№ 1331
гр. Варна, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100500996 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Въззивникът С. А. Ш., редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Д. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемата Е. Е. Х., редовно и своевременно призована, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 27407/26.09.2025 г., депозирана от адв. Р. Б.,
процесуален представител на въззиваемата страна Е. Е. Х., с искане да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260401/28.02.2025г. от С. А. Ш. срещу
Решение №260003/30.01.2025г. по гр.д.№936/2021г. на ВРС, 34 състав, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Е. Е. Х. ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
М.Л. - изток, ***, и С. А. Ш. ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., ***, че
претендираното от ответника С. А. Ш. право на наследяване на С.Ж. ЕГН **********,
починала на ***г., не съществува, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
1
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Сочи се, че ВРС правилно е приел, че нормата на чл. 3 от ЗН има императивен характер и
при наличие на влязла в сила присъда, с която е прието, че въззивникът не е извършил
умишлено престъпление, задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, е
приел, че не е налице недостойнство по смисъла на чл. 3, б. "а" от ЗН. Неправилно съдът
обаче е приел, че предявеният иск е основателен. Само съгласно чл.3, б"а" ЗН умишленото
убийство на наследодателя води до недостойнство за наследяване, което настъпва по силата
на закона. Отделно от предпоставките на чл. 3 от ЗН не могат да се отнемат наследствени
права. За да бъде уважен искът по чл.124 ГПК, вр. чл.3, б."а" ЗН следва да е налице влязла в
сила присъда, постановена от Съда в наказателен процес, който съгласно нормите на НПК е
компетентният да установи наличието на извършено престъпление и вината на дееца.
Недопустимо е да се твърди умишлено причиняване на смъртта на наследодателя, след като
е налице влязла в сила присъда за извършено деяние по непредпазливост. В Решение
№294/10.02.2021 г. на ВОС по в.гр.д.№2298/2020г., с което е отменено Решение
№2422/17.06.2020г. на ВРС по гр.д.№11308/2019г., 24 състав е разгледано подробно
възражението на Е. Х., че С. А. Ш. е недостоен да наследи съпругата и детето си на
основание чл.З, б."а" ЗН. След като към настоящия момент тази разпоредба не е обявена за
противоконституционна, тя следва да бъде приложена. Само чрез законодателна инициатива
може да бъде постигнато изменение на нормата на чл.3, б."а" от ЗН, но въпросът дали това е
справедливо не е еднозначен. Дорри и да се приеме, че може да бъде разсъждавано относно
формата на вина на С., то в наказателното производство е установено не само, че е имало
сигнализация на ж.п.прелеза, но също е установено, че той е бил неохраняем, липсвала е
бариера, имало е захрастяване, запрашаване, силно изразена крива, насипен овраг,
съществувала е денивелация между оврага и нивото на асфалтовия път и прелеза, като
оврагът се е намирал на по-високо ниво, които са ограничавали видимостта му. Отбелязва се,
че в законодателството на Германия и на Румъния, предпоставките за недостойнство
съвпадат с тези по нашето законодателство. В процеса съществува забрана за влошаване
положението на обвиняемия, поради което не може да се приеме, че гражданският съд не е
обвързан при разрешаване на спор за недостойнство за наследяване от присъдата на
наказателния съд относно това дали наследникът е причинил смъртта на наследодателя по
непредпазливост. Това би нарушило стабилитета по отношение на постановената вече и
влязла в законна сила присъда и би довело до хаос в правната сфера. Въпросът за
недостойнството на едно лице да наследи наследодателя си е решен в Закона за
наследството и само промяната в този закон може да реши въпроса за недостойнството по
различен начин, като тази промяна следва да бъде извършена по надлежния ред, предвиден
в законодателството на Република България, при спазване Директивите на Европейския
парламент и на Съвета.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
2
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала
становище, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Сочи, че в първоинстанционното решение съдът не се е
позовал на нормата на чл. 3 б. „а“ от ЗН, а е приложил основни принципи на правото и
международни правни норми. В жалбата се прави неправилно тълкуване на нормата на чл. 3
от ЗН и на чл. 300 от ГПК. Позоваването на в.г.д.№ 2298/2020г. е манипулативно, тъй като
това дело не дава отговор на възраженията за недостойнство, а ВКС потвърждава
ирелевантността им към предмета на спора по това дело. Твърди се, че гражданският съд не
е обвързан от извода на наказателния съд относно формата на вина на дееца, а само по
отношение на виновността му. Посочва, че наказателната присъда е предопределена от
внесения в съда обвинителен акт, като не е допустимо преценката за формата на вината да
се предоставя само и единствено на прокурора и съдът да не може да направи собствена
преценка. Това би било нарушение на принципа на разделение на властите и нарушение на
правото на справедлив процес. Твърди се, че С. е действал с евентуален умисъл при
причиняване на смъртта на наследодателя. Твърденията на жалбоподателя за германската и
румънската практика са неправилни, като Решение IVa ZR 160/86 - част от германската
правна система и Решение № 530/13.10.2005г. на Конституционния съд на Румъния изрично
сочат, че гражданският съд прави собствена преценка на вината, независимо от
наказателния съд, както и че е неморално и несправедливо престъпник да наследи жертвата
си. Прави се анализ на практика на съдилища в САЩ, като се сочи, че те лишават дееца от
наследствени права и при непредпазливо убийство на наследодателя. Твърди се, че
изискването за умисъл в нормата на чл. 3 от ЗН е противоконституционно, като
противоречащо на чл. 4, 28, 119 и 123 от КРБ, както и е в противоречие с чл. 2 и чл. 8 и чл. 6
пар.1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 и 47 от ХОПЕС - защитата на правото на живот и на семеен
живот. Считат, че е приложимо правото на ЕС - чл. 2 пар.1 от Рамково решение
2005/212/ПВР и чл. 1 пар.1 и съображение 9 от Директива 2012/29. Освен законосъобразно,
лишаването на С. от наследствени права би било и справедливо.
Адв. А.: Запозната съм с доклада на делото и нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, моля да я уважите, оспорвам отговора.
СЪДЪТ докладва:
В молбата, подадена от въззиваемата страна е изразено становище, че поддържам
депозирания писмен отговор и оспорва въззивната жалба.
Излага, че ако въззивната страна поиска допускане на нови доказателства, моли да
отхвърляне на искането, поради ограниченията на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Адв. А.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80
от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ докладва:
В молбата, подадена от въззиваемата страна излага становище по съществото на
спора, както и прави искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
3
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззивмата страна
списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и
молба вх.рег. № 27407/26.09.2025 г., поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от въззивмата страна списък с разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и молба вх.рег. №
27407/26.09.2025 г.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: Моля да уважите въззивната ни жалба, която считам за основателна, както и
да присъдите на доверителя ми сторените разноски.
Моля да ми дадете възможност за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна да
представи писмена защита в седем дневен срок от днес.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4