/30.04.2020г. Поддържа, че при прехвърлянето не е
сключвала нов трудов договор с административния ръководител на Апелативен съд –
София, поради което всички права и задължения по сключения с ВКС договор се
запазили, включително и правата за индексиране на възнагражденията при новия
работодател. Запазен бил и размерът на трудовото възнаграждение, получавано във
ВКС. Твърди, че ответникът не е индексирал трудовите възнаграждения на
служителите, преминали на работа от ВКС в Апелативен съд – София, поради което
претендира сумата от 1318,07 лв., представляваща разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и дължимото
възнаграждение при неговата индексация съобразно отразеното в колони 5 и 6 от
Раздел III „Обща администрация“, б.„Б“ на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата /КДАС/, ведно със законната лихва от предявяване на
иска /16.02.2024г./ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Апелативен съд – София в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че към момента се
1
явява работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на длъжността на ищеца
при ответника трудовото правоотношение с Върховния касационен съд е
прекратено. Поддържа, че по силата на Правилата за прилагане на КДАС,
възнаграждението на ищеца не следва да се индексира до изравняването му с
дължимото за същата длъжност в Апелативен съд – София, след което следва да се
прилагат правилата за увеличение, касаещи длъжността на ищеца при новия
работодател, съдържащи се в колони 7 и 8 от Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“
на КДАС. В условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата във
възнаграждението за периода от 01.01.2023г. до 01.03.2023г., тъй като КДАС е приет с
протокол № 27/17.08.2023г. и е в сила от 01.04.2023г., а не от 01.01.2023г. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на
трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск
по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния период между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал
съобразно уговореното, както и размерът на уговореното брутно трудово
възнаграждение.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на заплащане на
дължимото трудово възнаграждение.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че ищецът е заемала
длъжността „чистач“ на 3/4 работно време във Върховния касационен съд по силата на
трудов договор от 01.04.2001г.; че считано от 15.07.2020г. всички служители по
трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“,
работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са прехвърлени в
Апелативен съд – София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020г., с
което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него
административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен касационен
съд, и стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд – София. Не е
спорно още, че след прехвърлянето на длъжността при Апелативен съд – София при
извършвани индексирания на трудовото възнаграждение на ищеца са прилагани
колони 7 и 8 от КДАС.
По силата на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020г. е отнето стопанисването
на недвижим имот, находящ се в гр.София, бул.„Витоша“ № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ –
Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна
2
палата, от председателя на Върховен касационен съд и стопанисването е възложено на
председателя на Апелативен съд – София, считано от 15.07.2020г. С Решение на СК на
ВСС от 09.06.2020г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ са съкратени 31 щатни
бройки във ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд – София,
считано от 15.07.2020г. за длъжностите, между които и длъжността, заемана от ищеца.
Съгласно мотивите към това решение, увеличаването на щатната численост на
Апелативен съд – София, чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в
изпълнение на решение на Пленума по протокол №10/30.04.2020г. относно възлагане
стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в гр.София, бул.„Витоша“ № 2, ПИ с
пл. № 1, ЦГЧ – р-н „Триадица“ (ІV-67), кв. 253, заедно с построената в него
административна сграда – Съдебна палата, на административния ръководител на
Апелативен съд – София. Със същото решение, т.16.3. е изразено съгласие
административните ръководители на ВКС и Апелативен съд – София да приложат
процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията,
съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата /КДАС/. Изложеното е потвърдено и с решение от
10.11.2020г. на СК на ВСС, обективирано в т.7.6 на съставения протокол от
проведеното заседание. Със Заповед №А-1102/01.12.2020г., във връзка с решение на
СК на ВСС по протокол №18/09.06.2020г., с който от 15.07.2020г. е увеличена щатната
численост на съдебната администрация с 31 щатни бройки, на основание чл. 19, ал.1
от ПАС, е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд – София, като
Отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество“ е с 38 щатни бройки,
между които 18 щатни бройки са за длъжността „чистач“. Съгласно извлечение от
Протокол №10/17.07.2020г. и Протокол №19/16.12.2020г. от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено
предложението на председателя на Апелативен съд – София за изменение на чл.11 от
Правилата за прилагане на КДАС и прилагане на колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата за служителите на Апелативен съд –
София. В мотивите е прието, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на
сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е
на административния ръководител, че може да организира структурата на
администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 и следващите от
ППКДАС. С Решение по Протокол №6/23.02.2021г. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата, в сила от
01.01.2021г., а с Решение по Протокол №15/11.04.2022г. е одобрен Класификатор /в
сила от 01.01.2022г./, в който е прието, че възнагражденията на служителите от Раздел
IV, „Технически дейности“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 до 6,
а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. Аналогично е
3
предвиденото с Класификатора, приет с решение по протокол №27/13.08.2023г., в сила
от 01.04.2023г. С допълнителни споразумения към трудов договор №186/26.02.2021г.,
№198/15.04.2022г. и №267/21.08.2023г., подписани между Председателя на Апелативен
съд – София и ищеца, на основание актуализиране на Класификатора на длъжностите
в администрацията на съдилищата, е увеличавано брутното трудово възнаграждение на
ищеца последно до размера от 1566 лв. Съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение на ССчЕ, изплатеното възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2021г.
до 31.12.2023г. е определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите
в администрацията на съдилищата и възлиза на 50 009,54 лв. брутен размер. Разликата
между изплатените на ищеца трудови възнаграждение за исковия период /при
прилагане на колони 7 и 8 от Класификатора/, и размера, при прилагане на колони 5 и
6 от Класификатора, възлиза на 1 318,07 лв.
Спорно между страните по делото е обстоятелство дали при годишните
индексирания на трудовото възнаграждение на ищеца през процесния период е
следвало да се приложат диапазоните по колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. При така
установените по делото обстоятелства, безспорно следва да се приеме, че ищецът има
качеството съдебен служител по силата на трудово правоотношение с орган на
съдебната власт, като за процесния период негов работодател е Апелативен съд –
София. Съгласно чл. 340 ЗСВ, служителите в администрацията на органите на
съдебната власт са съдебни служители. Правоотношението възниква въз основа на
сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за определени
категории служители е предвидено провеждането на конкурс /чл. 343, ал. 1 ЗСВ/.
Приложими към правоотношението са както общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така
и специалните на ЗСВ и на актовете, приети от Висшия съдебен съвет. На Висшия
съдебен съвет е възложено извършването на подзаконова нормотворческа дейност,
каквато е и приемането според разпоредбата на чл.341, ал.1 ЗСВ на Класификатор на
длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на
длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната
длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за
ранг. Касае се до акт, който притежава отличителните признаци, присъщи на
нормативен акт – отнася се до неопределен брой адресати и има многократно правно
действие, т.е. представлява подзаконов нормативен акт. В разпоредбата на чл.343, ал.2
ЗСВ е предвидена особена хипотеза на изменение на трудовото правоотношение чрез
преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС,
НИП/. Това води до изменение на работодателя, на конкретното място за полагане на
труд или на длъжността. Същевременно обаче се запазват придобитите към този
момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации и
възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано
4
от 15.07.2020г. ищецът е преназначен на същата длъжност в друг орган съдебната
власт. Т.е. възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е
запазило, но се е изменила едната страна – работодателят. Твърдението на ищеца за
продължаващо трудово правоотношение с ВКС е неоснователно, тъй като щатът за
заеманата от нея длъжност е съкратен във ВКС. Поради това не е налице и хипотезата
на чл.123 КТ, и по-конкретно на т.7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото
функциите му в първия орган са прекратени, поради което съдът приема, че трудовото
правоотношение с ищеца е променено в специалната хипотеза на чл.343, ал.2 ЗСВ при
запазване на достигнатото в предишния орган трудово възнаграждение – пар. 1 от ПЗР
на Правилата за прилагане на КДАС. Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в
администрацията се разпределят в групи, като администрацията на ВКС и ВАС е
обособена в отделна група, а администрациите на апелативните съдилища са в първа
група, така че възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност „чистач“ в
администрацията на Апелативен съд – София следва да се определя в диапазона на
колони 7 и 8 от Класификатора, а не както е било до промяната на работодателя – по
колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС. Съгласно чл. 7, основните
месечни заплати в Класификатора се определят от административния ръководител в
диапазона „от-до“, в случая от председателя на Апелативен съд – София. Така при
изменението на Класификатора, индексирането на трудовото възнаграждение на
ищеца е извършвано законосъобразно при съблюдаване на утвърдените размери в
диапазона на колони 7 и 8, като е прилаган максималният размер от колона 8, за което
между страните са подписани и три допълнителни споразумения. От момента на
промяната приложими за определянето на възнаграждението на ищеца са само и
единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейност в орган на
съдебната власт от първа група. След като ищецът е служител на Апелативен съд –
София, не е налице основание трудовото възнаграждение да се определя и
индексира по правилата за служители във ВКС, тъй като последните са неприложими.
Предвид характера на Класификатора на подзаконов нормативен акт и правомощията
единствено на ВСС да определя диапазона на трудовите възнаграждения за
съответните длъжности, получаваното от служителите възнаграждение в съответната
група може да е само в рамките на одобР.те за съответните длъжности средства и на
предвидените минимални и максимални размери. По делото се установи, че на ищеца
е изплатено изцяло следващото се трудово възнаграждение, определено при прилагане
на размера по колона 8 от КДАС, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Б., ЕГН **********, срещу Апелативен съд –
София, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на сумата от 1 318,07 лв.,
представляваща разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и това, което би било дължимо при неговата
индексация съобразно отразеното в колони 5 и 6 от Раздел III „Обща администрация“,
б. „Б“ на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. И. Б., ЕГН **********, да заплати на
Апелативен съд – София, с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 100 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 16.07.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6